Решение по гр. дело №625/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 237
Дата: 9 май 2025 г.
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20211800100625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20211800100625 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Я. П. С. и С. Г. С.,
двамата от с. К., с която са предявени частични искове срещу В. С. Б. и М. В. Б. с правно
основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 48 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева /част от общо
дължима сума в размер на 200 000 лева за всеки ищец/ в резултат на смъртта на дъщеря им
В. Я. П.а, настъпила на 04.06.2021 год. вследствие умишлено престъпление, извършено от
ответника М. В. Б., като ответницата В. С. Б. е негова майка.
С определение в о.с.з. на 03.04.2025 год. съдът е допуснал изменение на предявените
искове чрез увеличаване на техния размер от 30 000 лева до 200 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците /т.е. до пълния размер на
претендираното като дължимо обезщетение на всеки ищец/, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 04.06.2021 год. до окончателното изплащане.
На ответниците чрез назначения им особен представител адв. Н. от САК е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването е постъпил
писмен отговор.
В писмения отговор ответниците оспорват иска. Сочат, че по делото има достатъчно
данни за наличието на „психично заболяване“ на ответника М. Б., което макар и да не е от
категорията, изключваща вменяемостта по наказателното право, може да се квалифицира
като „неспособност на лицето да разбира или ръководи постъпките си“ и в тази връзка не
следва да носи гражданска отговорност по предявения срещу него иск. Родителят също не е
могъл да предотврати вредите, тъй като не е можел да осъществява ефективен контрол върху
непълнолетния извършител, поради което не следва да се ангажира отговорността му по чл.
1
48 от ЗЗД. Считат още, че предявените искове са завишени по размер. Молят съда да ги
отхвърли като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Детето В. П.а е родена на 25.10.2013 год.
С присъда № 31 от 17.07.2023 год. по нохд. № 308/2022 год. по описа на СОС
подсъдимият М. В. Б., роден на 01.10.2005 год. в гр. Самоков, с постоянен адрес в с. К.,
българин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, е признат за виновен в
това, че на 04.06.2021 год. в с. К. в масивна тухлена постройка на ул. „26-та“, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил малолетната В. Я. П.а, поради което и на
основание чл. 116, ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК и във вр. чл. 54, ал. 1
от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 месеца, като
подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е
извършил деянието по особено мъчителен за убитата начин – престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Подсъдимият е признат за виновен и в това,
че на посочената дата и място е направил опит да се съвкупи с В. Я. П.а, ненавършила 14
години, като я принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2
вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от
четири години. Съдът е наложил на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия най-
тежкото от така определените му наказания, а именно – наказание лишаване от свобода за
срок от 4 години и 8 месеца.
С решение № 4 от 08.01.2024 год. по внохд. № 1144/2023 год. на САС е изменена
присъдата от 17.07.2023 год. на СОС, като подсъдимият е признат за виновен да е извършил
убийството на малолетната В. П.а и по особено мъчителен начин, квалифицирано като
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК,
като е увеличил наложеното му наказание на 8 години лишаване от свобода. Съдът е
изменил, като е увеличил размера на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо
най-тежко наказание на подсъдимия от 4 години и осем месеца на 8 години лишаване от
свобода. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил определеното най-тежко наказание в
размер на 8 години лишаване от свобода с 4 години, като е определил наказание лишаване от
свобода за срок от 12 години.
С решение № 269 от 01.05.2024 год. по кнд. № 336/2024 год. по описа на ВКС на РБ е
изменено решение № 4/08.01.2024 год. на САС, като е намалено наложеното на М. Б. на
основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК
наказание лишаване от свобода от осем на 6 /шест/ години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
съдът е определил като общо най-тежкото измежду наложените по това производство
наказания – лишаване от свобода за срок от 6 години, търпимо при първоначален общ
режим. Решението е отменено в частта по приложение на чл. 24 от НК. Решението е
оставено в сила в останалата част.
Видно от мотивите на съдебните актове в наказателното производство, смъртта на В.
се дължи на механична асфиксия от притискане на дихателните отвори – устните и носа на
2
детето от страна на подсъдимия М. Б..
Според показанията на св. А. - баща на ищеца, семействата на ищците и на
ответника живели в един двор в с. К.. Ответникът М. им бил роднина, като ищците редовно
му помагали, като му купували храна и му давали джобни пари, за да посещава редовно
училище. Бащата на ответника починал. В. била кротко и послушно дете; живеела заедно с
родителите си и ходела редовно на училище. Родителите възприели много тежко новината за
убийството й. Това било огромна трагедия за цялото семейство. Детето било погребано в с.
