Определение по адм. дело №463/2025 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по жалба от Министъра на културата на Република България, против Разрешение за строеж № 178 от 02.12.2022г., издадено от Главния архитект на Община Созопол.

Иска се обявяване на нищожност на оспорения административен акт.

Оспорващата страна обосновава правния интерес от процедираното оспорване, като се изтъква следното:

Описва се хронологията по прекратяване на прокурорска преписка с вх.№ 8332 от 2023г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, с което на Главна дирекция „Инспекторат на опазване на културното наследство“ при Министерството на културата е било разпоредено да пледира обявяването на нищожност на акта- разрешението за строеж. Министърът на културата твърди, че в конкретният случай този акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност. Сочи се, че Разрешение за строеж № 178 от 02.12.2022г. е следвало да се издаде при обвързана компетентност. Жилищната сграда, която следва да се изгради е декларирана с писмо на НИПК № 3073 от 10.06.1975г. като архитектурно-строителен паметник на културата „Къща на Борис Петков Караманов“,т.е. има статут на единична недвижима културна ценност. Същевременно, тази къща попада в охранителната зона на друга единична недвижима културна ценност- „Къща на Милена Димитрова Хльостарова“, декларирана с писмо № 3073 от 10.06.1975г. на НИПК, като архитектурно-строителен паметник на културата. Сочи се, че къщата предмет на процесното разрешение на строеж е проведено административно производство по чл.72 и чл.73-74 от ЗКН. Допуснато е извършване на реконструкция по автентични данни на сградата- НКЦ /двуетажна жилищна сграда в [УПИ], кв.32, [населено място], [ПИ] по КККР с адрес [улица] [населено място] и попада в границите на Архитектурно-исторически резерват „Старата част на [населено място]“. Коментира се издаването на Указания с изх. № 94-00-281 от 24.01.2020г. до г-жа К. М., по повод постъпило в Министерството на културата писмо с искане да се извърши процедурата, на основание чл.71 – чл.76 от ЗКН. Състоянието на сградата е било определено, като недобро и в тази връзка са дадени указания на собственика да обезопаси сградата. Сочи се, че е съставен констативен протокол № П-1 от 26.02.2020г., с цитиране на обективираните в него указания. Цитира се заповед от 23.03.2020г. на Кмета на община Созопол, с която е наредено на собственика на НКЦ, а именно К.М. да изпълни описаните действия относно възлагане и изготвяне на пълно конструктивно обследване, фотозаснемане и други, по повод на които е внесена на 14.05.2020г. документация за съгласуване. Впоследствие, със становище на заместник-министър на МК е съгласуван проект, включващ само архитектурна част на техническия проект, но не е налице задължителната по нормативната уредба част Конструкции. Обосновава се извод, че общинската администрация в нарушение на разпоредби на ЗУТ и ЗКН, а именно чл.84 от ЗКН е одобрила технически инвестиционен проект и отново в нарушение на тези норми главният архитект на О. С. е издал горецитираното разрешение за строеж № 178 от 02.12.2022г., доколкото не е внесено за разглеждане по реда на чл.84 от ЗКН съгласувателно становище по този ред на техническия инвестиционен проект по част „Конструкции“. Изтъква се нарушение нормата на чл.224, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като не е съгласувана с Министъра на културата част „Конструкции“ от инвестиционния проект и по т.7 от ЗУТ, при положение, че не са изпълнени специалните изисквания на чл.4, ал.7 от Наредба № 4 от 21.12.2016г. за обхвата, съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности, като същите съдържат задължително част Архитектурна и част Конструкции.

В съдебно заседание, оспорващата страна се представлява от упълномощени представители- юрисконсулти Н. и Ш., които поддържат жалбата и се иска да бъде обявено за нищожно оспореното по делото разрешение за строеж.

Ответникът- Главния архитект на О. С. представя административната преписка. В съдебно заседание се представлява от упълномощен представител- адвокат Л. А. от АК-Бургас, която оспорва жалбата, като недопустима, а евентуално и като неоснователна. Заявява, че за оспорващият липсва правен интерес от оспорването и се изтъква, че съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, оспореният акт е законосъобразен, тъй като според вещото лице процесното разрешение за строеж и одобреният инвестиционен проект допускат изграждането на този строеж. Претендират се разноските по делото, по списък.

Заинтересованата страна- К. Д. М., редовно призована, не се явява в открито заседание, а се представлява от упълномощен представител- адвокат Д. С. от АК-Бургас, който оспорва жалбата като недопустима, а евентуално и като неоснователна. Ангажира съдебно-техническа експертиза, с оглед законосъобразността на осъществения строеж. Счита, че оспорващият не е заинтересовано лице, по смисъла на чл.149 от ЗУТ и към момента на подадената жалба липсва правен интерес от оспорване процесното разрешение за строеж от страна на Министъра на културата, независимо от искането, т.е. дали се иска отмяна или обявяване на нищожност. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално отхвърляне на оспорването. Претендират се разноските в съдебното производство по списък.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, като взе предвид доводите на жалбоподателя и въз основа разпоредбите на закона, при извършената служебно дължима проверка за допустимост на жалбата, съобрази следното:

Оспорващият обосновава искането за обявяване нищожност на акта, като подробно се описва хронологията по осъществена процедура за този строеж, с оглед неговия статус на единична недвижима културна ценност и издаване на разрешението за строеж без изискуемото съглусуване на техническия проект по част Конструкции.

