Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1433 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от синдиците на
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу К. „ЗКПУ Н.Ж.“ при условията на
евентуално съединяване: 1) главен иск за обявяване за нищожно на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД на изявление вх. №9846/27.10.2014г., подадено от ответника за
прихващане на насрещни вземания между банката и ответното дружество за сумата
43 293,00 лв., поради неспазена форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН; 2) евентуален
иск за обявяване на прихващането за недействително на основание на чл. 59, ал.
5 ЗБН; 3) втори евентуален иск за обявяване на прихващането за недействително
на основание на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ответникът оспорва исковете.
Безспорно е между
страните и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в
производството по делото, че: 1) страните по делото са и страни по договор за
банков кредит от 25.05.2009г.; 2) с договор за цесия от 22.10.2014г. ответникът
е придобил от И.М.И. вземане към банката за сумата 43 293,00 лв.; 3)
банката е уведомена от цедента за извършената цесия на 23.10.2014г.; 4) с
процесното писмено изявление вх. №9846/27.10.2014г. ответникът заявява
прихващане на цедираното вземане с насрещните вземания на банката срещу него по
договора за кредит от 25.05.2009г.
Основанието, изискуемостта и размерите на насрещните
вземания на страните, за които е направено процесното изявление за прихващане, освен
че са безспорни между страните, поначало не са част от предмета на настоящото
производство, който се изчерпва до установяване на наличието или липсата на
основанията за нищожност, респективно за относителна недействителност, релевирани
от синдиците на банката с предявените при условията на евентуално съединяване
искове.
С предявения главен иск с правно основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД се иска прогласяване на изявлението за прихващането за
недействително поради неспазена форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Ответникът оспорва иска с възражения, че разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 ЗБН не може да намери приложение по отношение на процесното
прихващане, тъй като изявлението за прихващане е направено преди решението за
отнемане на лицензията на банката и преди решението за откриване на
производство по несъстоятелност на банката.
Възраженията са основателни.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН е
предвидено, че изявлението на кредитор на банката в несъстоятелност за
прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с
нотариална заверка на подписа.
Очевидно е, че разпоредбата регламентира
хипотезите на изявления за прихващане, направени от кредитори на банката след
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност на
банката, тъй като съгласно чл. 26, ал. 1 ЗБН синдик на банката се назначава
именно след като бъде открито производство по несъстоятелност на банката, но
същият извод следва и от систематичното тълкуване на чл. 59, ал. 2 ЗБН с чл.
59, ал. 1 ЗБН.
Производството по несъстоятелност на „К.т.б.“
АД е открито с решение с решение от 22.04.2015г. по т.д. №7549/2014г. на СГС,
ТО, VІ-4 с-в, а тъй като процесното изявление за прихващане е направено преди
датата на цитираното съдебно решение, спазването на предвидената в чл. 59, ал.
2 ЗБН форма не е условие за действителността му.
С предявения евентуален иск с правно основание чл. 59,
ал. 5 ЗБН се иска прогласяване на прихващането за недействително по реда на
цитираната разпоредба поради извършването му от кредитора на банката след
началната дата на неплатежоспособността й.
Ответникът
оспорва иска с възражения, че към датата на извършване на процесното прихващане
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН не предвижда основание за недействителност на
прихващане, извършено с изявление на кредитор на банката, а обратното действие
на изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН с §9 ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.),
предвидено с §8 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), не относимо към правния
спор по делото, тъй като същото е образувано преди приемане на цитираната
преходна разпоредба.
Съгласно
чл. 59, ал. 5 ЗБН (редакция след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от
28.11.2014г.) недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на банката освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението
на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от
банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава
11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на
неплатежоспособността на банката.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН несъмнено е материалноправна, поради което и основателни
са възраженията на ответника, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА може да има обратна
сила, тоест да се прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди
влизането й в сила (включително по отношение на действието на процесното
прихващане, което е извършено преди приемането и обнародването на разпоредбата),
само по силата на изрична закона разпоредба.
Със
ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.), с чийто §9 е предвидено изменението на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, действително не е предвидена преходна разпоредба, която да
придава обратно действие на измененото правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН, но такова
обратно действие на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено с §8
от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.).
Съгласно
цитираната преходна разпоредба правилата на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН се
прилагат от 20.06.2014г., което означава, че се прилагат и по отношение на
процесното прихващане, тъй като същото е извършено след посочената дата.
Същевременно
датата 20.06.2014г. е определена и за начална дата на неплатежоспособността на банката
„К.т.б.“ АД с решение от 03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г. на САС, постановено
по въззивна жалба срещу решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката, поради което очевидно процесното прихващане,
извършено на 28.10.2014г., покрива хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и в
приложение на цитираната разпоредба следва да бъде обявено за относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката като
последица от предявения конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Възраженията
на ответника, че ретроактивното действие на актуалния текст на разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвидено с §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), не
следва да се съобразява в настоящото исково производство, тъй като същото е
образуване преди приемането на §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), са
неоснователни, тъй като при решаване на правния спор съдът дължи да приложи
материалния закон именно с действието му към датата на постановяване на
съдебното решение по спора, а не с действието му към датата на подаване на исковата
молба.
Предявеният
иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на прихващането за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„К.т.б.“ АД се явява основателен и следва да бъде уважен, което предпоставя, че
съдът не дължи произнасяне по вторият евентуален иск с правно основание чл. 59,
ал. 3 ЗБН.
С
оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи
да възстанови част от разноските, които другата страна е направила за
производството по разгледаните искове, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
Доказателства
за направени разноски са представени само от ответника - а именно платено адвокатско възнаграждение
за защита срещу предявените искове в размер на 2 500,00 лв., от които
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно изхода на делото, на ответника следва да
бъдат възстановена сумата от 1 250,00 лв.
В
приложение на чл. 62, ал. 2, изр. 2 ЗБН държавната такса, дължима за
разглеждане на отхвърления иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД, а държавната такса, дължима за разглеждане на уважения иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, подлежи на събиране от ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** срещу К. „ЗКПУ Н.Ж.“ с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр.
чл. 59, ал. 2 ЗБН за прогласяване на нищожността на изявление с вх.
№9846/27.10.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД, направено от името на К.
„ЗКПУ Н.Ж.“ за прихващане на насрещни вземания между К. „ЗКПУ Н.Ж.“ и „К.т.б.“
АД за сумата 43 293,00 лв.
ОБЯВЯВА
на
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ******** на прихващането на насрещни
вземания между К. „ЗКПУ Н.Ж.“ с ЕИК******** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ******** за
сумата 43 293,00 лв., извършено с изявление от името на К. „ЗКПУ Н.Ж.“ с вх.
№9846/27.10.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на К. „ЗКПУ Н.Ж.“ с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 250,00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата
1 731,72 лв. – държавна такса за производство по отхвърления иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН.
ОСЪЖДА К. „ЗКПУ Н.Ж.“ с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН
по сметка на Софийски градски съд сумата 1 731,72 лв. – държавна такса за
производство по уважения иск с правно основание чл. чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: