Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011 10.02.2021 г. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На 21.01.2021 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 274 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) подадена от
ищцата Т.Р.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. П.К. ***, против ответника
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ********* (ЕР Юг), със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Карл
Денк, Здравко Огнянов и Александър Сипек се твърди, че ищцата е потребител на
електрическа енергия към ЕР Юг с клиентски номер ***. С писмо от 26.05.2020 г.
на ответното дружество, ищцата била уведомена, че при извършена на 30.03.2020
г. проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка
/ИТН/ № 2179593 в гр. Ч., ул. „П.Н.“ № ** на клиент с клиентски номер ***, било
констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита консумираната електрическа
енергия минус 81.64 %, за което бил съставен Констативен протокол №
590316/20.03.2020 г. Предвид тези несъответствия на метрологичните и технически
изисквания ответното дружество приело, че ползваната от ищцата електроенергия
била неизмерена, съответно незаплатена, като на основание чл. 50, ал. 1, 6. „а“
от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, сметката на
ищцата за ел. енергия била коригирана за времето от 90 дни, т.е. от 21.12.2019
г. до 20.03.2020 г., като допълнително била начислена ел. енергия на стойност
366.17 лв. Ответното дружество издало фактура № **********/26.05.2020 г., с
която била коригирана сметката на ищцата за електрическа енергия за минал
период. Ищцата счита, че констатациите за неизправност в отчитането на
електромера са недоказани. Претенцията за заплащане на допълнително начислената
ел. енергия е неоснователна, поради което твърди, че ел. енергия на стойност
366.17 лв. не е ползвана/потребена от нея. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
ЕИК *********, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и
Александер Сипек, че Т.Р.Т., ЕГН **********,*** не дължи на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, сумата от 366.17 лв. съгласно фактура №
**********/26.05.2020 г. за отчетен период от 21.12.2019 г. до 20.03.2020 г. на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, с което молят искът да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен. От фактическа страна твърдят, че на 20.03.2020 г.
техни служители извършили проверка на електромер № *********, отчитащ
доставяната електрическа енергия в обекта. Поради съмнения за изправността на
електромера, същия бил демонтиран за предаване за експертизна проверка в
Български институт по метрология (БИМ). Въпреки настоятелните опити да бъде
открит клиентът, същият не бил намерен на адреса и проверката била извършена в
присъствието на свидетел, който не бил служител на ЕР Юг. За извършените
действия извършилите проверката лица са съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
590316/20.03.2020 г. (Констативния протокол). Не отговаряло на истината
твърдението на процесуалния представител на ищеца, че клиентът не бил търсен
нито уведомен за процесната проверка. Констативният протокол на основание чл.
49, ал. 4 от ПИКЕЕ бил изпратен на клиентката на 30.01.2020 г. с препоръчано
писмо с обратна разписка, която прилагат към отговора и получена от нея на
30.03.2020 г., с което напълно била спазена заложената процедура в чл. 49 от
ПИКЕЕ за извършване на проверка на средство за техническо измерване (СТИ).
Електромерът бил изпратен в БИМ за експертизна проверка при която било
констатирано в съставения от БИМ протокол, че са унищожени пломбите на
електромера - отваряни и притиснати, а в т. 5 - осъществен е достъп до
вътрешността на електромера - изводите на куплунг Х2 са дадени на късо чрез
запояване. Видно от извършените в БИМ замервания, поради извършената
манипулация, електромерът е замервал потребяваната от ищеца електроенергия с
отрицателна грешка от - 81,64 %. За извършената метрологична проверка БИМ
съставил Протокол с № 243/13.04.2020 г., който ответника прилага. Тъй като от
всичко описано по-горе ставало пределно ясно, че СТИ не е измервало цялата
доставена електрическа енергия и то в хипотезата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ,
количеството преминала електрическа енергия било изчислено на основание същата
разпоредба. По-конкретно, допълнително начисленото количество електрическа
енергия в случая било в размер от 1856 кWh, като стойността на това
допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за
период от 90 дни (чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) била 366.17 лв. с ДДС. За горепосочената
сума издали процесната фактура № **********/26.05.2020 г., която била изпратена
на ищеца, ведно с всички релевантни за корекцията документи с писмо с обратна
разписка и била получено от същия, видно от прилагането му към исковата молба
(чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Периодът на корекция бил определен на основание чл. 50,
ал.1 от ПИКЕЕ, същият бил 90-дневен, считан от датата на последната извършена
проверка (по чл. 42, ал.5 от ПИКЕЕ - видно от приложеното досие на електромера)
- 21.12.2019 г., но не повече от три месеца назад. Молят да им бъдат присъдени
сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване недължимостта на вземане на
ответника за сумата от 366.17 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена ел. енергия, за периода от 21.12.2019 г. до 20.03.2020 г., за което е
издадена фактура №**********/26.05.2020 г.
