Решение по адм. дело №323/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ДОПК.

Образувано е по жалба на П. А. П., [ЕГН], от [населено място], общ. Балчик, [улица], срещу Решение № 115/ 03.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта в която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № [рег. номер]-137- 0003031/ 09.05.2025 г., издадено от ст. публичен изпълнител в сектор „ОСПВ“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Добрич, относно погасяването по давност на задължения от т. 10 до т. 14 включително от решението, за сумата от 14 828.03 лв.

Жалбоподателят счита, че неправилно спрямо задълженията, за които е отказано погасяване по давност, не е приложена петгодишна давност. Иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част.

Ответникът счита жалбата за неоснователна, като поддържа съображенията, изложени в решението. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, III състав, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело (ИД) № *********/ 2016 г. От жалбоподателя е подадено възражение за давност с вх. № 55-08-712/ 28.04.2025 г., по което е издадено процесното Разпореждане № [рег. номер]-137-0003031/ 09.05.2025 г., с което е отказано погасяването на публични задължения общо в размер на 19 575.36 лв.

Разпореждането е обжалвано по административен ред с жалба вх. № Ж-08-19/ 23.05.2025 г., като е посочено в жалбата по административен ред, че се иска да бъдат погасени всички задължения към НОИ на жалбоподателя, тъй като не му бил зачетен съответният осигурителен стаж.

С Решение № 115 от 03.06.2025 г. Директорът на ТД на НАП – Варна на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 и т. 5 ДОПК е разгледал жалбата, като в 14 точки е анализирал обжалваните задължения и в резултат е отменил Разпореждане № [рег. номер]-137-0003031/ 09.05.2025 г., издадено от ст. публичен изпълнител в сектор „ОСПВ“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Добрич, в частта, в която е отказано погасяването по давност на задължения от т. 1 до т. 9, включително от решението, за сумата от 2 850.67 лв. като незаконосъобразно и е върнал преписката в тази част на ст. публичен изпълнител в сектор „ОСПВ“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Добрич за погасяване по давност на задълженията за ДОО, НЗОК и ДЗПО от т. 1 до т. 9 включително от решението, за посочената по-горе сума, съобразно мотивите на решението.

В частта на точки от 10 до 14 по решението жалбата е оставена без уважение, като е последвала жалба срещу решението в тази му част, по която е образувано настоящото производство.

Решението е било връчено на жалбоподателя на 21.06.2025 г. по електронен път. Жалбата е подадена чрез административния орган, видно печата върху нея, на 25.06.2025 г. (л. 5).

В изпълнение на Решението на Директора на ТД на НАП Варна, на основание чл. 225, ал. 1, т. 6 от ДОПК частично е прекратено производството по ИД № *********/ 2016 г. за общата сума от главница и лихва в размер на 2865.90 лв. (л. 3).

По делото са приети като доказателства Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0085391/ 15.11.2021 г., вписано на 17.11.2021 г. (л. 62), с което е наложен запор върху притежавани от жалбоподателя ценни книжа – 1 брой дялове с номинална стойност от 25.00 лв., с издател Фюъл мастърс ООД, [ЕИК] и Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0021438/ 28.03.2023 г. (л. 64), с което е наложен запор върху притежавано от жалбоподателя МПС – товарен автомобил с рег. № [рег. номер], година на производство 2002 г., застрахователна оценка – 0.00 лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от директора на ТД на НАП – Варна в кръга на неговата материална и териториална компетентност по чл. 266, ал. 1 и чл. 267 ДОПК. Решението е в необходимата писмена форма, има изискуемото съдържание, постановено е при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Правилно решаващият административен орган е преценил, че жалбата в частта на задълженията от т. 10 до т. 14 на решението е неоснователна. Жалбоподателят не оспорва, че по ИД са наложени обезпечителни мерки. Видно от доказателствата по делото, издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0085391/ 15.11.2021 г., вписано на 17.11.2021 г., с което е спряна давността за задълженията по тези точки, на което именно постановление се е позовал административният орган.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а с ал. 2 на същата разпоредба е разписано, че с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа, като лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.

С нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК е предвидено, че давността спира с налагането на обезпечителни мерки, както е в случая. В този смисъл правилно административният орган е приел, че за тези задължения е неприложима петгодишната давност, която не е била изтекла към момента на спирането, а същевременно към датата на постановяване на обжалваното пред съда Решение не е изтекла десетгодишната такава.

С оглед изложеното, решението на Директора на ТД на НАП-Варна се явява правилно и законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу него за сумата от 14 828.03 лв. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника в полза на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. (сто и тридесет лева), определени по реда на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно изменението на същата, влязло в сила на 01.10.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 268 от ДОПК,Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П. А. П., [ЕГН], от [населено място], общ. Балчик, [улица], срещу Решение № 115/ 03.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта в която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № [рег. номер]-137- 0003031/ 09.05.2025 г., издадено от ст. публичен изпълнител в сектор „ОСПВ“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Добрич, относно погасяването по давност на задължения от т. 10 до т. 14 включително от решението, за сумата от 14 828.03 лв.

ОСЪЖДА П. А. П., [ЕГН], от [населено място], общ. Балчик, [улица], да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.