На първо място, следва да се съобрази, че искането за обявяване на нищожност може да се прави безсрочно във времето. Насочено е срещу Разрешение за строеж /РС/ № 178 от 02.12.2022г., издадено от Главния архитект на О. С., което има характеристиките на индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗУТ и принципно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Наред с това обаче, за да е процесуално допустимо оспорването следва да е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалването на акта, който според задължителната съдебна практика на ВАС, се преценява към момента на подадената жалба.

В случаят, самото оспорване не се основава на някакви вещни права в имота или в съседен имот. Както правилно изтъква заинтересованата страна, чрез пълномощника си, в настоящото производство по реда на ЗУТ, заинтересованите страни, които имат правен интерес да оспорят този акт независимо от характера на искането /нищожност или отмяна/ са посочените в чл.149, ал.2 от ЗУТ.

Министърът на културата не попада в нито една от хипотезите на законовата разпоредба, съгласно която следва да се прецени наличието на активна процесуална легитимация от процедираното оспорване на РС. В жалбата, въпреки нейният значителен обем от описана хронология, не са заявени никакви факти относно наличие на вещни права, дори на ограничени такива, по силата на които да се приеме наличието на правен интерес от подаване на жалбата. Всички доводи на оспорващата страна се отнасят за спазване на административнопроизводствените правила и прилагане на материалноправни разпоредби, като се твърди нарушаване нормите на чл.84 от ЗКН и други разпоредби на ЗУТ, включително на подзаконови нормативни актове по тяхното прилагане, досежно липсата на съгласувателно становище относно техническия проект в част Конструкции. В случаят, неспазването на определено изискване по сложния фактически състав може да се изследва в производството по искане за отмяна на акта, а оспорващият понастоящем твърди, че липсата по подобно съгласуване опорочава акта до степен на нищожност. Независимо от това, че актът се издава въз основа на редица процедури, т.нар процес в процеса, изследването на тези факти и тяхното отражение на валидността на акта, което е единствено относимо към отправено искане за нищожност може да се направи от съда при наличие на допустима жалба. При така направените констатации, оспорващият няма правен интерес оспорването, предвид липсата на която и да е от хипотезите на чл.149, ал.2 от ЗУТ, на които да се основана този правен интерес. До различен извод не може да се стигне и с описване на хронологията относно прекратени прокурорски преписки и дадени указания до съответното звено в МК, защото те не могат да дерогират нормите на закона указващи кои субекти са заинтересовани лица в съответните производства по реда на ЗУТ, респективно кой може да оспори такъв акт пред съда, включително когато се иска обявяване на неговата нищожност.

Ръководителят на ведомството, в чиято структура е включен и съгласувателния орган не може да обоснове непосредствен и пряк правен интерес от оспорването, дори когато се твърди неспазване на някоя от тези процедури. Това е така, защото евентуалното неспазване на някое от цитираните законови изисквания относно одобряване и съгласуване на проектите не засяга негови лични вещни права или вещни права на самото ведомство, от каквото естество следва да са нарушените права на съответния субект, за да е налице правен интерес от оспорването.

Надзор за законност върху дейността на администрацията, включително на органите на общинската администрация, без оглед на личен и пряк интерес може да упражнява само прокуратурата.

В изложения по-горе смисъл е и трайната съдебна практика, а именно Определение № 14246 от 13.11.2012 г. на ВАС на РБ – Четвърто отделение, по адм. д. № 12904 от 2012 г., както и Определение № 4042 от 19.03.2019 г. на ВАС на РБ- Второ отделение, по адм. д. № 2775 от 2019г. и много други.

При тези констатации, съдът намира, че възражението на заинтересованата страна за недопустимост на оспорването е основателно За наличието на правен интерес съдът следи служебно, защото същият е положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, от категорията на абсолютните и отсъствието й води до извода, че подадената жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА, респективно следва да се остави без разглеждане и да се прекрати настоящото дело, на основание чл.159, т.4 от АПК.

Следва да се отмени определението, с което е даден ход на делото по същество в последното открито заседание от 29.10.2025г.

По въпроса за разноските:

Разноски се претендират от ответника и от заинтересованата страна по настоящото дело, а при този изход на оспорването тези акцесорни искания се явяват основателни.

В полза на Община Созопол, в чиято структура е включен ответният административен орган следва да се присъди платеното адвокатско възнаграждение на един адвокат, в размер на 1500 лева, включващо платен ДДС, а в полза на заинтересованата страна разноски в размер на 1850 лева, включително платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1250 лева, както и депозит за възнаграждение на вещото лице общо в размер на 600 лева.

Разноските следва да се заплатят на тези страни от Министерството на културата, при този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК по отношение на ответника и на основание чл.143, ал.4 от АПК спрямо заинтересованата страна, доколкото оспореният акт е благоприятен за нея.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.10.2025г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването от Министъра на културата на Република България, с което се иска обявяване нищожност на Разрешение за строеж № 178 от 02.12.2022г. на Главния архитект на Община Созопол, като процесуално НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 463 по описа за 2025г. на Административен съд -Бургас.

ОСЪЖДА Министерството на културата на Република България, представлявано от Министъра, да заплати на Община Созопол сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, разноски по делото в производството пред Административен съд-Бургас.

ОСЪЖДА Министерството на културата на Република България, представлявано от Министъра, да заплати на К. Д. М., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], сумата от 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева, разноски по делото в производството пред Административен съд-Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните по делото, с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщението.