№ 2059
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110148545 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против С. И. И..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр. ........... Твърди, че за процесния
имот се дължат:
сумата 4 895 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 14.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 615, 32 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.06.2022 г.;
сумата 60, 77 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 14.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 11, 42 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 01.06.2022 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните
суми по ч.гр.д. № 32115/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.
И. И..
Третото лице-помагач на страната на ищеца ........... изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
1
Със заявление от 14.06.2022 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. И. И. за сумата 4 895 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 14.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 615, 32 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 01.06.2022 г.; сумата 60, 77 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 14.06.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 11, 42 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 01.06.2022 г.
С разпореждане от 04.07.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 111, 65 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представено е заявление А1 за вписване на обстоятелства относно ......... - С.
И.“, от което е видно, че седалището и адресът на управление на търговеца са гр.
.........., което се потвърждава и от служебна справка в публичния Търговски регистър.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............. от 25.08.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..........., което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 23.09.2002 г. е сключен договор № 3994 между ........... и етажната собственост
с адрес: гр. ............., по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от ........ за показанията на топломера за отчетния период.
Представен е договор от 03.06.2020 г., сключени между ........ – възложител и
........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на третото лице-помагач са представени 2 бр. индивидуални справки
за отопление и топла вода за аб. № ......... с посочен клиент: С. И. И. за отчетните
периоди м.05.2019 г. – м.04.20120 г. и м.05.2020 г. м.04.2021 г., както и 2 бр.
документи за главен отчет от 15.06.2020 г. и 23.05.2021 г., които не са подписани от
клиент.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
2
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма ........... в края на
всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата
към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота за 4 бр. отоплителни тела с
монтирани ИРРО и щранг-лира. Начислена е топлина енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и топлинна енергия за БГВ за 1 бр. водомер.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 4 895, 01 лв., представляваща разликата между
начислената по прогнозни стойности сума от 5 015, 10 лв. и сумата за възстановяване
от изравнителни сметки в размер на 120, 09 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че стойността на дяловото разпределение за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 60, 77 лв., което се потвърждава от
заключението на ССЕ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
3
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява ответникът
да има качеството собственик/вещен ползвател за процесния имот, тежестта за
доказване на което се носи от ищеца. Не е представен акт за собственост. Видно от
постъпилите писма от Столична община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ и
Район „Средец“, след извършена проверка в съответните архиви, не се открива акт за
собственост, изискан по реда на чл.192 ГПК, за процесния имот. От обстоятелството,
че ответникът – физическо лице, упражнява дейност като ЕТ, регистрирано в
Търговския регистър на адреса на топлоснабдения имот, което се установява по
делото, не може да се направи извод, че физическото лице е собственик/вещен
ползвател на този имот, тъй като не съществува законоустановено задължение за
търговците да регистрират адрес на управление на адреса на недвижими имоти, на
които са собственици. По делото не се установява ответникът да е отправил и искане за
откриване на партида за имота на негово име – не е представена молба декларация за
откриване на партида за имота, за да се обсъжда евентуалното й значение за
възникването на облигационно правоотношение между страните, тежестта за доказване
на което се носи от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
По изложените съображения не може да се приеме, че ищецът е доказал
ответникът да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу
него искове. Материалноправната легитимация на ответника произтича от качеството
му на клиент на топлинна енергия за битови нужди, изводите за наличието на което не
могат да почиват на предположения, а подлежат на доказване и то в условията на
пълно и главно доказване. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но е
депозирал възражение в заповедното производство, с което е оспорил дължимостта на
процесните суми. При това положение и при липса на изрично изявление в исковото
производство, че не оспорва обстоятелствата, от които вземанията произтичат, ищецът
не се освобождава от доказателствената си тежест пълно и главно да докаже
основателността на заявените вземания, каквото доказване съдът намира, че в случая
не е проведено.
С оглед приетото от съда, че исковете не са доказани по основание, не се налага
обсъждане на доказателствата във връзка с техния размер.
По изложените съображения исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът има право на разноски, но не отправя искане за присъждането им,
нито ангажира доказателства да е сторил такива, поради което разноски не следва да
му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК ....... срещу С. И. И., ЕГН **********
искове за признаване на установено, че С. И. И. дължи на ........, на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
4
сумата 4 895 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр. .........., периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 14.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 615, 32 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.06.2022 г.;
сумата 60, 77 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 14.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 11, 42 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 01.06.2022 г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 32115/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5