Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15 12.12.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански
състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и деветнайсета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна
Кирякова
Секретар: Недялка Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
административно дело номер 15 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският
районен съд е сезиран с жалба от Д.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** и В.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, ***, двамата със съдебен адресат адвокат А.Ж. ***, с адрес на
кантората: град С., ***, тел. ***, като наследници на К.Х.П., б. ж. на с. Ч., поч. на *** г., срещу протокол № 2680/14.06.2018 г. на
Общинска служба по земеделие-гр. Созопол/ОСЗ-Созопол/ за размера и категориите
на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява
чрез план за земеразделяне в землището на село Черноморец, в частта по т. 1, 2,
3, 13, 15,16, 17, 18 и 19 с които е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността, с план за земеразделяне. Твърдят, че отказът е
неоснователен и незаконосъобразен. Ангажират доказателства. Претендират
направените по делото разноски.
В
хода на делото, с влязло в сила определение на съда от 05.12.2018 год., правено
с определение от 04.02.2019 год., жалбата е частично оттеглена и е прекратено
частично производството, като е продължило РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЛОТО по отношение
на отказа да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне по отношение на имотите по т. 2-нива от 3 дек. и 200 кв.м. в
местността „А.”, по т. 17-нива от 50 дек. и 600 кв.м. без посочена местност, т.
18 - нива от 8 дка. и 100 кв.м. в местността „А.” и по т.19 – нива от 6 дек. в
местността „А.”. Заявяват, че искат от съда да признае правото им на
възстановяване на собственост върху нивата от 50 дек. и 600 кв.м. с план за
земеразделяне, а за останалите ниви имат да им бъдат възстановявени
в стари/възстановими/ реални граници.
Жалбата
е процесуално допустима и е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Подадена
е от надлежна страна в административното производство, срещу индивидуален
административен акт, който я засяга, в предвидения от закона срок.
Ответникът по жалбата ОСЗ-Созопол навежда доводи за
нейната неоснователност и недоказаност,
като твърди, че са спазени всички
материалноправни и процесуално правни норми при
издаването на индивидуалния административен акт, обжалваното решение е
постановено при спазване на законовите изисквания. Моли, съдът да отхвърли
жалбата, като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след служебна
преценка на законосъобразността на административния акт, преценка на събраните
по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че
жалбата е частично основателна, поради следното:
Процесното решение-протокол № 2680 от 14.06.2018 г. на ОСЗ -
Созопол е постановено след влязло в сила решение № 12/22.12.2016 г. по адм. дело № 7/2016 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което
е прогласена нищожността на протоколно решение № 2680/04.03.1993 г. на бивша
Поземлена комисия-Созопол, с което на наследниците на К.Х.П. е признато и
определено за възстановяване право на собственост върху земеделски земи с план
за земеразделяне на 54.600 дка, в землището на с. Ч., община С. и е отказано да
се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на имоти с площ от 58.600 дка в същото землище, с мотив, че за отказаните имоти
няма представени доказателства. Преписката е върната от съда на
административния орган, за произнасяне в законен състав. Обявеното за нищожно
решение е издадено по заявление № 2680/27.12.1992 г. и представени писмени
доказателства от М.К.С., като наследник на К.Х.П. и на основание чл. 18ж, ал. 2
от ППЗСПЗЗ, т.е. признати и определени за възстановяване право на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне.
Неоснователно е
възражението на ответната страна, че е недопустимо установяване на имотите по
площ, местонахождение и съседи/граници/ в настоящото производство/, поради отчитането
на обстоятелства, настъпили след срока по § 22 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.
13/2007г. до 13.05.2007г., във връзка с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
защото се касае за порочен административен акт в най-тежката форма-нищожност,
която го приравнява на липсващо произнасяне, с оглед на което жалбоподателите
се ползват от правата си по заявление № 2680/27.12.1992 г., като наследниците
на К.Х.П., които имат към момента на неговото подаване.
По отношение на
имота по т. 2-нива от 3.200 дка в местността „А.”, землището на Ч. съдът установява, че по действащия картен материал тя не
се идентифицира по площ и граници. От допълнителното заключение на съдебно-техническата
експертиза по делото е видно, че по скицата на инж. Й. от 1937 г., нивата е
отразена с името на собственика – К.П., площта на нивата и номер 19. Показанията
на свидетелят С.Д. подкрепят заключенията на експертизата за това, че местността
„А.” е голяма местност-114 дка, която военните заградили с тел и се охранява с
кучета, има военни постове. Някога в тази местност наследодателят К.Х.П. е имал
там нива. От приетото като доказателство по делото писмо изх. № 740 от
06.01.2000 г. на началник отдел „Държавни военни имоти“, съдът установява, че
Министерство на отбраната ползва земи в землището на с. Ч., нос Т., местност „А.“,
на основание ПМС № 871 от 19.02.1956 г. и решение № 259/25.12.1963 г. на
Министерски съвет. Не се установява от събраните по делото доказателства
наличието на публична собственост върху процесния
имот. С оглед това, съдът приема, че
наследниците на К.П. са правоимащи да им се признае
правото на възстановяване на собствеността върху нивата от 3.200 дка в местност „А.“, като относно способа на възстановяване
да изпрати преписката на ОСЗ-Созопол за произнасяне, по компетентност.
