Решение по КНАХД №998/2025 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 5151
Дата: 13 ноември 2025 г. (в сила от 13 ноември 2025 г.)
Съдия: Светлозара Стойнова
Дело: 20257150700998
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5151

Пазарджик, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове: ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ ГЕРГОВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА канд № 20257150700998 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, чрез ст. юрк. С. против Решение № 270/10.07.2025г., постановено по АНД № 369/2025г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК). Упрекът на касатора е за несъобразяване с представени доказателства с изрично посочване в тях, че в Договор за дарение от физическо лице е отбелязано „дареният приема да бъде извършен частичен ремонт на покрива с материали и труд от дарителя“. Излага, че съдът не е съобразил разминаването в показанията на свидетеля А. дадени в съдебно заседание с тези изложени в писмен вид. Намира още за ограничено правото на доказателствено искане за разпит на свидетел. Претендира касиране на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - В. Н. Я. не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението правилно.

Настоящият касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция е решение на Районен съд Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 13-2500029/04.03.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на В. Н. Я., в качеството му на работодател, че не е уредил отношенията си с три лица Б. В. Т., Е. И. Д. и П. А., му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ).

Предшестващ издаването на НП е Акт за установяване на административно нарушение № 13-2500029/08.01.2025г., съставен от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в който е изложено, че при извършена проверка лицата Б. В. Т., Е. И. Д. и П. А., са заварено да работят на покрива на Детска градина „Радост“, за което не са налице уредени с работодателя В. Я. трудови правоотношения, като не е сключен трудов договор с лицата. Последното е обективирано и в Протокол № ПР2450320/20.12.2024г.

По делото са разпитани свидетели - актосъставителят свидетелят подписал го, директорът на детската градина и трите лица заварени да работят П. А., Е. Д., Б. Т., чиито показания съдът е кредитирал по делото и като ги е обсъдил заедно с останалите събрани писмени доказателства, е намерил същите за достоверни и непротиворечиви, описващи по категоричен начин фактическа обстановка.

За да отмени НП първостепенният съд е приел, че вмененото на Я. нарушение не е осъществено и е недоказано. Съобразил е, че от данните по делото не се установява възприетото авторството на доказаното нарушение, а именно жалбоподателят (настоящ ответник по касацията) като работодател на лицата, заварени за извършават ремонт на покрива на сграда на изнесената група в с. Звъничево. Съдът е посочил, че такова качество за Я. не се обосновава и от факта, че в декларациите тези лица са посочили като свой работодателя дружество „Технострой“, доколкото от справка в ТР е установено от съда, че въпросното дружество е имало за свой управител В. Я. в периода от 2014 до 2019г.

Районният съд е обсъдил, че единственият материал по делото, който съдържа данни, че Я. е съпричастен към извършваната от заварените да работят лица, работа са обясненията на самия жалбоподател, взети в хода на допълнителната контролна проверка, които датират преди АУАН (съставен именно въз основа на признанията в тях). Тоест те предхождат образуването на административно-наказателното производство, което става с АУАН. Посочил е в този смисъл, че предвид установеното сходство (аналогия) между административно-наказателното и наказателното производство

и в случая важи установената с константната вече съдебна практика забрана като доказателства в процеса да се ползват обяснения на обвиняемия/жалбоподателя, дадени от него преди същият е да получи съответното процесуално качество, от което произтичат редица права, свързани със защитата му. Съдът е приел, че тези обяснения не само не могат да се имат предвид както сами по себе си, така и чрез възпроизвеждащите ги доказателствени средства. Поради това и в конкретния случай не могат да се ползват като доказатлество в процеса обясненията на жалбоподателя, които наистина сдържат признание, че „той помолил лицата И. П., П. А., Е. Д. и Бисер Таков“ да помогнат за ремонта, като нямал договор с тях и не знае дали имало инструктаж. Освен това, както става ясно от съдържанието им, признанието в тях е, че лицата са били „помолени“, а не че са били наети по смисъла на цитираната дефинитивна норма. Съдът е приел, че възнаграждение за положения труд за всеки от тримата е имало, доколкото всеки от тях призна в показанията си получавал по 20 лева за обяд. Приел е също, че положеният труд е престиран в рамките на трудово-правни отношения между работниците и лицето, което ги е наело,

тъй като, освен възмезден, трудът притежава всички други елементи, които определят трудовото правоотношение - продължителност - 4 дни и едно и също работно време и място, предоставени материали за извършване на работата. При тези констатации съдът е сметнал, че лицата са допуснати да полагат труд по трудово правоотношение без същото да е възникнало от трудов договор, какъвто не бил сключен с нито

едно от лицата. В продължение на съжденията си съдът е отбелязал, че не е установено качеството на работодател на жалбоподателя.

Така мотивиран съдът е приел, че липсват индиции за възникнало трудово правоотношение между Я. и трите лица, с оглед което В. Я. не е следвало да бъде санкциониран в качеството му на работодател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Първостепенният съд е изложил мотиви, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях и не следва да ги преповтаря.

Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Съвкупната преценка на всички доказателства и доказателствени средства, налага изводът, че не са налице достатъчно данни, въз основа на които да се направи констатация, каквато е сторена от АНО, че не някой друг, а именно В. Я., лично или чрез посредник се е договорил трите лица, да извършат конкретна работа по ремонта на покрива на детската градина. За съдът е служебно известно, че на Я. са издадени още две Наказателни постановения за същото нарушение с две от лицата цитирани и в процесното НП с които ответника по касацията Я. не бил сключил трудови договори. Наказателните постановления са атакувани по съдебен ред и са отменени видно с решения на Районен съд Пазарджик, потвърдени с решения по КАНД № 997/2025 г. и № 959/ 2025 г. по описа на АС – Пазарджик въпреки това настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи като недопустимо ангажирането на отговорност на едно и също лице за едно и също нарушение с две наказателни постановления. Невъзможността за налагане на повторно наказание за едно и също нарушение, каквото е налице при издаването на трите наказателни постановления (за несключване на трудови договори и неуреждане на отношения с лицата Е. И. Д. и П. И. А.), е отречено в нормата на чл. 17 ЗАНН.

Действително е налице разминаване в показанията на свидетелите, но същото не може да доведе до извод различен от този изведен от първостепенния съд. За да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност на лице следва нарушението да безспорно установено от обективна и субективна страна, каквото в настоящият случай не е налице.

Посочването в договора, че дарителят дарява материали и труд, не налага несъмнен извод за осъществяване на дейност по престиране на труд, именно по трудово правоотношение между Я. и заварените на покрива на детската градина лица, което да доведе до налагането на административно нарушение на първия в качеството му на работодател. Характерът на договора за дарение е особен и вещае добросъвестност при сключването му и не следва едно такова дело да бъде натоварено с наказание за нарушение, което не е доказано, а презумптивно.

Настоящата касационна инстанция намира, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което не следва да бъде касирано, а оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на касатора разноски не се следват, а поради липсата на процесуална активност на ответника, такива не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270/10.07.2025г., постановено по АНД № 369/2025г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: