№ 4161
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110101520 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Н. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********** срещу „***********" ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните, че Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, не дължи на
„***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, представлявано от ***********, сумата в размер на 777,16
лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по Договор
за потребителски кредит №***********/26.07.2024 г., сключен между
***********” ООД и Д. Н. Ш., дължима на основание чл. 11, във вр. с чл. 5 от
Договора.
Предявени са следните насрещни осъдителни искове в условията на
евентуалност:
- Главен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане
на Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати на
„***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, представлявано от ***********, сумата в 177 лв.,
1
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № *********** от 26.07.2024 г. в общ размер на 1081,95 лева,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск –
17.04.2025г. до окончателното плащане.
- Евентуален иск с правно основание чл.23 от ЗПК за
осъждане на Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати
на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от ***********, сумата в 177
лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по
Договор за паричен заем № *********** от 26.07.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 17.04.2025г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се излага, че на 26.07.2024 г. между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит №***********. По силата на
Договора ответното дружество се задължавало да предостави на
кредитополучателя Д. Н. Ш., заем в размер на 1100лв., а кредитополучателя,
се задължава да върне предоставената сума в срок до 21.02.2025 г., на 30
седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер
на 50,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 65,56 %.
Посочено било, че общата сума за плащане от Д. Ш. била в размер на
1292,84 лв. В чл. 3 от Договора било предвидено, че размера на първите
четири вноски били по 10,69 лв., а на останалите двадесет и шест - 48,08 лв.
В чл.5 от Договор за потребителски кредит №***********/26.07.2024 г.
било предвидено задължение за заемателя, който в срок до три дни, считано от
сключване на договора да предостави поне едно от следните обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: при един поръчител - осигурителен доход в размер на не
по-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
2
от тях трябва да е в размер на не по-малко 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени
от Кредитора; не са Кредитополучатели по договори за кредит, сключени със
Кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
При непредставяне на обезпечение по чл. 5 от Договора била
предвидена в чл. 11 от Договора, неустойка в размер на 777,16 лв., която се
заплащала разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.
Предвид задължението предвидено в чл. 5 от Договора, към Погасителния
план била включена и неустойка в размер на 58,31 лв. за първите четири
вноски, и в размер на 20,92 лв. за останалите двадесет и шест вноски.
Твърди се, че клаузата по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и
съответно не е породила правно действие. Трайната и последователна съдебна
практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените
от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен
характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено
обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната
сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на
длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.
Твърди се, че размерът на претендираната неустойка е необосновано
висок.
Изискванията които поставя кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на
морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи.
Било налице противоречие с добрите нрави доколкото с
претендираната неустойка кредиторът получавал допълнителна имуществена
облага по кредита без насрещна престация от негова страна или без да е
извършил допълнителни разходи по кредита.
3
Така уговорената неустойка противоречала на чл.33 от ЗПК, тъй като се
добавяло още едно обезщетение освен лихвата за неизпълнение на договорно
задължение. Така се стигало до кумулиране на неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иска за реално изпълнение.
С така търсената неустойка ответното дружество избягвало от
задължението си да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.
Неустойката по начина, по който е регламентирана от кредитора,
включително и начина на погасяването й има наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен и води до неоснователно обогатяване на
кредитора.
Кредиторът не включва неустойка при формиране на ГПР по договора,
като по този начин заобикаля нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Така посочения ГПР в договора не съответствал на действителния.
Поради това се заявява, че процесния договор за кредит е нищожен.
Поради това ищцата дължала връщане само на главница у лихва по кредита,
но не и на неустойка в размер на 777,16 лева.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК доводите за нищожност на клаузата по чл. 11
от договора, уговаряща неустойка
Спазени били изискванията на чл.11, ал,1т.9 и т.10 от ЗПК. Нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора бил 68.16%, а
ГПР определен в процесния договор бил в размер на 65.56%, поради което не
било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР.
Неустойката по договора била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в чл. 5 условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на
обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
4
практика.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по
волята на ищеца, която е попълнила искане за сключване на договор за кредит,
получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под
формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се
съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора,
дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се
справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да
отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици -
заплащане на обезщетения или такси.
Неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка,
изложени в исковата молба, били неоснователни.
