№ 273
гр. Враца, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500425 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№
11116/28.07.2025г. депозирана от „ВИПАМ - В.” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Управителя на дружеството П. П. В., чрез
пълномощника му адв. В. К. Д., със съдебен адрес: ***, против Решение № 458/10.07.2025г.,
постановено по гр.д.№ 303/2025г., по описа на Районен съд Враца, с което е отхвърлен
предявения от ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от управителя П. П. В. срещу ”Застрахователно дружество
„Евроинс”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ - за заплащане на сумата от 4 396.86 лв.,
представляваща изплатено от ищеца на възложителя ”Спед С” ООД, ЕИК ***, обезщетение
за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. щети при транспорт на нови автомобили марка
”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с рег. № ВР***СК и ремарке рег. №
ВР***ЕВ, които ответникът следвало да репарира по силата на застрахователна полица №
008001000610015/договор за застраховка ”Отговорност на превозвача”,сключен с ищеца/,
ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетение/02.12.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата, алтернативно от датата на депозиране на исковата
молба в съда/29.01.2025 г./. Присъдил разноски в полза на ”Застрахователно дружество
Евроинс”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление *** в размер на 600,00 лв.
Жалбоподателя твърди, че цялото решение на Районен съд –Враца е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалните и материалните норми.
Навежда доводи, че в производството пред РС-Враца са събрани писмени
1
доказателства, както и приета без възражения от страните СТЕ. Неправилни били правните
изводи на съда, въз основа на които отхвърлил предявения иск, като приел, че поради
недостатъчно добре укрепване на товара от страна на изпращача се е реализирало
основанието за изключване отговорността на превозвача по смисъла на чл.17, т.4 б.“в“ от
Конвенция CMR, което представлява и изключен риск за отговорността на застрахователя
съгласно чл.6 ал.2 т.19 от приложимите Общи условия на застрахователя, предвид което в
полза на ищцовото дружество не е възникнало регресно право за заплащане на
застрахователно обезщетение. Счита за неправилен извода на съда относно наличие на
основание за изключване отговорността на превозвача (ищец в първоинстанционното
производство), както и на застрахователя, предвид наличието на такъв изключен риск в
приложимите общи условия.
Сочи, че в случая отговорността за укрепването на товара не е било отговорност на
изпращача по договора, а на самия превозвач, който носи отговорността от момента на
приемане на стоката за превоз до момента на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й, поради което атакуваното съдебно решение е неправилно и необосновано.
Счита, че пред първата инстанция са доказани всички елементи от фактическия състав
на предявения иск по чл. 435 от ГПК във вр. с чл.405 от КЗ относно неговата основателност
и доказаност по основание и размер.
В жалбата се навеждат доводи, че в първоинстанционното производство е безспорно
доказано наличието на валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача”,
сключен между застрахователя и дружество - ищец, с обект - отговорността на превозвача за
цялостна или частична липса или повреда на превозваните от него с автомобилен транспорт
товари, съгласно Закона за автомобилните превози при вътрешни превози и съгласно
Конвенцията за международен превоз на стоки по шосе /СМР/; настъпването в периода на
осигурителното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от
застрахователя риск; наличието на щети, настъпили в резултат на застрахователното
събитие; изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му
документи, изплащане на увреденото лице дължимото обезщетение, като последното е
осъществено чрез прихващане и отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение.
Доказан е и размера на щетата от 2755,56 лв. съгласно заключението на приетата
САТЕ.
Сочи, че отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“
е функционално обусловена от отговорността на превозвача по договора за превоз, за който
се прилага Закона за автомобилните превози и Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, то ответното дружество застраховател следва да заплати
обезщетение на ищцовото дружество в размера на причинената при настъпилия
застрахователен риск вреда, която е изплатена напълно от ищеца - застрахован, така че да
компенсира увредените лица.
Със сключеното между „СПЕД С“ ООД и „ВИПАМ - В.” ЕООД споразумение за
прихващане № 120/30.08.2024г. е прихванато задължението на „ВИПАМ - В.“ ЕООД в
размер на 4396,86 лв., поради което изплатеното обезщетение е погасено от въззивника.
Поддържа и към настоящия момент становището си за неоснователност на въведените
2
от ответното дружество възражения за наличието на груба небрежност, като такава в
конкретния случай не е доказана. Ответното дружество се позовава единствено на
заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, че уврежданията по процесното
МПС /превозвания товар/ са възникнали от откопчаването на коланите, обезопасяващи
товара, вследствие от усукването на ремаркето. Въззивника счита, че е доказана единствено
небрежност от страна на шофьора, но същата не се припокрива с понятието „груба
небрежност“, тъй като не се изследва само вината му, а дали тази вина се покрива с
понятието груба небрежност, което е основание за изключването на отговорността на
застрахователя. В тази насока прави правни заключения на база съдебна теория и практика.
Моли въззивния съд да отмени Решение № 458/10.07.2025г.,постановено по гр.д.№
303/2025г. по описа на Районен съд Враца, като неправилно и да се произнесе по съществото
на спора, като постанови друго решение, с което да уважи предявения иск и да осъди ЗД
“ЕВРОИНС” АД, ЕИК ***, да заплати на ВИПАМ - В.” ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 4396,86
лв. по Застраховка „Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 02.12.2024г. /когато застрахователят е отказал изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение и на която дата е изтекъл срокът по чл. 497,
ал.1,т.1 от КЗ/до окончателното й изплащане.
