РЕШЕНИЕ
№ 1456
гр. Плевен, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430101824 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от “***” ЕАД-*** против Л. И. Я., в която се
твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в ***, аб. №*** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ, като наследник
на И. Л. Я.. Твърди се, че е ползвана топлинна енергия за периода 01.01.2023г.-
31.01.2025г., която не е заплатена в размер на 522,79лв. Твърди се, че дължи и
лихва за забава за периода 02.03.2023г.-05.03.2025г. в размер на 68,93лв.
Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ищеца е
съсобственик/ ползвател- абонат на “***”ЕАД, което е доставчик на топлинна
енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на
нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
1
топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в
***, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се,
че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "***" ЕАД на потребители за битови нужди в *** от 2007
и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г.
и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.Претендират се
направените разноски.
Ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази доводите ни ищеца, намира за установено следното:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.
18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
2
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
'*** ЕАД на потребители за битови нужди в ***, които се изготвят от '***"
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "***" ЕАД на потребители за битови нужди в ***-
приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане
на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Не е спорно, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/
сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Видно от доказателствата по делото, е че ответникът е потребител на
предоставена топлинна енергия с абонатен№***, за имот, находящ се в
3
***.Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред, поради
което съдът приема за доказани посочените в тях обстоятелства.Отделно в с.з.
ищецът е представил доказателство, че ответникът е заплатил част от
дължимите суми в общ размер на 154,05лв., което е извънсъдебно признание
на изложената фактическа обстановка в ИМ.
Погасяването поради плащане на различните по вид задължения, следва
да бъде по правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД – когато изпълнението не е
достатъчно да покрие всички задължения, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Следва да се има
предвид, че под „разноски” в тази норма не се имат предвид съдебните
разноски, направени от страната, т.к. те подлежат на уреждане от други норми
– процесуалните норми на ГПК, поради което погасяването на адвокатски
хонорари и държавни такси, ако е направено от ищеца в счетоводството е
неправилно. Погасени поради плащане към датата на устните състезания по
реда на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД е лихвата изцяло и част от главницата или остава
дължима главница в размер на 437,67лв.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по настоящето дело, които следва да
заплатят на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение следва да е
100лв., както е и претендирано.
Предвид представения списък, следва ответникът да заплати на ищеца
сумата общо 215лв., разноски по делото.
4
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.79 от ЗЗД Л. И. Я., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на “***” ЕАД ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** ,
следните суми: сумата от 437,67лв. – остатък от главница за топлинна енергия
за периода: 01.01.2023г. до 31.01.2025г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата -24.03.2025г. до окончателното
изплащане на същата, като за разликата до претендираната главница 522,79лв.
и за лихва за забава в размер на 68,93лв. за периода 02.03.2023г.-05.03.2025г.,
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79 и чл.86 от ЗЗД, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Л. И. Я., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, сумата 215лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5