Р Е Ш
Е Н И Е
№ 403
гр. Пловдив, 04.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 7524/2019г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 470580-F512507
от 17.10.2019г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „СЕМЕХА“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Родопи“ № 90, представлявано
от у. Х.К.А., ЕГН: **********, на основание чл.17, ал.1 от Закона за статистика
на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11, ал.1 от ЗСВТС.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като необосновано
и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв.К. поддържа жалбата и направеното с нея искане.
Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от гл.юрк.М.,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага съображения за
липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за осъществена по делото юрисконсултска
защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Във
връзка с извършена на 17.09.2019 г. служебна проверка от служители на ТД на НАП
– Пловдив било установено, че
дружеството-жалбоподател „Семеха“ ООД в качеството си на Интрастат оператор по
смисъла на чл.7 от ЗСВТС не е подало в ТД на НАП-Пловдив месечна декларация по системата ИНТРАСТАТ
ПРИСТИГАНИЯ в предвидения от закона срок, а именно 14-то число на месеца,
следващ референтния период. Декларацията ПРИСТИГАНИЯ била за референтен период
август 2019 г. и следвало да бъде подадена в ТД на НАП-Пловдив най-късно до
16.09.2019 г. включително.
Декларация
ПРИСТИГАНИЯ била подадена в ТД на НАП-Пловдив на 30.09.2019 г. и заведена с
вх.№ 144457/30.09.2019 г.
Въз
основа на горното, св.В. Б.Н. приела, че
„Семеха“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСВТС, за което
съставила срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение № F512507/02.10.2019
г.
В
законоустановения срок жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, които били приети за несъществени.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „Семеха“ ООД, на основание чл.17, ал.1 от ЗСВТС е
наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл.11, ал.1 от ЗСВТС.
В хода
на административнонаказателното производство пред съда е разпитана като
свидетел В.Б.Н., актосъставител, която сочи обстоятелствата по установеното на
17.09.2019 г. нарушение и по съставяне на процесния АУАН. Свидетелят отбелязва,
че декларацията е подадена със закъснение на 30.09.2019 г. по електронен път.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като конкретни, последователни и съответни
на останалите събрани по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На
базата на всички доказателства по делото, съдът намира, че деянието на
нарушителя правилно е подведено като нарушение по чл.11, ал.1 от ЗСВТС, според
която разпоредба Интрастат операторите подават Интрастат декларация до 14-о
число на месеца, следващ референтния период. В случая санкционираното дружество
в качеството си на Интрастат оператор е годен субект на административното
нарушение и като такъв е имало задължение по цитираната по-горе разпоредба, независимо
дали е извършвал или не придобивания и/или изпращания. Обстоятелството, че
подадената от него декларация е нулева, не води до освобождаване от задължение
за подаване на тази декларация по аргумент от чл.8, ал. 2 от ЗСВТС. В случая
„Семеха“ ООД е следвало да подаде декларация за референтен период август 2019
г. най-късно до 16.09.2019 г. включително. Същата е била подадена на 30.09.2019
г., с което не е спазен законоустановения в чл.11, ал.1 от ЗСВТС срок за
изпълнение на това задължение.
Въпреки
горното, съдът намира, че са налице условията за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, поради което приема възражението на жалбоподателя в тази насока
за основателно. На първо място съдебният състав отчита, че обективните
предпоставки за приложението на посочената разпоредба са били налице. Това е
така, защото степента на обществена опасност на деянието, а и на дееца не са
високи, което определя и случаят като маловажен за посоченото административно
нарушение. В действителност дружеството няма други предходни нарушения за
същото деяние, установени с влезли в сила административни актове. Изрично в обжалваното
НП е посочено, че нарушението е за първи път. Освен това следва да се отчете и
краткият период от време, изминал след изтичането на срока за подаване на
декларацията до момента на нейното фактическо подаване. Нарушението е
своевременно отстранено, защото Интрастат-декларацията е подадена преди
съставянето на АУАН. Освен краткия срок на подаване на декларацията, след
изтичането на законоустановения за това срок, от решаващо значение за извода за
маловажност на случая според настоящия състав е и обстоятелството, че се касае за нулева
декларация. Системата ИНТРАСТАТ има за цел събиране на информация за движението
на стоки между страните-членки на Европейския съюз и осигурява данни относно
физическото движение на стоките. Системата работи на принципа на прилагане на
прагове за деклариране /изключващи прагове/, при надвишаване на които
операторите са длъжни да подават Интрастат декларации. Следователно основното
предназначение на този вид декларация е да предоставя статистически данни. Тъй
като процесната декларация не съдържа записи с търговски данни, т.е. е нулева,
то тя не е оказала никакво отношение върху събраните статистически данни, с
което конкретната степен на обществена опасност на деянието е значително
по-ниска спрямо обикновените случаи на този вид нарушения.
Следователно в случая се наблюдават множество смекчаващи обстоятелства –
както като брой, така и като относителна тежест, в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, откъдето съдът направи извод, че процесното
деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. При тези данни съдът намира, че
за наказващия орган са били налице основанията на чл. 28 от ЗАНН, отчитайки и
изискването за съразмерност между тежестта на нарушението и тази на
наказанието. В съответствие с духа и буквата на закона е било достатъчно нарушителят
да бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание.
Затова становището на настоящия съдебен състав е, че на жалбоподателят не е
следвало да бъде наложена посочената в НП "имуществена санкция" в
размер от 500 лева, определена съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗСВТС.
Маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и
административното производство се прекратява по заповед на административнонаказващия
орган, когато са налице обективни предпоставки за това. Изводите на съда в тази
насока са за наличието на конкретни обстоятелства, които касаят приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Тези обстоятелства не са били правилно
преценени от наказващия орган и те не е следвало да доведат до ангажиране и
понасяне на административнонаказателна отговорност от страна на жалбоподателя.
Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, той неправилно е наложил
административно наказание "имуществена санкция" в константния
минимален размер от 500 лева /В този смисъл Решение № 2180 от 30.10.2019г. на XXI
състав на Административен съд Пловдив по к.адм.д. № 1824/2019г/.
Съгласно задължителната съдебна практика,
формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за
„маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия случай
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, то наказателното постановление следва да бъде отменено
поради издаването му в противоречие със закона.
Предвид
изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 470580-F512507 от 17.10.2019г. на Директор на ТД на
НАП Пловдив, с което на „СЕМЕХА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Родопи“ № 90, представлявано от у. Х.К.А., ЕГН: **********,
на основание чл.17, ал.1 от Закона за статистика на вътрешнообщностната
търговия със стоки /ЗСВТС/ е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11, ал.1 от ЗСВТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.