РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. ХАСКОВО, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500747 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №213/27.03.2025г., постановено по гр.д.№2023/2024г. Районен съд-
Хасково :ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на Т. М. М., на основание чл.55 ал.1
предл.1-во от ЗЗД сумата от 620,22лв.-недължимо платена такса за бързо разглеждане и
такса за удължаване на срок по Договор за кредит №***г. сключен между „Вивус.БГ“ЕООД
и Т. М. М., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 05.08.2024г. до
окончателното й изплащане ,като иска в останалата част до пълния предявен размер от
667,39лв., като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на Т. М.
М. на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 42лв., представляващи разноски по
компенсация; ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на адв.Д. М. на основание чл.38 ал.1
вр. ал.2 от ЗА сумата от 480лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД е останала въззивницата Т. М. М., която го
обжалва в посочената част чрез пълномощника си с оплаквания за неправилност. Във
въззивната жалба са изложени доводи относно неправилността на изводите на
първоинстанционният съд за отхвърляне на исковата претенция за сумата от 47,17лв.,
представляващи недължимо платена лихва за забава върху главницата. В тази връзка се
поддържа, че след като договорът за кредит е недействителен кредитополучателят следва да
заплати само чистата стойност по кредита, но не и лихва за забава и в тази връзка се
позовава на разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Поддържа също, че при сключването на
процесния договор за кредит и чрез предвиждане на такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване на срок, което от своя страна е свързано с допълнителни разходи за потребителя
за заплащането им, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК,
ограничаваща минималния размер на ГПР. Ето защо счита,че посоченият в договора ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорената
1
такава, налице е неяснота на ГПР, което води до недействителност на договора. Претендира
от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната част и вместо
него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи иска по чл.55 ал.1 предл.1-
во от ЗЗД в пълния предявен размер. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Вивус.БГ“ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за
нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС-Хасково,както и разноски за юристконсултско възнаграждение.
С определение №1680/11.07.2025г., постановено по гр.д.№2023/2024г. РС-Хасково,
по молба с правно основание чл.248 от ГПК, подадена от „Вивус.Бг“ЕООД изменя
постановеното по делото решение в частта за разноските като намалява определеното
адвокатско възнаграждение на адв. Д. М. от 480лв. на 446,07лв. и оставя без уважение
молбата в останалата й част като неоснователна.
Недоволен от така постановеното определение е останал частния жалбоподател
„Вивус.Бг“ЕООД, който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност.
Намира определеното от съда адвокатско възнаграждение за завишено и счита,че на
пълномощника на ищцата следва да се определи възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в по
нисък размер, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника процесуални действия. Претендира от въззивната инстанция да определи
разумен и справедлив хонорар на адвоката на ищцата.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по частната
жалба Т. М. М.,която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага подробни доводи
относно нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди
постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД от
ищеца Т. М. М., действаща чрез пълномощник срещу ответника „Вивус.БГ“ЕООД, с който
се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 667,39лв.,
недължимо платена по недействителен договор за кредит № ***г. , сключен между
„Вивус.БГ“ЕООД и Т. М. М. и Анекси, ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност се претендира на
същото правно основание заплащане на сумата от 620,22лв., недължимо платена „ такса за
разглеждане“ и „такса за удължаване на срок“ по договор за кредит №***г., сключен между
„Вивус.БГ“ЕООД и Т. М. М. и Анекси,ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
От представения Договор за кредит № ***г. сключен между "Вивус. БГ" ЕООД в
качеството му на кредитор и Т. М. М. в качеството на кредитополучател, се установява, че
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 400лв. със
срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита -29.06.2022г., с годишен лихвен
процент 40. 99%. и ГПР е 49. 70%. Уговорена е такса за бързо разглеждане в размер на
216,62лв. Установено е също,че между страните са били сключени и два анекса за
удължаване срока на договора, съгласно които е платена и такса за удължаване срока на
договора в общ размер на 403,60лв. /становище на ответника в отговора на исковата молба/.
Съгласно т. 4. 1 и т. 4. 2 от Общи условия на договора за кредит, кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, като посочена услуга е допълнителна и
незадължителна, която се предоставя от кредитора по искане на кредитополучателя и
2
гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането
му. Съгласно т.4. 4 за заявка за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата на кредита и срока на договора. Дължимата сума за тази допълнителна
незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит в
началната страница .Съгласно т.13 кредитополучателят има право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно
тарифа на кредитора.
Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски
договор, като страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗПК (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е
потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона
за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Не е спорно и обстоятелството, че уговорената дължима сума по договора е изцяло
заплатена от кредитополучателя на 26.07.2022г., което се признава от кредитора "Вивус. БГ"
ЕООД в отговора на исковата молба.
Спорен между страните е въпросът относно дължимостта на сумата от 47,17лв..