Неоснователни били аргументите за нищожност поради липса на
направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка
била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна
на кредитополучателя.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Между страните са налице общо 5 договора, които съдържали уговорка
за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Това
на самостоятелно основание опровергавало твърдението на ищеца за заблуда в
5
условията на предоставените му кредитни услуги.
Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните
отношения между страните, създадени на база 5-те договора за кредит, които
съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти
при идентични условия.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск
В него е предвидено, че е налице Договор за потребителски кредит №
***********, по силата, на който *********** ООД, ЕИК ***********, е
предоставило на Д. Н. Ш., ЕГН ********** заемна сума в размер на 1100 лева.
Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора, като последният служел за разписка за изплатените
суми – чл. 4, ал. 1 от Договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния
план към него, кредитополучателят се е задължил да върне главницата при
фиксиран лихвен процент от 50% на 30 седмични вноски с дата на първо
плащане 02.08.2024 г. и последна вноска на 21.02.2025 г., като в погасителния
план са посочени конкретните дати на падежите.
Едновременно с това Д. Н. Ш., ЕГН **********, била в неизпълнение
на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в
сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не бил изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала
предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят правил
следните плащания по договора за кредит: на 26.07.2024 г. – 70 лв., на
15.08.2024 г. – 138 лв., на 17.09.2024 г. – 137 лв., на 11.10.2024 г. – 100 лв., на
22.10.2024 г. – 70 лв., на 13.11.2024г. – 113 лв., на 22.11.2024 г. – 50 лв., на
10.01.2025 г. – 35 лв., на 31.01.2025 г. – 35 лв., на 14.03.2025 г. – 35 лв., на
21.03.2025 г. – 35 лв., на 28.03.2025 г. – 35 лв., на 04.04.2025 г. – 35 лева и на
11.04.2025 г. – 35 лева. Като общо платеното било в размер на 923 лв., с която
сума били погасени първите дванадесет вноски по кредита и частично
тринадесетата. В случая задължението по кредита било изцяло падежирало с
изтичането на срока за последната вноска на 21.02.2025 г.
6
Общото задължение по договора било в размер 1206,10 лева, от които
1081,95 лева главница, 44,88 лева възнаградителна лихва и 79,27 лева
договорна неустойка.
Иска се уважаване на един от предявените в условията на евентуалност
насрещни искове.
В срока за отговор на насрещния иск е постъпил такъв
В него се заявява, че предявените насрещни искове били недопустими
за разглеждане в настоящото производство и следвало да се отделят за
разглеждане в друго производство.
Заявява се, че процесния договор бил нищожен поради противоречието
му със ЗПК и добрите нрави.
Клаузата предвиждаща заплащане на неустойка по чл.11 вр. с чл.5 от
договора била нищожна и противоречаща на закона на доводите изложени в
исковата молба.
Иска се отхвърляне на насрещната претенция и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и представлява, в
писмено становище от процесуалния си представител поддържа предявения
иск и моли за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител.
Ответникът не изпраща представител, в писмена молба поддържа
отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявения иск, за
уважаване на насрещния иск и присъждане на разноски.
Моли на процесуалния представител на ищцата да се присъди
справедливо възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: Договор за потребителски кредит
№ ***********/26.07.2024г. и Погасителен план към договора, Стандартен
европейски формуляр по Договор за потребителски кредит №
***********/26.07.2024 г. и Искане за сключване на договор за кредит,
7
Справка за движенията и актуалния размер на дълга по Договор №
*********** и Извлечение за извършените и предстоящи плащания по
Договор № *********** се установява, че на 26.07.2024 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит №*********** по искане на
ищцата. По силата на Договора ответното дружество се задължава да
предостави на кредитополучателя Д. Н. Ш., заем в размер на 1100лв., а
кредитополучателя, се задължава да върне предоставената сума в срок до
21.02.2025г., на 30 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент
по кредита в размер на 50,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 65,56
%. Посочено е, че общата сума за плащане от Д. Ш. е в размер на 1292,84 лв.
В чл. 3 от Договора е предвидено, че размера на първите четири вноски
е по 10,69 лв., а на останалите двадесет и шест - 48,08 лв.