К.. Ищците и досега редово посещават гроба й и не са я забравили. Самият свидетел често
си спомня за внучката си и му става лошо при спомена за случилото се.
Съгласно показанията на св. С. – брат на ищеца, родителите преживели много тежко
загубата на детето си. Прилошало им при новината за убийството, започнали да треперят и
да плачат. Чувствали се много зле и не спирали да плачат дълго време след загубата. И
понастоящем, щом се сетят за детето си, плачат. Почитат редовно паметта му. До убийството
за детето били полагани всички необходими грижи от неговите родители, като В. била най-
глезеното дете в семейството. Ищецът Я. имал още пет по-големи деца. Родителите на В.
помагали много на ответника, като му купували храна, вода и му давали пари. Помагали
приживе и на баща му, който бил много болен и малко по-късно починал. Свидетелят не
знае ответникът да е страдал от заболявания. М. споделял планове за бъдещето си, като
искал да си построи още една стаичка до къщата на ищците. Няколко месеца преди
убийството майката на М. се преместила в гр. Самоков и го оставила да живее сам в същата
постройка, където била убита В., като той бил оставен там сам, без вода и храна и без пари.
Ответникът се препитавал, като събирал гъби и билки в гората и ги продавал. Семейството
на ищците също му помагало, с каквото може.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове следва да се квалифицират като такива по чл. 45, чл. 48, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира, че ищците са доказали в съответствие с разпределената им
доказателствена тежест елементите на фактическия състав, необходим за уважаване на
предявените искове, а именно: твърдяното непозволено увреждане – това, че на 04.06.2021
год. в с. Трудовец е настъпила смъртта на дъщеря им В. Я. П.а, вследствие умишлено
престъпление, извършено от ответника М. В. Б.; настъпване на претендираните
неимуществени вреди, както и причинната връзка между виновното противоправно
поведение на ответника и претърпените вреди.
Съгласно твърденията в исковата молба и представените по делото писмени
доказателства налице е противоправно поведение от страна на ответника, което е в
причинна връзка с настъпилите за ищците вреди от непозволеното увреждане – извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК.
Налице е влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за съда,
който разглежда гражданските последици от деянието относно факта на извършването му,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД
в случаите на смърт, е изяснен с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., №
3
5/1969 г. и № 2/1984 г. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение
следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки
действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от
неговата загуба. Сред лицата с право на обезщетение са и родителите на починалия, които в
най-висока степен са засегнати от смъртта му. От гледна точка на въведения в чл. 51, ал. 1
ЗЗД обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и търпените от
родителите неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното
отнемане на живота на детето им препятства възможността да му дадат своята родителска
любов, закрила и подкрепа. От момента на неговото раждане, поради нормално присъщото
на биологичната връзка помежду им съдържание, родителите най-осезателно и най-
интензивно понасят отрицателните последици от безвъзвратната загуба на детето си.
Връзката между дете и родител започва от момента на раждането и с всяка изминала година
до пълнолетието същата се заздравява и задълбочава. В хода на тези отношения
първоначално родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата
си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за живота, градят
планове за живота на порастващите им наследници и обвързват своите такива с тези на
децата си.
Внезапното прекъсване на така изградените отношения на любов, обич, уважение,
близост, подкрепа и взаимопомощ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно
семейство, при който семейните отношения са били от типа, посочен по-горе. Още по-силно
е стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при които
прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му. Болките и страданията
за родителите идват не само от загубата на близкия човек и състоянието на празнота и
безпомощност, но и от осъзнаването на факта, че в бъдеще детето няма да е до тях, няма да
го виждат, докосват, да споделят с него и да получават синовна подкрепа.
За установяване отношенията в семейството, както и за търпените от ищците
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата му, по делото са разпитани
свидетелите А. и С., според които ищците преживели много тежко новината за смъртта на
детето, като дотогава семейството живеело в разбирателство и обич и родителите полагали
всички необходими грижи за В., която като най-малко дете в семейството била любимка на
всички. Станалото било огромна трагедия за цялото семейство, като родителите и досега
редово посещават гроба й и не са я забравили, като и понастоящем, щом се сетят за детето
си започват да плачат.
Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. възрастта на детето, реакцията на
родителите след трагичния инцидент и тежкото и болезнено преживяване на внезапната
загуба, разклатила емоционалното им състояние и причинила им силна психична травма,
настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените от всеки от ищците
неимуществени вреди възлиза на сумата от по 150 000 лева, която отговаря на създадения от
съдебната практика ориентир (вж. Решение № 212 от 11.01.2018 г. на ВКС по т. д. №
738/2017 г., ІІ т. о.; Решение № 254 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 32/2012 г., II т. о. и др.).
