№ 21872
гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231110147378 по
описа за 2023 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
за признаване за установено, че И. М. С. дължи на „ЗАД ***“ АД сумата от 2482.16 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за възстановяване на имуществени вреди по лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР от
ПТП от 14.02.2020г., настъпило в гр. София, в локалното платно на бул. „***“- на
отклонението за МОЛ „****“, по вина на ответницата, напуснала мястото на
произшествието преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата
въпреки наличието на разногласие между водачите за вината и механизма на ПТП, в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично
притезание по ч. гр. дело № 998/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на 14.02.2020г., в гр. София, лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ
*** МР се движил по бул. „***“, идвайки от бул. „***“, като предприел завой надясно,
преминавайки през локалното платно на булеварда, към отклонението за МОЛ „****“. В
същото време лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** НК, управляван от ответницата,
чиято гражданска отговорност в качеството й на водач на автомобила била застрахована от
ищеца, излизайки от паркинга на търговския център, навлязъл в насрещното платно и
предприел завой наляво към хотел „***“, като след като видял лек автомобил „***“, водачът
на лек автомобил „***“ започнал да извършва серия от неправилни маневри, в резултат на
което настъпил удар между двете МПС. В резултат на лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ
*** МР били причинени материални увреждания на обща стойност 2462.16 лева, които били
изплатени от „Дженерали застраховане“ АД в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“ на МПС, която сума, ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 10.00
лева, била възстановена от ищеца като застраховател на гражданската отговорност на
ответницата, сочена за отговорна за настъпване на ПТП. С оглед на това и доколкото
ответницата напуснала мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на
движението по пътищата, въпреки че между участниците в ПТП имало разногласие относно
механизма и вината за настъпване на ПТП, ищецът претендира възстановяване от
1
ответницата на заплатените от него обезщетение и разноски за определянето му, както и на
сторените от самия него ликвидационни разноски и разноските за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответницата оспорва предявения срещу нея иск, оспорвайки описания в исковата молба
механизъм и излагайки в тази връзка твърдения, че в случая управляваният от нея
автомобил „*** ***“ бил в спряло положение на изхода на паркинга на МОЛ „Парк център“,
изчаквайки преминаването на движещите се в локалното платно автомобили, при което при
извършване на маневра завой надясно за навлизане в паркинга на търговския център лек
автомобил „***“ навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „***“ и увредил задната
му лява част. Поради това поддържа, че единствена причина за настъпване на пътния
инцидент е поведението на водача на сочения за увреден лек автомобил. В условията на
евентуалност счита, че така описаното поведение на водача на лек автомобил „***“ следва
да бъде съобразено като съпричинило вредоносния резултат, респ. като основание за
намаляване размера на отговорността й. Наред с това поддържа, че в случая не се е
осъществила сочената от ищеца хипотеза, обосноваваща възникване в правната му сфера на
регресно вземане за възстановяване на изплатеното от него обезщетение от страна на водача,
чиято гражданска (деликтна) отговорност е застраховал, тъй като, противно на соченото в
исковата молба, между участниците в ПТП не възникнало разногласие, че отговорен за
настъпване на ПТП е другият водач, като твърди, че въпреки това сама уведомила органите
на МВР и ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В условията на евентуалност
спрямо тези доводи оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и репарираните
вреди, както и размера на изплатеното застрахователно обезщетение, считайки го за
несъответен на действителната стойност на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в
обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил
гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно
МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие и в резултат от виновното и противоправно поведение на
ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ след произшествието ответникът, сочен за делинквент, да е
напуснал мястото на ПТП, без да изчака пристигането на органите за контрол на
движението по пътищата; 6/ между участниците в ПТП да е възникнало разногласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП; 7/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ в полза на правоимащото лице, респ. застрахователя му.
С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения в исковата молба и отговора на
исковата молба с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства с правно значение: 1/ че към датата на ПТП гражданската (деликтната)
отговорност на водачите на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** НК е била обезпечена
от ищеца по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 2/ че в това си качество ищецът е изплатил в полза на застрахователя по
застраховка „Каско“ на сочения за увреден лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР
2
изплатеното от последния застрахователно обезщетение, както и сторените във връзка с
определянето му ликвидационни разноски в общ размер на 2482.16 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
обстоятелства с правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщените и
неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователни полици за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА ***
НК, респ. за застраховка „Каско“ на лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР, преводно
нареждане от 06.07.2020г. за изплатена от застрахователя по застраховка „Каско“ на сочения
за увреден лек автомобил сума в размер на 2457.16 лева в полза на дружеството, извършило
ремонта на МПС, както и разменена между застрахователите писмена кореспонденция за
погасяване на техни насрещни парични задължения, вкл. на регресното задължение на
ищеца във връзка с процесния пътен инцидент, чрез прихващане.
Между страните не съществува спор и относно обстоятелството, че към момента на
осъществяване на произшествието лек автомобил „*** ***“ е бил управляван именно от
ответницата, както и че след настъпването му същата е напуснала мястото на ПТП.
Последното е така, доколкото в отговора на исковата молба ответницата, без да оспорва, че
си е тръгнала от мястото на настъпване на сблъсъка, излага подробни съображения, поради
които счита, че в случая не е било налице основание да изчака пристигането на органите за
контрол на движението по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина, в който случай тежестта на доказване
носи виновният водач.
