№ 150
гр. С., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900210 по описа за 2024 година
Ищецът – М. Д. Г., с ЕГН ********** и адрес в гр.С., чрез процесуалния си
представител - адв. Р. М. от САК, е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл.
432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.ско ш.” № 67А, за заплащане на сумата в размер на
60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило
се на 18.05.2024 год. около 16.35ч. по път II-16, в района на км. 43+500 км между лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № СО 4241 СХ, управляван от М. И. М.,
с ЕГН: ********** и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „1000 ABS“, peг. № СА 6038 К,
управляван от М. Д. Г., по вина на първия водач, застрахован при ответника със
застрахователна полица №BG/22/124001231289 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 17.04.2024год. до 16.04.2025 год., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 30.08.2024год. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.
С протоколно определение на съда от 30.09.2025г. и на основание чл.214 от ГПК
съдът е допуснал изменение на предявеният от М. Д. Г., с ЕГН ********** и адрес в гр.С.
срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ******** иск по чл.432, ал.1 от КЗ, чрез увеличаване на неговия
размер от 60 000 лева на 70 000 лева.
В исковата молба се твърди, че на 18.05.2024 год., около 16.35 часа, по път II - 16, с
посока на движение от гр. С. към гр. С. се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
1
„Голф“, peг. № СО 4241 СХ, управляван от М. И. М., с ЕГН: **********. По същото време
по пьт II -16 с посока на движение от гр.С. към гр. С. /обратно на посоката на движение на
лекия автомобил/ се движел мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „1000 ABS“, peг. № СА
6038 К, управляван от М. Д. Г.. Последният бил с предпазна каска, както и със защитна
екипировка. В района на км. 43+500 водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № СО 4241 СХ навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в същия
момент се движел мотоциклета, вследствие на което настъпило ПТП.
Изложено е още в исковата молба от ищеца, че след пътнотранспортното
произшествие на виновния водач би съставен АУАН с № 1279513 от 18.05.2024 год.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при РУ - С., който съставил
Констативен протокол за ПТП е пострадали лица от 18.05.2024г. По случая било образувано
и водено от РУ - С. ДП № 59/2024г. и била образувана пр. пр. № 1100/2024г. по описа на ТО-
С., Районна прокуратура - К..
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № СО 4241 СХ – М. И. М., който
нарушил правилата на ЗДвП.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди в исковата молба се
навеждат следните твърдения:
Твърди се, че след инцидента ищеца бил откаран с екип на СМП в ВМА – МБАЛ С.,
където бил хоспитализиран за три дни с оплаквания от силни болки в областта на гърба и
силно главоболие. Ищецът твърди още, че в резултат на ПТП е получил следните
травматични увреждания: фрактура на предната колона на десния ацетабулум, фрактура на
горното рамо на десен пубис; световъртеж от централен произход; мозъчно сътресение,
придружено със загуба на съзнание и липса на спомен; екскориации по дясна предмишница,
торса и долните крайници; подкожен хематом на главата в дясно фронтално; рана на
коляното; охлузвания на кожата в областта на кръста в дясно; охлузвания в областта на
дясна предмишница; охлузвания в областта на лявото коляно; охлузвания в областта на лява
подбедрица; охлузвания в областта на лява предмишница; оток на меките тъкани в областта
на лявото коляно; кръвонасядания по лявото бедро; кръвонасядания по лява подбедрица;
кръвонасядания по дясна подбедрица; кръвонасядания по дясна мишница; кръвонасядания
по дясна предмишница; кръвонасядания по лява предмишница; подкожен хематом в
областта на върховата фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка.
Изложено е още в исковата молба от ищеца, че за лечение на получените в резултат на
ПТП травматични увреждания му било назначено медиказентозно лечение и предвижване с
патерици за 30 дни.
Поддържа се в исковата молба, че получените в следствие на процесното ПТП травми
причинили на ищеца болки и страдания със значителен интензитет. Изпитвал страх да
управлява МПС. Случилото се оказало влияние и върху психическото и емоционално
състояние на ищеца.
2
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 18.05.2024г. по отношение
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СО 4241 СХ била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно
дружество.
Ищецът твърди, че предявил на 29.05.2024г. претенцията си пред ответното
дружество. До настоящия момент ответникът не бил изплатил обезщетение по предявената
претенция.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените искове са допустими.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника ЗК
„Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. К. М.. С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове от ищеца по основание и размер, като неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на процесното ПТП. Излага довод, че застрахования при него водач на МПС не е
виновен за процесното ПТП, а вина за същото има само ищеца. Излага, че първоначалния
удар между участниците в процесното ПТП бил осъществен в лентата за движение на лекия
автомобил.
