№ 323
гр. Пловдив, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000374 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е на 23.05.2025г. въззивна жалба от Ловно- рибарско
сдружение „Чернатица“ - Хвойна ЕИК ********* с адрес с. Хвойна, обл.
Смолян, ул. Крайречна 10 против решение № 19 от 07.04.2025г. постановено
по т.д. № 32/ 2024г. на Окръжен съд Смолян, с което на основание чл. 25
ЗЮЛНЦ по иск на Р. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес с. П., ул. О. № *,
адв. М. П. е отменено решение от 31.05.24г. на общото събрание на Ловно-
рибарско сдружение „Чернатица“ - Хвойна ЕИК ********* с адрес с. Хвойна,
обл. Смолян, ул. Крайречна 10, представлявано от Б. К., с което е потвърдено
решение от 12.04.24г. на управителния съвет на сдружението, с което е
наложено на ищеца Р. И. М. наказание изключване, като незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост в изводите на съда, че при провеждане на събранието на ЛРД
"Среброто" на 16.03.2023г. е била нарушена процедурата по свикването му,
както и относно проведеното общо събрание на сдружението на 31.05.2024г.
Освен това се поддържа, че е неправилен извода на съда, че липсвали мотиви
във връзка с наложеното наказание на ищеца, както и в това, че не са били
налице и материално-правните предпоставки за налагане на наказанието му
"изключване". Поддържа се и довод за недопустимост на
1
първоинстанционното решение поради това, че ищецът не е имал качеството
на член на сдружението, поради което и няма правен интерес от оспорване на
материалната законосъобразност на решенията на управителните органи на
ответника. Подробни съображения за недопустимостта и непавилността на
първоинстанционното решение са изложени в обстоятелствената част на
въззивната жалба. Искането към съда е да се обезсили решението на окръжен
съд Смолян като недопустимо и да се прекрати производството по делото, а
ако въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е допустимо, да
се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният от ищеца иск с правно основание чл.25 от ЗЮЛНЦ да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендиа се и присъждане на сторените по
повод на въззивното обжалване разноски за заплатен адвокатски хонорар.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от насрещната страна Р. М., с която се оспорва въззивната
жалба като неоснователна поради съображенията изложени в отговора.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Р. М., от
с. Л., общ. Л. против Сдружение на ловците и риболовците Чернатица по иск с
правно основание чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общото
събрание на СЛР „Чернатица“ с.Хвойна от 31.05.24г., с което е потвърдено
наложеното на ищеца от управителния съвет на сдружението наказание
изключване от членство в ЛРС „Чернатица“ - Хвойна.
Ищецът твърди, че решенията на общото събрание и управителния
съвет били взети в нарушение на процедурите както за провеждане на
заседанието на УС на 12.04.2024г., така и за провеждане на заседанието на ОС
на сдружението на 31.05.2024г. Отделно от това, същите били взети при липса
на материалноправно основание за налагане на наказание изключване.
Твърди, че бил член на сдружението от двадесет години. Според чл. 24,
ал. 5 от устава на сдружението, наказанията се налагали от управителния съвет
/УС/ на същото, като в случая решението за налагане на наказанието било
взето от УС на заседание от 12.04.2024г. След като узнал за наложеното му
наказание изключване, обжалвал решението на УС пред общото събрание
/ОС/ на сдружението. На свиканото и проведено на 31.05.24г. общо събрание,
2
решението на УС било потвърдено. Ищецът твърди, че на нито един етап от
процедурата по налагане на наказанието не му станало ясно защо същото било
наложено, кои разпоредби от устава бил нарушил и кои негови действия били
довели до това. Твърди, че не бил получил и покана за участие в заседанието
на УС на 12.04.2024г., а за провеждането му научил в случаен разговор от А.
С., член на сдружението. Не му бил представен дневен ред, нито му били
посочени нарушенията, каквито били изискванията на устава и на ЗЮЛНЦ.
