№ 450
гр. Дупница, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101654 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Б. Р. К. и Л. Б. К.
обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответниците дължат солидарно следните суми:
- сума в размер на 8726.60 лева – главница по сключен договор за кредит
Експресо с № 689481/02.12.2005г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2011г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 878.55 лева – обезщетение за забава за периода от
30.07.2007г. до 12.07.2011г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор
за кредит Експресо с № 689481/02.12.2005г., по силата на който ищецът, в качеството
си на кредитодател е предоставил на ответника Б. Р. К., в качеството му на
кредитополучател банков кредит в размер на 10500 лева със срок за издължаване 84
месеца. Заявява, че ответницата Л. Б. К. е съдлъжник по процесния договор като
същата се е задължила да заплаща вноските при условията на солидарна отговорност с
другия ответник. Заявява, че доколкото ответниците не заплатили процесните
вземания, съобразно изготвения към договора погасителен план, настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията. В тази връзка релевира, че същата настъпва
при просрочено плащане със забава над 90 дни. С оглед изложените съображения
намира предявените искове за основателни.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като недопустими,
доколкото заявяват, че към момента на депозиране на заявлението, въз основа на който
е образувано заповедното производството ответниците не са били надлежно
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. В условията на евентуалност
1
заявяват, че вземанията са погасени по давност.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, доколкото
ответниците са депозирали възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, което е прието от ОС –
Кюстендил.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки:
1. наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца по
сключен договор за кредит Експресо с № 689481/02.12.2005г., с параметри
посочени в исковата молба;
2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;
3. предаване на договорената сума на кредитополучателя;
4. настъпила предсрочна изискуемост на вземането;
5. уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост.
С изготвения по делото доклад /л. 71, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване между страните първите три предпоставки
от фактическия състав на предявения иск, а именно: наличие на валидно облигационно
правоотношение между ответника и ищеца по сключен договор за кредит Експресо с
№ 689481/02.12.2005г., с параметри посочени в исковата молба; срок за погасяване на
кредита и размер на задължението; предаване на договорената сума на
кредитополучателя. В тази връзка видно от представения по делото договор за кредит
Експресо с № 689481/02.12.2005г. /л. 11 и сл./ се установява, че ищецът, в качеството
си на кредитодател е предоставил на ответника Б. Р. К., в качеството му на
кредитополучател банков кредит в размер на 10500 лева със срок за издължаване 84
месеца. От съдържанието на договора се установява, че ответницата Л. Б. К. е
съдлъжник по процесния договор като същата се е задължила да заплаща вноските при
условията на солидарна отговорност с другия ответник.
Спорни между страните са последните две предпоставки: настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането и уведомяване на ответниците за настъпилата
предсрочна изискуемост. В тази връзка в нормата на чл. 9 от договора е предвидено,
че банката може да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с
начислените лихви с първи предстоящ падеж като обяви кредита за предсрочно
изискуем при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора.
Видно от приложеното по делото гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС –
Дупница, XI с-в се установява, че на 16.06.2009г. ищцовото дружество е изготвило
съобщение до ответника Б. К. /л. 17 от гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС –
Дупница, XI с-в/ , че към датата на изготвянето му задълженията на ответника К.
възлизат на 2686.27 лева като в банковата сметка на същия няма достатъчно средства
за покриване на съществуващото задължение. Посочено е, че ако ответникът не се
свърже с представител на дружеството на посочения в писмото телефон или не заплати
2
дължимата сума, банката ще предприеме предвидените в договора действия за
принудително събиране на вземанията на банката. Писмото е връчено на ответника Р.
на 30.06.2009г. /л. 18 от гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС – Дупница, XI с-в/.
Във връзка с гореизложеното следва да се изложат следните съображения:
съобразно задължителните постановки на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на
банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на
длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото
заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление
в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея
на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение
за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. /в този смисъл са Решение №161/08.02.2016 по дело
3
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II
т.о./.
С оглед гореизложените съображения дори и да се приеме, че към датата на
изготвянето на анализираното по-горе съобщение до ответника Б. К. /л. 17 от гр. дело
№ 1959/2011г. по описа на РС – Дупница, XI с-в/, с което ответникът е уведомен, че
задълженията му възлизат на 2686.27 лева и при незаплащането на сумата банката ще
предприеме предвидените в договора действия за принудително събиране на
вземанията на банката, няма характер на уведомяване на ответниците за настъпилата
предсрочна изискуемост, то съдът намира, че с получаването на препис от ИМ
ответниците са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост,
доколкото посоченото обстоятелство представлява новонастъпил факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Относно възражението на ответниците, че същите са заплатили главницата,
следва да се посочи следното: от приетата по делото ССчЕ /л. 111-л. 113/, кредитирана
от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното: от
30.08.2007г. е преустановено плащането за погасяването на главница, а от 30.04.2011г.
е спряло плащането за възнаградителна лихва по процесния договор за заем. Вещото
лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението размерът на незаплатената
главница е възлизал на сумата от 8726.60 лева, а размерът на просрочената лихва е
възлизал на сумата от 876.83 лева. /л. 113, стр. 2/.
С оглед приетата по делото ССчЕ съдът намира, че ответниците не са доказали
възражението си, че процесното вземане е заплатено. В тази връзка съдът следва
изрично да подчертае, че вещото лице е взело предвид всички представени по
делото писмени доказателства, включително и представените от ответниците.