Алтернативно, моли да бъде присъдена законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС” АД гр. София,
чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Й. И. е постъпил писмен
отговор, с който оспорва, като неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Въззиваемата страна навежда твърдения за неоснователност на възражението на
въззивника относно увреждане на товара, поради не добре укрепен товар, което по см. на чл.
17, т. 4, б. „В“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз (CMR)
освобождава превозвача от отговорност, не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Сочи, че първоинстанционния съд правилно се позовал на горецитираната
правна норма от Конвенция CMR.
В тази насока е и заключението на експерта по САТЕ сочещо, че уврежданията по
превозвания товар се дължат вследствие на откопчаване на обезопасителните колани, с
които е бил укрепен процесния автомобил, поради недостатъчното му затягане. Според
експерта при правилно поставяне, обезопасителните колани не могат да се откопчаят при
усукване на ремаркето и поради тази причина, правилно първоинстанционния съд е приел,
че превозвания товар не е бил достатъчно добре укрепен от страна на изпращача, което
съгласно чл. 17, т. 4, б. „В“ от Конвенция ЧМР освобождава превозвача от отговорност за
причинените вреди. Следователно при липсата на отговорност на застрахования,
освобождава от отговорност и застрахователя.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице основание за
освобождаване от отговорност на превозвача по смисъла на чл. 17, т. 4, б. „В“ от Конвенция
ЧМР, то въззиваемата страна поддържа твърдението, че е налице изключен риск съгласно чл.
6, ал. 2, т. 7 от ОУ по застрахователния договор, като е налице груба небрежност от страна
на застрахования превозвач, действащ чрез шофьора на композицията. Отново посочва, че
причината за възникването на вредите по превозвания автомобил е вследствие откопчаване
3
на обезопасителния колан по време на превоза, а откопчаването се дължи единствено на
недостатъчното затягане на обезопасителния колан. Цитира клаузи от ОУ на
застрахователния договор в тази връзка.
Счита, че наведените твърдения на въззивника-ищец относно неправилното поставяне
на обезопасителния колан от страна на превозвача не представлява груба небрежност са
напълно голословни. Позовава се на чл. 14, ал. 1 от ОУ регламентиращ, че застрахованият е
длъжен да полага грижата на добър търговец при извършването на превози на товари по
шосе. Прави аналогия с чл. 302 от ТЗ и развива правни доводи.
В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че е налице покрит риск по
застрахователната полица, при определяне на застрахователното обезщетение моли същото
да бъде намалено с 800,00 лв. поради самоучастие от страна на застрахования по
застрахователния договор. Сочи, че в застрахователна полица № 00800100031015 от
10.01.2024г. страните са уговорили, че при превоз на автомобили се прилага безусловно
самоучастие от страна на застрахования в размер на 800,00 лв. от щетата за всеки един
превозван автомобил. В случая увреденият автомобил е един, следователно обезщетението
следва да бъде намалено с 800,00 лв.
Моли съдът да потвърди Решение № 458/10.07.2025г., постановено по гр.д. №
303/2025г. по описа на Районен съд – Враца и да му се присъдят направените разноски пред
въззивната инстанция.
С въззивната жалба и с отговора страните не се сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва
да се разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Випам-
В.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
П. П. В., против ”Застрахователно дружество Евроинс”АД,ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ - за
заплащане на сумата от 4396.86 лв., представляваща изплатено от ищеца на възложителя
”Спед С”ООД, ЕИК ***, обезщетение за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. щети при
транспорт на нови автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с
рег. № ВР *** СК и ремарке рег. № ВР *** ЕВ, които ответникът следвало да репарира по
силата на застрахователна полица № 008001000610015 (договор за застраховка ”Отговорност
на превозвача”),сключен с ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на отказа за изплащане на обезщетение/02.12.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумата, алтернативно от датата на депозиране на исковата молба в съда/29.01.2025 г./.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2024 г. между „ВИПАМ – В.“ ЕООД
(превозвач) и „ЕВРОИНС“ АД (застраховател) е сключен договор за застраховка
„Отговорност на превозвача“, обективиран в полица № 00800100061015. По силата на тази
полица застрахователят покрива отговорността на превозвача за вреди върху товари,
4
възникнали при превоз по суша.
Ищецът е извършвал редовна транспортна дейност в търговски отношения със
спедитора „СПЕД С“ ООД. През м.март 2024 г. по възлагане на „СПЕД С“ дружеството
„ВИПАМ – В.“ е поело международен превоз на нови автомобили „Сузуки“ от Унгария до
Италия с автовоз с рег. № ВР *** СК и ремарке № ВР *** ЕВ.
Твърди, че на 20.03.2024 г., малко след натоварване на автомобилите, при преминаване
през неравен пътен участък, един от коланите за укрепване на товарите(автомобилите от
втори ред) се е откачил – вероятно вследствие на усукване на ремаркето. Шофьорът спрял и
укрепил товара отново, но установил, че един от автомобилите на първия ред е бил повреден
от откачения колан. При разтоварването е съставен авариен протокол, удостоверяващ
настъпилата щета.
В резултат на повредата „СПЕД С“ ООД е заплатило на Eurasia Logistics Kft. – сумата
от 2 238,08 евро по издадена фактура. След това „СПЕД С“ ООД е издало на „ВИПАМ – В.“
ЕООД фактура № ********** от 30.08.2024 г. за сумата 4 396,86 лв., включваща: 4 377,30 лв.
– равностойността на 2 238,08 евро (възстановяване на щетата) и 19,56 лв. – такса за
обработка на документи (10 евро).
