№ 21666
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110167692 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от С. Л. Л.а против Б.П. с искане да бъде
отменено наложеното наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата
твърди, че била служител на ответника от 08.01.1996 г. Със заповед № РД-02-
247 от 13.09.2024 г. на Д. И. и. д. Директор РУ „Западен регион“, връчена на
16.09.2024 г. било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“. Ищцата оспорва заповедта, като твърди, че не била спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в изисканите от работодателя
обяснения, не била дадена достатъчно информация за твърдяното от него
извършено дисциплинарно нарушение. Излага подробни обяснения за това
защо не е могла да изпълни дадени указания. Заповедта била също така
немотивирана и не посочвала конкретни нарушения или защо ищцата била
посочена като техен извършител. Оспорва твърдените в заповедта действия, с
които ответникът счита, че била нарушила трудовата дисциплина. Счита, че
заповедта била издадена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 194,
ал. 1 КТ, а наложеното наказание не отговаряло на тежестта на нарушението, с
което била нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Моли съда да отмени
заповедта, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба. Не оспорва факта на трудово
правоотношение между страните и издаването на процесната заповед. Счита,
че същата била достатъчно ясна, конкретна и мотивирана. Дисциплинарното
наказание било наложено от оправомощено от работодателя лице. От ищцата
били изискани обяснения и такива били дадени, следователно била спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ
били спазени. Сигналите, послужили за изготвяне на заповедта, били
подписани и подадени от лица, които били изрично посочени в заповедта.
Заповедта била мотивирана и наказанието съответствало на тежестта на
1
нарушенията. Ответникът моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. Ищецът
изпраща представител, ответникът подава писмено становище. И двете страни
поддържат съответните си искания.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите че ищцата е служител на
ответника на длъжност „главен специалист Основни услуги и логистика“ към
Окръжна пощенска станция Благоевград, както и налагането на наказанието
със Заповед № РД-02-247 от 13.09.2024 г., връчена на 16.09.2024 г.
От представен препис на искане на писмени обяснения за нарушение на
трудовата дисциплина (л. 10 от делото) и даден отговор (л. 12 от делото) се
установява, че ищцата е дала такива във връзка с процесния случай. По делото
също така е приложена и длъжностната характеристика на заеманата от
ищцата длъжност (л. 18 до 26 от делото). От ответника са представени доклад
и писмо, изпратени до изпълнителния директор и борда на директорите на
Б.П., ведно с докладни записки от други служители и колеги на ищцата (л. 50
и 51 от делото). Представени са и преписки от самите докладни записки.
Съставени са от трети по делото лица – Б.В.П., Й.Б., З.И., С.Б., Н.К., И.Б. и
Е.Г. – по отношение на приложената на л. 52 от делото докладна записка; от
Т.С. – по отношение на приложената на л. 53 от делото докладна записка и от
М.Н. – по отношение на приложената на л. 54 от делото докладна записка.
Първата записка е с дата 18.05.2023 г., а втората и третата – с дата 09.08.2024 г.
Изложеното в тези докладни записки не може да се ползва като доказателство
от съда. Изложените в тях твърдения всъщност заместват свидетелски
показания, поради което не могат да се ценят като доказателство, тъй като
това би противоречало на принципа на непосредственост, уреден в чл. 11 ГПК.
По делото беше приложен и правилника за вътрешния трудов ред към
работодателя (л. 67 – л. 82 от делото). Установено е също така, че ищцата няма
предходни наложени дисциплинарни наказания, доколкото с Решение № 11040
от 10.06.2024 г., постановено по Гражданско дело № 58272 от 2024 г. по описа
на СРС, влязло в сила на 05.07.2025 г. наложеното наказание „забележка“ е
признато за незаконно и отменено.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: приема, че искът е подаден в предвидения за това давностен срок по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. По делото не се спори, че заповедта за налагане на
наказанието е връчена на ищцата на 16.09.2024 г. Исковата молба е входирана
в съда на 13.11.2024 г., т.е. срокът е спазен. Предмет на делото е налагането на
ищцата на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, тъй
като при упражняване на трудовата си дейност е проявявала грубо и неетично
отношение спрямо колегите си от администрацията на работодателя, налагала
и психически тормоз. Налагането на дисциплинарно наказание става с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест на
работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване
извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на
процедурата по чл. 193 КТ и сроковете по чл. 194 и обосновката на тежестта
на наложеното наказание. След анализ на доказателствената съвкупност съдът
не счита, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен. Съгласно тази разпоредба
2
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В случая
нарушението е било открито на 18.05.2023 г., когато е подадена първата
докладна записка, съставена от служителите Б.В.П., Й.Б., З.И., С.Б., Н.К., И.Б.
и Е.Г.. Записката е адресирана то Директора на РУ – Западен регион, т.е. до
работодателя. Видно е, че това е длъжността, която разполага с правомощията
да търси дисциплинарна отговорност, тъй като това е длъжността на
служителя, съставил процесната заповед. Според настоящия състав това е
датата, на която следва да се приеме, че е установено нарушението, тъй като
явно тази записка е била ползвана при налагането на наказанието, след като е
представена като доказателство по делото за установяването му.
Последващите записки от 09.08.2024 г. и решение на борда на директорите на
Б.П. не са релевантни като начална дата. С решението на борда на директорите
се дават абстрактни указания за обръщане на внимание на проблема, но не
може да се приеме, че на тази дата работодателят е бил уведомен за
случващото се. В крайна сметка и без наличието на това решение, директорът
на РУ – Западен регион е имал правомощието да наложи наказание и е
следвало да го направи с оглед спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
На следващо място, съдът счита за недоказано и извършването на
нарушение на трудовата дисциплина. Както вече се посочи по-горе,
представените по делото докладни записки нямат доказателствената годност
да установят изложените в тях обстоятелства, тъй като е необходимо, те да
бъдат установени със свидетелски показания. От другите доказателства,
приложени по делото не се установява поведение на ищцата, което да е в
противоречие с длъжностната характеристика или с правилника за
вътрешния трудов ред към работодателя. Не могат да се приемат за
установени фактите на грубо отношение, обидни квалификации или
психически тормоз от страна на ищцата. Доколкото тези факти не бяха
доказани от ответника при условията на пълно и главно доказване, на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът ги приема за неосъществени. Поради
изложеното заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразна и подлежи на
отмяна. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца.
От него бяха доказани сторени такива на стойност 800 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда
сумата от 80 лева – държавна такса по неоценяемия иск с правно основание
чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 2 КТ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 357, ал.
1, вр чл. 188, т. 2 КТ наказанието „предупреждение за уволнение“, наложено
на С. Л. Л.а, ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. ***, от Б.П., ЕИК: *** с
адрес на управление гр. *** със Заповед № РД-02-247 от 13.09.2024 г.,
издадена от Д. И. и. д. Директор РУ „Западен регион“.
ОСЪЖДА Б.П., ЕИК: *** да заплати на С. Л. Л.а, ЕГН: ********** на
3
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лева, разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б.П., ЕИК: *** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лева – държавна такса по иска с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 2 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4