РЕШЕНИЕ
№ 20632
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110104556 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Л. А. С., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в
размер на 863.37 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за период 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 40.60 лева главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.12.2021г. – 30.04.2023г., които услуги
са предоставяна за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София,
ж.к. „Х. Д.“, блок ..., вх...., ет..., с абонатен номер ..., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2025г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сума от 222.52 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 20.01.2025г., както и сумата 11.85 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.02.2022г. – 20.01.2025г.
Ищецът твърди, че ответникът имат качеството на потребител на топлинна енергия през
процесния период като собственик на топлоснабдения имот по реда на наследствено
правоприемство от Т. Г. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х. Д.“, блок ..., вх..., ет. .., като ответника
имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в
45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната
енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди,
че представител на етажната собственост в сградата– етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга
за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на
паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответника Л. А. С. редовно уведомена за исковата молба чрез получаването лично на
препис от нея на 19.05.2025г. видно от съобщение л. 63 от делото, в срока по чл. 131 ГПК не
подават писмен отговор.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД, представя
исканите документи.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 15.08.2002г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Техем Сървисиз“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на
решението договор от 23.09.2002г., който урежда отношенията между страните по повод
отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този
отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е
също договор между ищеца и това дружество от 03.06.2020г., който от своя страна урежда
отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово
разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на
вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното,
съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било
спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
2
По делото се доказва от представения договор за продажба, че топлоснабдения имот е
придобит от А. Б. С. и Т. Г. С.. Придобития имот е идентичен с настоящия с оглед
изявлението на Столична община, район Подуяне, съдържащо се в писмо с вх. №
.../07.08.2025г., според което е извършена преномерация на блокове 9 и 9а в един блок ....
Установява се, че Т. Г. С. е починала на 17.09.2013г. и е оставила за свой наследник своя
син – ответника Л. А. С. /л. 33/.
Представена и приета е декларация по чл. 14 ЗМДТ от която се извежда, че имотът е
деклариран в собственост на ответника Л. А. С. в резултат на наследяване.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответникът Л. А.
3
С. в рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот по силата на
наследствено правоприемство. Обстоятелството, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот се признава от него в открито съдебно заседание.
Като собственик на имота той се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в
какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По делото страните не спорят и ответника признава в открито съдебно заседание, че
имотът е топлоснабден и се дължи стойността на топлинна енергия в размера на търсените
суми. Обстоятелствата се доказват и от представените отчети от третото лице-помагач,
видно от които отчитането на ТЕ е по реален отчет, както и че дялово разпределение е
извършвано законосъобразно.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът е ползвал доставяна от ищеца
топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност.
С оглед признаване на претенцията от ответника, ищецът е поискал постановяване на
решение при признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск.
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага
с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви
по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да
бъдат уважени в заявения размер.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
4
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в размер на 150.00 лева, от които 50.00
лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание
чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Х. Д. блок ..., вх..., ет...,
ап...2, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми:
основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в размер на
863.37 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за период 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 40.60 лева главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.12.2021г. – 30.04.2023г., които услуги
са предоставяна за топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к.
„Х. Д.“, бл..., вх. .., ет..., с абонатен номер ...., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 27.01.2025г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане
на сума от 222.52 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 20.01.2025г., както и сумата 11.85 лева мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.02.2022г. –
20.01.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. А. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 150.00 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5