№ 21772
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110100492 по описа за 2025 година
Ищецът В. Г. Х. е предявил срещу ЗД „Бул инс“АД искове за заплащане на обезщетения за
претърпени вреди - 10000 лв. /изменен по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з., проведено на
01.10.2025 г./ за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, 174 лв. за
имуществени вреди под формата на разходи за изследване и лечение, всички причинени при
ПТП, настъпило на 20.01.2023 г. на АМ Тракия, км.25, посока София-Пловдив, по вина на
водача на МПС Мерцедес ЦЛК 270 с рег.№ ..... – И. П., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника. Твърди, че пътувал като пътник на предна дясна седалка в МПС
Мерцедес модел Е200 с рег.№ ....., управлявано от Ц. Г., движейки се по магистралата, когато
ги застигнал автомобил Мерцедес ЦЛК 270 с рег.№ ....., който поради несъобразяване с
пътната обстановка и неправилно престрояване навлязъл в тяхната лента и ударил
автомобила им в задната част. Местопроизшествието било посетено от органи на МВР и от
спешна помощ, но ищецът, въпреки че бил в хипертонична криза, отказал настаняване в
болнично заведение. Същата вечер силни болки във врата и главата наложили преглед в
МБАЛ Св. Анна, където му били назначени изследвания и лечение. Ищецът направил
компютърна томография, която установила увреждания на гръбнака, които наложили носене
на шийна яка, която закупил. В следващите седмици не се чувствал добре, изпитвал болки,
замаяност, гадене, имал повишено кръвно налягане, не можел да се грижи за себе си и
дъщеря си поради ограничените движения, чувствал се тревожен, изпаднал в депресия, като
и към момента не се е възстановил напълно физически и психически. С молба от 5.5.23 г.
отправил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, на която
ответникът не отговорил. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумите 10000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 6.08.2023 г. /изтичане на срока за отговор от застрахователя/ до изплащането й, 174
1
лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до изплащането й, и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете
по основание и размер. Не оспорва, че е налице застрахователно правоотношение относно
л.а. МПС Мерцедес ЦЛК 270 с рег.№ ...... Оспорва водачът на посочения автомобил да има
вина за настъпилия инцидент, оспорва механизма на ПТП, причинноследствената връзка
между твърдените от ищеца вреди и настъпилото събитие. Твърди съпричиняване от ищеца,
тъй като е бил без поставен предпазен колан. Оспорва размера на вредите и твърди
съпричиняване поради неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца и
предходни заболявания. Моли за отхвърляне на исковете или уважаването им в намален
размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на
следните обстоятелства: 1. предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска отговорност между
ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, включително неимуществените и
имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП № 1853039,
административнонаказателна преписка /съдържаща акт за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление, декларации от участниците в процесното ПТП/,
показания на свидетелката Г. и заключение на вещото лице по приетата и неоспорена
автотехническа експертиза се установява, че на 20.01.2023 г., около 19.00 ч., на АМ
„Тракия“, км. 25, в посока от гр. София към гр. Пловдив, настъпило ПТП, при което
автомобил Мерцедес Е200 с рег. № ......., управляван от свидетелката Г., с пътник на предна
дясна седалка - ищецът, се движи в дясна активна лента, като достигайки колона от
автомобили, намалява скоростта. Попътно в лява лента се движи автомобил Мерцедес
ЦЛК270 с рег. № ......., който преминава в дясна лента, но поради недостатъчен контрол над
автомобила от водача – свидетелят П., реализира ПТП с автомобил Мерцедес пред него,
удряйки го в задна част. В следствие на удара, автомобилите се отклонили вдясно и се
2
установили в покой в района на аварийната лента. Според заключението на вещото лице,
точната скорост на двете превозни средства не може да се определи, но вероятно скоростта
при удара е била около 40 км./ч. Няма данни за технически причини за настъпване на
произшествието, а същите са от субективен характер – действията на водача на л.а.
