№ 745
гр. Шумен, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630100290 по описа за 2025 година
Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл.
422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от
ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на главницата и по отношение на
претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.
422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД,
във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от „АПС
Бета ***” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „***“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо
Маринов, чрез юрисконсулт Елиана Цолова срещу В. Ж. Х., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 24.
Ищцовото дружество твърди, че на 24.11.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника В. Ж. Х. бил сключен Договор за потребителски кредит № 2129093. Договорът
бил сключен при стриктно изпълнение на предвиденото в ЗЕТ, ЗПФУР и ЗЕДЕУЗ, след
поредица от разменени имейли. По силата на същия, на ответника била предоставена сума в
размер на 1500 лева, като посочената сума следвало да бъде върната на 16 равни месечни
вноски в размер на 122.48 лв. в срок до 18.02.2021 г. Страните са договорили олихвяване на
усвоената сума с договорна лихва, фиксиран за целия срок на договора в размер на 41.24 %,
както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 50%.
Излагат, че на 24.11.2019, ответникът В. Ж. Х. сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице –
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с В. Ж. Х., за всички
задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при
1
поискване от „Кредисимо“ ЕАД.
На 24.11.2019 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо „Кредисимо“
ЕАД за всички задължения на В. Ж. Х., ЕГН ********** по Договора за кредит. Ответникът
В. Ж. Х., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Твърдят, че „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички
изискуеми задължения на В. Ж. Х., ЕГН ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г.
За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕАД изпратило уведомление до Длъжника на
18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“
ЕООД.
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от В. Ж. Х. на Кредисимо
суми, както следва: 1275.23 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 298.05 лeвa /договорна
лихва/ за период 24.11.2019 г до 18.02.2021 година; 566.07 лeвa /обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава/.
Заявяват, че с извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си
на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по
електронна поща ответника - длъжник за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.
3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД
в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1254.86 лева,
ведно със сумата от 42.70 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай
Тръст“ ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА ***“ ЕООД, ЕИК *********. Заявяват,
че длъжника бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес. Ако съдът приеме,
че уведомлението на длъжника-ответник не било извършено надлежно, правят изявление, че
исковата молба следва да се счита за уведомление отправено до ответника във връзка с
цесията, като прилагат уведомления в този смисъл.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът не изпълнил изцяло задълженията си и
не платил пълния размер на паричните си задължения, поради което на основание чл. 410 от
ГПК инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС и било образувано ч. гр. дело №
2640/2024 г. по описа на ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение.
Тъй като издадена заповед е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 1275.23 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 2129093 от 24.11.2019 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника В. Ж. Х., 298.05 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 24.11.2019 г. до 18.02.2021 г.; 566.07 лева - законна лихва за забава за периода от
24.11.2019 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представител. От тяхно име е депозирана писмено становище на 01.09.2025 г., в която
излагат становище по съществото на спора, както и молят предявените искове да бъдат
уважени изцяло с произнасяне на съда с неприсъствено решение.
2
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Заявява, че процесния договор за
потребителски кредит съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен
процент и годишен процент на разходите, погасителен план и условията на плащане,
правото на предсрочно погасяване и отказ от договора. Видно от АВп Търговски регистър,
принципал на „Ай Тръст” ЕООД бил „Кредисимо” ЕАД, т.е. двете дружества били свързани
лица по смисъла на ТЗ. Това водило до извода, че на Кредитора е било известно наличието
на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство
още към момента на сключването му. Заплащането на възнаграждение за поръчителство
вменено на ответника представлявало допълнителна услуга, която произтичала от договора
за кредит, и която била задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл била
клаузата в чл.4 от същия. В уговорения ГПР не били включени всички действителни разходи
/съгл.дефиницията на параграф 1, т.1 ДР на ЗПК за общ разход/, а ако бъдели включени, то
многократно ще надвишавали нормативно установения размер. Прави възражение за
недействителност на договор за потребителски кредит № 2129093 от 24.11.2019 г. като
сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК.
В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. А. П. от ШАК, като с
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения
заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на
договора потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е представен Договор за потребителски кредит №
2129093 от 24.11.2019 г. със страни „Кредисимо“ ЕАД, кредитодател и В. Ж. Х.,
кредитополучател. По силата на договора кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в договора, под
условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя.
Съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2129093 от 24.11.2019 г.
