№ 118247
гр. С, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110151855 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на СВ АД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, ЦБ III 159, ет.2 и 3 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК С. И. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ЖК Н III, бл.318, вх.Г, ет.7, ап.89, общ. С, обл. С (столица) за
сумата 1211,58 лева (хиляда двеста и единадесет лева и 58 стотинки), представляваща
стойност на доставена вода и предоставени ВиК услуги за имот с адрес:гр. С, ЖК Н III,
бл.318, вх.Г, ет.7, ап.89, дължима в периода от 24.03.2021 г. до 25.06.2022 г. по кл. номер
**********, ведно със законна лихва считано от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 1004,27 лева (хиляда и четири лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва
за периода от 24.04.2021 г. до 25.06.2022 г., както и за разноски.
С разпореждане от 27.10.2022 г. съдът, преценявайки, че заявлението не отговаря на
изискванията на да чл. 410, ал.2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, е дал подробни указания
на заявителя да отстрани констатирани нередовности. На заявителя е указано да
индивидуализира претендираното от него вземане за „мораторна лихва“ като посочи за
забава плащането на какво главно задължение /индивидуализирано по характер, размер и
период/ се претендира за периода от 24.04.2021 г. до 25.06.2022 г. и по какъв начин е
изчислен размерът на претенцията /конкретно при прилагане на какъв лихвен процент/.
Разпореждането е получено, като в предоставения срок заявителят не е отстранил
констатираните нередовности.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С
оглед изричното препращане, предвидено в разпоредбата на чл. 410, ал.2 ГПК към чл. 127
ГПК, редовността на заявлението изисква посочване на конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска /127, ал.1, т.4 от ГПК/, както и в какво се състои
искането / чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК/. Следователно заявителят трябва да изложи
1
фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането, както и размера му, т.е. заявителят следва да посочи от какво
произтича вземането му като наведе ясни доводи, че той има вземане към длъжника именно
за процесната сума и на конкретно основание, а когато се касае за различни по естеството си
претенции сумите следва да бъдат конкретизирани за всяка.
Заявителят в случая не е индивидуализирал ясно и недвусмислено претенцията си за сумата
1004,27 лева (хиляда и четири лева и 27 стотинки). Твърдението, че сумата представлява
мораторна лихва за периода от 24.04.2021 г. до 25.06.2022 г. не е достатъчно за изясняване
източника на претенцията, тъй като не е посочено за забава изпълнението на кое главно
задължение се претендира обезщетението. Със заявлението е претендирана главница в
размер от 1211, 58 лева, поради което не е ясно, ако претенцията за обезщетение е за забава
изпълнение на това задължение, какъв лихвен процент е приложен и на какво основание се
претендира дължимостта на такъв размер лихва, респективно дали тази претенция
съставлява мораторна неустойка или обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД /като в последния
очевидно размерът не отговаря на законната лихва/.
Индивидуализация на основанието, което се твърди, че се е породило вземането се налага и
за да е възможна преценката на съда налице ли са предпоставки за издаване на заповед
съгласно чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3. ГПК. Съдът не би могъл да прецени дали искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави /т.2/ или се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т.3/ при
положение, че заявителят нито сочи на какво основание претендира да е възникнало
вземането, нито за неизпълнение на кое главно задължение.
Индивидуализация на вземането на кредитора е необходима и с оглед гарантиране на
правата на длъжника чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл.414 ГПК, като изложението на обстоятелствата, на които са основава
претенцията, следва да е в степен, която е достатъчна за длъжника, за да може той да
направи информиран избор дали да се противопостави на твърдението за дължимост на
вземането или да не го оспорва, или да оспори дължимостта само на някои вземания или
части от тях, които счита за недължими. Ясен следва да е и предмета на евентуално
производство по реда на чл. 422 ГПК.
С оглед посоченото и предвид неизпълнение на дадените от съда указания заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за коментираната сума не
следва да бъде издадена.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
полза на заявителя СВ АД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, ЦБ III 159, ет.2 и 3 срещу С. И. С. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Н III, бл.318, вх.Г, ет.7, ап.89, общ. С, обл. С (столица)
2
В ЧАСТТА за сумата 1004,27 лева (хиляда и четири лева и 27 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 24.04.2021 г. до 25.06.2022 г., както и за разноски за
държавна такса над сумата 24,23 лева до пълния размер от 44,32 лева и над 27,34 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3