РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Гоце Делчев, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Юлианна К. Павлова
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело №
20251220101034 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 10, т. 18 и
т. 19 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за прогласяване на
нищожност на два договора за лизинг, сключени между страните. С исковата
молба ищцата е предявила иск за прогласяване на пълна нищожност на
следните два договора за финансов лизинг и приложимите към тях Общи
условия (ОУ): Договор за лизинг от 17.04.2019 г. с предмет мобилен телефон
марка A.***, модел iPh.******** Silver и Договор за лизинг от 17.04.2019 г. с
предмет мобилен телефон марка A.**, модел iPhone *****Grey. Ищцата
твърди, че договорите са нищожни в цялост поради това, че са сключени при
предварително изготвени Общи условия, върху които тя не е могла да влияе
(чл. 146 ЗЗП), и съдържат множество неравноправни клаузи, които
противоречат на императивни норми на ЗЗП.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищцата е
подписала декларация-съгласие, че е запозната с Общите условия и ги приема.
Подчертава, че според чл. 8 от ОУ рискът от невъзможност за ползване е за
1
лизингополучателя, което е ясно уредено. Твърди, че клаузите са ясни,
разбираеми и са част от индивидуалния договор.
Първоначалното решение на Районния съд е било обезсилено изцяло с
Решение на Окръжен съд Благоевград. Съдът е приел, че първата инстанция се
е произнесла по непредявен иск, като не е обсъдила действително предявените
искове за нищожност на договорите в цялост. Съгласно задължителните
указания на въззивната инстанция, делото се разглежда отначало по
действителната правна квалификация.
Установи се следната фактическа обстановка.
На 17.04.2019 г. между страните по делото били сключен договор за лизинг,
по силата на който лизингодателят се задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилен телефон марка
“Аp.**”, модел “iPh.******” 265GB Silver, с номер на устройството
************** (чл. 1, ал. 1 от договора). На същата дата и между същите
страни бил сключен и втори договор за лизинг, с предмет също телефонен
апарат марка “Аp.”, модел iPh.54GB Grey, с номер на устройството
****************. В чл. 5 и на двата договора е посочен погасителен план за
заплащане на лизинговите вноски, като в чл. 1, ал. 1 от тях страните се
съгласили за конкретния размер на общата лизингова цена на устройството с
включен ДДС, като в ал. 2 приели лизингополучателят да има право да
придобие собствеността върху предоставената вещ, но след подписване на
нарочен договор в указан срок и заплащане на допълнителна цена, която цена
ал. 4 определя като неустойка при невръщане на устройството или при
неговото представяне в недобър търговски вид, респ. при отказ на
лизингополучателя да закупи същото. Със Заповед № 228 за изпълнение на
парично задължение, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 413/2022
г. по описа на РС - Гоце Делчев, е разпоредено на длъжника, сега ищец С. К.,
да заплати на “Йеттел България” ЕАД, (с предходно търговско наименование
“Теленор България”) сума в размер на ******** лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
погасяване на вземането, представляваща дължима и неизплатена главница по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 17.04.2019г. и двата процесни договори за лизинг.
Заповедта е влязла в законна сила, поради което в полза на заявителя бил
2
издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и
изпълнително дело № 74 по описа за 2023 г. на ЧСИ Г. Ц.. Двата телефона,
предоставени от страна на лизингодателя били приобщени като веществени
доказателства чрез протоколи за изземване от 09.10.2019 г. и 10.10.2019 г., в
хода на провеждано разследване по образувано наказателно производство.
От правна страна.
Ищцата, в качеството си на потребител, е сключила двата договора за лизинг
на мобилни телефони. Тя твърди, че клаузите на договорите и Общите условия
са неравноправни и нищожни, като изтъква следните основни аргументи.