Видно от връчения му протокол от заседание на УС на сдружението,
проведено на 12.04.24г., мотиви за неговото изключване липсвали. Липсата на
мотиви било самостоятелно основание за отмяна решението на УС, а и на ОС
на СЛР „Чернатица“. В устава на сдружението ясно било разписано, че
налагането на наказание започвало с вземане на решение от УС на заседание,
проведено при строго спазване на реда за неговото свикване и провеждане,
като при произнасянето си с решение, същото следвало да бъде мотивирано и
взето след гласуване е мнозинство.
Твърди, че неспазването на разпоредбите на устава правело невъзможна
подготовката му за участие в заседанието. Допуснатият от страна на УС
пропуск, не можел да бъде саниран с последващо позоваване на мотиви от
ловна дружинка „Среброто“, тъй като според устава те не били част от
производството по налагане на наказание. Ищецът твърди, че подготовката за
неговото отстраняване от сдружението стартирала неофициално още в края на
2023г., когато бил поставен в изолация, по отношение обсъжданията на ловна
дружина „Среброто“. Твърди, че напълно незаконосъобразно му била отказана
и заверка на членската му карта за 2024г., т.е. бил отстранен още преди
взетото решението за налагане на наказание. Твърди още, че във връзка с
решението на УС предприел мерки по предвидения в устава ред и обжалвал
решението на УС пред ОС на сдружението.
Поддържа, че чл. 24 от устава определял общата рамка от нарушения,
при извършването на които се налагали трите вида наказания. Детайлно в ал. 2
били посочени хипотези, при които се налагало наказанието изключване, в
които той не попадал. Нямало данни по отношение на него да е приложима
някоя от хипотезите, обективирани в пет точки на чл.24, ал.2 от устава. Във
всеки отделен случай, в който се налагало наказание следвало да бъде
конкретизирано ясно и точно осъщественото нарушение, за което се налага
наказанието. В случая, както в решението на управителния съвет /УС/, така и в
3
решението на общото събрание /ОС/, липсвало дори посочване на отделни
разпоредби от устава, които били нарушени от него, което само по себе си
било достатъчно основание за отмяна на решението. На следващо място, в
протокола от заседанието на УС на сдружението от 12.04.24г. липсвали
мотиви за изключването. Било посочено само, че бил изслушан във връзка със
съставен му АУАН за притежание на ловни трофеи. Твърди, че обяснил за
съставен му АУАН № ****/25.10.23г. от РДГ - П., сключено споразумение
между него и наказващия орган. По силата на споразумението му било
наложено административно наказание - глоба в размер на 70лв. Наказанието
било наложено за това, че на 12.10.23г. след извършена проверка от служители
на 5-то РУП Пловдив, било установено, че с личния си автомобил превозвал
четири броя нерегистрирани ловни трофеи, черепи с рога от благороден елен,
за които обяснил, че закупил от пазара в Асеновград, но нямал време да ги
регистрира. Твърди, че други мотиви за неговото изключване не били
обсъждани и други обяснения не му били търсени. Не бил обвинен, че
нарушил конкретна разпоредба от устава на сдружението. Решението за
изключване на УС било по предложение на председателя на ловна дружина
„Среброто“, в която ищецът участвал, а последната била част от СЛР
„Чернатица“. На заседание на дружината от 16.03.24г. било взето решение да
бъде предложен за изключване, като в тази връзка му били представени на два
пъти мотиви за взетото решение, обективирани в протокол без подписи на
членовете на дружината. В тези два протокола хаотично били нахвърляни
несъстоятелни твърдения за извършени от него нарушения, включително, че
бил осъждан ефективно. По този повод било образувано частно наказателно
дело за клевета, с обвиняем председателя на ЛРД Среброто, И. Д..
Ищецът поддържа, че нито едно от тези твърдения не било обсъдено на
проведеното на 12.04.24г. заседание на УС, с изключение на твърдението, че
притежавал четири черепа с рога от благороден елен. Това деяние обаче не
било бракониерство, по смисъла на чл. 24, ал. 4 от Устава, в който
изчерпателно били изброени деянията, които се считали за бракониерство.