Неоснователни са исканията на жалбоподателите Д.Г. и В.С. в хода на делото, за
възстановяване на имотите в стари/възстановими/ реални граници, защото излиза
извън обхвата на жалбата и на второ място, такива не се установяват по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Относно имотите,
описани като поредни № 18 и 19 в решението-нива в местност „А.“, съответно с
пл. № 58 площ 8.100 дка и с пл. № 63 с площ 6.00 дка, които съгласно скицата на
инж. Й. от 1939 г. имат знак за общност „Z“, съдът кредитира свидетелските
показания по делото на С.Д. за това, че имотът е бил голямата нива, над 10 дка,
в местността „А.”, землището на Ч.
на
наследодателят К.Х.П., когото лично е познавал. Намира до неговата реституирана
нива-земеделска земя по брега, като нивата на наследодателя К.П. е по-навътре
от брега, след нивата на свидетеля. На изток граничи със свидетеля, другата
граница е Б., а от запад граничи с държавна земя, по която минават туристи, за
да слязат на морето. Няколко пъти като дете посещавал нивата, за хапване, общуване
на съседи-земеделци. Докато в нива на свидетеля Д. засявали царевица дядо К.П.
орял своята нива. В момента на мястото земята на наследодателя П. не се
обработва, през нея минават туристите, за да отидат до плажа, под нивата на
свидетеля. Другият свидетел по делото Т.Т., също с
реституирана земеделска земя, е друга граница на имота на наследодателя К.П. през
един имот. Показанията му подкрепят тези на свидетеля Д.. В момента земята на наследодателя
К.П. е пустееща, със съседи на дядо П.: другият свидетел по делото С.Д., от
другата страна Б., сега Л. и той съсед от горна страна. Не се установява по
делото кой е междинният съсед между свидетеля Т. и имота на дядо П.. С оглед
тези факти и обстоятелства съдът приема, че наследниците на К.П. се легитимират,
въпреки знака за общност „Z“ по скицата на инж. Й., като собственици само на
имота в местност „А.“ с пл. № 58, с площ 8.100 дка. Няма по делото годни
доказателства от които да установи съществуването на свободната площ на другия
имот пл. № 63 от 6.00 дка, в местност „А.“. Той е съседен на имота с площ 8.100
дка и е възможно дори реституирания имот на свидетеля Т. да попада върху него. В
тази извадката от парцеларния план за имот № 63 не е
изписано името на К.П., изписано е само за имот № 58 с площ от 8.100 дек, видно
и от обясненията на вещото лице пред съда. Ето защо, съдът приема, че наследниците
на К.П. са правоимащи да им се признае правото на
възстановяване на собствеността върху нивата в местност „А.“, с пл. № 58 от 8.100
дка, като относно способа на възстановяване съдът следва да изпрати преписката
на ОСЗ-Созопол, за произнасяне по способа за възстановяване на собствеността.
По отношение на другия имот пл. № 63 от 6.00 дка, в местност „А.“, жалбата по
делото, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.
От заключенията
на основната и допълнителната съдебно-технически експертизи съдът установява,
че нивата от 50.600 дка, без местност, не е открита в плана за земеразделяне на
ОСЗ-Созопол и последващата карта на възстановената
собственост, няма и годни свидетелски показания за нея. Не може да се установи конкретното
местоположение на тази заявена за възстановяване нива, без местност. Изнесени са в допълнителната съдебно-техническа
експертиза по делото факти, че всички ниви в землището на с. Ч. са били малки, ниви
от такъв голям порядък има в землището не е имало. Не се установява по
отношение на такава голяма нива да е била извършена реституция, не се знае нейното
местоположение. В настоящият момент кой е нейн собственик
не може да се установи, поради липсата на информация за местоположението, няма графичен
материал, не могат да се установят съществуващи на място граници. Предвид това, съдът приема, че наследодателят К.Х.П. не
се легитимира като собственик на нивата от 50.600 дка, без местност, в
землището на с Ч., поради което жалбата относно таз нива, като неоснователна и
недоказана, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, в тежест на административния орган ОСЗ-Созопол следва да бъде възложено
заплащането на направените от жалбоподателите Д.Г. и В.С. разноски по делото,
по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК, за уважената част от жалбата, съобразно
събраните по делото доказателства, в размер на 361.13 лева. На същото
основание, за отхвърлената част от жалбата, в тежест на посочените жалбоподатели
следва да бъде възложено заплащането на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ частично протокол № 2680/14.06.2018 г. на Общинска служба по
земеделие-гр. Созопол за размера и категориите на земеделските земи, правото на
собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на село Ч., с което е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността, с план за земеразделяне, в частта по т. 2-нива
от 3.200 дка в местността „А.“ и по т. 18-нива от 8.100 дка в местността „А.“, и
ПРИЗНАВА на наследниците на К.Х.П., б. ж. на с. Ч., поч.
на *** г. ПРАВОТО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА върху имота по т.
2-нива от 3.200 дка, в местността „А.”, землището на Ч. и имота по т. 18-нива
от 8.100 дка в местност „А.“, като ВРЪЩА на административния орган
преписката за произнасяне по способа за възстановяване на собствеността.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част жалбата на Д.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.С., с ЕГН
**********, с адрес ***, ***, срещу протокол № 2680/14.06.2018 г. на Общинска
служба по земеделие-гр. Созопол.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие-гр. Созопол, с адрес гр. Созопол, ул. Аполония № 31, представлявана от началника Е.К., да заплати
на Д.Г.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, за
уважената част от жалбата, направените по делото разноски, в размер на 361.13
лева(триста шестдесет и един лева и тринадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ***,
да заплатят на Общинска служба по
земеделие-гр. Созопол, с адрес гр. Созопол, ул. Аполония
№ 31, представлявана от началника Е.К., за отхвърлената част от жалбата, направените
по делото разноски, в размер на 300.00(триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от връчването
му на страните, пред Административен съд-Бургас.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
НД