№ 6903
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3027/20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 50394/2023 г.
по описа на СРС, 179 състав, са уважени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на
ответника „НКН Строй“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца
„Новотехпром“ ООД, ЕИК *********, сумата от 789,21 лв., представляваща
обща продажна цена на стоки, за чиято доставка са издадени Фактура №
**********/18.10.2018 г. и Фактура №**********/18.10.2018 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2023 г. до изплащането на цялата сума.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 750 лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „НКН Строй“ ЕООД.
Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно и
немотивирано. Недоказано било приемането на стоките по фактурите. Лицето
1
В.М. не било служител на ответника. Моли съда да отмени решението и да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу
доводите на въззивника за немотивираност на решението. Счита същото за
правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника „НКН Строй“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на ищеца „Новотехпром“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 789,21 лв., представляваща обща продажна цена на стоки, за чиято
доставка са издадени Фактура № **********/18.10.2018 г. и Фактура
№**********/18.10.2018 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
изплащането на цялата сума.
Ищецът твърди, че стоките по двете фактури са приети от ответника, но
продажната цена не била платена.
2
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва лицето В.М.,
приело стоките, да е негов служител.
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, като
основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
1) между него в качеството на продавач и ответника в качеството на купувач е
сключен договор за покупко-продажба със съдържанието, изложено в исковата
молба; 2) размера на уговорената продажна цена и нейната изискуемост; 3)
предметът на продажбата е надлежно предаден от ищеца на ответника. При
установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже фактите, от
които черпи права – че стоките са приети от лице без представителна власт и
ответникът търговец е възразил веднага срещу това действие.
Търговската продажба е преди всичко консенсуален договор, понеже за
сключването е достатъчно постигането на съгласие между страните, докато
другите действия – предаването на стоката и плащането на цената, са в
изпълнение на вече сключен договор. Цената е съществен елемент от договора
за продажба и тя може да бъде определена в самия договор или да бъде
определяема. За разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, липсата на
съгласие относно цената при търговската продажба не води до нищожност на
договора, която се счита за преодоляна чрез прилагане на установената в чл.
326, ал. 2 ТЗ презумпция. Фактът на доставката по договор за покупко-
продажба и наличието на задължение за заплащане на цената следват от
самото издаване на двустранно подписаната фактура и отразяването в
счетоводствата на страните представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване – в този смисъл Решение № 185 от 14.04.2020
г. по т. д. № 3224 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение,
Решение № 228 от 07.01.2015 г. по търг. д. № 3597 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588 / 2010 г. на
Върховен касационен съд, Определение № 109 от 25.02.2013 г. по търг. д. №
437 / 2012 г. на Върховен касационен съд и много други.
По делото се установява категорично от заключението по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза, че процесните фактури са включени в
Дневниците за покупки от ответното дружество, поради което вещото лице
заключава, че същите са осчетоводени при ответника. Последният е ползвал
3
данъчен кредит по отношение на процесните фактури, поради което изводът
на първоинстанционния съд, че тези действия означават недвусмислено
извънсъдебно признание на задълженията по фактурите, е правилен.
Другото възражение на ответника въззивник е, че лицето В.М. не е негов
служител.
Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването.
Представеният по делото Приемно-предавателен протокол № 549 ВМ-
18.10.2018 г. е подписан от лицето В.М., посочен като представител на
ответното дружество. Съобразно правилото на чл. 301 ТЗ при ответното
дружество е следвало да възрази срещу приемането веднага след узнаването.
Доколкото се установи, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника и последният е ползвал данъчен кредит за тях, то
съдът приема, че същият безсъмнено е узнал за приемането на стоките,
отразено в Приемно-предавателния протокол. По делото не са ангажирани
доказателства за това, че ответникът е възразил срещу приемането, напротив,
безспорно се установи, че фактурите са осчетоводени. Възражението на
ответника въззивник е неоснователно.
При тези обстоятелства исковете на ищеца се явяват основателни, а
решението на първата инстанция – правилно, поради което подлежи на
потвърждаване.
По отношение на разноските:
При този изход от делото право на разноски има въззиваемият.
Претендирани са 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като са представени
доказателства за действителното им плащане. Същите следва да се възложат в
тежест на въззивника.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3027/20.02.2024 г., постановено по гр.д. №
50394/2023 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „НКН Строй“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Новотехпром“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 400 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5