№ 63
гр. Дулово, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20243410200124 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по жалба на ЗП Л. Л. К., ЕГН: **********, *********, чрез
пълномощника адв. А., срещу Наказателно постановление № **** от *** г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра (АНО –
административнонаказващ орган). С наказателното постановление на Жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
Жалбоподателката счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че в случая не е
било налице реално трудово правоотношение, а граждански правоотношения, поради което
оспорва ангажиране на отговорността по КТ. Възразява и срещу размера на наложената
санкция като немотивирано завишен. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, алтернативно да намали размера на санкцията до предвидения минимален
размер.
Административно-наказващият орган – директорът на Д „Инспекция по труда” –
Силистра, чрез процесуален представител (юрисконсулт), оспорва жалбата. В писмено
становище и в съдебно заседание поддържа, че установеното нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ е
доказано и постановлението е законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по
мястото на нарушението. Ето защо жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Жалбоподателката ЗП Л. Л. К. осъществява дейност – отглеждане на птици – в
птицеферма в *** (местност ***, ферма №***). За нуждите на дейността си ЗП К. е наела
работници за извършване на специфични работи, включително товаро-разтоварна дейност
(разтоварване и товарене на касетки с пилета). На *** г. сутринта, около *** ч., в халето на
птицефермата настъпила трудова злополука – при работа с телескопичен челен товарач
работникът С.К.Х. ударил с машината друга работничка – Ф.И.Х., вследствие на което
1
последната получила фрактури на левия глезен и лявата раменна става. В същия ден, на ***
г. в *** ч., във връзка с тази злополука, била извършена проверка на обекта от Дирекция
“Инспекция по труда” – гр. Силистра относно спазване на трудовото законодателство и
правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
При проверката контролните органи установили, че С.К.Х., ЕГН ********** – съпруг
на Жалбоподателката – работи в птицефермата без да има сключен писмен трудов договор с
нея като работодател. Констатирано било, че лицето е полагало труд в стопанството
(включително е работило с посочения челен товарач) без да е оформено трудово
правоотношение. В хода на проверката С.К. дал писмени обяснения (декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ), в които потвърдил, че е извършвал работа за ЗП К. без трудов договор. След
проверката, на *** г., между ЗП К. и С.К. бил подписан трудов договор със задна дата (т.е.
след установяване на нарушението била направена задна регистрация на трудово
правоотношение). Това последващо сключване на договор обаче не променя факта, че към
датата на проверката работникът е бил допуснат до работа без надлежно оформен трудов
договор.
Въз основа на констатациите от проверката, на *** г. била съставена Акт за
установяване на административно нарушение № ***/*** г срещу ЗП Л. К.. В акта е описано,
че ЗП Л. К. е допуснала до работа С.К.Х. без сключен писмен трудов договор. Посочено е,
че с това са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ (изискването
трудов договор да се сключи преди постъпване на работа и забраната за предоставяне на
работна сила без трудово правоотношение). Актът бил съставен от компетентно длъжностно
лице (инспектор по труда) в присъствието на свидетели, връчен надлежно на нарушителя,
като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения от последния. Въз
основа на така съставения АУАН, административно-наказващият орган – директорът на ДИТ
Силистра – издал обжалваното Наказателно постановление № ****/*** г. С него на ЗП Л. К.,
в качеството на работодател, е наложена “глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, за това че е нарушила разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 КТ, като е допуснала работник до работа без сключен трудов договор.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
съвкупния доказателствен материал по делото. Тя се потвърждава от приложения
административно-наказателен акт (АУАН), от копие от проверовъчния протокол на ДИТ –
Силистра, декларацията на работника, както и от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел С.К.Х. – който е съпруг на Жалбоподателката и прекия участник в
трудовата дейност без договор. Съдът кредитира тези доказателства като последователни,
логични и взаимно допълващи се. Налице са всички необходими реквизити на АУАН и НП;
нередовности или противоречия не се констатират. Няма данни за предубеденост или
заинтересованост на контролните органи, извършили проверката, поради което техните
констатации следва да се приемат за обективни. Ето защо съдът счита, че нарушението е
фактически доказано по несъмнен начин: на процесната дата С.К.Х. е изпълнявал трудова
дейност в предприятието на Жалбоподателката без сключен трудов договор в писмена
форма, какъвто законът изисква преди постъпване на работа (чл. 62, ал. 1 КТ).
Основното възражение на Жалбоподателката е, че между нея и С.К. не е било налице
трудово правоотношение, а гражданско такова – т. е. че той не бил неин работник, а
изпълнител по граждански договор за определена услуга (товаро-разтоварна дейност).
Съдът намира това възражение за неоснователно. Наличието или липсата на трудово
правоотношение не зависи от наименованието, което страните са дали на договора помежду
си, а от фактическото съдържание на правоотношението – характера на извършваната работа
и условията, при които тя се предоставя. В случая по делото безспорно е установено, че С.К.
е полагал личен труд в полза на ЗП К., на територията на нейното предприятие, с използване
на нейни материали и техника, по време, определено от нея, срещу уговорено
възнаграждение. Тези признаци разкриват именно съдържанието на едно трудово
правоотношение, независимо от липсата на формален договор. Съществува обективна
разлика между трудов и граждански договор – при гражданския договор се дължи определен
резултат, докато при трудовия договор задължението е за полагане на труд за определено
време на определено място. В разглеждания случай отношенията между Жалбоподателката
и лицето С.К. имат именно характеристиките на трудови такива, а не на предоставяне на
определен краен резултат по независим граждански договор. Ето защо доводът, че била
налице “услуга по граждански договор” вместо трудово правоотношение, не намира опора в
доказателствата и закона.