Мерцедес ЦЛК270 с рег. № ....... с органите за управление. Водачът е разполагал с
техническа възможност да възприеме колоната от ППС и да управлява със скорост,
позволяваща му да спре преди мястото на удара, като е изяснено, че задни светлини, стоп
сигнал, аварийни мигачи в тъмната част на денонощието /когато се е осъществило
процесното ПТП/ могат да се възприемат от около 300 метра без условия за намалена
видимост. Вещото лице е посочило, че модел „Е200“ на марка „Мерцедес“ е снабден с
предпазни колани на всички седалки, предназначени за пътници и водач, като коланът е
ефективен при челен удар и политане на тялото напред. При заден удар, тялото полита назад
към седалката, тъй като инерционната сила действа в посока, обратна на ускорението, след
което при отрицателно ускорение, тялото полита напред.
От приложената от СДВР преписка е видно, че спрямо водача И. И. П. е реализирана
административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Анализът на така събраните доказателства сочи еднозначно на извода, че вина за ПТП има
само и единствено водачът на л. а. Мерцедес ЦЛК270 , който в нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него
превозно средство. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват Това задължение е нарушил
свидетелят П. като водач на автомобил Мерцедес ЦЛК270, тъй като е разполагал с
техническа възможност да възприеме движещия се пред него автомобил и да намали и спре
на необходимото разстояние, с цел да се избегне съприкосновение между двата автомобила.
Безспорно е по делото, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС
Мерцедес ЦЛК270 с рег. № ....... е била застрахована при ответното дружество.
В резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания, които се установяват от
представените по делото медицински документи и от приетата по делото медицинска
експертиза – травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на
шията /навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/
без рентгенови и компютъртомографски данни за счупване на тела, израстъци на прешлени
и луксация /разместване/ на стави и клинични данни за отпадна неврологична
симптоматика. Контузията на шията /навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб/ е посочена като травма на меките тъкани в сегмента –
стави, връзков апарат, мускули и това е най-честата нефатална автомобилна травма според
вещото лице. Изложено е, че диагнозата се поставя въз основа на механизма на
произшествието /заден удар/. Контузията на шията се характеризира със следната
симптоматика: изявен болеви синдром в шиен отдел /най-чест симптом/, при което болките
обичайно се изявяват в рамките на 24-96 часа след травмата. Времето на тяхната поява в
голяма степен зависи от вида и големината на лезиите в меките тъкани, като честотата на
шийните болки при подобна травма според литературни данни е от 62 % до 98 %. Активните
3
и пасивните движения в шийния отдел на гръбначния стълб са ограничени и болезнени;
неврологичният статус обичайно е в граници на нормата. От извършените диагностични
изследвания – рентгенография на шийни прешлени, не се установяват данни за фрактури
или луксации /разместване/ в шийния отдел на гръбначния стълб. При удар в задната част на
автомобил /какъвто е процесният случай/ горната част на трупа и раменете на пасажер се
повдигат напред и нагоре, като движението на главата закъснява. В следващия период,
предното изместване на трупа нагоре, притиска и деформира шийния отдел в
нефизиологична S-образна позиция, където горните сегменти са във флексия, докато
долните са в екстензия. Според заключението, най-голямата част от травмите се случват по
време на тази деформираща фаза. Изложено е, че оздравителният процес при травмираните
лигаменти, мускули и сухожилия, е бавен и продължителен процес поради бедното им
кръвоснабдяване, както и че шийният отдел на гръбначния стълб е най-сложната ставна
структура в тялото и най-подвижен отдел от гръбначния стълб. Именно голямата
подвижност на шийния сегмент е главната причина за настъпване на дегенеративни
промени, които са с начало втората декада от живота, както и че същите са неизбежен процес
и се развиват с различна скорост при всеки. Посочено е, че травмата при ищеца е настъпила
на фона на предшестващи дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб,
установени на образните изследвания. Травматичният инцидент с изявата на болева
симптоматика е катализирал установяването на измененията в шийния сегмент, протичали
до тогава безсимптомно. Инцидентът не може да причини установените при ищеца
дегенеративни изменения в шийния отдел. Уврежданията при ищеца – навяхване и