Не се спори, че ответникът
разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на ел.
енергия на обект за потребление – имот, находящ се в гр. Ч., ул. „П.Н.“ № 9, с клиентски номер *** и
ИТН 2179593, като потребената в обекта ел. енергия се е отчитала от средство за
техническо измерване (СТИ), присъединено към електропреносната мрежа.
Предмет на спора е наличие на
предпоставките за възникване право на ответника да коригира сметката на ищеца
за ел. енергия за минал период.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 във вр. с
ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват
най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Правоотношенията
между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия
възникват по силата на договори за продажба, сключени при публично известни
общи условия и почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), които регламентират задължението на
купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Корекционната
процедура е била извършена по реда на действащите към датата на проверката
(30.03.2020 г.) ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. и приети с
Решение на ДКЕВР в Протокол № 67/24.04.2019 г., в съответствие с чл. 83, ал. 1,
т. 6, във вр. ал. 2 от ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във вр. чл. 2, ал. 1 от
Закона за нормативните актове (ЗНА). Правилата са издадени по законова
делегация и са задължителни за страните.
Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия уреждат правомощията на операторите на
съответните мрежи да извършват проверки на измервателните системи (чл. 45, ал.
1), включително технически проверки (чл. 46, ал. 1), да съставят констативни
протоколи за проверките (чл. 49, ал. 1), както и да коригират сметките на
абонатите в резултат на извършените проверки - чл. 50 и сл. от ПИКЕЕ.
От разпоредбата чл. 49 от ПИКЕЕ
следва, че операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните
системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките
съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие
на клиента при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от
негова страна да го подпише, констативния протокол се подписва от представител
на оператора и от един свидетел - чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал.
4 от ПИКЕЕ в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата на съставянето на
констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя
с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с
предоставените от ползвателя данни за контакт.
В случая тези изискания не са
били спазени - проверката е била извършена в присъствието на представител на
ищеца, като за извършените действия проверяващите служители на оператора са
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 590316/20.03.2020 г. От показанията на свидетеля Н.И.К.,
служител на ЕР Юг и съставил Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 590316/20.03.2020 г. се установява,
че в случая клиента е отсъствал при съставянето на
констативния протокол, поради което протокола е бил подписан от свидетеля,
негов колега и двамата представители на оператора на
съответната мрежа и един свидетел. Не се твърди и не се представиха доказателства,
че констативния протокол е бил подписан от
представител на клиента. От признанието на ответника, обективирано в молба вх.
№260375/20.01.21 г. се установява, че ответното дружество не може да посочи
информация за лицето, посочено като свидетел в процесния констативен протокол с
оглед искането на ищеца, същото да бъде разпитано като свидетел по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът
намери, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и поради
това следва да се уважи изцяло (чл. 124, ал. 1 от ГПК). При този иск ответникът
носи тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено по делото, че спорното
право/вземане е възникнало и съществува, а ищецът - фактите, които го
изключват, унищожават или погасяват (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Или казано иначе,
при този иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно фактическия
състав, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва
след което ищецът следва да докаже фактите, на които е основал възраженията си
за неговата недължимост - чл. 154, ал. 1 от ГПК. В случая обаче ответникът не
доказа пълно и главно, тоест несъмнено по делото, да е възникнал посочения в
отговора му правопораждащ фактически състав по чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2, във
вр. с чл. 49 от ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.) – установена по реда на чл. 49 от
ПИКЕЕ техническа неизправност на процесния електромер, поради която
използваната от обекта на ищеца електрическа енергия, преминава през
измервателната система, но количествата й не могат да бъдат отчетени, и не е
установена външна намеса при проверка или отчет, както и наличие на
невъзможност за преизчисляването й по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 от ПИКЕЕ.