С оглед гореизложеното съдът следва да обсъди възражението на ответниците,
че процесното вземане е погасено по давност. В тази връзка следва да се посочи, че с
ТР № 3/2023г. от 21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж,
започва да тече от предсрочната изискуемост. Доколкото в случая се касае за главница
по банков кредит, то давностният срок е 5-годишен. В случая процесният договор е
сключен на 02.12.2005г., като е посочено, че се дължат 84 вноски, тоест падежът на
последната вноска настъпва на последния месец от тези 84 месеца от момента на
сключване на договора. Следователно падежът на последната вноска е настъпил на
4
30.12.2012г. /в договора е посочено, че всяка вноска се дължи на 30-то число от
съответния месец/. Доколкото обаче ищецът е депозирал заявление по чл. 417 ГПК на
14.07.2011г. /видно от приложеното гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС – Дупница,
XI с-в/ за процесното вземане, то същият е прекъснал давността и новата давност е
започнала да тече от 22.07.2011г. – датата на издаването на изпълнителния лист /л. 21
от гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС – Дупница, XI с-в/. В случая съдът намира, че
доколкото не е налице изрично обявяване на вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми, то давността следва да започне да тече от падежът на последната вноска –
30.12.2012г. В тази връзка следва да се посочи, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 22.07.2011г. е образувано изп. дело № 129/2011г. по описа на
ДСИ.
В настоящия случай вземането е установено с разпореждане, постановено по
реда на чл. 417 ГПК, като съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземането се
погасява с изтичане на петгодишната давност
Видно от приложеното изп. дело № 129/2011г. по описа на ДСИ се установява
следното: на 26.08.2011г. взискателят е поискал е поискал налагане на възбрана върху
недвижим имот /л. 1/; на 25.10.2011г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
ответника Б. К. /л. 44/; на 31.07.2014г. е депозирана молба от взискателя за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ответниците /л. 47/; на 27.09.2016г. е
поискано налагане на възбрана на недвижим имот на ответниците /л. 107/; на
28.04.2017г. е поискано налагане на запор на банковите сметки на ответниците /л. 113/;
на 07.08.2017г. е поискано налагане на запор на банковите сметки на ответниците /бл.
128/; на 04.09.2017г. е наложен запор на сметките на ответниците /л. 137/; на
13.02.2019г. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ответника Л. К. /л. 140/. На 26.03.2021г. изп. Дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК /л. 154/.
На 26.03.2021г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело,
въз основа на процесния изпълнителен лист, след което е образувано ново
изпълнително дело № 68/2021г. при ДСИ /делото е приложено към гр. дело №
2366/2011г. по описа на РС - Дупница/. В молба е посочено, че се иска налагането на
запор или възбрана/.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се
посочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
5
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази и задължителното ТР №
3/2020 от 28.03.2023 год. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което
приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. След датата
на приемането на посоченото Тълкувателно решение са предприети следните
изпълнителни действия, с които е прекъснато течението на давността: на 27.09.2016г. е
поискано налагане на възбрана на недвижим имот на ответниците /л. 107/; на
28.04.2017г. е поискано налагане на запор на банковите сметки на ответниците /л. 113/;
на 07.08.2017г. е поискано налагане на запор на банковите сметки на ответниците /бл.
128/; на 04.09.2017г. е наложен запор на сметките на ответниците /л. 137/; на
13.02.2019г. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ответника Л. К. /л. 140/. На 26.03.2021г. изп. Дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК /л. 154/.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че давността е била
многократно прекъсвана като към момента на депозиране на исковата молба същата не
е изтекла.
Доколкото ответниците не доказаха възражението си за погасяване на
вземането по давност, то предявеният иск е основателен и доказан.
Предявен е иск за сума в размер на 878.55 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.07.2007г. до 12.07.2011г.
Съдът намира, че доколкото изискуемостта на вземането е настъпила едва на
30.12.2012г. – датата на последната падежна вноска, предявеният иск се явява
неоснователен.
6
С оглед гореизложените съображения за изискуемостта на вземането, съдът
намира, че следва да се присъди законна лихва върху главницата, считано от
16.07.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски възниква за всички страни по
делото, съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 687.72 лева,
съразмерно с уважената част от иска /сумата от 206.96 лева – ДТ; 450.00 ЛЕВА –
възнаграждение за вещо лице и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска на
ответниците следва да се присъди сумата от 91.47 лева за адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай, с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде
намалено на сумата от 1000 лева за исковото производство, като съдът взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 174.53 лв. по гр. д. №
1959/2011г., по описа на РС – Дупница.
Н ответниците следва да се присъди и сумата от 36.59 лева – разноски по
съразмерност за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното РС – Дупница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 ТЗ от „БАНКА „ДСК“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19
срещу Б. Р. К., с ЕГН ********** и Л. Б. К., с ЕГН **********, с общ адрес: ***, че Б.
Р. К. и Л. Б. К. дължат солидарно сума в размер на 8726.60 лева – главница по сключен
договор за кредит Експресо с № 689481/02.12.2005г., ведно със законната лихва,
считано от 16.07.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 878.55 лева – обезщетение за забава
за периода от 30.07.2007г. до 12.07.2011г.
ОСЪЖДА Б. Р. К., с ЕГН ********** и Л. Б. К., с ЕГН **********, с общ
адрес: *** да заплатят на „БАНКА „ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 сума в размер на 687.72 лева –
7
разноски за исковото производство по съразмерност и сума в общ размер на 174.53
лева – разноски по гр. д. № 1959/2011г., по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „БАНКА „ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 да заплати на Б. Р. К., с ЕГН **********
и Л. Б. К., с ЕГН **********, с общ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер на 91.47 лева – разноски за исковото производство по съразмерност и сума в
размер на 36.59 лева – разноски за заповедното производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8