№ 18881
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110124555 по описа за 2025 година
Ищецът С. В. Р. предявява искове за признаване на договор за заем, сключен на
27.1.2023г.№*** с ответника „ Би Енд Джи Кредит „ ОД, е нищожен, съединен евентуално, с
иск за признаване нищожността на клаузата, регламентираща лихвен процент и ГПК, както и
чл.9 от договора. Ищецът счита, че при сключването му са нарушени разпоредбите на
чл.10,ал.1,чл.11, ал.1,т.7-12 и 20, и ал.2 и чл.12, ал.1,т.7-9 ЗПК- договорът е изписан на по-
малък от 12 шрифт, не е посочен срок, не е посочена методика за изчисляване на референтен
лихвен процент, не е посочено кои разходи формират ГПР, не е посочено какво се включва в
месечната вноска, както и каква част от главница, лихва и такса се погасяват. Оспорват се
като нищожни разпоредбите на чл.9 от договора, като се счита, че предвидените две такси
следва да се включат в ГПР, а посоченият 42 % не е реален. Сочи се, че реално, няма
представени допълнителни услуги, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19,4 ЗПК.
Оспорва се клаузата за възнаградителна лихва, доколкото се счита, че същата не може да
надвишава 3 пъти размера на законната.
Ответното дружество в срока за отговор, оспорва предявените искове, като счита, че
не се нарушават добрите нрави, нито заобикаляне на закона. Сочи се, че двете такси не
следва да се съдържат в ГПР, защото сключването на договор за услугата не е задължително
условие за получаване на кредита, а ищецът сам е пожелал получаването им. Бързо
разглеждане предхожда усвояването на кредита, а динамично плащане, не е действие
свързано с управление на кредита. Сочи се, че размерът на шрифта е 12, както и че ОУ са
подписани от ищцата. Относно лихвата, се сочи, че ищцата е подписала СЕФ, като
лихвеният процент е фиксиран, а посочването на методика е задължително само при
референтен лихвен процент. Сочи се, че в договора е посочен срок 12 месеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са установителен
иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите
нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по цитираните разпоредби – по
отношение договора за кредит съединен, при условие на евентуалност, с установителен иск
за нищожност на конкретни разпоредби от договора за кредит.
С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 27.2.2023г. са сключили писмен договор за кредит, при следните
параметри: сумата 1200лева главница, сумата от 38,5 % ГЛП, посочен ГПР 42,00 %,
дължими такси „бързо разглеждане на искането за кредит“ от 426,36 лева и „динамично
плащане по кредита“ – 639,48 лева, на същата дата, ищецът е получил от ответника сумата
1200лева. Страните не спорят, че ако аритметично, към ГПР се добавят сумите по двете
такси, то същият ще надвиши 50 %. С определението, съдът е съобщил на страните, че му е
служебно известно, че към датата на сключване на договора, законната лихва възлиза на 10
%.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ищеца е отпуснат заем от 1200
лева, при ГПР 42 %, фиксиран годишен лихвен процент 38,5 %, дължими такси „бързо
разглеждане на искането за кредит“ от 426,36 лева и „динамично плащане по кредита“ –
639,48 лева,.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
2
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че таксата за експресно разглеждане се включва
както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла
на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Съгласно дефинициите на ОУ , приложени към исковата молба, тази такса се сочи да
се дължи за допълнителна, но незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя,
която гарантира експресното обслужване – обработка на искането, тоест, приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, и изплащането на сумата преди искания на
други клиенти. Услугата се предоставя преди сключването на договора, поради което и с
оглед нейния характер, то същата услуга е непосредствено обвързана със самия кредит –
уговаря се поведение на заемодателя / разглеждане на документи/ преди сключване на
договора и поведение на заемателя по усвояване на кредита – приоритетно превеждане на
сумата. Едновременно с това, таксата се дължи за част от задълженията на кредитора,
съответни на самото отпускане на кредита – оценката на платежоспособността на длъжника,
което следва да се извърши „експресно“. Същата е във фиксиран размер, не се доказа
потребителят да може да влияе на размера й .