В чл.5 от Договор за потребителски кредит №***********/26.07.2024 г.
е предвидено задължение за заемателя, който в срок до три дни, считано от
сключване на договора да предостави поне едно от следните обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: при един поръчител - осигурителен доход в размер на не
по-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на не по-малко 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени
от Кредитора; не са Кредитополучатели по договори за кредит, сключени със
Кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
При непредставяне на обезпечение по чл. 5 от Договора е предвидена в
чл. 11 от Договора, неустойка в размер на 777,16 лв., която се заплащала
8
разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план. Задължението
предвидено в чл. 11 от Договора за заплащане на неустойка е включено, към
Погасителния план в размер на 58,31 лв. за първите четири вноски, и в размер
на 20,92 лв. за останалите двадесет и шест вноски.
Ищцата е предварително уведомена за условията по договора с връчен
СЕФ, в който същите са подробно посочени.
В погасителния план към договора е посочена падежната дата на всяка
погасителна вноска и нейния размер с посочване на главница, лихва и
неустойка.
Ищцата е направила следните плащания по договора за кредит: на
26.07.2024 г. – 70 лв., на 15.08.2024 г. – 138 лв., на 17.09.2024 г. – 137 лв., на
11.10.2024 г. – 100 лв., на 22.10.2024 г. – 70 лв., на 13.11.2024г. – 113 лв., на
22.11.2024 г. – 50 лв., на 10.01.2025 г. – 35 лв., на 31.01.2025 г. – 35 лв., на
14.03.2025 г. – 35 лв., на 21.03.2025 г. – 35 лв., на 28.03.2025 г. – 35 лв., на
04.04.2025 г. – 35 лева и на 11.04.2025 г. – 35 лева. Като общо платеното е в
размер на 923 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, че Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, не
дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от ***********, сумата в
размер на 777,16 лева, представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение по Договор за потребителски кредит №***********/26.07.2024 г.,
сключен между ***********” ООД и Д. Н. Ш., дължима на основание чл. 11,
във вр. с чл. 5 от Договора.
Предявени са следните насрещни осъдителни искове в условията на
евентуалност:
- Главен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на Д. Н.
Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати на „***********”
ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, представлявано от ***********, сумата в 177 лв.,
9
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № *********** от 26.07.2024 г. в общ размер на 1081,95 лева,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск –
17.04.2025г. до окончателното плащане.
- Евентуален иск с правно основание чл.23 от ЗПК за осъждане на Д.
Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати на
„***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, представлявано от ***********, сумата в 177 лв.,
представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по
Договор за паричен заем № *********** от 26.07.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 17.04.2025г. до
окончателното плащане.
Съдът е определил за безспорно между страните:
- наличието на Договор за потребителски кредит №
***********/26.07.2024г., по силата, на който *********** ООД, ЕИК
***********, е предоставило на Д. Н. Ш., ЕГН ********** заемна сума в
размер на 1100 лева.
- ответното дружество е дало на ищцата заемната сума от 1100 лева.
- Д. Н. Ш. е върнала по Договор за потребителски кредит №
***********/26.07.2024г. сума в общ размер на 923 лв.
- неустойката в размер на 777.16 лева, дължима на основание чл.11 вр. с
чл.5 от Договор за потребителски кредит № ***********/26.07.2024г. не е
включена при изчисляване на ГПР по договора.
В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на
договора, в евентуалност клаузата за неустойка.
Ответникът следва да докаже, че клаузата за неустойка съответства на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
Спорът между страните е по отношение на действителността на
договорът за кредит в евентуалност на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от
договора и на чл. 3, ал.1, т.7. Настоящият договор за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). Основните изисквания към договор
за потребителски кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а
10
в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на
договора за потребителски кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита, в който не е включена дължимата неустойка, която при
така определените условия в чл.11 от договора е сигурно, че ще бъде
начислена. Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването
му става по специална формула.
Неустойката като част от разходите по кредита следва да бъде
включена при изчисляването на ГПР, а нейното начисляване е сигурно,
предвид посочените условия за обезпечение на договора, които следва да
осигури кредитополучателя предвидени в чл.5 от него.
Липсата на включени на предвидени от закона компонентни, съдебната
практика приравнява на липсващ ГПР.