2
Следва да се отбележи, че съдебната практика последователно приема за нарушение
на трудовото законодателство всяко фактическо предоставяне на работна сила без сключен
трудов договор, като такова „скрИ.е“ на трудово правоотношение под привидна форма
(граждански договор) е недопустимо. Съгласно императивните разпоредби на чл. 1, ал. 2 и
чл. 62, ал. 1 КТ, отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, посредством сключен писмен трудов договор. Опитите за заобикаляне на
това изискване са противоправни и подлежат на санкция. В Тълкувателно решение № 3/2010
г. на Върховния административен съд (както и в по-новата съдебна практика) изрично е
подчертано, че установяването на прикрито трудово правоотношение – т.е. случай, при който
с привиден граждански договор се прикрива реално предоставяне на труд – е в
компетентността на Инспекцията по труда. В случая точно такова установяване е направено
от контролните органи на ДИТ – Силистра, които при проверката са разкрили, че независимо
как е била оформена или представяна работата на С.К., по същество той е бил допуснат като
работник без договор. Ето защо правилно и законосъобразно Жалбоподателката е била
санкционирана за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ – несключване на трудов договор с допуснат
до работа работник.
Неоснователно е и евентуалното позоваване на разпоредбата на чл. 415в КТ (т. нар.
“маловажен случай” при първо нарушение на трудовото законодателство). Настоящият
случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на КТ – нарушението има
висока степен на обществена опасност, тъй като засяга фундаментални трудови права
(правото на работника на писмен трудов договор, осигуряване и закрила). В тълкувателната
практика на ВАС се приема, че специалният режим на чл. 415в КТ изключва приложението
на общия чл. 28 ЗАНН относно маловажността, а преценката дали са налице условията на
чл. 415в КТ зависи от конкретните факти. В случая нарушението не може да се счете за
малозначително – работникът е бил допуснат да работи без договор и дори е пострадал при
трудова злополука, което подчертава сериозността на деянието. Поради това не са налице
основания за освобождаване от административнонаказателна отговорност като за маловажен
случай.
При така установените факти и отхвърлени възражения, съдът приема, че съставът на
административното нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ е осъществен от страна на
Жалбоподателката. Тя, в качеството си на работодател, е допуснала работник да започне
работа без предварително да му бъде сключен писмен трудов договор, с което е нарушила
изричната императивна норма на закона.
Административнонаказателното производство (АНП) е проведено в съответствие с
процедурните правила на ЗАНН: актът за нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, в рамките на предвидените срокове (чл. 34, ал. 1 ЗАНН –
актът е съставен в шестмесечния срок от открИ.е на нарушителя; чл. 52, ал. 1 ЗАНН – НП е
издадено в едномесечен срок от съставяне на акта). НП съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗАНН – описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, законовата квалификация и определеното наказание. Следователно НП не страда
от процесуални пороци, които биха наложили неговата отмяна.
На следващо място, съдът обсъди законосъобразността на наложеното наказание
“глоба” от 2 000 лв. за установеното нарушение.
Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ, за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 61, ал. 1
или чл. 62, ал. 1 КТ, се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до
15 000 лв. (за първо нарушение). В случая на Жалбоподателката – като физическо лице,
регистрирано като земеделски производител – е правилно наложена “глоба”, която е вид
административно наказание, предвидено за нарушители физически лица. Размерът обаче е
определен над минимално предвидения (2 000 лв. при минимум 1 500 лв.), без в
наказателното постановление да са изложени каквито и да било мотиви за това завишение.
Административнонаказващият орган не е посочил утежняващи вината обстоятелства, които
да обосноват определянето на санкцията над минималния праг. По делото също не се
установиха конкретни отегчаващи отговорността фактори – не са представени данни за
повторност на нарушението или за други утежняващи обстоятелства относно личността на
нарушителя, които да налагат по-висока санкция. Липсата на мотиви от страна на АНО
относно избора на размер на наказанието и отсъствието на утежняващи обстоятелства
означава, че следва да се наложи минималната предвидена в закона санкция. Съдът съобрази
3
и разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, съгласно която при определяне на административното
наказание се отчитат тежестта на нарушението, подбудите, смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства. В конкретния случай нарушението, макар и доказано по същество, не
разкрива изключителни обстоятелства, които да оправдават налагане на санкция в размер по-
висок от минималния. Ето защо съдът намира, че наказанието следва да се индивидуализира
към законовия минимум от 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Такъв размер се явява
достатъчен с оглед превантивната и възпитателна цел на административното наказание, като
същевременно съответства на степента на обществена опасност на деянието и на липсата на
утежняващи отговорността обстоятелства.
В обобщение – жалбата срещу наказателното постановление следва да бъде уважена
частично. Налице са основания за изменение на НП в санкционната му част (намаляване на
размера на наложената глоба до минимум), доколкото НП в тази му част се явява
незаконосъобразно (в нарушение на принципите за индивидуализация на наказанието). В
останалата си част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото (частично уважаване на жалбата) всяка от страните следва
да понесе разноските, които е направила. Искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. следва да бъде оставено без уважение.
Не се уважават и претенциите на Жалбоподателката за присъждане на направените от нея
разноски, тъй като същата не постигна пълен успех по жалбата си (виновността за
нарушението е потвърдена, макар и с намаление на санкцията).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****/*** г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, в частта относно размера на наложеното
наказание, като НАМАЛЯВА размера на наложената на ЗП Л. Л. К. глоба от 2 000 (две
хиляди) лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за присъждане на разноски (юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, респ. съдебни разноски в полза на жалбоподателя).
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
Силистра в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, чрез Районен
съд – Дулово.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4