О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на девети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 167 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б.Д.А.
*** срещу определение № 12 от 21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 747/2018 г.
по описа на РС-гр. Сливница, с което е върната исковата молба на Б.Д.А., ведно
с приложенията и прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага
съображения, че постановеното прекратително определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения, че предявеният от него иск е
установителен за собственост срещу всички наследници на А. Г. Й.. С действията
си ОСЗ гр. Д.е нарушила правото му на собственост, чиято защита търси. Сочи, че
баща му Д. А. Г. е заявител по вазстановяването на имотите, собственост на А.
Г. Й.. С решение на ПК гр. Д. от 20.02.2001 г., спорният имот е с пореден номер
12-ливада -0, 400 дка, седма категория, находящ се в стр. граници на с. В.. В
раздел III, от решението, с което се
отказва възстановяване спорният имот е под № 3. С решение № 2684 на ПК гр. Д.
от 30.05.2000 г. е определено обезщетение за същата част от имота. С решение №
8426 на ПК-гр. Д. от 21.11.2000 г. е определно обезщетение също за част от
имота. Към момента на обобществяване имота в стари реални граници е с граници по
ос 154-155 и ос 157-158, стар селски общински път, съществуващ и днес. По ос
157 границата отива до имота на Й. Г. Й.
, от там по селски път /различен от горните/ до границата с имота на А. Т. А..
Посочва, че границата с имот № 223 е със С.В. И.. В тези стари реални граници,
които били запазени и до днес, имотът бил с по-голяма площ от 940 кв.м. Моли да бъдат отменени решенията на ПК в
частта, отнасяща се за част от 0,400 дка от процесния имот. Искането е за
отмяна на определението и връщане делото на РС-Сливница.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС - гр. Сливница е сезиран с
искова молба от Б.Д.А. *** срещу ОСЗ гр. Д., с която се иска признаване на собственост
за имот в стари реални граници. Ищецът излага съображения, че ОСЗ гр. Д.
отказва да възстанови имот, собственост на А. Г. Й.. В техническата служба на
общ. Д. имота бил записан на Д.А. К., която е дъщеря на А. Й. от втори брак и "не е уредила
наследствените си права".
С разпореждане от 02.12.2018 г.
исковата молба е оставена без движение с конкретни указания до ищеца, а и
менно: да заяви дали обжалва конкретен административен акт и кой или отказ за
издаване на такъв; какво искане отправя и до кой съд; да посочи дали предявява
иск за собственост, какъв, да индивидуализира спорния имот или част от него - с
местоположение, граници, площ и изложи конкретни обстоятелства, от които
произтича исковата му претенция. С молба от 18.12.2018 г. ищецът посочва, че
администратината реституционна процедура по отношение на имотите на А. Й. е проведена и ще доказва, че е собстеник на
земя в границите на с. В.. Моли да бъде признат за собственик на наследствения
му имот. С разпореждане от 02.01.2019 г. исковата молба отново е оставена без
движение като на ищеца са дадени слените указания: да обоснове правния си
интерес от предявяване на установителен иск за право на собственост срещу
конкретния ответник, като посочи с какви конкретни действия последния оспорва
или застрашава правото му на собственост; да посочи способът, по който е
придобил правото на собственост като ангажира доказателства в тази посока; да
индивидуализира спорния имот с точно местоположение, площ, граници; да
представи данъчна оценка на имота за определяне на дължимата държавна такса. С
молба-уточнение от 22.01.2019 г. ищецът посочва, че имотът не бил вазстановен
на собственика А. Й. .
С разпореждане от 05.04.2019 г.
исковата молба отново е оставена без движение с указания за пореден път за индивидуализация
на спорния имот, да обоснове правния си интерес, да насочи иска по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ срещу конкретни ответници, да посочи способът, по който наследодателя
му е придобил правото на собственост като ангажира доказателсва в тази насока.
С молба от 09.05.2019 г. ищецът се е опитал да индивидуализира имота, който бил
част от друг имот с площ от 940 кв.м. по скица № 281/28.08.2018 г. на Община Д.
и представлява "двор към жилищна сграда", а с поисканите
доказателства "ще доказва местонахождението и границите на имота". С
разпореждане от 05.07.2019 г. исковата молба е оставена отново без движение с подробни
указания. С молба от 23.07.2019 г.
ищецът уточнява, че имотът е в землището на с. В., местност "М. м.",
кв. 26 от РП на с. В. 1985 г., двор към жилищна сграда, ливада, с площ по
голяма от 940 кв.м., с граници път ос 154-155 от скицата до имота на Й. Г. Й. , по границата с имота на А. Т. А. до
границата от скица 281 между парцел V -222 и парцел IX- 222.
С обжалваното определение,
предмет на настоящото производство, първоинстанционния съд е приел, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като многократно
дадените указания не са изпълнени.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
На първо място от изложените
факти от ищеца може да се направи извод, че се касае за спор са материално
право по отношение на описвания от него имот. Въпреки дадените от РС-Сливница
указания с разпореждане от 02.12.2018 г. и 05.04.2019 г., ищецът не е посочил
надлежен ответник /ответници/ по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
На следващо място спорната част
от имота не е достатъчно индивидуализирана.Задължително условие
за допустимост на иска е точната
индивидуализация на спорното право, което се постига
чрез посочване на фактите, от
които произтича, вида и характера на правото, страната,
която неоснователно го отрича или
претендира, както и вида на искането
за защита. В исковата молба
следва да се посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота. Само тогава
има яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения
иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този
начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със
съответните указания и само ако те бъдат изпълнени, да разгледа спора по
същество/ така Решение № 247/18.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 449/2011г., I г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК /
Освен чрез
посочване на придобивното основание, спорното
право се индивидуализира и чрез описанието на имота
според действащия регулационен или кадастрален план – местонахождение, площ и граници. В настоящия
случай в
исковата молба имота не е индивидуализиран според
актуалния му статут. Представени са скици извлечение от действащата
ККР на с. В., общ. Д., които са за различни местности - Г.н. и Д., а ищецът
твърди, че имотът се
намира в местност "М. м." . Липсата на
конкретизация в тази насока води до неяснота относно предмета на делото, което
е пречка за разглеждане на спора по същество.
Твърденията
на ищеца, в молба от
09.05.2019 г., че имотът представлява "двор към жилищна сграда", а с
поисканите доказателства "ще доказва местонахождението и границите на
имота" не могат да се споделят, тъй като спорният имот следва да бъде индивидуализиран предварително. Предметът на делото се определя
от ищецът в исковата молба, по който
съдът следва да се произнесе
с решението. Ето защо, след като Б.А. не е отстранил констатираните
от районния съд нередовности на исковата молба, правилно на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК районният съд
е прекратил производството по делото. По тези съображения настоящата инстанция счита обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва да
се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се
остави без уважение.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Б.Д.А. *** срещу
определение № 12 от 21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 747/2018 г. по описа
на РС-гр. Сливница, с което е върната исковата молба, ведно с приложенията и
прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.