№ 579*
гр. София, 0*.06.*0** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № *0*11110157050 по описа за *0*1 година
Производството е по реда на чл. 1*4 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ИВ. В. М. срещу „С. вода” АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 1*4, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1351,61 лв., представляваща начислена от последния стойност на
доставени ВИК услуги по фактура № ****г., за имот находящ се в град София,
местност „М. К.“, К. рид № 3, с кл. ****.
В исковата молба ищецът оспорва процесното вземане с твърдения, че не е
потребител на ВИК услуги за процесния имот. Поддържа също, че имотът не е
водоснабден и за него не е имало потребление на ВИК услуги на начислената от
ответника стойност. При условия на евентуалност оспорва вземането и с възражение за
погасяването му по давност. Посочва, че ответникът търси изпълнение, поради което
има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата
сума. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва предявения иск.
Признава всички обстоятелства, с оглед на които ищецът оспорва процесното вземане,
но твърди, че не е претендирал изпълнение на същото, тъй като нито е изпращал до
него покана за плащане, нито е предприемал други действия за събиране на вземането.
Поради това счита, че не е дал повод за завеждане на иска и моли за разпределяне на
отговорността за разноски между страните в приложение правилото на чл. 78, ал. *
ГПК.
1
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ответника е да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца
вземане. В случая, с оглед поддържаните от ищеца в исковата молба основания за
недължимост на оспореното вземане, ответникът носи тежестта за доказване наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на ВиК услуги за процесния имот, по което е изпълнил задълженията си на
доставчик като през исковия период е доставил ВиК услуги на стойност, съответна на
начисления размер на неплатена цена на услугите, както и настъпила изискуемост на
вземането за цената. От страна на ответника не само не са ангажирани доказателства
относно пораждащия спорното субективно право фактически състав, а е направено
признание, че същото не е възникнало. Предвид така заявеното становище с приетия
доклад по чл. 146 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че вземане на ответника срещу ищеца за цена на доставени ВиК
услуги в размер на исковата сума не съществува.
Същевременно, от представено по делото писмо от 4.06.*0*1г. се установява, че
към тази дата по откритата при ответното дружество партида за процесния имот с кл.
№ **** се водят непогасени задължения на ищеца за потребени ВиК услуги по фактура
№ ****г. на стойност 1351,61 лв., като за посочената сума е създадена съдебна
договорна сметка № **** и вземането за нея е предявено по съдебен ред. Поради
обезсилване на издадената в полза на ответника заповед за изпълнение сумата е
възстановена по б.нса на текущата договорна сметка по партидата на имота. С
посоченото писмо, адресирано до ищеца, ответникът е отправил предложение за
сключване на споразумение за разсрочване на изпълнението на вноски.
Обективираното в писмото изявление на ответника сочи, че вземането му за
начислената като дължима сума продължава да се води изискуемо и поради това
подлежащо на изпълнение, каквото се търси от длъжника, доколкото на същия се
предлага единствено опция за разсрочено плащане, но не и възможност за отписване на
задълженията.
Ответникът не е оспорил отразените в обсъденото писмо данни, нито е
представил доказателства, че е сторнирал водената по партидата на имота дължима
сума поради липса на основание за начисляването й, респ. поради погасяване на
вземането за същата по давност, за което длъжникът да е бил уведомен преди
завеждане на исковата претенция. В тази връзка, следва да се отбележи, че в случая
ищецът навежда правопогасяващото си възражение като евентуално основание за
недължимост на процесното вземане, което оспорва преди всичко с твърдения, че
изобщо не е възникнало. Поради това, с оглед данните за начислени задължения за
2
цена на доставени ВиК услуги, длъжник по които е ищецът, за последния е налице
правен интерес от търсената искова защита за установяване със сила на пресъдено
нещо не само отпадането на възможността за принудително удовлетворяване
вземането на ответника, но и несъществуването на такова вземане поради липса на
основание за възникването му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим, а по
същество, с оглед признанието на ответника за неосъществяване на правопораждащия
спорното вземане фактически състав и липсата на ангажирани от него доказателства за
възникване на вземането, искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца. Противно на поддържаната от ответника
теза, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. * ГПК, в приложение на
която разноските да се възложат върху ищеца, тъй като не е изпълнено никое от
кумулативно изискуемите съгласно тази норма условия – от една страна, ответникът не
признава изрично иска, а само фактите, на които искът се основава, а от друга страна,
както беше посочено по-горе същият е дал повод за завеждане на делото с
предприетите действия за събиране на вземането, включително по съдебен ред.
Ищецът претендира и доказва да е направил разноски за държавна такса в размер
на 50 лв., които следва да му се присъдят. На основание чл. 38, ал. * вр. ал. 1, т. * ЗАдв.
в полза на адв. Б., предоставила на ищеца безплатно процесуално представителство,
видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и
съдействие, следва да се присъдят разноски за възнаграждение в минималния размер от
300 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. *, т. 1 от Наредба № 1/*004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ИВ. В. М., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г***“ № 31, ет. 1, адв. Б., срещу „С. вода“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н К*** село, Б**** Ц****
И**** Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № *, ет. * и 3, иск с правно основание чл. 1*4,
ал. 1 ГПК, че ИВ. В. М. не дължи на „С. вода“ АД сумата от 1351,61 лв.,
представляваща начислена стойност на доставени ВИК услуги по фактура № ****г., за
имот, находящ се в гр. София, местност „М. К.“, К. рид № 3, с кл. ****.
ОСЪЖДА „С. вода“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н К*** село, Б**** Ц**** И**** Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № *, ет. * и
3, да заплати на ИВ. В. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Г***“ №
31, ет. 1, адв. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „С. вода“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н К*** село, Б**** Ц**** И**** Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № *, ет. * и
3
3, да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. „Г***“ №
31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. * вр. ал. 1, т. * ЗАдв., сумата от 300 лв. – разноски за
предоставено безплатно процесуално представителство на ищеца ИВ. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в *-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4