представляваща сума на лихвата за срока на кредита и последиците от установяването на
нищожност на клаузата по договора за потребителски кредит предвиждаща заплащането от
потребителя на „такса за бързо разглеждане на кредита“ и „такса за удължаване на срок“ в
размер на общо 620,22лв.
Според представените ОУ при сключване на договора кредитополучателят има
възможност да избере от две опции: незадължителна допълнителна услуга "бързо
разглеждане" на искането, за което плаща такса и получаване на становище от 15 минути до
2 часа след подаване на заявката за сключването на договор или обикновена заявка без такса,
при която кредитодателят да вземе становище в срок от 7 дни, т. е при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок, кредитополучателят винаги ще е принуден да
избере опция бързо разглеждане. Таксата за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата и срока на договора в случая 216,62лв., поради което липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от кредитодателя, поради което е
прието от първоинстанционният съд, а няма и въззивна жалба срещу решението в тази част,
че посочената такса не е следвало да се заплаща от потребителя, тъй като кредиторът по
никакъв начин не е доказал какви обстоятелства налагат начисляването на подобна такса,
както и че е разгледал заявката на кредитополучателя в срок между 15 минути и 2 часа.
Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен
договорът между страните, т. е липсват доказателства, че кредитодателят е представил
становище по искането в посочения срок от 15 минути до 2 часа, поради което не са
доказани предпоставките за начисляване на такава такса и пр.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ,ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Според дефиницията, дадена в т. 4. 2 от Общите условия, които са неразделна част от
договора за кредит таксата за бързо разглеждане представлява такса за извършена от
кредитора допълнителна незадължителна услуга и гарантира предоставяне но отговор до 15
минути, като съгласно т. 4. 4 се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора. От
така заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен извод, че
разглеждането на заявка за отпускане кредит, като начален етап от сключването на договора
представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под
дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност
3
е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси.
Посочената правна норма е от императивен порядък, поради което същата не може да бъде
дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора, които
са в противоречие с императивните й предписания се явяват нищожни поради противоречие
със закона.Същото се отнася и до таксата за удължаване на срока на договора.
От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита –чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в§1, т.1 от ЗР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В този смисъл е установената практика на СЕС, като с Решение от 21.03.2024г. по
дело С-714/2022г. е прието, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и в понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и,
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
Настоящият случай е именно такъв. Независимо, че в договора изрично е посочено,
че ГПР не включва разходите на кредитополучателя за таксите за допълнителни
незадължителни услуги, каквато е таксата за бързо разглеждане и таксата за удължаване
срока на договора, то съгласно даденото тълкуване на Директива 2008/48/ЕО с посоченото
по-горе решение на СЕС тези такси се включват в ГПР и в случая се цели именно да
прикрият действителните разходи по кредита, за да бъде формално спазено изискването
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил 0. 0
%, плюс 10 пункта), което означава, че общите разходи по кредита не могат да надхвърлят
50 %. Клаузи в договор, надвишаващи определените предели по ал. 4, са нищожни по
аргумент от чл.19, ал.5 от ЗПК.
В договора за кредит е посочено, че размерът на ГПР е 49, 70 %, а съгласно
дефиницията на ГПР в т. 7. 1 от Общите условия към договора в него не се включват
разходите по допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и таксата за бързо
разглеждане на кредита и таксата за удължаване на срока на кредита. Ако таксата за
процесните допълнителни услуги бъдат включени в общите разходи по кредита, то това
несъмнено води до превишаване на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. След като в
договора не е посочен действителния размер на ГПР, то договорът за кредит не отговаря на
изискването на чл.11,т.10 от ЗПК, поради което целият договор е недействителен.
След като съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
4
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а въведената
такса за бързо разглеждане по т. 4. 2 и т. 4. 4 и въведената такса за удължаване срока на
договора по т.13 за допълнителни незадължителни услуги са свързана с усвояването на
кредита и по същество представляват скрито оскъпяване на същия и до промяна на ГПР
многократно над допустимите размери, то клаузите са нищожни като противоречащи на
закона на основание чл.26, ал.1,предл.1-во от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.26,
ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор, когато те са заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
настоящият съдебен състав счита, че не е налице нито една от посочените хипотези.
Нищожната клауза на процесният договор за кредит относно определянето на ГПР не може
да бъде заместена по право от повелителна норма на закона, нито договорът за
потребителски кредит би бил сключен дори и ако в него не е включена клаузата определяща
ГПР, тъй като за ГПР е въведено изричното изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този ред
на мисли следва да се приложи разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която съдът намира за
приложима за цялото договорно правоотношение. Посочената правна норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При наличието на изцяло недействителен договор за потребителски кредит поради
неясно посочен ГПР и какво включват посочените 49,70% , кредитополучателят дължи само
чистата стойност на кредита, т.е. предоставената му главница, но не и лихви,такси,разноски
и пр.