На същата дата е подписано споразумение за прихващане № 120/30.08.2024 г., с което
от задължението на „СПЕД С“ ООД към „ВИПАМ – В.“ (4 684,80 лв.) е прихваната сумата
от 4 396,86 лв., представляваща обезщетението за щетата. Така превозвачът реално е покрил
вредите на увреденото лице.
След изплащането на сумата, „ВИПАМ – В.“ ЕООД е уведомило застрахователя
„ЕВРОИНС“ и е заведена щета № **********/11.09.2024 г. С уведомление № 131-208/4 от
28.10.2024 г., застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение, с мотиви,
че е налице „груба небрежност“ от страна на превозвача, което представлява изключен риск
по полицата.
Ищецът подал възражение срещу този отказ, настоявайки за повторно разглеждане на
случая, но с ново уведомление № 131-208/6 от 02.12.2024 г. застрахователят е потвърдил
първоначалното си становище.
Ищцовото дружество в исковата молба излага аргументи, че този отказ е
неоснователен, тъй като в случая не е налице „груба небрежност“, а обикновено техническо
обстоятелство, което не може да се вмени като тежка вина на шофьора или превозвача;
настъпилото събитие попада в покритите рискове по застраховката „Отговорност на
превозвача“ и застрахованият е изправна страна – плащал е редовно премиите, уведомил е
застрахователя в срок и е предоставил всички изискуеми документи цитирайки нормите на
чл. 373 от ТЗ и чл. 67 от ЗАП/закона за автомобилните превози/.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитума на исковата молба, с който се иска да се осъди
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати на „ВИПАМ – В.“ ЕООД сумата
4396,86 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № **********/11.09.2024
г. по полица № 00800100061015 от 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.12.2024 г. (датата на окончателния отказ за плащане) до окончателното
изплащане; алтернативно, законна лихва от датата на подаване на исковата молба; както и да
му се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Застрахователно
5
дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ***, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Й.
И..
Ответникът заявява, че исковата молба е редовна и допустима, т.е. подадена е от
надлежна страна, пред компетентния съд и съдържа всички законови реквизити.
По основателността на исковата молба, ответното дружество счита иска за изцяло
неоснователен.
Ответника не оспорва, че е сключена застрахователна полица „Отговорност на
превозвача“ № 00800100061015/10.01.2024 г., със срок на действие от 10.01.2024 г. до
09.01.2025 г., полицата е във връзка с товарен автомобил с рег. № ВР *** СК, ищецът е
извършил превоз на осем автомобила от Унгария до Италия, бил е уведомен за настъпило
застрахователно събитие и е образувана претенция № **********/11.09.2024 г. По тази
претенция е издаден отказ за плащане с уведомление № 131-208/4 от 28.10.2024 г., поради
констатирана „груба небрежност“ на превозвача, представляваща изключен риск.
Застрахователното дружество в отговора оспорва: твърдението на ищеца, че автомобил
с рама № TSMLYDH1S00D02100 е увреден по време на превоза; че автомобилите са били
„нови“; размера на твърдените вреди; както и наличието на покрит застрахователен риск по
полицата.
Ответникът сочи, че не са представени достатъчно доказателства, които безспорно да
установяват настъпване на застрахователното събитие, обстоятелствата около увреждането и
неговите причини. Според него не са приложени убедителни доказателства за причинно-
следствена връзка между действията на превозвача и настъпилата повреда.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че автомобилът действително е
увреден по време на превоза, застрахователят твърди, че превозвачът е освободен от
отговорност съгласно чл. 17, т. 2 и чл. 17, т. 4, б. „а“ от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). Тези текстове предвиждат, че превозвачът не отговаря,
ако щетата е резултат от обстоятелства, които той не е могъл да избегне, и последиците от
които не е могъл да преодолее. Според застрахователя, именно такъв е и конкретният случай
– щетите са настъпили при преминаване през участък с множество неравности, което е
довело до усукване на ремаркето и откопчаване на един от коланите. Това е събитие, което
не е могло да бъде предотвратено или избегнато от шофьора, поради което превозвачът не
следва да носи отговорност, а съответно липсва основание и за изплащане на
застрахователно обезщетение.
В условията на евентуалност ако съдът приеме, че превозвачът не е освободен от
отговорност, застрахователят твърди, че е налице изключен риск по силата на чл. 6, ал. 2, т. 7
от Общите условия към застрахователната полица.т.е. налице е груба небрежност.
Съгласно тази разпоредба, застрахователят не покрива вреди, причинени вследствие на
груба небрежност, виновно действие или бездействие на застрахования, неговите служители
или лица, чиито услуги са използвани при превоза.
Застрахователят се позовава и на Предписание № 4, т. 4, б. „в“ от Общите условия,
според което при приемане на товар за превоз застрахованият е длъжен да се увери, че
пратките са правилно укрепени (привързани/застопорени) с помощта на колани или други
подходящи средства, за да се предотврати тяхното преместване по време на транспорта.
Твърди се, че в конкретния случай водачът не е поставил правилно обезопасителния колан,
което е довело до неговото откачане и последващото увреждане на автомобила.
Следователно, щетата е настъпила именно поради груба небрежност на служител на
6
превозвача, а този риск е изрично изключен от застрахователното покритие.
Прави възражение в условията на евентуалност, за намаляване на обезщетението
поради договорено самоучастие. В полицата № 00800100061015 от 10.01.2024 г. страните са
уговорили безусловно самоучастие от 800,00 лв. за всеки превозван автомобил при
транспорт на автомобили. Тъй като е увреден само един автомобил, обезщетението – дори и
да се приеме за дължимо – следва да бъде намалено с 800,00 лв.
Застрахователят заявява, че при неоснователност на главния иск, акцесорните
претенции за законна лихва също са изцяло неоснователни.
