Решение по КНАХД №2130/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. В., подадена чрез адв. Д., против Решение № 953/30.07.25г. по НАХД №349/2025г. на ВРС, 22 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №24-0819-005082/23.12.24г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР- Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и несъответствие с процесуалните правила, както и е необосновано. Твърди, че ВРС неправилно е тълкувал и приложил текстовете на ЗДвП вследствие на неправилно възприемане на събраните и установени по делото доказателства. Твърди, че актосъставителят е възпроизвел в АУАН обстоятелства, разказани му от негови колеги, участвали в ПТП като участници, като не са събрани други относими доказателства. Твърди, че показанията на участниците в ПТП поставят под съмнение безпристрастността им, при наличие и на други разминавания. Твърди, че при преследване на МПС няма логика да бъдеш блъснато от него в предната част. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите на защитата и събраните доказателства,, което е довело до потвърждаване на издаденото НП. Твърди, че ВРС неправилно е приел, че са събрани безспорни доказателства за извършване на нарушението, тъй като такива не са представени от АНО, като не са представени и доказателства от боди камери на служители и от тези в служебните автомобили. ВРС е приел, че нарушението е доказано само със съставяне на АУАН, което не може да бъде споделено в случая, тъй като не отговаря и на наличната схема на ПТП. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на ВРС, както и да отмени издаденото НП.

Ответникът ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.- А., в писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че ВРС правилно е констатирал, че администативнонаказателното призводство е проведено правилно и законосъобразно, не са допуснати процесуални нарушения и не е нарушено правото на защита на лицето, налице е съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такова нарушения, поради което не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че ВРС правилно е преценил фактическата обстановка, че нарушителят в условията на идеална съвкупност е извършил най-малко шест нарушения на правилата за движение по пътищата, няма допуснати процесуални нарушения при изготвяне на НП и същото следва да се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. Т. В. против наказателно постановление №24-0819-005082/23.12.24г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР- Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.11.2024г., около 23.10 часа, В. Т. В. управлявал мотоциклет „Хонда“ с рама № *********, с неустановена собственост в гр. Варна, по [улица], в посока [улица], като до кръстовището с [улица]поради несъобразена скорост с характера на пътя /завой надясно/ и интензивността на движението, пада, вследствие на което блъска лек автомобил „“Шкода Кодиак“. Установено е, че св. И. бил назначен в наряд на посочената дата в сектор „Специализирани полицейски сили“, като в късната част на денонощието на [улица], срещу магазин „Кауфланд“ до МОЛ Варна е забелязан процесния мотоциклет, който се управлявал от момче и зад него имало момиче. Подаден бил сигнал на моториста да спре за извършването на проверка, но водача не се подчинил, не спрял на подадения сигнал и бил последван от органите на полицията. След около сто метра мотоциклета спрял, момичето слязло и избягало към намиращ се в близост блок, а мотоциклетистът продължил сам движението си, като на светофара на МОЛ Варна и [улица]преминал на червен сигнал, продължил и на светофара на [улица]и бул.Вл.В., който също светел в червено, преминал вдясно от спрял, чакащ зелен сигнал, завивайки надясно изгубил контрол поради движение с несъобразена скорост с характера на пътя/завой на дясно/ и интензивността на движението, паднал, а мотоциклетът приплъзвайки се по пътната настилка се блъснал в предната дясна част на полицейския автомобил – „Шкода Кодиак“. Мотоциклетистът станал и хукнал да бяга по булеварда, като бил последван от полицаите, които успели да го настигнат и хванат. При извършената му проба за употреба на наркотични вещества е установено, че пробата е положителна за употреба на метамфетамин. При извършената справка по регистрацията на мотоциклета е установено, че номерът не отговаря, а водачът е с отнето СУМПС. Сигнализирани са били органите на КАТ ПП Варна, които обслужили ПТП. Касаторът е отведен от екип на Спешна помощ в МБАЛ „Света Анна“, където е настанен на лечение с диагноза контузия на главата, корема, дясното коляно и лявата китка. ПТП е било обслужено от органите на полицията, които направили фото снимки на мотоциклета и мястото на ПТП и преценили, че водачът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Св. П. извършил проверката на водачите за установяване употребата на алкохол или наркотици, издал е талон за кръвна проба на мотоциклетиста, извършил е беседа с двамата водачи – на мотоциклета и на л.а.“Шкода Кодиак“, и е съставил АУАН и протокол за ПТП. Описани са щети в предната част на л.а.“Шкода“ и по мотоциклета в следствие от падането и сблъсъка с автомобила. На 21.11.2024г. е съставен и АУАН № GA 3299457 на касатора, като е прието, че е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, който е предявен на въззивника и не са направени възражения. На 23.12.2024г., въз основа на съставения акт е било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, нарушението е правилно квалифицирано. ВРС е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото нарушение, като АНО правилно е приложил санкционната разпоредба, като е обсъдил и направените възражения в жалбата, които е счел за неоснователни. Констатирал е, че на нарушителя са налагани множество наказания за допускани нарушения свързани с правилата за движение по пътищата, поради което е счел, че допуснатото нарушение не се явява единично изключение, а логично продължение на трайно изградените му навици на нарушител на ЗДвП, поради което наказанието правилно е определено по вид и размер, и е съобразено със степента на обществена опасност на нарушителя и нарушението.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правилни са изводите на ВРС, че на 20.11.2024г. в гр.Варна касаторът при управление на мотоциклет „Хонда“, до кръстовището на [улица]с [улица], поради движение с несъобразената скорост с характера на пътя /завой надясно/ и интензивността на движението, е паднал, вследствие на което е блъснал лек автомобил „Шкода Кодиак“, с което е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая наказаното с НП лице не е изпълнило задължението си по чл.20 ЗДвП, като не е съобразило скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет с пътните условия и е станал причина за ПТП. Както правилно е приел ВРС нарушението е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е установено, че мотоциклетът, управляван от касатора е причинил ПТП с материални щети.

Неоснователно касаторът твърди, че няма логика при преследване на МПС, мотоциклетът да е блъснал автомобила в предната част. Настоящата инстанция споделя изводите на ВРС, че възраженията относно механизма на ПТП и причините за него са недоказани и безспорно оборени от показанията на свидетелите и направените непосредствено след настъпване на ПТП снимки. Ирелевантно е за спора, че автомобилът е бил управляван от служители на полицията. Нарушението е установено по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

Видно от НП нарушението е описано със съставомерните му признаци, посочени са датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. При предявяване на АУАН касаторът не е направил възражения, нито е посочил, че произшествието се дължи на непредвидимо препятствие или непредвидима опасност.

Безспорно се установява, че В. е участник в ПТП и е бил длъжен да изпълни задълженията си по ЗДвП, като съобрази скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет с пътните условия.

ВРС е изпълнил задължението да установи фактическата обстановка, събрал е относимите доказателства, обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил правилни изводи, че касаторът е осъществил вмененото с НП нарушение, за което му е наложено наказание, предвидено в санкционната разпоредба.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като правилно решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 120лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №953/30.07.2025г. по НАХД № 349/2025г. на ВРС, ХХІІ състав.

ОСЪЖДА В. Т. В., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

Решението е окончателно.