Решение по к. адм. дело №1345/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник на Общинска служба по земеделие „Родопи“ против Решение с номер 1280 от 19.03.2025г., постановено по гр.д. с номер 2057/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е прогласено за нищожно Решение с номер 893-8 от 30.11.2022г. на ОСЗ „Родопи“, с което е отказано да бъдат възстановени в съществуващи стари реални граници следните имоти: лозе с площ от 4,5 дка и нива с площ от 0,5 дка, намиращи се в землището на с. Марково, местност „Голям бряст“.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че решенията на ПК-Пловдив и на ОСЗ „Родопи“ са с отказ за възстановяване на двата процесни имота, защото площта, в която те попадат, е държавна собственост на осн. чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, заварена по реституционния закон и предоставена за ползване на ИТТИ. Твърди се и че атакуваното решение страда от съществен порок, а именно – липса на мотиви.

В срока за отговор на касационната жалба ответните страни не са подали такъв.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е основателна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението обаче е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Чл. 172а, ал. 2 АПК урежда, че към всяко съдебно решение съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

Процесното решение на Районен съд – Пловдив е постановено при липса на мотиви. За да достигне до своите изводи, обективирани в диспозитива на съдебния акт, съдът е посочил какви доказателства са били представени пред него, както и какво се установява чрез тях. Липсват обаче съждения от правна страна, които да бъдат логически последователни и пряко обвързани със събрания доказателствен материал. Съдебният състав е изложил наличието на заключение по допуснатата съдебна експертиза, обективирал е становището на вещото лице и като резултат е преминал към извод, че жалбата се явява основателна.

Недопустимо е да липсват правните изводи на съдебният състав, от които на страните да стане ясно защо съдът е постановил своя краен съдебен акт.

Изброяването на представените доказателства, без същите да бъдат правно обсъдени в тяхната съвкупност, не могат да бъдат годни мотиви, които да доведат до заключение за правилно и обосновано решение.

Самият казус е от фактическа и правна сложност, доколкото атакуваният административен акт е предхождан от множество други актове, чието значение следва да бъде обсъдено. Включително следва да се обсъди и по какъв начин заключението на вещото лице влияе върху решението на съда, по какъв начин допълва останалия доказателствен материал и в крайна сметка как установената фактическа обстановка отговаря на правните норми и правното положение между страните.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1280/19.03.2025г., постановено по АНД № 2057/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.