№ 1427
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251000500939 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 6079/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 8255/2022 г. по описа
на СГС, са отхвърлени като неоснователни исковете на М. М. С.:
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България за заплащане на 30 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди от прокурорско искане, направено на 01.06.2022 г. в открито съдебно
заседание по нохд № 9804/2020 г. по описа на СРС, за налагане спрямо ищеца М.
С. на мярка за неотклонение „задържане под стража“, без да са налице
основанията за това, като искането е уважено. Иска се присъждане на законната
лихва върху сумата 30 000 лв. от 15.06.2022 г. до окончателното плащане;
с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и
евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, насочен срещу Софийския
районен съд, за заплащане на сума от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в периода 01.06.2022 г. - 15.06.2022 г. следствие от
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато по нохд №
9804/2020 г. по описа на СРС, 13 състав.
Недоволен от решението е ищецът, който е депозирал две жалби – в лично
качество и от името на назначения му особен представител адв. Б. С..
1
Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че в случая са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, обосноваващи незаконосъобразност на
бездействията на Прокуратурата. Поддържа, че Прокуратурата е породила у него
страх, притеснение, потиснатост, срам и неудобство във връзка с наложената му мярка
„задържане под стража“. Твърди, че вследствие на тази мярка е търпял ограничения в
личната свобода и правото на придвижване и е бил в състояние на социална изолация.
Жалбоподателят сочи, че СРС на два пъти е наложил незаконосъобразно мярка
„задържане под стража“, която впоследствие била отменена от въззивната инстанция.
Според него това довело до прекомерна употреба на държавна принуда и психически
тормоз. Доводите на първата инстанция, че мярката не е приведена в изпълнение и
поради това не е налице нарушение на чл. 3 и чл. 6, § 1 КЗПЧОС, въззивникът
окачествява като неправилни и крайни. Поддържа още, че неправилно е отхвърлен
предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 49 ЗЗД, като изтъква, че вината
на СРС, в качеството му на възложител на работа (на съдия по нохд), се предполага до
доказване на противното.
Въззивникът моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
Прокуратурата на Република България не е взела становище в срока по чл. 263,
ал.1 ГПК. В съдебно заседание представляващият я прокурор Славов оспорва жалбата.
Софийски районен съд, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК поддържа твърдение за
неоснователност на жалбата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната
му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:
Не е спорна установената от СГС фактическа обстановка, която е следната:
Пред СРС е било образувано НОХД № 9804/2020 г. въз основа на обвинителен
акт по досъдебно производство № 1 626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33
392/2019 г. по описа на СРП, с който обвиняемият М. М. С. е привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 28,
ал. 1 НК. С разпореждане на съда от 14.12.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в
разпоредително заседание, като призовката, ведно с препис от разпореждането на съда
и от обвинителния акт, са получени лично от подсъдимия С. с положен подпис. Ход на
делото не е даден поради неявяване на подсъдимия в съдебната зала и делото е
2
отсрочено за друга дата, а съдът е постановил принудителното довеждане на
подсъдимия чрез органите на ОД „Охрана“. С протоколно определение от 06.04.2021 г.
СРС, на основание чл. 270 НПК, е взел спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ предвид повторното му неявяване в съдебно заседание.
Призовката му е връчена лично на 29.04.2021 г. На 26.05.2021 г. в открито съдебно
заседание подсъдимият се е явил лично и по искане на защитата му взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „подписка“.
САС намира, че мярката „задържане под стража“, наложена с протоколно
определение от 01.06.2022 г. не е приведена в изпълнение. Неявяването без
уважителни причини от страна на подсъдимия, е било системно в производството и
предполага визираната от закона последица - определяне на по-тежка мярка за
неотклонение, каквато е задържането под стража. С. е обжалвал така наложената му
по–тежка мярка и с определение № 834/21.04.2022 г. СГС, НО, е отменил обжалвания
съдебен акт и е потвърдил мярката за неотклонение „подписка“.
По делото е установено, че Министерство на вътрешните работи, отдел
„Противодействие на криминалната престъпност“ провело оперативно-издирвателни
мероприятия по отношение на лицето М. С., търсен на регистрирания му постоянен
адрес в гр. София, където не бил установен. В съдебно заседание на 01.06.2022 г. М. С.