Ответното дружество желае съдът да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани и да му присъди направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, приета е по
делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда, като компетентно и обосновано.
По делото е представен договор за застраховка ”Отговорност на
превозвача”/застрахователна полица №008001000610015 сключен между ищцовото
дружество и ответното застрахователно дружество относно товарен автомобил Renault
Premium ВР***СК за периода от 10.01.2024 г. до 09.01.2025 г. за направление на превозите
Европа и Азия/л.57 от делото/.
Приложена е фактура №5492/30.08.2024 г. изд.от ”Спед С”ООД,за сумата от 4 377.30
лв.,представляваща възстановяване на щети по извършен транспорт от Унгария до Италия,
както и за сумата 19.56 лв. - такса обработка на документи,общо 4 396.86 лв.
Приложено е искане на 11.09.2024г. от ищеца отправено до ответното застрахователно
дружество за завеждане на претенция по застраховка ”Отговорност на превозвача” за
настъпили щети по превозван товар, включващи: увреден заден ляв калник, задна лява
вежда, задна броня, задна лява врата, констатирани при пристигане на пратката в Италия.
Застрахователя с уведомление рег.№131-208/п/28.10.2024 г. е отказал заплащане на
поисканото застрахователно обезщетение, като постановил повторен отказ обективиран в
писмо рег.№131-208/6/02.12.2024 г.
Приложено е споразумение за прихващане № 120/240 от 30.08.2024 г. сключено между
”Спед С”ООД,ЕИК *** и ищеца за приспадане на сумата в размер на 4684.80 лв. по фактура
№ 850/23.07.2024 г. от задължението на ищеца в размер на 4 396.96 лв. по фактура №
5492/30.08.2024 г.
Пред първата съдебна инстанция е прието заключение на вещо лице по СТЕ от която се
установява, че процесният лек автомобил с рама № TSMLYDH1S00D02100 е с увреждания в
задната му лява част, изразяващи се в надиране и вдлъбнатина по задния ляв калник,
надиране и огъване на задната лява вежда, надиране на задната броня и задна лява врата,
както и увреждания по задния ляв страничен прозорец и облицовката на задния ляв праг.
Експертът е определил стойността за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени към датата на увреждането в размер на 2 755,96 лв., включваща 1 847,96 лв. за
материали и резервни части и 908,00 лв. за труд.
По направеното искане за завеждане на претенция от ищеца към ответното
застрахователно дружество, в което е посочило щетите по автомобила, експерта изчислил,
че същите възлизат в общ размер на 2378,15 лв., от която сума: 1606,15 лв. е цена за
материали и детайли и 772,00 лв. е цената на труда.
7
Вещото лице е посочило, че при правилно поставяне на обезопасителните колани, с
които се укрепва товарът върху ремаркето, не е възможно те да се откачат вследствие на
„усукване“ на ремаркето при преминаване през неравности, поради което вероятната
причина за настъпилите повреди е неправилно укрепване на превозвания автомобил.
Заключението е пълно, ясно и обосновано и не беше оспорено с допустимите
доказателствени средства, поради което съдът го кредитира изцяло.
Въз основа на събраните доказателства, анализирайки приложението на цитираните
правни норми на ТЗ, ЗАП и Конвенцията CMR в обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че искът на „ВИПАМ – В.“ ЕООД срещу „ЕВРОИНС“
АД е допустим, но неоснователен. Изложил мотиви, че е налице валидна застраховка
„Отговорност на превозвача“ и настъпило събитие по време на превоз, при което е увреден
автомобил. Ищецът е обезщетил увреденото лице и е поискал плащане от застрахователя,
който отказал с мотив, че е налице „груба небрежност“. Съдът приел, че за отношенията
между страните по делото е приложима Конвенция CMR, тъй като превозът е
международен. Според чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенцията превозвачът се освобождава от
отговорност, ако повредата е вследствие на неправилно укрепване или натоварване на
товара.
От експертизата е установено, че при правилно поставяне на обезопасителните колани
те не могат да се откачат при „усукване“ на ремаркето, а вероятната причина за повредата е
недостатъчно затегнат колан. Съдът приел, че това представлява неправилно укрепване на
товара, което е изключен риск както по Конвенцията, така и по Общите условия на
застраховката.
Поради това е направил извод, че застрахователят не дължи обезщетение, тъй като не е
настъпило покрито застрахователно събитие. Искът за главница и акцесорният за лихви са
отхвърлени, като неоснователни. Присъдил разноски в полза на застрахователното
дружество в размер на 600,00 лв.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
първоинстанционното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна
проверка за допуснати нарушения на императивни материално правни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:
В случая е безспорно установено по делото, че ищецът е извършил превоз на
20.03.2024г. на автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия със застрахования
автомобил, като един обезопасителен колан на горния ред автомобили се е откачил,
увреждайки автомобил от долния ред. Щетата е удостоверена в авариен протокол при
8
разтоварването. Превозвачът е репарирал вредите към доверителя си „СПЕД С“ ООД на
стойност 4 396,86 лв., видно от приложена фактура №5492/30.08.2024 г.
Не се оспорва, че на 11.09.2024 г. ищецът е депозирал до ответника искане за завеждане
на претенция по застраховка ”Отговорност на превозвача” за настъпили щети по превозван
товар, включващи: увреден заден ляв калник, задна лява вежда, задна броня,задна лява
врата, констатирани при пристигане на пратката в Италия. Заведена е надлежно претенция
№ **********/11.09.2024 г., като последният с уведомление рег.№131-208/п/28.10.2024г.
