Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
13.09.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №548 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.В.А. ***, против Решение №260063/12.04.2021 г., постановено по АНД №565 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че при извършване на проверката не се установило да има отклонения в тегленето на зеленчуците и на практика липсата на електронна везна не променяло крайния резултат на продаваната стока, не ощетявало купувачите, и с оглед нейното изправно състояние не позволявало да бъде злоупотребявано с нея. Касаторът считал всички наведени в постановлението доводи за неоснователни, а липсата в решението на мотиви по тях – за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На практика липсвал субективният елемент при осъществяване на нарушението, както и предмет на същото с последвали негативни последици за някои от страните.
Претендира обжалваното решение на районния съд да бъде отменено и отмяна на потвърденото с него Наказателно постановление.
Ответникът, Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” при ДАМТН, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218,
ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е неоснователна.
С процесното Решение Димитровградският районен
съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №МН-ЮЦБ-20-076/18.11.2020
г. на Началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция
„Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на И.В.А. ***, в качеството му на лице, което използва средство
за измерване с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от
Закона за измерванията (ЗИ), за извършено нарушение на чл.44, т.4, във връзка с
чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ, е наложена глоба в размер на 100 лева,
на основание чл.85, ал.1 от ЗИ.
За да достигне до този резултат
районният съд е констатирал, че съставения АУАН и Наказателното постановление
са издадени от компетентни за това органи, нарушението е ясно и точно описано,
като е конкретизирано по време, място и начин на извършване, безспорно е
установен и извършителят му. Приел е за безспорно установено, че при проведена
проверка от контролните органи на „Общински пазар за плодове и зеленчуци“ в
гр.Д., ул.***, на маса
№***, е констатирана
продажба на зеленчуци от И.А., при която лицето използва електронна везна за
отмерване теглото на закупуваните зеленчуци, която електронна везна не съдържа
нито един от изискуемите съгласно разпоредбите на чл.35, ал.1, чл.39, ал.1 и
чл.43, ал.1 от ЗИ знаци, а именно – знак за одобрен тип средство за измерване,
знак за първоначална проверка и знак за последваща проверка. Съдът е приел, че
в случая е налице съответствие между установената фактическа обстановка,
разпоредбата на нарушена материалноправна норма и разпоредбата на санкционната
норма, въз основа на която е наложено административното наказание, както и че последното
е определено в минимален размер и няма възможност за изменението му.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Изводът на въззивния съд за правилна правна квалификация и безспорно извършване
на санкционираното административно нарушение е съответен на събраните
доказателства и материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за извършено нарушение на чл.44, т.4 от ЗИ, предвиждащ че лицата, които използват средства за измерване, какъвто
безспорно е И.В.А., са длъжни: да не използват средства за измерване без
знаците по чл.35 (знак за одобрен тип върху всяко средство за измерване,
нанесен от производителите или вносителите), чл.39, ал.1 (знак за първоначална
проверка) и чл.43, ал.1 (знак за последваща
проверка). Касаторът не оспорва използването от него на средството за измерване
без изброените знаци, на посочените в НП дата и място. Изложеното от него в
касационната жалба възражение за липса на предмет на нарушението, поради липса
на настъпили негативни последици, е неоснователно, доколкото вмененото му
нарушение е на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредоносен резултат. В същия смисъл без значение са наведените
твърдения, че ползваната везна била в изправно състояние и не се установило тя да
дава отклонения в тегленето на зеленчуците. Законодателят е преценил, че за
защита обществените отношения по
осигуряване на точност и достоверност на измерванията, свързани с търговските
плащания, използваните средства за измерване следва да имат визираните по-горе
знаци, а използването им без тях е въздигнато в административно нарушение.
Касаторът е знаел за липсата на изброените в НП знаци и е извършил деянието
виновно, което опровергава твърдението му за липса на субективния елемент при
осъществяването на вмененото му административно нарушение.
В процесния случай Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на закона, нарушението и нарушителят
са установени по несъмнен начин, деянието е правилно квалифицирано, а наложеното
административно наказание глоба по чл.85, ал.1 от ЗИ е правилно определена и
индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер.
Районният съд не е нарушил материалноправните
разпоредби като е потвърдил наказателното постановление. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260063/12.04.2021 г., постановено по АНД №565 по описа на Димитровградския
районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.