Ответникът, в отговора, е изложил твърдение, че в рамките на преддоговорните отношения
на страните, ищецът е избрал услугата, като е бил наясно, че ще дължи такса за нея, за което
съдът указа на ответното дружество , че не сочи доказателства. Процесуални действия
вследствие на тези указания не бяха предприети. Следователно, следва да се приеме
твърдението на ищеца, че е узнал за размера на таксата едва при подписване на договора, на
собствено основание, не се представиха доказателства, че действително е имал възможност
да направи информиран избор. Соченото от ответника, че ищецът е можел да избере кредит
без тази услуга, ведно с разглеждането на документи за срок от поне 7 дни, принуждава
потребителя да избере кредит с такса за експресно обслужване/ като научава размера й едва
с подписване на договора/. Следователно, при липса на предвидени насрещни задължения на
кредитора, за които да се дължи тази такса / по твърдения на ответника, таксата се дължи за
действия преди сключване на договора/, разпоредбата се явява неравноправна, нищожна,
като противоречаща на чл.10а ЗПК, едновременно с това, с нея се цели заобикаляне на
закона – без да се извършва услуга от кредитора, от длъжника се търси заплащане, като
3
законът се заобикаля, като се вписва, че сумата се дължи за услуга, която е извършена.
На собствено основание, таксата не е включена в ГПР, въпреки че същата е в рамките
на общ разход по кредита, които следва да включват всички разходи, които законът допуска
да се възлагат на длъжника, които са свързани и са зависими от договора и са направени във
връзка със сключването му.
Посоченият в договора ГПР от 42 % не е действителен, тъй като в него не е отчетена
тази такса, която съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и
§ 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора, многократно надхвърля позволения
от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл.
19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите,
когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които
обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при
изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг.
Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да
бъде прогласен за нищожен договорът за кредит.
Ето защо, СРС намира,че договорът е недействителен и главния иск следва да се
уважи, а евентуалният – да се остави без разглеждане.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски има само
ищецът, на когото се присъжда внесената държавна такса 50 лева.
Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2
ЗАдв.
Възраженията на ответното дружество по присъждането на възнаграждение,
направени в отговора, са, че СРС следва да слезе под минимума по Наредба.
При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че защитата е една и съща по главен и евентуални искове, спорният
въпрос, разгледан от съда е относно ГПР, в която посока е и защитата на ищеца, същата
защита не изисква множество процесуални действия, защита по доводи, поради което и при
условие, че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание / без
присъствие на страните/, по един спорен и то правен въпрос, следва да се определи
възнаграждение от общо 400 лева. СРС намира, че по този начин се спазва Решение по
съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ Електро България и Решение по дело C‑438/22 , че
съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, а възнаграждението се определя с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
При тези мотиви Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че договор за потребителски кредит MAX *** /
сключен на 27.2.2023г. между С. В. Р. ЕГН ********** с адрес ***, и Би Енд Джи
Кредит ООД ЕИК ********* с адрес град София, улица Незабравка № 25, етаж 5, е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗРАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С. В. Р. ЕГН ********** с адрес
***против Би Енд Джи Кредит ООД ЕИК ********* с адрес град София, улица Незабравка
№ 25, етаж 5 евентуален иск за признаване, че разпоредбите на договор за потребителски
кредит MAX *** / сключен на 27.2.2023г. за: лихвен процент от 38 %, ГПР от 42 %, чл.9 , са
нищожни.
ОСЪЖДА Би Енд Джи Кредит ООД ЕИК ********* с адрес град София, улица
Незабравка № 25, етаж 5да заплати на С. В. Р. ЕГН ********** с адрес *** сторените по
делото разноски от 50 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на С. В. Р. ЕГН ********** с адрес *** по делото, от 400 лева.
ОСЪЖДА Би Енд Джи Кредит ООД ЕИК ********* с адрес град София, улица
Незабравка № 25, етаж 5 да заплати на адвокат М. Л. Л., САК, ЕГН ********** с адрес на
кантората град София, улица Гургулят № 31, офис – партер, сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5