При определяне на тези размери съдът взе предвид конкретно установените неимуществени
увреждания, продължителността и степента на претъпените болки и страдания от загубата
4
на дете, които ищците са търпели и продължават да търпят, възрастта на пострадалата - на 7
г., начинът, по който е била умъртвена - насилствено, по особено мъчителен начин,
придружено с опит за изнасилване и как това се е отразило на родителите, социално-
икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни случаи и идентични
увреждания.
Съдът намира, че ответниците не доказаха възраженията си, изложени в отговора на
исковата молба, че ответникът към момента на деликта е бил неспособен да разбира или
ръководи постъпките, както и че ответницата – негова майка не е била в състояние да
предотврати настъпването на вредите, т.е. че е налице изключението по чл. 48, ал. 3 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението за липса на основания за солидарна отговорност на
родителя – майката на деликвента. Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от
децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях, като от значение за
пораждане на отговорността на родителите по чл. 48, ал. 1 ЗЗД и солидарната им
отговорност с деликвента е възрастта на деликвента към извършване на деянието, а не към
предявяване на иска за ангажиране на отговорността му, поради което и навършването на
пълнолетие в последващ момент е ирелевантно за процесуалната и материалната
легитимация на родителя. Солидарната отговорност е предвидена изрично в чл. 53 ЗЗД – в
случая увреждането е причинено от деликвента с личните му действия и от неговия родител,
който не е упражнявал родителски надзор над детето си и не е осъществил достатъчно и
ефективно възпитание. Съдът намира за недоказано възражението по чл. 48, ал. 3 ЗЗД за
освобождаване на родителя от отговорност – нито са конкретизирани, нито доказани
обстоятелства, поставящи майката на първия ответник в невъзможност да предотврати
настъпването на вредите. Не се доказаха особености в характера или психически или др.
заболявания на ответника, които да са възпретяствали майката да упражнява ефективен
контрол върху него. Съгласно показанията на св. С. ответникът не е страдал от заболявания,
посещавал е училище, дори е споделял планове за бъдещето си, като искал да си построи
още една стаичка до къщата на ищците. Същият се справял сам и в бита лично и с помощта
на семейството на ищците, като дори успявал да припечели пари, като събирал гъби и билки
в гората и ги продавал. По делото не се установи предхождащо убийството проблемно
поведение на ответника и невъзможност майката да се справя с възпитанието му. Напротив,
по делото се доказа от свидетелските показания и мотивите на постановените съдебни
актове, че майката е напуснала жилището в с. К., където е пребивавала с делинквента и
другите си двама сина 5-6 месеца преди това и е оставила М. да живее и да се справя сам на
крехката възраст 15 години, т.е. тя сама се е поставила в невъзможност да упражнява
ефективен родителски контрол, да се грижи за него и да го възпитава.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение – Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о.
Претенцията за мораторна лихва от датата на деянието е основателна, на основание чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД.
5
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на адв. Г. Б. Х. и сумата 16 650 лева – възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като адвокатът е
представил договор за правна защита и съдействие с отразяване на съответното
обстоятелство. Възнаграждението е определено съобразно уважената част от исковете в
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на СОС и сумата 12 000
лв. - държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:

ОСЪЖДА М. В. Б. с ЕГН ********** и В. С. Б. с ЕГН **********, двамата от с. К.,
да заплатят солидарно на Я. П. С. ЕГН ********** от с. К. сумата 150 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря му В. Я. П.а,
настъпила на 04.06.2021 год. вследствие умишлено престъпление, извършено от ответника
М. В. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2021 год. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 48, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. Б. с ЕГН ********** и В. С. Б. с ЕГН **********, двамата от с. К.,
да заплатят солидарно на С. Г. С. с ЕГН ********** от с. К. сумата 150 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря й В. Я. П.а,
настъпила на 04.06.2021 год. вследствие умишлено престъпление, извършено от ответника
М. В. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2021 год. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 48, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. Б. с ЕГН ********** и В. С. Б. с ЕГН **********, двамата от с. К.,
да заплатят солидарно на адв. Г. Б. Х. от САК с личен номер ********** с адрес на
кантората гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1, сумата 16 650 лева – възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. В. Б. с ЕГН ********** и В. С. Б. с ЕГН **********, двамата от с. К.,
да заплатят по сметка на СОС сумата 12 000 лв. - държавна такса върху уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6