размерът на предоставения кредит възлизал на 1 500 лева, срокът на кредита – 16 месеца,
брой на погасителните вноски – 16 бр., размер на погасителната вноска – 122.48 лева,
лихвен процент по кредита - 40.00%, годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.21%, общ
размер на всички плащания – 1 959.68 лева, краен падеж на договора 10.03.2021 г. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: 1. да предостави на кредитодателя банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 /десет/ дни от подаване на заявлението; или /и/ да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити на
„Кредисимо“ ЕАД – Съгласно § 17 от приложимите ОУ към договора „обезпечение“ - ще
означава банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ ЕАД съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ ЕАД всички задължения на
кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на
3
тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след
падежа на последната погасителна вноска по Договора за кредит/изтичането на последния
период на револвиране; или /и/ поръчителство, предоставено по силата на договор за
предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено
от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/, което впоследствие е сключило с
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава
да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по Договора за кредит.
Представен е Договор за предоставяне на поръчителство от 24.22.2019 г., със страни
„Ай Тръст“ ЕООД, поръчител и Венелин Ж. Х., потребител, по силата на който поръчителят
се задължава да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който да
отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за поръчителство, потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство, в случай че поръчителят
изпълни задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит, поръчителят има
право да поиска от потребителя: 1. възстановяване на сумата на платените от поръчителя
задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит; 2. законната лихва върху
платената от поръчителя сума по т. 1 за периода от деня на плащането на задълженията на
потребителя към „Кредисимо“ до възстановяване на сумата по т. 1; 3. разноските, които
поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото от „Кредисимо“
искане за плащане. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство, потребителят има
право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД или по
начините, установени в Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 6 от договора
за поръчителство в случай на забава на потребителя за плащане на възнаграждението по
този договор потребителят дължи на поръчителя обезщетение за забава в размер на
законната лихва заедно с всички направени от поръчителя разноски за събиране на това
вземане. Като доказателство по делото приет Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021
г. между „Кредисимо“ ЕАД- цедент 1, „Ай Тръст“ ЕООД – цедент 2 и „АПС Бета ***“ ЕООД
– цесионер. Съгласно представения договор за цесия „Кредисимо“ ЕАД продава на „АПС
Бета ***“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от договори за кредит на физически
лица, сключени с „Кредисимо“ ЕАД като кредитополучател, а „Ай Тръст“ ЕООД продава на
„АПС Бета ***“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор – „Кредисимо“ ЕАД по договори за
кредит, сключени между физически лица и „Кредисимо“ ЕАД. „Ай Тръст“ ЕООД продава на
„АПС Бета ***“ ЕООД и вземанията си по договорите за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити. Вземанията на цедентите, предмет на договора за цесия следвало да
бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
По ч. гр. дело № 2640/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен е представено
приложение към договора за цесия, в което са посочени вземанията срещу физически лица,
предмет на договора за цесия, вкл. и срещу ответника В. Ж. Х.. Представено е и
уведомление за цесия от „АПС Бета ***“ ЕООД изпратено по електронна поща, с което
ищецът уведомява ответника, че вземанията по Договор за кредит № 2129093 от 24.11.2019
г. са прехвърлени в негова полза. Представено е и приложение № 1 към договор за
предоставяне на поръчителство, съгласно което дължимото възнаграждение от потребителя
в полза на поръчителя възлиза на 122.48 лева на месец за периода на действие на договора,
което се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
Като писмено доказателство по делото е приета разписка № 200000019639/24.12.2019
4
г. с наредител „Кредисимо“ ЕАД и получател В. Ж. Х. за сумата от 433.61 лева, като
преводът бил извършен чрез системата за електронни плащания ePay. bg.