Ответникът оспорва и причинно – следствената връзка между пътния инцидент и
претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът възразява срещу размера на претенциите на ищеца и прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. Г.. Твърди, че
ищецът е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и 2 от
ЗДвП, както и чл.12 от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка и по този начин допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
С отговора на исковата молба се оспорва и претенцията за присъждане на законна
лихва като неоснователна, поради непредставяне от страна на ищеца на всички поискани му
доказателства от застрахователя.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за направени по
делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е признал, че към датата на ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите между него и собственикът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СО 4241 СХ.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът е подал допълнителната искова молба. С
последната ищецът е оспорил направените от ответника с отговора на исковата молба
3
твърдения, възражения и искания.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба. С последния ответникът поддържа изявленията си направени
с отговора на исковата молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 5/18.05.2024год. е, че на 18.05.2024г., около 16.35 часа на път II-16, в района на км.
43+500 км между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № СО 4241 СХ,
управляван от М. И. М., с ЕГН: ********** и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „1000
ABS“, peг. № СА 6038 К, управляван от М. Д. Г. е настъпило ПТП, при което е пострадал
ищеца. Като причина за ПТП в протокола е посочено „навлизане в насрещната пътна лента“.
От изслушаната и приета по делото САТЕ, както и от показанията на св.М. И. М. се
установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 18.05.2024 г. около 16.35 ч. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № CO4241
СХ се движил по път II-16 в посока от с. Г.Б. към гр. С.. Скоростта му в района била от
+500
порядъка на 47 км/ч. Достигайки до района на км. 43 водачът на автомобила отклонил
същия в ляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, където в обратната посока със
скорост от порядъка на 51 -52 км/ч се движил мотоциклет „Кавазаки“ с peг. № СА 6038 К.
Настъпил удар между предна лява част на автомобила в областта на преден ляв калник и
гума и лявата страна на мотоциклета. След удара мотоциклета паднал на пътната настилка,
продължил движението си напред и в дясно спрямо първоначалната си посока и
преустановил движението си в района на мястото описано в протокола за оглед. Лекият
автомобил от своя страна продължил движението си напред и в ляво и преустановил
движението си на мястото описано в протокола за оглед.
Вещото лице сочи, че причината за възникване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водача на лекия автомобил с органите на управление на
автомобила, които действия довели до навлизането на автомобила в лентата за насрещно
движение.
Установява се още от заключението на приетата САТЕ, че водачът на мотоциклета не
е имал възможност да предотврати произшествието, за разлика от водачът на лекия
автомобил.
По отношение уврежданията на ищеца, настъпили в резултат на ПТП е допусната,
изслушана и приета СМЕ, заключението, на която установява, че в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие пострадалият, ищец – М. Г. е получил:
Мозъчно сътресение. Медикобиологичния характер на увреждането бил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
4
Фрактура на предната колона на десния ацетабулум. Медикобиологичния характер на
увреждането бил трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок,
повече от 30 дни.
Фрактура на горното рамо на десен пубис. Медикобиологичния характер на
увреждането бил трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок,
повече от 30 дни;
Рана на коляното, охлузвания на кожата в областта на кръста в дясно, по дясната
предмишница, по лявото коляно, по лява подбедрица и по лява предмишница,
контузия на лявото коляно, кръвонасядания по лявото бедро, лява подбедрица, дясна
подбедрица, дясна мишница и предмишница и лява предмишница, подкожен хематом
в областта на върховата фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка. Медикобиологичния
характер на уврежданията, поотделно и в съвкупност, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно е още от заключението на СМЕ, че получените от ищеца увреждания били в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Периода на възстановяване при ищеца продължил 6 месеца. През този период,
ищецът изпитвал болки, като първите 2 месеца, болките били с по голям интензитет. Към
настоящия момент състоянието на ищеца било добро и той нямал функционален дефицит на
десен долен крайник.
За установяване на твърдените с исковата молба неимуществени вреди на ищеца по
делото са събрани показанията на свидетеля Д.Г.С. – приятел на ищеца. Последният
установява, че ищецът му се е обадил от линейката и така той е разбрал за възникналото
ПТП. Свидетелят сочи, че с М. от линейката провели може би 4 разговора в рамките на 10
минути, като разговорите били едни и същи. Свидетелят разбрал, че ищецът е в шок. Видял
го след като го свалили от линейката в спешното на ВМА. Когато се доближил до него и
започнал да го разпитва, той абсолютно нищо не казал, имал уплашен поглед, даже не го
разпознал. Свидетелят видял, че М. е в съзнание, стресиран, със скъсани дрехи, подуто
коляно и охлузвания.
Свидетелят сочи още, че оплакванията на ищеца продължавали и до сега, като
използването на патерици било около 2 месеца и малко, придвижвал се с патерици и бил с
променена походка. Инцидента повлиял на ищеца, затворил се в себе си, ограничил
контактите си, притеснявал се за живота си, как ще се стекат обстоятелствата за напред, дали
ще е работоспособен, как ще се обгрижва с оглед ежедневните си нужди, и с течение на
времето той качил много килограми. Към настоящия момент ищецът усещал болки в таза в
зависимост от времето, при навеждане и при клякане усещал напрежение в главата.
С определение от 29.12.2024г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на ПТП – 18.05.2024год. по отношение на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СО 4241 СХ е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица №
BG/22/124001231289, валидна от 17.04.2024год. до 16.04.2025 год.