От една страна защото, според нормата на чл. 52,
ал. 2 от ПИКЕЕ, преизчисляването се извършва въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, а не по този ред в случая е бил съставен
процесния Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 590316/20.03.2020 г. При съставянето му, в нарушение на
чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, не е бил отразен адреса на присъствалото на проверката
лице, както и каквито и да било други данни по които може да бъде установено.
Не е било отразено също така обстоятелството, че същото не е служител на
ответника, въпреки, че именно това е вложената в тази норма идея, за да могат
именно тези свидетели, а не съставилите протокола служители на ответника, да
бъдат разпитани при оспорване на удостоверените с него обстоятелства, какъвто е
случая (В този смисъл Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. №
1671/2015 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова). Разпоредбата на
чл. 52, ал. 2 от ПИКЕЕ е императивна, а въведените с нея задължителни
изисквания, преизчислението да се извърши само въз основа на констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, представляват задължителни елементи от
основанието/фактическият състав, от което възниква претендираното от ответника
право/вземане да преизчисли/коригира сметката на ищеца за ел. енергия за процесния
минал исков период, респективно - да прететендира заплащане въз основа на него
на исковата сума (чл. 52, ал. 2 от ПИКЕЕ). Поради неспазване в случая на тези
императивни изисквания за съставянето му по чл. 49 от ПИКЕЕ, този констативен
протокол в случая представлява само един частен свидетелстващ документ, в който
съставилите го служители на ответника са удостоверили изгодни за него факти,
без потвърждаващ ги подпис на ищеца/негов представител или свидетели, за които
да е доказано несъмнено по делото, че не са служители на ответника. Поради това
същият въобще не доказва тези факти и не би могъл да съставлява основание за
процесното вземане - чл. 180 от ГПК (В този смисъл Решение № 104 от 16.08.2016
г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Людмила
Цолова).
По делото няма други доказателства, които безспорно
да доказват/потвърждават вписаните в този протокол факти, каквото доказателство
не представлява и заключението по допуснатата и приета от съда съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), защото се основава само на данните в този протокол, а той,
както се посочи по-горе, не представлява доказателство за същите факти (чл. 180
от ГПК). А след като е така и по делото няма други данни, които да подкрепят
тезата на едната или другата страна, то съдът не би могъл да приеме за доказани
нито вписаните в този протокол факти, нито за достоверни подкрепящите ги
показания на участвалия в съставянето им горепосочен служител на ответника (В
този смисъл Решение № 66 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2008 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова), нито пък заключението по СТЕ в
останалата му част, защото е основано само на данните в този протокол, поради
което се явява необосновано и възниква съмнение в неговата правилност (чл. 202 от ГПК). Налице е следователно непълнота на доказателствата, която се дължи изцяло
на процесуалното бездействие на ответника, чиято е тук доказателствената тежест
да представи такива (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Само на това основание предявеният
от ищеца отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се
уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за държавна такса
– 50 лева и възнаграждение за един адвокат – 360 лева с ДДС (с отбелязването
в договора за правна защита и съдействие – л. 11 от делото е изпълнено
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г., ОСГТК). Срещу
последното процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя
за неоснователно, тъй като заплатения адвокатски хонорар е в минималния размер,
изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и към датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие – 02.06.2020 г., а
именно 360 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Карл
Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, че Т.Р.Т., ЕГН **********,***,
чрез „К. и С. – адвокатско дружество“, представлявано от управителя адв. П.Х.К.,***
и в условията на директно упълномощаване на адв. П.К., не дължи на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и
Александер Сипек, сумата от 366.17 лв., съгласно фактура № **********/26.05.2020
г. за отчетен период от 21.12.2019 г. до 20.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер
Сипек, да заплати на Т.Р.Т., ЕГН **********,***, чрез „К. и С. – адвокатско
дружество“, представлявано от управителя адв. П.Х.К.,*** и в условията на
директно упълномощаване на адв. П.К., сумата в размер на 410 (четиристотин и
десет) лева, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: