№ 6013
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100509869 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на А. Т. К., чрез процесуален
представител адв. Н. К., ответник в първоинстанционното производство
срещу решение № 717/12.01.2024 г. на СРС, 24 състав, постановено по гр.д. 26
823/2022 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с
чл. 150 от ЗЕ е признато за установено, че същата дължи сумата от 1 911, 73 –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 28.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 258, 27 лв. –
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 30.04.2021 г., сумата от 38, 37 лв. - цена за услугата за дялово
разпределение в периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху нея от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2022 г. по ч.гр.д.
10 539/2022 г.
1
В жалбата са наведени възражения, че в процесния период ответницата
– въззивник не е била титуляр на партидата и липсва наличие на
облигационни отношения между страните. Иска се отмяна на съдебното
решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази
част да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Директ“ ЕООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е титуляр на партида при ищцовото
дружество.
2
Видно от съдържанието на нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ /отм./ № 73, нот. дело 473/91 г. на Първи нотариус при
СРС, А. Т. К. е призната за собственик на ап. 21, находящ се в жилищната
сграда № ****, комплекс „Христо Смирненски“. При тези данни по делото,
въззивникът – ответник се легитимира като собственик на имота на годно
правно основание.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Обстоятелството, че имотът е
присъединен към топлопреносната мрежа се установява от предствените по
делото писмени доказателства и изслушаната пред СРС съдебно-техническа
експертиза. При тези данни по делото, въззивникът – ответник е клиент на
топлинна енергия и за него съществува задължение да заплащат цената на
доставяната топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части, топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е част от предмета на спора, че в сградата, в която се намира
процесния имот е въведена системата за дялово разпределение, а
индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в
процесния период от „Директ” ЕООД, предвид представените документи за
извършвани отчети.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
3
състав намира, че безпротиворечиво е установено, че правото на собственост
върху процесния по делото имот е в патримониума на ответницата –
въззивник, както и че същата е в договорно правоотношение с въззиваемата
страна по повод доставка на топлинна енергия. Поради което заявените в тази
връзка възражения във въззивната жалба се възприемат като неоснователни от
състава на съда.
При липсата на други наведени в жалбата възражения и поради
съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС,
решението на първоинстанционния съд следва да потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 717/12.01.2024 г. на СРС, 24 състав,
постановено по гр.д. 26 823/2022 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от
ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ е признато за установено, че А. Т.
К. дължи сумата от 1 911, 73 – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 258, 27 лв. – мораторна лихва върху задълженията за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 30.04.2021 г., сумата от 38, 37 лв. - цена за
услугата за дялово разпределение в периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2022 г.
по ч.гр.д. 10 539/2022 г.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца
4
– „Директ“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 21, ап.3,
секция А-Б.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5