№ 173
гр. Момчилград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20245150100206 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск от Ю. А. О., с постоянен адрес в с.Ж....., ул.“3дравец“,
№10, общ.Кърджали, обл.Кърджали, с ЕГН:**********, чрез пълномощник
адв.В. Я. от АК Кърджали против Х. Х. О., с постоянен адрес в с.Г.....,
ул.“Извън регулация“, №51, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН:**********,
с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са сключили
граждански брак на 18.04.1989 год. в с.Г....., общ.Кирково, обл.Кърджали, за
което е съставен акт за граждански брак №1/18.04.1989год. от длъжностното
лице по гражданско състояние при с.Г....., общ.Кирково, обл.Кърджали. В
началото съвместният им живот протичал нормално. Заживяват в с.Г.....,
общ.Кирково, обл.Кърджали. В последствие отношенията им се влошават по
вина на ответника. Същият започва да злоупотребява с алкохол. Да не се
прибира в къщи. Престава да полага грижи за семейството си. По данни на
доверителката му, Х. О. няколкократно е упражнявал спрямо нея физическо
насилие. На същата става достояние от трети лица, че ответника има и
извънбрачна връзка. Отношенията им стават дотолкова нетърпими, че ищцата
преди повече от около десет години се разделя със съпруга си. От тогава и до
1
настоящият момент между тях е налице фактическа раздяла. Не поддържат
отношения помежду си. По време на брака страните имат родено едно
единствено дете, което е починало при пътно транспортно произшествие.
Страните не притежават семейно жилище, поради което съда не следва да се
произнася по този въпрос. Твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, съществувал само формално и следва да бъде прекратен. Счита, че
причината за разстройството на брака се дължи на виновното поведение на
ответника. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
гражданския брак между тях по вина на ответника. Претендира за разноски
по делото.
В с.з. ищцата Ю. А. О. се явява лично и с пълномощник, адв.В. Я..
Подържа иска, така както е предявена. Твърди, че от десет години не живеят
заедно, а от две години нямат и никакви контакти помежду си и не поддържат
такива. Пълномощника на същата моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака между страните по вина на ответника, като същият да бъде
осъден да заплати направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок ответника Х. Х. О. чрез
пълномощник адв.К. Б. от АК Кърджали е депозирал писмен отговор, който
отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за
допустим и основателен, но счита, че вината не е само негова, а може би е
взаимна и с оглед на дългата фактическа раздяла не може да му се търси вина.
В с.з. ответника Х. О. не се явява. Пълномощника на същия адв.Б. моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, без да
се произнася по вината, алтернативно – по взаимна вина, като разноските по
делото да си останат за всеки един от тях, така както са направени.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак от 25.03.1991 год.
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №1/18.04.1989 год. се
установява, че страните са сключили граждански брак на 18.04.1989 год. в
с.Г....., общ.Кирково, обл.Хасково.
По делото са събрани и гласни доказателства.
2
От показанията на св.Х.... Х..... .... се установява, че страните повече над
десет години не живеят заедно. Той бил от едно село с Ю., от с.Ж....., мъжа й
го виждал доста време в определени места, по заведения, по казина. Те се
оженили през 1988-89 год. и отишли да живеят при родителите на мъжа й в
с.Г...... Между тях имало доста проблеми, даже няколко пъти я е виждал в
синини, с детето да се връща, даже лежала и в болницата около 20 дни заради
синините, които са й били причинени от мъжа й. Спомням си също така, че тя
на 3-4 пъти се е връщала в селото с детето си, заради това, че е била бита от
мъжа си. Той го е виждал и пиян, комшии от селото също са му казвали, че са
го виждали пиян и в казина, не се е прибирал в къщата си. Не съм го виждал
да полага грижи за семейството си, както се вика постоянно бил на път. Не
вярва Ю. да го е предизвиквала с нещо. Злоупотребявал е с алкохол и я е
биел. Тя от около 15 години е в Турция, идваше в България, отиваше и в
Турция, той в Турция не е имал никакви отношения с нея.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като се
установи, че същият имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск за развод за доказан по основание. Отношенията между
съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност,
разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и
отчуждили един от друг. Брачната криза и настъпилия в следствие на
фактическата раздяла разрив в отношенията между страните водят до извода,
че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения
между страните, поради което запазването на брака им е безпредметно. С
оглед на което, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е
лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в
отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака
и не е в интерес на същите. По тези съображения съдът намира, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК,
което обуславя извод за основателност на иска за развод и същият следва да
бъде допуснат от съда.
3
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника. От събраните по делото гласни доказателства за
съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът Х. Х. О., който е проявил безотговорно
отношение към брака, злоупотребявал с алкохола и налагал физически
тормоз над ищцата. Според съда, именно това поведение на ответника е
обусловило и станало причина за настъпилото отчуждаване между страните,
като е допринесло за окончателния разрив на съпружеските им отношения.
Така установените брачни провинения на ответника – безотговорно
отношение към брака, психически и физически тормоз над ищцата, за което
си поведение същият няма как да не знае, че руши основите на брака,
безусловно ангажират брачната му вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Поради което, за съда се налага извода,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
ответника, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.
Няма доказателства страните да са придобили семейно жилище,
движими или недвижими вещи, СИО, поради което съдът намира, че не
следва да се произнася в тази връзка.
Страните са работоспособни,поради което издръжка по между им не се
дължи.
По разноските:
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените от нея деловодни разноски в размер на 1225 лв., от
които 25 лв. д.т. и 1200 лв. адвокатски хонорар, както и по сметка на РС
гр.Момчилград сумата в размер на 40,00 лева държавна такса за окончателно
решаване на делото.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
4
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК БРАКА, сключен на
18.04.1989 год., за което е съставен акт за граждански брак №1/18.04.1989
год. от длъжностното лице по гражданско състояние при с.Г.....,
общ.Кирково, обл.Хасково, между Ю. А. О., с постоянен адрес в с.Ж.....,
ул.“3дравец“, №10, общ.Кърджали, обл.Кърджали, с ЕГН:**********, и Х. Х.
О., с постоянен адрес в с.Г....., ул.“Извън регулация“, №51, общ.Кирково,
обл.Кърджали, с ЕГН:**********, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответника Х. Х. О..
ОСЪЖДА Х. Х. О., с постоянен адрес в с.Г....., ул.“Извън регулация“,
№51, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН:********** да заплати на Ю. А.
О., с постоянен адрес в с.Ж....., ул.“3дравец“, №10, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, с ЕГН:**********, сумата от 1225 лв., представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Х. О., с постоянен адрес в с.Г....., ул.“Извън регулация“,
№51, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН:********** да заплати по сметка
на РС Момчилград сумата в размер на 40,00 лева, окончателна държавна
такса за решаване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5