На основание чл.23 от ЗПК при нищожен договор за кредит се дължи
само чистата стойност по кредита. В случая чистата стойност по кредита е в
размер на 1100 лева – главницата по договора за заем. Поради това ищцата не
дължи останалите уговорени суми по договора в размер на 777,16 лева –
неустойка по него, както и 192,84 лева – договорна лихва. С оглед на
гореизложеното предявения главен иск като основателен следва да бъде
уважен.
По насрещните искове.
Предвид нищожността на процесния договор предявения иск по чл.79
от ЗЗД се явява неоснователен, тъй като може да се претендира изпълнение по
договор само, ако той е действителен.
Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие –
неоснователност на главния насрещен иск, съдът пристъпва към разглеждане
11
на предявения в евентуалност насрещен иск.
Видно от разпоредбата на чл.23 от ЗПК при нищожен договор за кредит
се дължи само чистата стойност по него, която представлява стойността на
уговорената главница. Между страните по делото е прието за безспорно, че
главницата по договора в размер на 1100 лева е усвоена от ответницата по
насрещния иск и че ответницата е платила по договора сума в размер на общо
923 лева, която сума следва да се приспадне от размер на главницата
уговорена по договора – 1100 лева, предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Следователно ответницата по насрещния иск дължи на ищеца по него сума в
размер на 177 лева, представляваща незаплатена част от чистата стойност на
кредита. С оглед на горното предявения в евентуалност насрещен иск като
основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
Страните са претендирали разноски. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски. Ищцата е
заплатила държавна такса по делото в размер на 50 лева, която ответника
следва да бъде осъден да й заплати.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв.П. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. По предявения главен иск и по
защитата по насрещните искове. Съобразно цената на уважения иск
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което е основателно. По настоящото дело липсва
правна и фактическа сложност, материалния интерес е нисък. Защитата по
предявения главен иск се покрива със защитата по предявените насрещни
искове. С оглед на горното и предвид Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/22, адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на адв.Н.
следва да е в размер на общо 550 лева.
Ответницата по уважения насрещен иск не дължи разноски по него. С
определение № 366/16.08.22 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС е даден отговор
на правен въпрос, във връзка с частично уважаване на искове с предмет
неравноправни и нищожни клаузи при потребителски договори в смисъл дали
е приложимо решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 на СЕС при разглеждане на спор от национален съдия и следва ли да се
12
вземат предвид. Следователно, след като се приема, че потребителят не дължи
разноски при частично уважаване на претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
поради констатирана неравноправност на клауза от договор за потребителски
кредит, то в същата степен това важи и за претенции, за заплащане на чистата
стойност по договор за кредит, който е нищожен, какъвто е и настоящият
случай.
На същото основание държавната такса по предявения в евентуалност
осъдителен иск в размер на 50 лева следва да бъде заплатена от ищеца по него.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК вр. с
чл.92 от ЗЗД в отношенията между Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********** и „***********" ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***********, че Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, не дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от
***********, сумата в размер на 777,16 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит
№***********/26.07.2024 г., сключен между ***********” ООД и Д. Н. Ш.,
дължима на основание чл. 11, във вр. с чл. 5 от Договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за
осъждане на Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати
на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от ***********, сумата в 177
лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор
за паричен заем № *********** от 26.07.2024 г. в общ размер на 1081,95 лева,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск –
17.04.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.23 от ЗПК Д. Н. Ш., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***********, да заплати на „***********” ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от
13
***********, сумата в 177 лв., представляваща неизплатената част от чистата
стойност на кредита по Договор за паричен заем № *********** от 26.07.2024
г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск –
17.04.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***********" ООД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** да заплати на Д. Н. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, разноски по делото в размер на 50 лева,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "***********" ООД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** да заплати на адв.П. Й. Н., член на АК
Варна, личен №*********** с адрес гр.*********** сумата от 550 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА "***********" ООД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** да заплати на РС Варна сумата от 50
лева, представляваща дължимата държавна такса на основание чл.77 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му, а в частта му по отношение на
присъдената държавна такса, която е осъден ответника да заплати на ВРС на
основание чл.77 от ГПК, имащо характер на определение в 1-седмичен срок с
частна жалба пред ОС Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14