При логическото и систематично тълкуване на съдържанието на протокола от
проведеното на 12.04.24г. заседание на УС на СЛР-Чернатица се налагал
извод, че УС не споделяло твърденията на ЛД „Среброто“ за извършени от
него нарушения, извън това, че държал четири броя черепи от благороден
елен. Като единствено основание за изключването му следвало да се приеме
4
това негово „провинение“.
Твърди, че следващото несъответствие било, че на заседанието на ОС,
проведено на 31.05.24г. във връзка с депозирана от него жалба срещу
решението на УС за изключването му, бил разпитван за друго негово
провинение, за което бил понесъл наказание преди 11 години. Очевидно било,
че членовете на ОС извършили преценка, че взетото от УС решение за
неговото изключване единствено на основание наложеното административно
наказание, не било достатъчно мотивирано и в тази връзка било вмъкнато като
основание и условното осъждане преди 11години, за което ищецът бил
реабилитиран по право. Общото събрание нямало право да допълва
основанията и мотивите на управителния съвет, а единствено да гласува
потвърждава или не решението. Липсата на конкретизация на допуснатите от
него нарушения препятствала и правото му на защита. В чл. 24 от устава
нямало хипотеза, при която ловецът следвало да бъде изключен за това, че
притежава черепи на животни, без същите да са регистрирани.
Реабилитацията също не била сред основанията за изключване, изброени в чл.
24, ал. 2 от устава.
От изложените в заседанието на ОС мотиви се установявало, че
наказанието изключване било наложено, поради наложената глоба от РДГ * за
нерегистрирани ловни трофеи и на второ място за това, че преди 11 години
бил условно осъден с присъда от 9 месеца с три години изпитателен срок.
Видно било от свидетелството за съдимост, че бил реабилитиран по право и в
този смисъл не следвало да се счита осъждан. Реабилитацията по чл. 88а НК
настъпвала по право, не било необходимо да се прогласява с нарочен съдебен
акт и била абсолютна. От изложеното следвало, че към датата на провеждане
на заседанието на ловна дружина „Среброто“ и на УС и ОС на сдружението,
ищецът бил неосъждан.
В обобщение, при провеждане на заседанията на УС и ОС на Ловно-
рибарско сдружение „Чернатица“, на които било взето решение за неговото
изключване, били нарушени следните императивни норми на Устава на
сдружението:
1/ заседанието на УС било свикано в нарушение на чл.31 от устава на
сдружението, а именно при наличие на график;
2/ на заседанието, на което било взето решение за изключване, не бил
5
уточнен срок, за който ищецът бил изключен, императивно задължение на УС,
според чл. 24, ал.3 от устава, който срок не можел да бъде по-малък от две
години. Според установената и постоянна съдебна практика, неопределянето
на срок на наложеното наказание, било пропуск от съществено значение. В чл.
24, ал. 3 от Устава бил определен минимален, но не и максимален срок на
санкцията. Липсата на конкретизация на продължителността на санкцията
нарушавала както правото на защита, така и правото на членство на
наказаното лице.
3/ ищецът оспорва и легитимността на УС, предвид обстоятелството, че
според чл. 29 от устава членовете се избирали от ОС за срок от 5 години. В
случая нямало данни в търговския регистър за това, че УС бил избран
легитимно при спазване на предвидения в устава ред;
4/ не бил спазен и редът за свикване на ОС. Чл. 26, ал. 3 от предвиждал,
че ОС се свиква с решение на УС, взето на заседание, с писмена покана,
указваща дневния ред, часа, дата и мястото на провеждане на заседанието на
ОС и по чия инициатива се свиквало. Липсвали данни за спазване на този ред.
Нормата била част от правния режим по свикване на ОС и поставяла
императивни изисквания за съдържанието на поканата, които били от
значение за редовността на провеждане на ОС и за законосъобразността на
взетите от него решения. В този смисъл било решение № 62 от 21.03.2022г. на
ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.