Липса на индивидуално договаряне (чл. 146 ЗЗП): Договорите са сключени
при Общи условия, изготвени предварително от търговеца, което само по себе
си обуславя нищожност. Неоснователно високи неустойки (чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП): Допълнителната сума за придобиване на собственост (чл. 1, ал. 3 от
Договора) се превръща в неустойка без икономическа логика. Освобождаване
на търговеца от задължения (чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП): Чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
прехвърлят пълния риск от невъзможност за ползване на лизингованото
устройство (в т.ч. изземване от разследващите органи) върху потребителя,
който продължава да дължи вноски, въпреки че собствеността остава за
лизингодателя до окончателно изплащане. Скрити задължения и липса на
яснота (чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП): Чл. 6, ал. 6 от ОУ препраща към
"приложими общи условия" за лихва, които не са подписани от потребителя,
което не позволява да се преценят икономическите последици. Нарушаване на
законовата гаранция: Чл. 14, ал. 1 от ОУ предвижда 1 (една) година
гаранционен срок, което противоречи на императивната норма на чл. 115 от
ЗЗП, изискваща минимум 2 (две) години гаранция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, наведените доводи
от страните и приложимия закон, намира от правна страна следното:
Безспорно е, че договорите за лизинг са сключени между търговец ("Йеттел
България" ЕАД) и физическо лице, действащо извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност (С. К. К.), поради което имат характер
на потребителски договори и спрямо тях е приложим Законът за защита на
потребителите.
Относно гаранционния срок (Чл. 14, ал. 1 от ОУ): Съдът констатира, че
клаузата на чл. 14, ал. 1 от Общите условия, предвиждаща 1 (една) година
3
гаранционен срок, директно противоречи на императивната норма на чл. 115
от ЗЗП (в приложимата редакция към датата на сключване на договора), която
установява минимален законов срок от 2 години за гаранция за съответствие
на стоката. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
потребителските договори са нищожни. Клауза, която ограничава или
изключва законно установени права на потребителя, е нищожна поради
противоречие със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП).
Относно прехвърлянето на риска (Чл. 8 от ОУ): Клаузата, която прехвърля
пълния риск от невъзможност за ползване (включително поради действия на
трети лица, като изземване от властите) върху потребителя, въпреки че
собствеността върху вещта остава у лизингодателя до окончателното
изплащане, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
6 от ЗЗП. Тя позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по
договора (да предостави вещта за ползване) по своя преценка и/или при
обстоятелства, независещи от вината на потребителя, докато той остава
обвързан от пълното задължение за плащане. Тази клауза нарушава
значително равновесието между правата и задълженията на страните в ущърб
на потребителя и е нищожна.
Съдът, по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, обявява неравноправните клаузи за
нищожни. Следва да се прецени дали договорът може да остане в сила без
нищожните клаузи. В настоящия случай се установява множество от
неравноправни и нищожни клаузи, които засягат съществени елементи на
договора за лизинг, а именно: Срока на законовата гаранция (фундаментално
потребителско право). Механизма на поемане на риска и последиците при
невъзможност за ползване (засягащ пряко икономическата тежест).
Неяснотата по отношение на допълнителни лихви и задължения. Поради
кумулативния ефект на многобройните неравноправни клаузи и особено
поради факта, че клаузата за гаранционния срок пряко противоречи на
императивна законова норма, която не допуска отклонение в ущърб на
потребителя, съдът счита, че договорите не могат да бъдат запазени в
останалата им част. Отстраняването на нищожните клаузи би променило
изцяло икономическото и правното равновесие на отношенията, както са били
сключени от страните. Следователно, в изпълнение на принципа за служебна
защита на потребителя и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146 от ЗЗП,
двата договора за лизинг се явяват нищожни в своята цялост.
4
Ищцата е направила разноски в размер на 922,22 лв / за държавна такса и
адвокатско възнаграждение/, които следва да се възстановят от ответника.
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
143, ал. 2, т. 6 и чл. 146 от ЗЗП, Районният съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за лизинг, сключен на ******* г.
между С. К. К., ЕГН **********, и Й. Б. АД, ЕИК ********* с предмет
мобилен телефон марка AP., модел iPh.*****XS 256GB Silver, с номер на
устройството *************, поради противоречие със закона и наличие на
неравноправни клаузи, водещи до пълна нищожност.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за лизинг, сключен на 17.04.2019 г.
между С. К. К., ЕГН **********, и Й. Б. АД, ЕИК ********, с предмет
мобилен телефон марка AP., модел iPh.****64GB Grey, с номер на
устройството *************, поради противоречие със закона и наличие на
неравноправни клаузи, водещи до пълна нищожност.
ОСЪЖДА Й. Б. АД, ЕИК ********, да заплати на С. К. К., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 922,22 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5