отказал заплащане на поисканото застрахователно обезщетение, постановявайки и повторен
отказ обективиран в писмо рег.№131-208/6/02.12.2024 г.
Сключено е споразумение за прихващане № 120/240 от 30.08.2024 г. между ”Спед
С”ООД,ЕИК *** и ищеца за приспадане на сумата в размер на 4 684.80 лв. по фактура №
850/23.07.2024 г. от задължението на ищеца в размер на 4 396.96 лв. по фактура №
5492/30.08.2024 г.
От заключението на вещо лице по приетата пред районния съд СТЕ се установява, че
процесният лек автомобил с рама № TSMLYDH1S00D02100 е със следните увреждания: в
задната му лява част, изразяващи се в надиране и вдлъбнатина по задния ляв калник,
надиране и огъване на задната лява вежда, надиране на задната броня и задна лява врата,
както и увреждания по задния ляв страничен прозорец и облицовката на задния ляв праг.
Стойността за възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на увреждането
в размер на 2 755,96 лв., включваща 1 847,96 лв. за материали и резервни части и 908,00 лв.
за труд според експерта.
По направеното обаче искане за завеждане на претенция от ищеца към ответното
застрахователно дружество/л.60 от делото/ са посочени следните щети по автомобила: заден
ляв калник-надиране и вдлъбнатина, задна лява вежда-надиране и огъване, задната броня-
надиране и задна лява врата-надиране. Експерта изчислил, че същите възлизат в общ размер
на 2378,15 лв., от която сума: 1606,15 лв. е цена за материали и детайли и 772,00 лв. е цената
на труда.
Експерта в съдебно заседание уточнил, че при правилно поставяне на
обезопасителните колани, с които се укрепва товарът върху ремаркето, не е възможно те да
се откачат вследствие на „усукване“ на ремаркето при преминаване през неравности, поради
което вероятната причина за настъпилите повреди е неправилно укрепване на превозвания
автомобил.
Заключението е пълно, ясно и обосновано и не беше оспорено с допустими
доказателствени средства, поради което съдът го кредитира изцяло.
Въз основа на фактическата обстановка по делото и в отговор на наведените във
въззивната жалба оплаквания и направените в писмения отговор възражения, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 435 КЗ застрахованият може да предяви пред застрахователя, ангажирал
се да поеме имуществените последици от реализирана негова отговорност, претенция за
възстановяване на заплатеното обезщетение на увреденото трето лице. Застраховката
"Отговорност на превозвача" включва очертаната защита. Така предявеният иск обаче
предполага да бъде установено в процеса 1) писмено съгласие, че застрахователят поема
имуществените последици от вредоносна дейност, 2) възникнала отговорност за
застрахования в рамките на действие на застрахователния договор, 3) имуществено
удовлетворяване на претърпелия вредата.
9
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Застраховката "отговорност на превозвача" е подвид на застраховката "гражданска
отговорност". Отликата между двата вида застраховки произтича от обстоятелството, че при
застраховка "гражданска отговорност" се носи покритие от застрахователя на отговорността
за причинените на неограничен брой трети лица вреди от "непозволено увреждане",
извършено от застрахования, а при застраховка "отговорност на превозвача" се покрива
"договорната отговорност" на превозвача спрямо насрещната страна по договора за превоз.
При застраховката "отговорност на превозвача" трето увредено лице е насрещната
страна по договора за превоз, спрямо която застрахованият превозвач е допуснал неточно
изпълнение на задълженията по договора за превоз.
Не се оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Отговорност на
превозвача” по застрахователна полица №008001000610015 между ищцовото дружество и
ответното застрахователно дружество от който е видно, че ответния застраховател е покрил
отговорността на застрахования-ищец в качеството му на превозвач за цялостна или
частична липса или повреда на товари, превозвана с посочения в договора товарен
автомобил Renault Premium ВР***СК по съответното направление, съгласно приложимата
нормативна уредба за периода от 10.01.2024 г. до 09.01.2025 г. Договореният застрахователен
лимит е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици за килограм
загубено брутно тегло от товара или от уговорения лимит за едно събитие. Не се спори по
делото, че ищецът е изправна страна по договора за застраховка "отговорност на
превозвача", доколкото дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена от последния.
Тъй като превозът е международен, приложима е Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана и обнародвана в ДВ бр.
88/1977 г. Това е така, предвид разпоредбата на чл.1 от Конвенцията, съгласно която същата
„се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу
заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място на
доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от
които поне една е договарящата страна, независимо от седалището и националността на
страните“. Съгласно трайната практика на ВКС(Решение № 143/12.05.2016г. по т.д.№
1234/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 48/12.06.2017г. по т.д.№408/2015г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 60124/30.06.2022г. по търг.д.№ 1201/***г. на I т.о.) Конвенцията е ратифицирана
с Указ №1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61, от 5.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г.
съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което, като
международноправен източник на правни норми следва да намери приложение към
възникналите правоотношения по договор да автомобилен превоз на стоки с международен
елемент. Прието е също, че компетентният български съд е длъжен да приложи
съдържащите се в нея норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия,
съобразявайки, че като специална уредба тези норми имат приоритетно действие спрямо
нормите на вътрешното право. Разпоредбите на Конвенция CMR, регламентиращи
отговорността на превозвача и основанията за освобождаване от нея, са специални правни
норми, поради което изключват приложението на чл.306 и чл.373 ТЗ.(В този смисъл е и
трайно установената съдебна практика- решение № 48/12.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
10
408/2015., решение № 143/12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1234/2014 г.).
