№ 6197
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100511882 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11862/17.06.2024г., постановено по гр. д. № 50062/23г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 45 състав, са уважени частично предявените положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.150 ЗЕ вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че Г. Т. У. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3 735,70 лв.– цена на доставена от
дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „ ******** аб.№
124409, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 430,35 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от
15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 74,03 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за
мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за
сумата в размер на 13,74 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г. и иска за
мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на имота, за сумата от 8,95
лева, разликата над уважената сума от 430,35 лева до размера на пълно предявената от
439,30 лева, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 25498/2023 г. по
описа на СРС, 45-ти състав. Ответникът е осъден да плати разноски в размер на
134.54лв. за заповедното и 830.80лв. за исковото производство, а ищецът е осъден да
плати разноски на ответника в размер на 2.66лв. Решението е постановено при
участието на ДАЛСИЯ ООД /с предишна фирма „БРУНАТА“ ООД/, в качеството му
на трето лице-помагач, конституирано на страната на ищеца.
Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в частите, в които
са уважени предявените искове, с твърдение, че решението е постановено при
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изложени са
съображения, че съдът е обосновал изводите си за уважаване на претенциите въз
основа на заключения на вещи лица, ползвали документи, които не се съдържали по
делото. Неправилно съдът приел за доказана облигационната връзка между страните
въпреки оспорването за надлежно разгласяване на общите условия, съответно не било
доказано обвързване на ответника със същите. Липсвали доказателства за реално
доставено количество топлинна енергия, съответно неправилно съдът основал
изводите си върху заключенията на вещите лица, оспорени от ответника, вкл. нямало
доказателства дали топломерът в абонатната станция преминал метрологична
проверка, липсвали доказателства за показанията на топломера в абонатната станция,
надлежно били оспорени индивидуалните отчети представени от третото лице-
помагач.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира
разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач ДАЛСИЯ ООД /предишна
фирма „БРУНАТА“ ООД/ не е изразило становище.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Неоснователно се поддържа, че не са ангажирани доказателства за публикуване
на одобрените Общи условия за установяване на факта на влизането им в сила. С
2
представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД
и са одобрени с Решение ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР (л.77), като видно от
представеното копие същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.
Няма данни и не се твърди ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
Общи условия, нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по
смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват.
Съдът приема, че Общите условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР, които са представени от ищеца са публикивани във в. „Монитор“ от 11.07.2016
г., т.е. съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ в посочения всекидневник, като
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване и се прилагат в отношенията
между страните, а второто им публикуване има само оповестителен характер / в тази
насока е и практиката на ВКС - Определение № 5498 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 2086 /
2024 г. на ВКС/; Поради това настоящият състав приема, че през процесния период
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е
уредено в Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г. С
оглед на това възражението на въззивната страна за липса на облигационна връзка
поради необвързаност с общите условия на ищеца е неоснователно.
Неоснователно се поддържа от въззивника недопустимост вещо лице да работи
по документи, представени му от посочените дружества. Съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК
при възлагане на експертизата съдът задължително посочва предмет и задача на
същата. В процесния случай е допуснато изслушване на СТЕ по поставена задача от
ищеца в исковата молба, която включва отговор на поставените въпроси след
запознаване на наличната документация в „Топлофикация София“ ЕАД и „БРУНАТА“
ООД. В този смисъл, запознавайки се със съответните документи и изготвяйки
заключението си, взимайки предвид и тях, вещите лица в пълнота са изпълнили
поставените му от съда задачи. В закона няма изискване материалите, които се
предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат представени по
делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят
материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради
извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до
нарушаване правото на другата страна за участие в делото / Вж. Определение № 333
от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
Фактът, че ответникът не е подписал формулярите за отчет е неотносим към
дължимостта на сумата за реално предоставената топлинна услуга, установена от
заключението на съдебно-техническата експертиза. На следващо място, съдът
кредитира заключението по СТЕ като обективно и компетентно изготвено, а от същото
3
се установява, че ищецът е доказал реално доставено и потребено от ответника
количество топлинна енергия за процесния период. Възражението, че за част от
периода не са ангажирани доказателства за установяване на техническата изправност
на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от исковия период и
предвид обстоятелството, че задължението за плащане на цената на топлинна енергия
се поражда при установено реално доставяне на такава, съдът намира за
неоснователно, защото в случая за СТИ е извършена последваща проверка след
законоустановения срок, от която се установява, че СТИ е било изправно и при
проверката не са констатирани повреди или неправомерно въздействие върху СТИ. В
този смисъл приема, че не е имало период на неточно отчитане или неотчитане, което
от своя страна, да разколебае извода, че СТИ е отговаряло на метрологичните
изисквания през целия исков период. Констатацията, че същото "съответства", след
законовия двугодишен срок е нормативно нарушение, но от техническа гледна точка
наличието на метрологична проверка макар и след изискуемия се срок със заключение
"съответства", дава основание да се направи извод, че за исковия период общият
топломер е бил годно СТИ. Така е и в настоящия случай видно и от заключението на
вещото лице в частта, в която се установява, че свидетелството за проверка от
01.07.2021г. издадено от АРТТЕСТ-Б-съответства на одобрения тип.
По отношение исковете за услугата за дялово разпределение, както и на
мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия във въззивната жалба не са
въведени конкретни възражения, поради което и доколкото настоящата инстанция не
установи да са били нарушени императивни материалноправни норми, то решението
на районния съд следва да бъде потвърдено и в тези части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само
въззиваемият, който е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което съдът
определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11862/17.06.2024г., постановено по гр. д. №
50062/23г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в обжалваните части, в които е признато за
установено, че Г. Т. У., ЕГН **********, дължи на основание чл.422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумите: 3735,70 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ж.к. „ ******** аб.№ 124409, ведно със законната лихва, считано от
4
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до окончателното
плащане, сумата в размер на 430,35 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата, за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 74,03 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 25498/2023 г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Г. Т. У., ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по настоящото
въззивно производство в размер на 100лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
въззиваемия – „ДАЛСИЯ“ ООД /предишна фирма БРУНАТА ООД/.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5