5/ не били налице данни да са били изпълнени и останалите условия,
предвидени в чл.25, ал.5 от устава, поканата да е поставена на видно място и
за провеждането на ОС да е било изпратено копие от покана до УС на
Националното ловно-рибарско сдружение за информация.
6/ тъй като не бил предварително уведомен за това, кои негови действия
ще се обсъждат на заседанието на УС на 12.04.2024 г., ищецът бил лишен от
право на защита на членствените му права.
7/ в протокола от заседанието на УС, проведено на 12.04.24г. и в
протокол от заседанието на ОС, проведено на 31.05.24г., не били изложени
мотиви. Наложеното наказание на основание чл.24 от устава се явявало
бланкетно, възпроизвеждащо посочената норма, без посочване на действията,
изпълващи съдържанието на горното основание.
8/ правото му на зашита било недопустимо ограничено и с оглед факта,
6
че на заседанието на УС не бил допуснат да присъства от самото му начало, а
бил помолен да изчака отвън, след което бил извикан, но не му били дадени
разяснения, а единствено му бил зададен въпрос дали оспорва изключването.
В срок е постъпил отговор от ответника по предявената искова молба. В
него се твърди, че решението на управителния съвет било взето в присъствие
на ищеца и подробно били разгледани извършените от него нарушения.
Мотивите по същество се съдържали в подробните обяснения на председателя
на ЛРД „Среброто“, И. Д., разискванията по случая от членовете на УС, в.т.ч.
и обясненията на ищеца. Ответникът счита, че при налагане на наказанието не
били нарушени процедурни правила. Посочените нарушения били извършени
от ищеца, а наложеното наказание било законосъобразно.
При така изложеното е прието от първата инстанция, че предявеният иск
е основателен и на основание чл. 25 ЗЮЛНЦ решението от 31.05.24г. на
общото събрание на Ловно- рибарско сдружение „Чернатица“ - Хвойна ЕИК
********* с адрес с. Хвойна, обл. Смолян, ул. Крайречна 10, с което е
потвърдено решение от 12.04.24г. на управителя на сдружението с което му е
наложено наказание изключване е отменено, като незаконосъобразно.
Принципно с искът по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ се реализира
постестативното право на член на дружеството с нестопанска цел да иска
отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, когато то
противоречи на повелителни норми на закона или на устава на сдружението,
което право може да бъде упражнено при спазване на преклузивните срокове
по ал.6 от ЗЮЛНЦ, за спазването на които срокове съдът следи и служебно.
В настоящия случай искът е предявен на 01.07.24г., т.е - в предвидения
от ЗЮЛНЦ преклузивен едномесечен срок от датата на Общото събрание
проведено на 31.05.2024г. Този извод се прави въз основа на правилото, че
срокът за обжалване е започнал да тече от 01.06.24г.
Искът е предявен от надлежна страна – Р. М., за който се установява, че
е бил член на ответното сдружение към датата на вземане на оспорените
решения на върховния орган на сдружението. Съдът прави този извод на база
на обстоятелството, че страните не спорят, че към дата на провеждане на ОС
на дружината ищецът е бил член на сдружението. Съгласно чл.35, ал.6, т.6 от
Устава в правомощията на ОС на дружината е да отправи предложение до УС
за налагане на наказания на някой от членовете й. Т.е. очевидно при
7
изключването на член на сдружението се касае за обективиране в правния мир
на няколко темпорално последващи факти с правно значение, които завършват
с решението на ОС на сдружението, което е и акта, който подлежи на съдебен
контрол. Последният обаче следва да се разпростре и към решенията на ОС на
дружината и на УС при налични оплаквания в тази посока от изключения.
Очевидно с оглед съдържанието на устава на сдружението се касае за
многофазно производство, което следва да бъде разглеждано, като едно цяло.