В случая е безспорно, че мястото на приемане на стоката за превоз е Република
Унгария, а мястото на доставката на автомобилите е в Република Италия. Ето защо,
приложимото право по казуса е Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/. Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбите за
отговорността на превозвача по цитираната конвенция са имплементирани и в българското
законодателство, а именно в Закона за автомобилните превози- глава V, раздел III, IV и V.
Относно възражението на въззиваемия-ответник, че в случая той е освободен от
отговорност позовавайки се на чл.17,т.4, б.“в“ от Конвенцията за причинените вреди,
въззивния състав намира, че това възражение е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 17, т.1 от CMR, превозвачът отговаря за пълна или частична загуба или
повреда на стоката от приемането за превоз до доставянето . Разпоредбата на чл. 17, т. 2
и т.4 CMR – освобождават превозвача от отговорност, когато щетата е резултат от рискове,
които той не е могъл да избегне, респ. не е могъл да преодолее, или от особен риск,
произтичащ от натоварването, подреждането или разтоварването на стоката, т.е. ако
повредата е настъпила поради неправилно укрепване на товара от изпращача,или получателя
или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя, то превозвачът се
освобождава от отговорност, а застрахователят поема само тази отговорност, която
действително съществува за превозвача.
Въззивният съд приема, че „неправилно укрепване“ е релевантно, когато товарът е
укрепен от изпращача (товародателя), а не когато укрепването е задължение на превозвача,
какъвто е случаят при автомобилен автовоз. Нормата изрично поставя личен критерий – за
да е приложимо освобождаването, неправилното укрепване трябва да е извършено от
изпращача или негови лица. Когато укрепването се извършва от превозвача, то не е
основание за освобождаване – тогава възниква само въпросът за вината.
В превози на автомобили с автовоз укрепването на товарните единици е част от
технологичния процес на превозвача. Нито изпращачът, нито получателят имат фактическа
или техническа възможност да осъществят укрепването върху специализирания ремарке-
платформен механизъм.
Този факт е общоизвестен, а и в материалите по делото се установява, че укрепването е
извършено именно от водача (служителя) на превозвача.
Следователно логически и нормативно чл. 17 §4, б. „в“ CMR отпада като основание за
освобождаване.
В случаите, когато укрепването е задължение на превозвача, евентуални недостатъци
при изпълнението му могат да имат значение само при определяне на характера на неговата
небрежност (обикновена или груба), но не могат да доведат до освобождаване от
отговорност по чл. 17,т.4 CMR. Целта на Конвенцията CMR е да гарантира правна сигурност
и защита за стоковия оборот, като превозвачът се освобождава само при строго доказани и
извънредни основания и освобождаването се допуска само, когато увреждането е причинено
от обстоятелства в сферата на изпращача, а не от собственото изпълнение на превозвача.
Превръщането на „неправилното укрепване“ от действие на изпращача в действие на
превозвача би лишило чл. 17, т.4, б. „в“ CMR от смисъл и би разширило неоснователно
възможността за освобождаване, което е недопустимо.
В случая няма доказателства, че укрепването е извършено от изпращача, а напротив —
доказано е обратното, че укрепването е извършено от превозвача, както се твърди и във
11
въззивната жалба, поради което не е изпълнен фактическият състав на освобождаването.
Въз основа на горните съображения въззивният съд достига до извода, че 17, т.4, б.
„в“ от Конвенцията CMR е неприложим, тъй като укрепването на процесните автомобили е
било задължение на превозвача, а не е извършено от изпращача, който извод неправилно е
интерпретиран от районния съд. Нормата освобождава превозвача само, ако неправилното
укрепване е действие на изпращача или негови лица. Грешките на превозвача имат значение
единствено за преценка на степента на небрежност, но не освобождават от обективната
отговорност по CMR.
В случая застрахователят, който черпи права от това изключение, не е доказал
фактическия състав на освобождаването, поради което това негово възражение е
неоснователно.
В условията на евентуалност въззивника-застраховтел се позовава на чл. 6, ал. 2, т. 7
от Общите условия, който изключва вреди, причинени от „груба небрежност“ на
застрахования превозвач.
Това възражение въззивния съд намира също за неоснователно, по следните
съображения:
Понятието груба небрежност е дефинирано от съдебната практика като липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност (решение № 510/30.11.2011 г., постановено от ВКС по гр. д. №
1923/2011 г., ІV ГО и решение № 291/2012 г., постановено от ВКС по гр. д. № 951/2011 г. ІV
ГО). Признаците за отличаване на грубата небрежност от общата такава, са посочени в
решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., ІV ГО, решение №
291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., ІV ГО и решение № 62/2015 г., постановено
от ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., ІV ГО, решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018
г. на IV ГО на ВКС и др. Съгласно цитираната задължителната съдебна практика, грубата
небрежност в гражданското право не може да бъде съотнесена към съзнаваната небрежност
(самонадеяност) в наказателното право. Тя се дефинира като неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност в гражданското право не се отличава по форма, според субективното отношение
на пострадалия към увреждането, а по степен – според грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Следователно, за да е
налице груба небрежност, следва да бъде доказано, че е налице явно нарушаване на основни,
минимални и общоизвестни правила за безопасност, че поведението е несъвместимо с
нормалното изпълнение на професионалните задължения и че това поведение представлява
съзнателно бездействие или пренебрегване на очевиден риск. В тежест на застрахователя е
да докаже тези факти при пълно главно доказване, което в настоящият казус не е сторено.