5
Ищецът е предявил пред ответника писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ с молба вх. № 5199 от 29.05.2024г. Няма данни по делото до изтичане на срока по
чл.108, ал.1 от КЗ ответникът да се произнесъл, като определи и изплати застрахователно
обезщетение на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
6
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената от ищеца молба вх. № 5199 от 29.05.2024г.,
по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ ответникът да се произнесъл,
като определи и изплати застрахователни обезщетения. Ответникът освен това не оспорва по
делото, че ищецът е спазил процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ за претенциите предмет на
настоящото съдебно производство.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
peг. № СО 4241 СХ - М. И. М., който по време на движението си е навлязъл в лентата за
насрещно движение.
За ищецът, водач на мотоциклет ударът е бил непредотвратим, видно от
заключението на САТЕ.
Установено бе по делото и че на ищеца при ПТП са били причинени следните
травматични увреждания - Мозъчно сътресение; Фрактура на предната колона на десния
ацетабулум; Фрактура на горното рамо на десен пубис; Рана на коляното, охлузвания на
кожата в областта на кръста в дясно, по дясната предмишница, по лявото коляно, по лява
подбедрица и по лява предмишница, контузия на лявото коляно, кръвонасядания по лявото
бедро, лява подбедрица, дясна подбедрица, дясна мишница и предмишница и лява
предмишница, подкожен хематом в областта на върховата фаланга на 4-ти пръст на лявата
ръка, които увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
7
причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СО 4241
СХ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключена със застрахователна полица № BG/22/124001231289, валидна от 17.04.2024год. до
16.04.2025 год., т.е. към датата на ПТП, 18.05.2024год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на силни и продължителни
физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.
От заключението на обсъдената горе СМЕ бяха установени както интензитета и
продължителността във времето на физическите болки и страдания, понесени от ищеца, така
и последиците за здравето му от нанесените му при ПТП травматични увреждания.
Установено бе, че уврежданията на ищеца са били съпроводени с голяма болезненост към
момента на причиняване на травмите и два месеца след това, като продължителността на
оздравителния му процес била 6 месеца.
Доколкото ищецът е претърпял инцидента на 33 години следва да се отчете и
обстоятелството, че той като сравнително млад човек е бил лишен от възможността да
работи през оздравителния период, а отделно от това са били ограничени и социалните му
контакти, предвид нуждата да се предвижва с патерици.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна
възраст към момента на ПТП – на 33 години, е бил сериозно физически увреден, което
препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и пълноценен
начин на живот.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на М. Г. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
8
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 50 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 30.08.2024 год. /предвид
диспозитивното начало в гражданския процес/ – датата, на която е изтекъл тримесечния срок
за произнасяне от страна на ответника по извънсъдебната претенция на ищеца. Искът по
чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му
предявен размер от 70 000 лева. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът взе предвид и размерите на обичайно присъждани от
съдилищата обезщетения при подобни увреждания от ПТП – Решение № 317 от 21.03.2025 г.
на САС по в. гр. д. № 2116/2024 г.;Решение № 1036 от 17.10.2024 г. на САС по в. гр. д. №
3045/2023 г.
Ответникът направи възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради действия или бездействия на ищеца, довели до
съпричиняване на вредоносния резултат, които не се установиха в производството.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 493/20.09.2024 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете
в размер на 2 000 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 900 лева –
заплатени възнаграждения на в.л., съразмерно с уважената част от исковете.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 30.09.2025 год. договор за правна защита
и съдействие /л.230 от делото/, сключен между ищеца – М. Д. Г. и адв. Р. М. М. от САК с
ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „И.“ № 13, ет.2, ап.4 същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на иска /1 х 50 000
лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 възлиза на 4 650 лева,
което е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
9
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в две съдебни
заседания, в които са събрани показанията на двама свидетели и са приети заключенията на
две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 4650 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 305
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по САТЕ и за съдебно удостоверение. Тъй
като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му се на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от
съда в размер на 300 лева – с оглед изложените съображения за фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия с участието на страните. Същото
обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в
размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се
осъди да заплати на ответника сумата от 215,71 лева, съставляваща разноски и
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК
******** да заплати на М. Д. Г., с ЕГН ********** сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди
лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически
10
болки, страдания и стрес, вследствие нанесени му телесни увреждания в резултат на ПТП,
осъществило се на 18.05.2024 год. около 16.35ч. по път II-16, в района на км. 43+500 км
между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № СО 4241 СХ, управляван
от М. И. М., с ЕГН: ********** и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „1000 ABS“, peг. №
СА 6038 К, управляван от М. Д. Г., по вина на първия водач, застрахован при ответника със
застрахователна полица №BG/22/124001231289 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 17.04.2024год. до 16.04.2025 год., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 30.08.2024год. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер
от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 900 лева /две хиляди и деветстотин лева/,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на адв.
Р. М. М. от САК с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „И.“ № 13, ет.2, ап.4,
сумата от 4 650 лева /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/, съставляваща определено
от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, М. Д. Г., с ЕГН ********** да заплати на
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ******** сумата от 215,71 лева /двеста и петнадесет лева и седемдесет
и една ст./, съставляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11