От приетото за послужване ч. гр. дело № 2640/2024 г. по описа на Районен съд -
Шумен се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение против ответника за сумата от 1275.23 лв. - главница по Договор за кредит №
2129093 от 24.11.2019 г.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
298.05 лв. за периода от 24.11.2019 г. до 18.02.2021 г., законна лихва за забава върху
главницата в размер на 566.07 лв. за период от 24.11.2019 г. до 02.10.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, както и направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността
да предяви иск за вземанията си по издадената заповед. Определението е връчено на
заявителя на 29.01.2025 г., като исковата молба по настоящото дело е депозирана на
04.02.2025 г. - в законовия едномесечен срок. Налице е пълен идентитет между претенциите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, с
оглед на което предявения иск е допустим.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: следните писмени доказателства:
заверено копие на Общи условия за предоставяне на кредити; заверено копие на Договор за
потребителски кредит №2129093 на 24.11.2019 г., заверено копие на Приложение № 1 към
договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (СЕФ); заверено копие на Договор за предоставяне
на поръчителство от 24.11.2019 г.; заверено копие на Приложение № 1 към Договор за
предоставяне на поръчителство; заверено копие на Уведомление за цесия относно Договор
за кредит № 2129093 от 24.11.2019 г.; заверено копие на Справка извлечение от системата
„Ай Тръст“ ЕООД за клиент В. Ж. Х. по Договор № 2129093 от 18.03.2021 г.; заверено копие
на Справка-извлечение от системата „Кредисимо“ ЕАД за клиент В. Ж. Х. по Договор №
2129093 към 18.03.2021 г.; заверено копие на Разписка за извършено плащане №
2000000196391386 от 24.11.2019 г. и заверено копие на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. ., както и материалите, приложени по ЧГД № 1095/2022
г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
размерът на задължението към датата на заповедното производство - 10.10.2024 г. е 2 150.82
лева, от които 1 275.23 лева – главница; 298.00 лева – договорна лихва за периода от
24.11.2019 г. до 18.02.2021 г.; 577.53 лева – законна лихва за периода от 24.11.2019г. до
02.10.2024 г. Вещото лице посочва също, че извършените от ответника вноски за погасяване
на кредита са в общ размер на 807.00 лв., от които на 09.01.2020 г. – 265.00 лв., на 17.02.2020
г. – 200.00 лв., на 13.03.2020 г. – 312.00 л и на 23.03.2020 г. – 30.00 лв. А размерът на ГПР по
процесния договор, като се включи и възнаграждението за поръчителство възлиза на
333.1136%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „АПС Бета ***“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството
му на кредитор срещу ответника В. Ж. Х., в качеството му на длъжник, на заповед № 1214
от 11.10.2024 г. по ЧГД № 2640/2024 г. по описа на ШРС, и след възражение от страна на
длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
5
настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, в качеството на
кредитополучател, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 2129093 от
24.11.2019 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената
тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ЧГД №
2640/2024 г. по описа на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково
производство и заключението на изготвената експертиза.
За уважаване на исковите претенции е необходимо на първо място ищецът да докаже
наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника В. Ж. Х., по който е предоставена съответната парична сума,
която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски по
договора.
Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от договор за кредит
от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. Легалната дефиниция на този
вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - сега
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП /ред. към ДВ, бр. 34
от 06.04.2001 г. / в редакцията му, действала към момента на сключване на твърдения
договор за кредит от разстояние, електронният документ представлява електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма,
независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като
е съставен електронен документ. В случая в производството по делото съдът намира за
установено, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника В. Ж. Х. е възникнало облигаторно
правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4,
изр. 2 от ЗЕДЕП /Редакция към ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се
6
направи чрез тълкуване на т. III. 11, във вр. т. III. 9., б. „а“ от Общите условия към договора
за потребителски кредит. В посочените клаузи е предвидено, че ако кредитополучателят
кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
заявлението се подава с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора“ на указаното за това място на сайта от
кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита
подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия. Съдът
намира, че по силата на посочените клаузи от Общите условия към процесния договор за
кредит страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП /Редакция
към ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, че ще признават стойността на електронния подпис на
саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме, че представеният
договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления
съгласно чл. 180 от ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК/. Следователно по делото е доказано сключването на договор за
потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и В. Ж. Х.. От представената по делото
разписка се установява, че уговорената сума от 1 500 лева е заплатена в полза на ответника.
Сключеният договор между ищеца „Кредисимо“ ЕАД и ответника В. Ж. Х. по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12
и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 48.21 %, а ГЛП 40.00 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид
съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕАД и чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
сключен с „Кредисимо“ ЕООД, съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за
7
ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита,
поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от
ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10
дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер
от всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи
да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД
дружество, в случая „Ай Тръст“ ЕООД, което е и свързано лице с кредитора по договора за
заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Двата договора - за кредит и за
предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща с погасителния план по
договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по
друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и
всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което
следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в
полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Няма спор, че договорът за предоставяне на поръчителство е възмезден, като
възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР. Последното се установява и от
приетото, заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Формално
посоченият в договора размер на ГПР от 48.21% не отговаря на действително приложимия
между страните ГПР, равняващ се на 333.1136%. Няма спор в съдебната практика, че
разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и
представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до увеличаване
общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т. е. в ГПР.
В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По
този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици
от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната
страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
Ето защо посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 48.21%
не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
8
целият договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на
ответника. По същите съображение е недействителен и самият договор за предоставяне на
поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за
потребителски кредит.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и други такси и
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това; предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Цесията на вземане има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не
поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от
негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, както е в настоящия случай, в
който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Такова
уведомяване е осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и уведомлението до ответника за цесията е приложено в заповедното
производство, а съдебните книжа в исковото производство са изпратени на особения
представител на ответника – като в исковата молба изрично е посочено, че уведомлението за
цесия е било изпратено на посочената от ответника в Договора електронна поща с имейл, с
което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и зачетен. И това е
така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК, връчването на представител се смята
за лично връчване, като законодателят не е разграничил представителната власт на
представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона – от акт на
съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за
извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на
ВКС, I т. о., а именно, че връчването на материалноправно изявление на особения
представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.