Застрахователят твърди, но не е провел пълно и главно доказване, че коланът е бил
поставен неправилно; че водачът е пропуснал контрол при натоварването; че коланът е бил
оставен видимо разхлабен; че водачът е нарушил предписания; че е бил налице очевиден
риск, който той е игнорирал.
От доказателствата по делото не се установява водачът на превозвача да е нарушил
утвърдени технически правила за укрепване на товар; да е пропуснал задължителни етапи на
контрол при натоварване; да е пренебрегнал инструкция на работодателя, на товародателя
12
или на производителя на автовоза. Не е представен нито един документ, нито свидетелски
показания, които да сочат, че коланът изобщо не е бил поставен, че коланът е бил износен
или негоден, като това е било видно за водача.
Вещото лице по приетата СТЕ посочва, че: „Вероятната причина за настъпване на
повредите е недостатъчното затягане на колана, който се затяга с тресчотка. Вероятно от
неравности по пътя се е получило накланяне на ремаркето и коланът се е откопчал“.
Тази формулировка показва, че не е установено категорично неправилно действие на
водача на автовоза, като експертът сам не е категоричен, че причината е човешка грешка, а е
изложил хипотетични механизми, които могат да доведат до откачане на колата,
включително и технически. Такава неопределеност изключва възможността за приемане на
груба небрежност, която изисква очевидно и категорично нарушение.
От доказателствата по делото се установява, че водачът незабавно е спрял при
забелязване на проблема, повторно е укрепил товара по надлежния ред, документирал е
щетата, което изключва опит за прикриване и е съставен авариен протокол при
разтоварването – с пълно съдействие на водача. Такова поведение е противоположно на
типичните прояви на груба небрежност, при които деецът не реагира на очевиден риск,
продължава превоза въпреки видима опасност, прикрива щета и отказва да спази процедури
или стандарти. В случая напротив — водачът на автовоза е проявил висока професионална
грижливост след настъпване на инцидента.
Всички събрани доказателства по делото водят до един правно логичен и категоричен
извод, че в случая не е налице груба небрежност от страна на превозвача или неговия водач,
тъй като: липсва категорично установено нарушение на елементарни или основни правила,
не е налице очевидно, съзнателно или пренебрежително поведение, причините за инцидента
са технически и вероятностни, поведението на водача след инцидента е било професионално
и адекватно.
Застрахователят не е доказал нито фактическия състав на грубата небрежност, нито
изключението от покритието, поради което отказът му за изплащане на обезщетение на
основание „груба небрежност“ е неправилен и незаконосъобразен.
Релевираното от въззиваемия-застраховател възражение за „самоучастие“ на
превозвача съгласно процесният договор за застраховка е основателно.
Самоучастието представлява част от вредата, която остава за сметка на застрахования и
се приспада от дължимото от застрахователя обезщетение. То не е основание за
освобождаване на застрахователя, а представлява договорно уговорено ограничение на
изплащаното от него обезщетение. В съдебната практика се приема, че самоучастието е
елемент от съдържанието на застрахователния договор и представлява поделяне на риска
между застрахователя и застрахования; то не освобождава застрахователя, а само редуцира
размера на изплащаното обезщетение. Следователно наличието на самоучастие от 800,00 лв.
в полицата № 008001000610015 е валидно договорно условие и следва да бъде отчетено при
определяне на дължимото обезщетение.
От приетото заключение на СТЕ експертът установил, че действителната стойност за
възстановяване на щетите посочени в искане за завеждане на претенция от ищеца към
ответното застрахователно дружество/л.60 от първоинстанационното дело/, съобразно
изискванията на чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ, възлиза на 2 378,15 лв., от която: 1606,15 лв. –
цена на детайли и материали и 772,00 лв.- цена на труд. В случая съгласно застрахователната
полица самоучастието е в размер на 800,00 лв. от щетата на всеки един превозван
13
автомобил. Тъй като по делото е установено увреждане само на един автомобил,
самоучастието се прилага еднократно в размер на 800,00 лв.
В случая въпреки, че ищецът реално е заплатил 4 396,86 лв., застрахователят отговаря
не за фактурираната между ищеца и спедитора сума, а за действителната щета, установена
от експертизата и допустима по КЗ.
Следователно искът следва да бъде уважен до размера на действителната вреда – 2
378,15 лв., намалена със самоучастието – 800 лв., т.е. 1 578,15 лв.
Към тази сума се дължи законната лихва, считано от датата на окончателния отказ на
застрахователя 02.12.2024 г., съгласно чл. 429 КЗ, а не от датата на подаване на исковата
молба, тъй като отказът предхожда съдебното производство и обуславя настъпването на
забавата.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира въззивната жалба за
частично основателна. Първоинстанционното решение се явява неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната и уважена част, поради което следва да бъде отменено, а
вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора. В останалата част
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По отношение на разноските пред първата инстанция, съдът съобрази изхода на спора
и приложи правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е доказал разходи в общ размер на 282,00
лв., включващи платена държавна такса в размер на 176,00 лв., 56,00 лв. за превод на
документи и 50,00 лв. за изготвяне на допълнителна съдебно-техническата експертиза.
С оглед уважената част от иска – 1 578,15 лв. от общо предявения 4 396,86 лв. на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 101,22 лв., съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалният
представител на ищеца в размер на 800,00 лв., ответникът е направил възражение за
неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
След постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело С 438/22 константна е практиката на ВКС на РБ( Определение № 50015/16.02.2024 г. на
ВКС по т.д. № 1908/2022 г., първо т.о., Определение № 4177 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д.