разтягане, без данни за счупване и разместване, са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Относно проведеното лечение, за навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб /контузия на шията/, лечебният
план включва: мека шийна яка за период от 5-7 дни за ограничаване на движенията, като
продължителното носене на такава яка води до последващи увреждания и удължава
оздравителния процес; предписват се нестероидни противовъзпалителни медикаменти за
период 7-10 дни, обезболяващи препарати, витамини, мазила за външно приложение, както и
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури при необходимост. В заключението е
посочено, че по предписание на лекарите, след преглед в спешно отделение на УМБАЛ
„Света Анна“, ищецът е носил мека шийна яка един месец, през който период е приемал
обезболяващи, както и „Волтарен“ за външно приложение. Въпреки, че в медицинската
практика не е налице обективен метод за оценка на чувството за болка, вещото лице е
изложило, че ищецът е търпял болки и страдания за период от три месеца, като най-
интензивни са били в първия месец, а след това са затихнали. Относно възстановителния
период, в заключението е изложено, че при травма като процесната, този период е
индивидуален, като мекотъканните наранявания са оздравели за период от 3-8 седмици, а
при 70 % от случаите, възстановяването настъпва в границите на шест месеца. По данни от
последния преглед на ищеца, движенията в шийния отдел на гръбначния стълб са без
функционален дефицит. Посочено е още, че дегенеративните изменения в шийния сегмент
на гръбначния стълб при ищеца са постоянни, ще засягат функцията на отдела и ще
4
повлияват начина му на живот с остатъчни болки и нестабилност. При травма като
процесната, наличието на поставен предпазен колан е без значение за възникване на
увреждания като процесните. По делото не са представени доказателства, от които да се
установи дали ищецът страда от съпътстващи заболявания, които биха могли да повлияят на
възпалителния процес. Посочено е, че ищецът е извършил разходи за медикаменти и за
компютърна томография на шийни прешлени, както и че същите не подлежат на заплащане
от НЗОК. В открито заседание вещото лице е посочило, че ищецът се намира в добро общо
състояние, движенията в шийния отдел са запазени, с изключението на навеждането на
главата назад, тъй като са налице тежки изменения в шийния отдел, които изменения не се
дължат на травмата при инцидента.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г., живуща на семейни
начала с ищеца, се установява, че тя е управлявала автомобила при процесния инцидент,
като и двамата с ищеца били с поставени предпазни колани. Сочи, че шофирала със
съобразена скорост, навън било мокро и хлъзгаво. В един момент усетила удар отзад, при
който тя и пътуващите ударили главите си – първо в облегалката на автомобила, след това
напред, всички изпитали болки във врата. Ищецът имал много силни болки и известно
зачервяване на лицето в следствие на високо кръвно, което било установено от медицинския
екип, пристигнал на място, като ищецът отказал да бъде отведен за преглед в медицинско
заведение. В по-късен момент, на ищеца бил извършен преглед, кръвното му продължавало
да е високо. Ищецът приемал лекарство за кръвно за поддържането му в нормални
стойности. След инцидента, свидетелката и ищецът посетили диагностичен център „С.“,
където бил извършен скенер на ищеца. Ищецът и понастоящем продължава да изпитва
болки в следствие на инцидент, наложило се да носи яка за период от 1-2 месеца, не можел
да изпълнява работните си ангажименти на пълноценно, продължавал да ходи на масажи и
на различни процедури с цел облекчаване на болките, като след около 4-5 месеца от момента
на инцидента, ищецът бил в състояние, което му позволявало малко по-пълноценно да
извършва дейностите си. Приемал обезболяващи медикаменти, използвал „Волтарен“.
Установените увреждания довели ищеца до раздразнителност, тъй като не бил в състояние
да обръща внимание на детето си, не можел да го носи на раменете си.
Представени са по делото: фактура от 23.01.2023 г., с получател ищеца, за сумата от 24 лв. за
шийна яка, както и касов бон за заплащане на сумата; фактура, издадена от Медико-
диагностична лаборатория „С.“ ООД от 27.01.2023 г. на стойност 150 лв. за компютърен
томограф, както и касов бон от същата дата за заплащане на същата сума в полза на
посочената лаборатория; заключение от изследването, извършено в лаборатория „С.“ на
27.01.2023 г.; фиш за оказана спешна медицинска помощ на ищеца на 20.01.2023 г., лист за
преглед на ищеца след процесното ПТП.