Ясно е по делото, че първичното обстоятелство стартирало механизма за
изключване е взетото решение на ОС на дружината да предложи на УС
изключването на М.. Ето защо и правно релевантния момент, който следва да
бъде съобразен от съда за наличие на членствено правоотношение е именно
датата на вземането на решение от ОС на дружината. Наред с това съобразно
нормите на ЗЛОД е очевидно, че е налице забрана за членство в повече от една
ловна дружина. Поради това и евентуалната заверка на ловния билет на ищеца
в друга ЛД след проведеното ОС на ЛД „Среброто“ не следва да се зачита,
като факт произвел целения с него правен ефект. Изрично чл.23, ал.3 от ЗЛОД
постановява, че билетът за лов се издава и се заверява всяка година от
съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в
чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето.
Т.е. друга извършена заверка следва да се приеме за правно ирелевантна.
Предявения иск е основателен при събраните по делото писмени
доказателства, респективно въззивната жалба е неоснователна.
Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ
е на ответника, жалбоподател в настоящото производство. Сдружението е
следвало да докаже и то при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното налагане на предвиденото в устава наказание, за спазване
на установените в устава процедурни правила при вземане на оспореното
решение, вкл. и за надлежното уведомяване на ищеца за заседанието на
управителния съвет по предвидения в устава на сдружението начин и срок за
уведомяване, както и за изложените от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения за незаконосъобразност, определящи
основанието на иска.
Установено е от доказателствата по делото, че на 16.03.24г. е проведено
ОС на ЛД „Среброто“, което е видно от съдържанието на представен
неподписан от съставилия го протоколчик Г.К., протокол № 1/16.03.24г. /л.82-
8
87. Посочено е в преамбюла на протокола, че събранието е било отчетно, т.е.
годишно събрание, което според чл. 35, ал. 1 от устава на СЛР „Чернатица“,
следва да се провеждат най-малко веднъж годишно, не по-късно от 31 март. В
посочения протокол е било записано, че обявите за събранието са залепени на
необходимите места, така също са били използвани и други начини за
уведомяване на ловците, така че всички са били уведомени в законовия срок
на провеждане на събранието. Впоследствие предложението за изключване на
М., въз основа на решение на дружината от 16.03.24г., е било разгледано на
заседание на управителния съвет на СЛР „Чернатица“ от 12.04.24г. С решение
от 12.04.24г. управителният съвет на сдружението /л.12/, М. е бил изключен от
СЛР „Чернатица“. Ищецът по този повод е отправил жалба до ОС на Ловно-
рибарско сдружение „Чернатица“ - Хвойна ЕИК ********* с адрес с. Хвойна.
С атакуваното решение на ОС обаче е приело решение за изключване на М..
По повод съдържанието на исковата молба и отправените оплаквания е
безпредметно да се обсъждат обстоятелствата около разгласяването и
провеждането на ОС на ЛД „Среброто“, тъй като М. не е въвел възражения в
тази насока. Неговите твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на
ОС на сдружението касаят разгласяването и провеждането на заседанието на
УС на сдружението и ОС на сдружението.
При лежаща върху сдружението доказателствена тежест по делото не са
ангажирани доказателства, че ОС е свикано законосъобразно. Липсват
представени доказателства, че е спазен чл. 26, ал.3 от Устава съобразно, който
общото събрание се свиква с решение от проведено заседание на УС на
Сдружението, с писмена покана съдържаща : дневен ред, мястото и часът на
провеждането му и по чия инициатива се свиква. Не са ангажирани от
сдружението нито доказателства за взето решение на УС, нито за надлежно
разгласяване.
На следващо място съдът счита, че също така и наложеното наказание
на ищеца не е предвидено в Устава на сдружението. Изрично изключеният
съдружник е възразил в тази посока в исковата молба. Съгласно чл. 24, ал. 3
срокът за изключване се определя от УС на Сдружението и не може да бъде
по-малко от 2 години. От съдържанието на посочената новела може да се
направи обоснования извод, че наказанието изключване не може да бъде
наложено безсрочно. Въпреки това именно по този начин е наложено
9
наказанието на М., което на практика е наказание, което не е предвидено в
Устава.