Доколкото в случая ищцовото дружество черпи правата си от договора за цесия от
02.03.2021 г., страни по който са не само „Ай Тръст“ ЕООД - поръчител, но и самото
дружество – кредитодател „Кредисимо“ ЕАД, съдът намира, че приложение намира
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, като предвид недействителността на договора за кредит на
основание чл. 22от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, кредитополучателят дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, като не
дължи лихва и други разходи по кредита. Целта на разпоредбата е да уреди отношенията
между страните по договора, включително и като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ на този договор. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
същата възпроизвежда общите правила на чл. 34 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които биха могли
да намерят приложение.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че В.
Х. платил на банката сума в размер на 807.00 лв. за погасяване на задълженията му. Чистата
9
стойност на кредита в случая възлиза на 1 500.00 лв. Т. е., след приспадане на платената от
ответника сума, същият дължи връщане на главница в размер на 693.00 лева. Ето защо,
следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „АПС Бета
***“ ЕООД от В. Ж. Х. за парична сума в размер на 693.00 лв., представляващо задължение
на заемател за връщане на отпусната парична сума Договор за потребителски кредит №
2129093 от 24.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за
установяване размер следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни
лихви, обезщетение за забава и такси. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, доколкото ответника с
поведението си е станал причина за завеждане на иска следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от негова страна разноски в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 296.33 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък, от които: разноски
по настоящото исково производство в размер на 254.93 лв. и разноски по заповедното
производство в размер на 41.40 лв.
При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на
предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес, визирано
в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 100 лева. При преценка на
същото съдът взе предвид, както фактическата и правна сложност на делото, така също и че
за процесуално представителство на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно
производство е било определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и сумата от 80.99 лева,
представляваща направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
В тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 169.01 лева, представляваща
направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В. Ж. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 24
и „АПС Бета ***” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, бул. „***“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо
10
Маринов, чрез юрисконсулт Елиана Цолова, че съществува вземане на „АПС БЕТА ***”
ЕООД, с ЕИК ********* от В. Ж. Х. в размер на 693.00 лева /шестстотин деветдесет и три
лева/, представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по
Договор за потребителски кредит № 2129093 от 24.11.2019 г., сключен между „Кредисимо“
ЕАД и В. Ж. Х., вземането по който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „АПС Бета
***” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2024 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1214/11.10.2024 г. по ч. гр. дело № 2640/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено съществуването на вземането
за парична сума в размер над 693.00 лв. до 1 275.23 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета ***” ЕООД, с ЕИК ********* срещу В. Ж. Х.,
с ЕГН **********иск с правно основание чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „АПС Бета ***” ЕООД от
ОРЛИН ТОНЕТОВ НИКОЛОВ в размер на 298.05 лв. /двеста деветдесет и осем лева и пет
стотинки/, представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от
24.11.2019 г. до 18.02.2021 г., по Договор за потребителски кредит № 2129093 от 24.11.2019
г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. Ж. Х., вземането по който е бил прехвърлен чрез
Договор за цесия на „АПС Бета ***” ЕООД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1214/11.10.2024 г. по ч. гр. дело №
2640/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета ***” ЕООД, с ЕИК ********* срещу В. Ж. Х.,
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД,
във вр. чл. 6 от ЗПФУР ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на
„АПС Бета ***” ЕООД от ОРЛИН ТОНЕТОВ НИКОЛОВ в размер на 566.07 лв. /петстотин
шестдесет и шест лева и седем стотинки/, представляващо задължение за плащане на
мораторна лихва, за периода 24.11.2019 г. – 02.10.2024 г. по Договор за потребителски
кредит № 2129093 от 24.11.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. Ж. Х., вземането
по който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „АПС Бета ***” ЕООД, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1214/11.10.2024 г. по ч. гр. дело № 2640/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. Ж. Х., с ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета ***” ЕООД, с ЕИК
********* направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 254.93 лв. /двеста петдесет и четири лева и
деветдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА В. Ж. Х., с ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета ***” ЕООД, с ЕИК
*********, направените деловодни разноски по ч. гр. дело № 2640/2024 г. по описа на
Районен съд – Шумен, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 41.40 лв.
/четиридесет и един лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА В. Ж. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”***” № 25
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 80.99 лева
/осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направените в хода на
производството разноски по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно с
уважената част от исковете, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „АПС Бета ***” ЕООД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 169.01 лева /сто шестдесет и девет лева и една
стотинки/, представляваща направените в хода на производството разноски по назначената
11
съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и 5.00
лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12