При преценка на горните доказателства се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
получил травматични уреждания, в резултат на които е претърпял неимуществени и
имуществени вреди. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
като застраховател на гражданската отговорност на причинителя на вредите на пострадалото
при ПТП лице.
5
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. Относими към тази преценка са характерът и видът на увреждането,
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, продължителността и интензивността на претърпените болки и
страдания, конкретните отражения на увреждането в бита на пострадалия. В разглеждания
казус неимуществените вреди са във формата на болки и страдания, понесени от ищеца като
последица от получените при ПТП травматични увреждания. Съобразявайки характера и
тежестта на получените травми, които са лека телесна повреда, продължителността на
оздравителния процес /около 3 месеца, с по-интензивни болки през първия месец/, стресът от
преживяното и невъзможността да се извършват обичайните дейности, ограничената
възможност ищецът да общува пълноценно с детето си, липсата на неблагоприятни
последици върху телесното здраве с траен и необратим характер, постепенното
възобновяване на извършването на работните ангажименти, настоящият съдебен състав
приема, че обезщетението за репарирането им възлиза на 7000 лв., за които искът следва да
се уважи, а за останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. да се отхвърли. За да
достигне до този извод, съдът съобрази изложеното в съдебномедицинската експертиза, че в
причинна връзка с инцидента са навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийния
отдел и че тази травма е настъпила на фона на предшестващи дегенеративни изменения в
шийния отдел на гръбначния стълб, които нямат връзка с ПТП. Не се установи ищецът да не
е спазвал лекарските предписания и с това да е удължил оздравителния процес, напротив,
установи се че е изпълнявал предписаното му лечение.
Във връзка с лечението на получените при ПТП травматични увреждания ищецът извършил
разходи в размер на 24 лв. за шийна яка и 150 лв. за компютърен томограф. По отношение на
тези разходи по делото са налице както безспорни доказателства, че са извършени /фактури,
фискални бонове за плащане/, така и че са в причинно-следствена връзка с произшествието
и уврежданията от него, в който смисъл е заключението на вещото лице, което е заявило
също, че НЗОК не заплаща на пациентите разходите за амбулаторно лечение, т.е. ищецът е
бил длъжен да ги извърши със собствени средства. Със стойността на така направените
разходи се съизмеряват имуществените вреди, които следва да бъдат репарирани.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за съпричиняване поради
обстоятелството, че ищецът е бил без предпазен колан, тъй като в конкретния случай
уврежданията биха се получили и при поставен предпазен колан, предвид изложеното от
вещото лице по приетата автотехническа експертиза. В този смисъл обезщетенията в
приетия по-горе размер се дължат в цялост.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи най-рано от момента
на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие и да посочи своя банкова сметка, по която да се
6
извършват плащанията. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок
за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на
предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне,
застрахователят би изпаднал в забава, освен ако не са представени всички доказателства. В
случая ищецът е предявил претенцията пред застрахователя на 5.5.2023 г., когато е посочил
и банкова сметка. При това положение срокът за произнасяне е изтекъл на 5.8.2023 г.
Считано от 6.8.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди.
По разноските:
При този изход на спора, претенцията на ищеца за разноски е основателна съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 549.73 лв.,
депозити 700 лв. и адвокатско възнаграждение 1800 лв., дължими са 2150.46 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от разноски за
депозити за в. л. 130 лв., за свидетел 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., на
ответника се дължат 76.67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
.........., да заплати на В. Г. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .........., на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва считано от 06.08.2023 г. до изплащането й, и
сумата от 174.00 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за изследване и лечение,
ведно със законната лихва считано от 06.01-205 г. до изплащането й, претърпени в следствие
на травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.01.2023 г. по вина на
водача на л. а. Мерцедес ЦЛК 270 с рег.№ ....., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
7000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
.........., да заплати на В. Г. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .........., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 2150.46 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .........., да заплати на ЗД „Бул инс“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 76.67 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8