№ 21135
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
.:А. В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110143296 по описа за 2025 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ със Заповед № .г. – чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „.“ –
чл.344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 998,00
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 19.06.2025 г. до 19.12.2025 г. - чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността „.” в .. – П., като
изпълнява и функцията .. в .. Ищецът твърди, че заема и изборната длъжност
„.“ на . при ответника. Твърди също така и че стР. от заболяване, довело до
намалена работоспособност и в следствие на това е трудоустроен. На
19.06.2025 г. му е връчена Заповед № .г., с която трудовото правоотношение е
прекратено. Излагат се доводи, че процесната заповед не е мотивирана и
липсват основания за издаването й, както и че измененията на вътрешните
актове, довели до определяне на длъжността като такава за заемане от
държавен служител, са осъществени при процедурно нарушение. Твърди се,
че от служител при ответника към ищеца са отправяни многобройни заплахи
във връзка със синдикалната му дейност, които са в насока, че ще бъде
уволнен съобразно основанието, посочено в заповедта, при което се заобикаля
нормативно предвидена защита, респективно се твърди злоупотреба с право.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с които
оспорва исковете. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение с
ищеца, както и прекратяването му с посочената заповед. Твърди, че заповедта
е законосъобразна, като в исковата молба не се съдържат конкретни факти,
които да сочат злоупотреба с право. Оспорва се изборът на ищеца за
1
представител на работниците и служителите в ., както и да е налице причинна
връзка между прекратяването на правоотношението и такава функция.
Ответникът не оспорва качеството на ищеца – . на синдикална организация, но
твърди, че това не води до незаконосъобразност на заповедта. Сочи, че
твърдения от ищеца факт, че стР. от заболяване също не се явява отменително
основание в случая. При прекратяване на трудовото правоотношение на
процесното основание не е приложима защита по чл. 333, ал. 1 и 3 КТ, като се
оспорва да е налице твърдяната злоупотреба с право. Твърди се, че заповедта
отговаря на нормативните изисквания, като изменението на щатното
разписание и промяната на изискванията за изпълнение на длъжността от
трудовото правоотношение на служебно не е част от задължението на
работодателя по чл. 37 КТ, като същото се явява негово субективно право.
Оспорва се отправянето на твърдените заплахи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията за осъществена злоупотреба
с право, наличието на основания за защита съгласно Кодекса на труда, размера
на последното получено от него брутно трудово възнаграждение преди
прекратяването, както и че е останал без работа за процесния период, за който
твърди и претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на
основанието, на което е извършено, както и спазването на приложимата в тази
връзка процедура.
Между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, че същото е прекратено по силата на посочената от ищеца
заповед № .г., че ищецът е . на синдикална организация, както и че размерът
на последнотото му трудово възнаграждение е в размер на 1833 лева. Съдът
констатира, че в исковата молба заповедта е посочена с дата 15.06.2025 г., но с
оглед останалите й индивидуализиращи характеристики не е налице спор
относно това, че се касае за представената от ищеца и приета по делото
заповед, която е с номер . г.
Съгласно чл.344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено на основание чл. 325, ал.1, т. 12 КТ –
поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се предпоставя от наличието на следните
юридически факти – компетентен орган да е взел решение, респективно в
нормативен акт да е предвидено, че длъжността като съвкупност от трудови
задължения може да бъде заета от държавен служител и органът на
работодателска власт да е прекратил процесното трудово правоотношение.
2
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 12
КТ е налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния
орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен
служител, съответно достатъчно е да е издаден и влязъл в сила валиден
административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен
служител, при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово
правоотношение. За да бъде извършено прекратяване на трудовия договор не
е необходимо съответната длъжност реално да е заета по служебно
правоотношение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗДСл. длъжностите, които се заемат от държавни
служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията,
който се приема от М. и се обнародва в „.“. На ръководителя на съответната
държавна администрация е предоставено правомощието да определя
конкретните длъжности, които ще функционират в нея, чрез утвърждаването
от него на длъжностно разписание при спазване на ., разпоредбите на НП. и
специфичните изисквания, определени с нормативен акт. (в този смисъл
например Решение № 383 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 504/2014 г., I. г. о.,
ГК).
Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, приет
с ПМС № . от 26.06.2012 г., под № . за длъжността „.“, длъжностно ниво 11,
като минимални изисквания за заемане на длъжността е предвидено наличие
на образователна степен „.“, ранг „. .“, не се изисква професионален опит, а
правоотношението е предвидено като служебно.
Видно от длъжностно разписание, утвърдено от изпълнителния
директор .., в сила от 13.06.2025 г. за длъжността „.“ в Областен отдел на . – П.
били налице следните характеристики: длъжността се заемала по трудово
правоотношение, ниво по . 11, образователна степен – средно образование.
Съгласно приложения по делото одобрен доклад с рег. №. г., било предложено
трансформиране на щатното разписание в . „.“, като бъде прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, а по отношение на същата длъжност „.“
– 1 щатна бройка, вече по служебно правоотношение в областен отдел на „.“ –
П. да се обяви конкурс за заемане на държавен служител. Със заповед № . г. на
основание чл. 11, ал. 1 НП., вр. чл. 7, т. 12 и чл. 8 от Устройствения правилник
на . „.“ и мотивирано предложение с рег. № . г. от . „.“ е изменено
длъжностното разписание на . „.“, като е определено длъжността „.“ – 1 щатна
бройка, заемана от А. С. И. по трудово правоотношение в областен отдел „.“ –
П. към главна дирекция „.“, да се трансформира в длъжност „.“ – 1 щатна
бройка по служебно правоотношение съгласно ЗДСл. Заповедта е издадена от
изпълнителния директор на ... Във връзка с така описаната заповед е
утвърдено длъжностно разписание от изпълнителния директор на .., в сила от
19.06.2025 г., като било налице изменение по отношение на характеристиките
на длъжността „.“ в Областен отдел на . – П., която следвало да бъде заемана
по служебно правоотношение по ЗДСл., ниво по . 11, образователна степен – ..
По делото са приложени два броя длъжностни характеристики, като
първата касае длъжността „. по КТ“, а втората „. по СП“, въз основа на които
съдът намира, че може да се направи извод, че са запазени основните,
3
определящи трудови функции, които са идентични и за двете длъжности –
като задълженията за извършване на проверки на пътя и в предприятията при
осъществяване на контролните функции на .., провеждане на изпити за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, извършване на
огледи за годност на учебни кабинети, учебни площадки и превозни средства
за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление
на МПС и др., поддържане на база данни за извършените проверки на пътя и в
предприятията, както и за проведените изпити, обработване на документи във
връзка с административните регулаторни режими от ... Не се констатират
разлики и по отношение на отговорностите, свързани с организацията на
работата, изискванията за заемане на длъжността, умения и компетентност.