не се е явил лично, като първостепенният съд е открил производство по 270 от НПК и
отново е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража“. С
Определение № 1284/15.06.2022г., постановено по вчнд № 2229/2022г. СГС е отменил
протоколното определение, с което е изменена мярката за неотклонение задържане под
стража и е потвърдил мярката за неотклонение подписка.
Във водените производства пред първата- и въззивната инстанция не са събрани
нито писмени, нито гласни доказателства, установяващи търпени от ищеца вреди.
При така установената фактическа обстановка САС прави следните
изводи:
Деликтният състав по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. последно ЗОДОВ след изменението
му с ДВ, бр.98/2012 г., предвижда обективна отговорност на държавата за вредите от
дейността на правозащитните органи във всички случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, §1 КЗПЧОС (Конвенцията). Съгласно чл. 5, §1 от Конвенцията,
прогласяващ правото на свобода и сигурност, никой не може да бъде лишен от
свобода, освен по силата на постановена от съда присъда; за неизпълнение на законно
съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано
от закона; при законен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване
пред предвидена в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление, или с цел предотвратяване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление (изброяват се и други хипотези, неотносими към
3
разглеждания казус). Всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на
човешкото право на свобода и сигурност по чл. 5, § 1 КЗПЧОС (в този смисъл са
Решение 60317/01.04.2022 г. по гр. д. № 597/2021 г. по описа на ВКС и цитираното в
него Решение № 212/14.10.2016 г. по гр. д. № 14.02.2016 г., на ВКС, и двете по описа
IV ГО).
В настоящия процес като основание на иска е посочено, че са нанесени
неимуществени вреди от действия на Прокуратурата, направила искане на 01.06.2022
г. в открито съдебно заседание по нохд № 9804/2020 г. по описа на СРС, 13 състав, за
налагане на ищеца на мярка за неотклонение „задържане под стража“, без да са налице
основанията за това искане.
САС споделя извода на първоинстанционния съд, че взетата спрямо М. С.
мярка за неотклонение не е била приведена в изпълнение, той не е бил фактически
задържан под стража, тъй като мярката е била отменена при инстанционен контрол.
При това положение твърдените вреди, за които не са ангажирани доказателства, не
подлежат на обезвреда по заявения ред и правилно е отхвърлена исковата претенция
срещу Прокуратурата на Република България.
Относно иска с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл.,2в, ал.,1, т.,2 ЗОДОВ
против СРС, настоящият състав приема, че фактическият състав на предявения иск по
чл. 2в, ал., 1, т. 2 ЗОДОВ предпоставя осъществено действие или бездействие от
ответника, съставляващо нарушение на правото на ЕС, което следва да е достатъчно
съществено и като пряко следствие от това нарушение за ищеца да са настъпили
твърдените в исковата молба вреди. Искът се основава на вреди, в периода 01.06.2022
г. - 15.06.2022 г., когато в рамките на нохд № 9804/2020 г. СРС е била постановена
мярка за неотклонение задържане под стража. По делото е доказано, че взетата мярка
за неотклонение не е била приведена в изпълнение. В същото време ищецът се е
укривал и е препятствал развитието на наказателното производство. Самият той
твърди във въззивната жалба, подадена лично от него, че се е укривал, за да не участва
в процеса, докато мярката бъде отменена. Следователно именно неговото поведение е
забавило и затруднило хода на производството.
Този състав на САС споделя извода на СГС, че в случая не е установено
нарушение на норма от правото на Европейския съюз, което да е достатъчно
съществено, за да ангажира отговорността на СРС. Не са установени и настъпили за
ищеца неимуществени вреди и исковата претенция правилно е била отхвърлена като
неоснователна. Доколкото не е установено нарушение на разпоредби на вътрешното
или на общностното право, както и поради липсата на доказани вреди, действията на
съдията, постановил протоколното определение от 01.06.2022 г., не могат да се
квалифицират като противоправни. Поради това и предявеният евентуален иск по чл.
49 ЗЗД правилно е бил отхвърлен.
4
Тъй като САС приема, че обжалваното решение е правилно, в полза на
въззивника не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 6079 от 07.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 8255/2022 г. по описа на СГС, ГО, 11-ти състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5