Съгласно разпоредбите на чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди
В случая, както бе изяснено, ищецът обосновава възникването в правната си сфера на
регресната претенция спрямо ответницата с твърдението, че същата е напуснала мястото на
ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата, въпреки че
между участниците в ПТП е съществувало разногласие относно механизма му.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщената по делото доказателствена
съвкупност не се установява изложеното от името на ищеца твърдение в последния смисъл.
Така, в протокола за ПТП с рег. № 2052/14.02.2020г., за който изрично е посочено, че е
3
съставен по данни единствено на водача на лек автомобил „*** 208“, е посочено, че
произшествието е настъпило при „неизяснени причини и обстоятелства“, след което водачът
на лек автомобил „*** ***“ напуснал мястото на инцидента, т.е. непосредствено след пътния
инцидент, когато следва да има съхранен най- ясен и детайлен спомен за случилото се,
водачът на сочения за увреден лек автомобил не е възпроизвел нито конкретните
обстоятелства, довели до сблъсъка, нито обстоятелства, които биха могли да бъдат
разглеждани като установяващи или поне индициращи възникнало между участниците
разногласие относно механизма на ПТП. Същевременно, в приобщените в хода на
производството гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите К. *** К. и
***, не се съдържат каквито и да било твърдения, които да установяват или дори косвено да
навеждат, че между участниците в ПТП непосредствено след настъпването му е
съществувал спор, разногласие относно механизма и причините за същото. Така,
свидетелката К. изяснява единствено, че след произшествието с другия водач не съставили
протокол за ПТП, тъй като последният бързал много- трябвало да вземе детето си от детска
градина, а и доколкото след кратък разговор помежду си установили, че всеки от
автомобилите е застрахован. А в показанията си в проведеното на 26.02.2025г. първо по
делото открито съдебно заседание свидетелят *** заявява, че другият водач (свидетелката
К.) поел вината за ПТП, твърдението в който смисъл, независимо дали по същество е
истинно или не, изключва възможността да се приеме за доказано, че между водачите на
двата автомобила е съществувал спор относно причината за настъпване на пътното
произшествие.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че от значение за възникване на
регресното притезателно право на обезщетилия вредите от ПТП застраховател спрямо
причинителя на същите е наличие на разногласие между водачите към момента на
настъпване на инцидента, доколкото именно същото обоснова необходимост от посещение
на мястото на произшествието от органите на МВР.
Освен това, обстоятелството, че в случая органите за контрол на движението по
пътищата обективно са посетили мястото на ПТП е без значение, след като не се установява
тяхното посещение да е било задължително съобразно конкретните обстоятелства и
разпоредбите на чл. 125, ал. 1, т. 1- т. 8 ГПК. Ето защо, дори и мястото на ПТП да е посетено
от органите за контрол на движение по пътищата напускането му от водача- ответника,
когато не е доказана някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, не би могло да доведе до
възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач, тъй
като тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон.
Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил неправомерно
поведение, което да подлежи на санкциониране по административен ред, но последното не е
достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ право на регрес срещу виновния водач, напуснал
местопроизшествието, доколкото регресното право възниква само при наличието на
предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане
на мястото на ПТП.
Ето защо и при липсата на други данни в тази насока регресната претенция с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следва да бъде отхвърлена само на посоченото основание-
липса на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и
разпределената от съда с доклада по делото тежест на доказване на обстоятелството, на
което ищецът основава регресното си суброгационно вземане спрямо сочения за виновен
водач. С оглед на това безпредметно се явява обсъждането на твърденията, доводите и
възраженията на страните, касаещи възникването и съществуването на останалите
материални предпоставки за основателност на процесната регресна претенция.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
4
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се следват
единствено на ответницата, в чиято полза следва да бъде присъдена сумата от 1038.00 лева,
включващи заплатени държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, депозит за
възнаграждение на вещото лица, извършило съдебно- автотехническата експертиза, както и
възнаграждение за един адвокат, за което са представени доказателства, че е реално
заплатено от страната и което, противно на поддържаното от името на ищеца, не е
прекомерно съобразно предмета на делото, материалния интерес по него, броя на
проведените открити съдебни заседания, обема и вида на приобщените с участието на
страните доказателства, поради което се явява справедливо и обосновано с оглед
действително положените от адвоката процесуални усилия.
В полза на адвоката на отвтеницата, подал от нейно име възражение по чл. 414 ГПК в
хода на заповедното производство, не следва да бъде присъждано претендираното по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение, доколкото по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между страната и довереника й, установяващ уговорка
помежду им за осъществяване на безплатно процесуално представителство.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ за признаване за установено, че И. М. С., ЕГН **********, дължи на „ЗАД ***“
АД, ЕИК ***, сумата от 2482.16 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на имуществени вреди по лек
автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР от ПТП от 14.02.2020г., настъпило в гр. София, в
локалното платно на бул. „***“- на отклонението за МОЛ „****“, по вина на ответницата,
напуснала мястото на произшествието преди пристигането на органите за контрол на
движението по пътищата въпреки наличието на разногласие между водачите за вината и
механизма на ПТП, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 998/2023г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, да заплати на И. М.
С., ЕГН **********, сумата от 1038.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5