Следователно, служебните задължения, включени в новата длъжност,
съобразно съществените функции, които трябва да изпълнява държавният
служител, са идентични с трудовите задължения, очертаващи предметното
съдържание на трансформираната длъжност, заемана от служител по трудово
правоотношение. От друга страна, видно от длъжностното щатно разписание,
утвърдено на 19.06.2025 г., с което е
извършена трансформация на длъжността, останалите длъжности в областния
отдел на .. - П. не са претърпели промяна - нито по тяхното предметно
съдържание, нито по броя на определените щатове за заемане на
съответната длъжност. Поради това съдът намира, че следва да се приеме, че
всички основни, съществени трудови функции, включени в предметния обхват
на длъжността, на която ищецът е полагал труд по трудово правоотношение,
са преминали в длъжността, определена за заемане по служебно
правоотношение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
приеме за безспорно установено осъществяването от страна на работодателя
на злоупотреба с право, изразяваща се в целенасоченост в действията му да
използва промяната във вида правоотношение за длъжността, за да прекрати
трудовия договор с ищеца. Във връзка с тези твърдения по делото са
разпитани трима свидетели. Свидетелите . и . дават показания, касаещи
протест на служители през 2024 г., по време на който е проведена среща с
ръководството на агенцията, като съответно твърдят, че от страна на
директора на . е отправено изявление спрямо ищеца, че същият може да бъде
освободен по ред, съответстващ на осъщественото впоследствие уволнение. В
допълнение към посоченото свидетелите поясняват дейността на ищеца във
връзка със синдикалната организация, както и че има и други случаи, при
които са налице уволнения на същото основание. По делото е разпитана в
качеството на свидетел и ., която именно е заемала длъжността директор на . и
е участвала в проведената среща. Същата принципно разяснява провеждането
на срещи и обсъждането на въпроси, касаещи статута на служителите в
агенцията, като твърди, че няма конкретни спомени за срещата, за която се
отнасят показанията на другите двама свидетели, както и отрича да е
отправяла подобно изявление към ищеца, като пояснява, че не е сред лицата,
които могат да вземат такова решение, а е само изпълнител.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите не може да се установи
4
твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя. В случая
принципно свидетелката не е работодател на ищеца, като правомощието по
извършване на промени в състава се осъществява единствено от
изпълнителния директор на ., което се установява от чл.2, ал. 1 на Вътрешните
правила за дейността и организацията на управлението на човешките ресурси,
съгласно който назначаването, преназначаването, изменението,
прекратяването, налагането на дисциплинарно наказание на служител в . и
реализирането на правата и задълженията, произтичащи от законодателството
на страната, свързано с трудовите и служебните правоотношения, се извършва
от изпълнителния директор на ., в качеството му на орган по назначаването и
ръководител на ведомството. По делото е представена заповед № . г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, се установява, че същата е
подписана именно от изпълнителния директор на ответника – .. С издаването
на заповед № . г. изпълнителният директор е изменил длъжностното
разписание, като съответно следва да се приеме, че същата е издадена в
рамките на компетентността и оперативната му самостоятелност и е налице
съобразяване с класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал.
2 ЗДСл., респективно е налице валидно изменение. Съдът намира, че не са
налице доказателства, които по безспорен начин да установяват, че е налице
недобросъвестност от страна на работодателя именно във връзка с
извършването на преценката относно изменението, касаещо заеманата от
ищеца длъжност, респективно и свързаното с това последващо негово
уволнение.
Въз основа на така приетите за установени факти съдът намира, че са
възникнали всички материални предпоставки, обуславящи пораждането на
потестативното право органът на работодателска власт да прекрати с
едностранно волеизявление процесното трудово правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.
Следва да се посочи, че по делото е установено, че ищецът е
трудоустроен, че е . на синдикална организация, както и че е бил избран за ..
при работа, но доколкото в случая прекратяването на трудовото
правоотношение е на основание чл. 325, ал.1, т. 12 КТ, то съгласно чл. 333 КТ
предвидената защита не е приложима.
Неоснователни са доводите в исковата молба за липсата на мотиви в
процесната заповед, тъй като в случая наличното съдържание в заповедта, с
която се прекратява трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ не
препятства правото на защита на служителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ обуславя и неоснователност на предявените като обективно съединени с
него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
5
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 КТ право на разноски
има ответникът. Същият претендира заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 3 544,00 лева, за чието плащане представя доказателства. Ищецът
релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.
Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
съобразявайки предмета на същото и това, че ответникът е институция, следва
да се приеме за разумно възнаграждение в размер 2000 лева, което да бъде
възложено в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „.., срещу . „.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление: гр. .,
конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за отмяна
на уволнението на А. С. И., извършено със Заповед № . г. на ., изпълнителен
директор на . „.“ на основание чл. 325, ал.1, т. 12 КТ и възстановяване на
заеманата преди прекратяването длъжност „.“ в .. – П., както и предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 КТ за заплащане на сумата 10 998,00 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
19.06.2025 г. до 19.12.2025 г., ведно със законна лихва от 11.08.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. С. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „.. да заплати на . „.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: гр. . сумата 2000 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 19.11.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6