№ 1137/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 4135 от 17.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1699/2025 г., III г. о., ГК и др.), в която се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14/2025 г.) размери не
представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при
служебна преценка на съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът
и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът следва да се съобрази с цитираното решение, независимо дали страните са се
позовали на него, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на Съюза,
което съдът е длъжен да приложи, спазвайки принципа на предимство на общностното
право пред националното. В тази връзка е практиката на ВКС обективирана в Опр.№
50015/16.02.2024 год. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС първо т.о., Определение №
191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о. Определение № 376 от 06.02.2025 г.
на ВКС по к. ч. т. д. № 2613/2024 г. , Определение № 374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д.
14
№ 2606/2024 г., Определение № 381 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г.,
Определение № 206 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК,
Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК.
В конкретния случай делото не разкрива висока фактическа или правна сложност.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил искова молба, участвал е в три открити
съдебни заседания, представил е списък с разноските и депозирал писмена защита. При
материален уважен интерес в размер на 1578,15 лв. му се дължи адвокатско възнаграждение
в размер на 500,00 лв.(след закръгление) за първата съдебна инстанция.
Пред въззивната инстанция въззивника-ищец е направил разноски в размер на 88,00 лв.
заплатена държавна такса и 800,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемия-ответник отново е направил възражение за прекомерност по реда на
чл.78,ал.5 от ГПК за адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на
насрещната страна.
С оглед уважената част от въззивната жалба - 1 578,15 лв. от общо предявените 4
396,86 лв. на въззивника –ищец следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в
размер на 32,00 лв., съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
Пълномощника на въззивника е изготвил въззивна жалба и е присъствал в едно
съдебно заседание, с което е приключило делото. При уважен размер на въззивната жалба от
1578,15 лв. му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.(след
закръгление) за въззивната инстанция.
Ответника пред първата съдебна инстанция е направил разноски за СТЕ в размер на
500,00 лв. и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска (2818,71 лв.)
ответникът има право на разноски за първата инстанция в размер на размер на 321,00 лв. за
СТЕ. Юрисконсултско възнаграждение/съобразно НЗПП действала към постановяване на
първоинстанционното решение/ е в размер на 100,00 лв., който районния съд е определил,
поради което обжалваното решение следва да се отмени в частта за разноските, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника разликата над 421,00 лева.
На основание чл.78, ал.8 във вр. ал.3 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от НЗПП,
съобразявайки извършената от юрисконсулта на ответното дружество дейност във
въззивната инстанция, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лева.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 458/10.07.2025г., постановено по гр.д.№ 303/2025г., по описа на
Районен съд Враца, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен предявения от ”Випам-В.”ЕООД, ЕИК
***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. П. В. срещу
”Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***, иск с правно основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ - за заплащане на сумата
над 1 578,15 лв. до 4 396,86 лв., представляваща изплатено от ищеца на възложителя ”Спед
С” ООД, ЕИК ***, обезщетение за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. реални щети при
транспорт на нови автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с
15
рег. № ВР***СК и ремарке рег. № ВР***ЕВ, които ответникът следвало да репарира по
силата на сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна
полица № 008001000610015/10.01.2024 г., след приспадане на договореното безусловно
самоучастие от 800,00 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на
обезщетението (02.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата, алтернативно от
датата на депозиране на исковата молба в съда/29.01.2025 г./., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ „Застрахователно
дружество „Евроинс”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя П. П. В., сумата 1578,15 (хиляда петстотин седемдесет и осем лева и петнадесет
стотинки) лева, представляваща изплатено от ищеца на възложителя ”Спед С” ООД, ЕИК
***, обезщетение за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. реални щети при транспорт на
нови автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с рег. №
ВР***СК и ремарке рег. № ВР***ЕВ, които ответникът следвало да репарира по силата на
сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица №
008001000610015/10.01.2024 г., след приспадане на договореното безусловно самоучастие
от 800,00 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетението
(02.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 458/10.07.2025г., постановено по гр.д.№ 303/2025г., по описа на
Районен съд Враца в частта за разноските, с което ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. П. В. е осъдено да
заплати на Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, за производството пред първата инстанция за горницата над 421,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458/10.07.2025г., постановено по гр.д.№ 303/2025г., по
описа на Районен съд Враца В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен, като
неоснователен искът с правно основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.405 от КЗ, предявен
от ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П. П. В. срещу ”Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, за сумата над 1578,15 лв. до пълният предявен размер
от 4396.86 лв., представляваща изплатено от ищеца на възложителя ”Спед С” ООД, ЕИК
***, обезщетение за причинени от ищеца на 20.03.2024 г. реални щети при транспорт на
нови автомобили марка ”Сузуки” от Унгария до Италия, извършен с автовоз с рег. №
ВР***СК и ремарке рег. № ВР***ЕВ, които ответникът следвало да репарира по силата на
сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица №
008001000610015/10.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане
на обезщетението (02.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ”Застрахователно дружество „Евроинс”АД,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. П. В., сумата
от 101,22 (Сто и един лева и двадесет и две стотинки) лева разноски за СТЕ, държавна такса
и превод на документи и 500,00 (Петстотин) лева за адвокатско възнаграждение пред
първата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК ”Застрахователно дружество „Евроинс”АД,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК
16
***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. П. В., сумата
от 32,00 (Тридесет и два) лева разноски за държавна такса и 500,00 (Петстотин) лева за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА на основание на основание чл.78, ал.8 във вр. ал.3 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП
вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, ”Випам-В.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от управителя П. П. В. ДА ЗАПЛАТИ на ”Застрахователно дружество
„Евроинс”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200,00 (Двеста)
лева юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване(арг. чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17