Решение по адм. дело №378/2025 на Административен съд - Кюстендил

Д. И. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.11, съдебен адрес [населено място], [улица]оспорва заповед №3286з-2745/07.07.2025г. на директора на ГД „Национална полиция“ – София, с която е отказано на лицето снемането на полицейска регистрация рег.№10881/16.04.2018г. по описа на ОДМВР - Кюстендил. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, свързани с нарушения на материалния закон. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало по искане на Д. С. от [населено място] с вх.№277-000-2601/14.03.2025г. за снемане на извършена му полицейска регистрация рег.№10881/16.04.2018г. по описа на ОДМВР - Кюстендил.

Извършена е проверка, като е изготвено предложение рег.№277р-3851/01.04.2025г. за отказ. От доказателствата в административната преписка се установява, че е извършена полицейска регистрация на лицето под рег.№10881/16.04.2018г. по описа на ОДМВР – Кюстендил за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 от НК – кражба. Същата е обвързана със заявителски материал /ЗМ/ №289/10.04.2018г. по описа на РУ – Кюстендил. Със споразумение, одобрено по НОХД №725/2018г. по описа на Кюстендилски районен съд, Д. И. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.197, т.3 във вр.с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Споразумението е влязло в сила на 27.04.2018г., а наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.3 от НПК.

Видно от свидетелство за съдимост жалбоподателят няма други осъждания, освен горепосоченото и е реабилитиран на основание чл.88а от НК.

Анализирайки доказателствения материал от проверката административният орган е постановил отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в заповед №3286з-2745/07.07.2025г. на директора на ГД „Национална полиция“ – София. Мотивите са свързани с липсата на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР, доколкото постигнатото споразумение, с което е прекратено НОХД, не е сред лимитативно изброените основания по чл.68, ал.6 от ЗМВР; с неизтичане на давността по чл.81, ал.3 във вр.с чл.80 от НК към датата на подаване на искането на снемане на полицейската регистрация и с необходимостта от разполагане на правоохранителните органи със специфичните данни на лицето с оглед извършване на оперативно-издирвателната дейност по чл.8, ал.1 от ЗМВР и за установяване на връзки между разкрити различни престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед, с която се отказва снемане на полицейска регистрация, представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер – същият е подсъдим по НОХД №725/2018г. по описа на КРС, приключило с одобрено споразумение, влязло в сила на 27.04.2018г. Д. С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.197, т.3 във вр.с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на ЗМВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изрично изброени в нормата на чл.68, ал.6 от ЗМВР. Анализът на доказателствения материал по делото обуславя извода, че спрямо жалбоподателя не е налице нито едно от тези основания. Наказателното производство, водено срещу него е приключило с влязъл в сила съдебен акт – споразумение, постигнато по НОХД №725/2018г. по описа на КРС, поради което се явява неприложима разпоредбата на чл.68, ал.6, т.2 от ЗМВР. Наказателното производство действително е прекратено, но поради постигнато споразумение, а в този случай полицейската регистрация не е предвидено да се заличава. Жалбоподателят не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а е осъден, като му е наложено наказание „пробация“.

Абсолютната реабилитация по чл.88а от НК не е сред основанията в чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични данни. Снемането на полицейската регистрация представлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в раздел VI на ЗМВР. То е изключено от приложното поле на нормата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР. Предвид целите на обработката на личните данни не е налице и хипотезата на чл.45 от Закона за защита на личните данни - да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право.

Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, §1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл.4, §1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, §1, б.д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Задължителното тълкуване на чл.4, §1, б. в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, §2, б. б) и чл.16, §2 и 3 от същата директива в светлината на чл.7 и 8 от Хартата, дадено в решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС, с което органът, издал оспорената в производството пред първата инстанция заповед се е съобразил, определя, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. В случая административният орган е извършил проверка по реда на чл.19, ал.6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е анализирал личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда, последиците от деянието, засегнатите обществени отношения, конкретния обект на защита. Продължаването на обработването на личните данни за лицето е обвързано с необходимостта от специфичните данни за лицето с оглед обезпечаване извършването на оперативно-издирвателната дейност на органите по чл.8, ал.1 от ЗМВР и установяване на връзки между вече разкрити престъпления и извършване на превенция спрямо бъдещи такива. При този анализ е съпоставена и важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай. По този начин административния орган е спазил баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо и изведен краен извод за неотпаднала цел на извършената полицейска регистрация на заявителя.

По гореизложените съображения съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.

С оглед изхода от делото разноски се присъждат на ответната страна – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /съдът определя минимума, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност/.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.11 срещу заповед №3286з-2745/07.07.2025г. на директора на ГД „Национална полиция“ – София, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег.№10881/16.04.2018г. по описа на ОДМВР - Кюстендил.

ОСЪЖДА Д. И. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.11 да заплати на ГД „Национална полиция“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.