Също така следва да се отчете и факта, че съобразно съдържанието на
протоколите от заседание на ОС на ЛД и от заседанието на УС очевидно не е
напълно обективно установено за какви именно конкретни нарушения на
закона и устава на М. е наложено най- тежкото наказание. Без тези
обстоятелства да са изрично ясни на първо място не би могло да се съобрази
дали фактите попадат в съдържанието на разпоредбата на чл. 24, ал.2 от
Устава, а освен това и очевидно правото на защита на М. е нарушено.
Дори и да се приеме, че приложените по делото доказателства на лист 17 и
сл. от първоинстанционното производство материализират изричните
основания за изключване на М., то същите не обективират нито едно от
изискванията за изключване визирани в Устава. Очевидно е, че следва да се
приеме, че ищецът е неосъждан с оглед съдържанието на приложеното
свидетелство за съдимост. Също така не се установява по делото М. да е
извършил деяние, които могат да се квалифицират, като бракониерство.
Несъмнено установеното в протокола от заседание на УС и на ОС превозване
на четири броя ловни трофеи от благороден елен без документи и с неясен
произход не е пряко доказателства за извършено бракониерство от страна на
М.. Принципно терминът бракониерство няма легално определение, за да
може съда да установи категорично, че посоченото деяние на М. е именно
това. Също така и няма детайлно описано на неговото съдържание и по
Устава. Съобразно правилата в ЗЛОД може да се изведе дефиниция за
бракониество в следните аспекти, а именно практикуване на лов без да се
притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено
разрешително за ловуване, практикуване извън разрешените за лов места,
практикуване извън разрешеното време, извършване на отстрел извън
обектите за лов, вписани в разрешителното за ловуване (например застрашени
видове от „Червената книга на България“. Очевидно е, че в случая данни за
подобни действия на ищеца липсват. Няма доказателства по делото и за
наличието и на другите визирани в чл. 24, ал.2 от Устава обстоятелства, които
да са мотив за изключването на М.. Естествено от съдържанието на делото е
очевидно, че отношенията в ЛД „Среброто“ са обтегнати, но съобразно
приложените доказателства решенията на ОС следва да се приемат за
незаконосъобразни, до какъвто краен извод е стигнала и първата инстанция,
10
поради което и атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.
При този изход от спора следва да се присъдят на ищеца сторените
разноски в настоящото производство в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение. По този повод следва да се разгледа направеното възражение
за прекомерност на заплатеното възнаграждение на пълномощника на ищеца
за настоящата инстанция направено от жалбоподателя. Съдът намира
възражението да основателно. В настоящата инстанция е проведено едно
единствено съдебно заседание, на което се е явил адв. П., като другото
процесуално действие на пълномощника на М. е изготвяне на отговор на
въззивна жалба. Поради това и съдът намира платеното възнаграждение в
размер на 2600 лева за прекомерно и неотговарящо на фактическата и правна
сложност на производството, като същото следва същото да бъде редуцирано
до сумата по Наредба № 1, а именно 1250 лева, която сума следва да бъде
присъдена на ответника по въззивната жалба.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 07.04.2025г. постановено по т.д. №
32/ 2024г. на Окръжен съд Смолян, с което на основание чл. 25 ЗЮЛНЦ по иск
на Р. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес с. П., ул. О. № * е отменено
решение от 31.05.24г. на общото събрание на Ловно- рибарско сдружение
„Чернатица“ - Хвойна ЕИК ********* с адрес с. Хвойна, обл. Смолян, ул.
Крайречна 10, представлявано от Б. К., с което е потвърдено решение от
12.04.24г. на управителния съвет на сдружението, с което е наложено на
ищеца Р. И. М. наказание изключване, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Ловно- рибарско сдружение „Чернатица“ - Хвойна ЕИК
********* с адрес с. Хвойна, обл. Смолян, ул. Крайречна 10 да заплати на Р.
И. М., ЕГН **********, съдебен адрес с. П., ул. О. № *, сумата от 1250 лева
направени деловодни разноски в производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12