В този ред на мисли въззивната инстанция счита, че кредитополучателят освен
фиксираната в договора такса за бързо разглеждане на кредита и такса за удължоаване срока
на договора не дължи и посочената в същия този недействителен договор лихва в размер на
47,17лв. за срока на кредита от 30.05.2022г. до 29.06.2022г., тъй като при наличието на
недействителен договор не би могло да се приеме, че лихвата за срока на кредита е
индивидуално договорена. Наличието на недействителен договор за потребителски кредит е
основание за заплащане само на усвоената главница по този кредит, поради което изводите
на първоинстанционният съд за дължимост на лихва в размер на 47,17лв. за срока на
кредита са неправилни. Връщането на посочената сума, заплатена от ищцата на основание
недействителен договор е основателно, поради което иска по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД и
за тази сума се явява основателен и доказан. Т.е. предявеният иск по чл.55 ал.1 предл.1.во от
ЗЗД е изцяло основателен и доказан за пълния предявен размер от 667,39лв.
Като е направил изводи различни от горепосочените РС-Хасково е постановил
неправилно решение, в частта,в която е отхвърлена исковата претенция за сумата от
47,17лв., представляваща разликата над уважения размер на исковата претенция от 620,22лв.
и до пълния предявен размер от 667,39лв., поради което в посочената част ще следва да се
отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което ответното
дружество да се осъди да я заплати на ищцата и сумата от 47,17лв., като платена без
основание. На въззивницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 25лв., платена държавна такса за въззивно обжалване.
За неоснователна съдът намира частната жалба срещу определението на РС-Хасково,
постановено по реда на чл.248 от ГПК. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл.38 ал.2 от ЗО
първоинстанционният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, като
произнасянето е на база приети за безспорни обстоятелства. Отчетено е проведеното
съдебно заседание, на което пълномощникът на ищцата не се е явил, но е депозирал писмено
становище. Отчетено е и обстоятелството, че по спорните въпроси има установена
еднопосочна съдебна практика. В този ред на мисли е приел, че възнаграждението на
адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде
коригирано/намалено/ според изхода от спора,поради което молбата по чл.248 от ГПК е
5
приета за частично основателна.
За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от
принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане
на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по
дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е
определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са
изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след
отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на
разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на
исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира
и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното
право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от
процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и
обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Хасково е подадена искова
молба и молби със становища за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния
адвокат, както и обстоятелството,че нито един от двамата не се е явил лично в насроченото
открито съдебно заседание.
При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия
пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само
признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от
разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и
след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.
Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено
възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В
този смисъл размерът на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя
индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото
намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени
процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали
възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази
връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател, че на ищеца не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното
производство, тъй като в случая дори да са налице множество дела между същите страни,
със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво
адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство. Неоснователен е и довода
за неправилна преценка на съда относно факта дали ищцата е материално затруднено лице,
на което следва да се окаже безплатна правна помощ. В случая нито страната, нито нейният
пълномощник-адвокат следва да доказват основанието на което се предоставя безплатна
правна помощ съгласно чл.38 от ЗА. Въпрос на договорна свобода е между адвоката и
неговият клиент да се договори безплатна защита и съдействие по делото и не съдът, а
адвокатът преценява дали конкретно лице е материално затруднено или не, дали ще го
представлява безплатно или не.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно определение по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от за въззивното производство на пълномощника на въззиваемата
адв. Д. В. М. на основание чл.81 вр. чл.78 ал.3 от ГПКвр. чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие на въззиваемия, които разноски ще следва да бъдат възложени на
въззиваемата страна. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът
съобрази фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес на
въззивното обжалване/47,17лв./, обстоятелството, че пълномощникът на въззиваемата не е
участвал в проведеното едно единствено съдебно заседание по делото, извършената пред
6
въззивната инстанция адвокатска работа, свързана с подаването на въззивна жалба и
писмено становище. Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №213/27.03.2025г., постановено по гр.д.№2023/2024г. Районен
съд-Хасково, в частта, в която се отхвърля предявения иск от Т. М. М., ЕГН ********** от
гр.*** срещу „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.***,
с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за сумата от 47,17лв., представляваща
разликата над уважения размер 620,22лв. до пълния предявен размер на исковата претенция
от 667,39лв., като неоснователен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Т. М. М., ЕГН ********** от гр.*** , на основание чл.50 ал.1 предл.1-
во от ЗЗД, сумата от 47,17лв., представляваща недължимо платена лихва върху главница от
1 400лв. за срока на кредита, за периода от 30.05.2022г. до 29.06.2025г., по недействителен
договор за кредит № ***г. сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и А.И.К., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба -05.08.2024г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
25лв.,платено държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1680/11.07.2025г., постановено по гр.д.
№2023/2024г. РС-Хасково.
ОСЪЖДА "Вивус БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, да заплати на адв. Д. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ и съдействие на
въззиваемата Т. М. М..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7