Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 216

                                     

гр. Пловдив, 20 декември 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 477/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№12991 / 23.08.2019 г. от Н.И.Н. *** ,представляван от адв.Г.Н. против решение № 1461/ 29.11.2018 г. ,постановено по гр.д. 1698 /2016 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е съден да заплати на „С.Г.“ ООД посочените в решението суми – главница и договорна лихва по постигнато между жалбоподателя и „П. К.“ООД споразумение . По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, жалбоподателят заявява искане решението да бъде отменено в частта над сумата от 76 273,09 лв. до пълния предявен размер на главницата   и предявеният иск в тази му част да бъде отхвърлен .Не претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна „С.Г. „ООД ,представляван от адв.А., с който същият оспорва въззивната жалба и заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено  ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като допустими следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на  въззивно разглеждане  са обективно съединени искове ,предявен от „С.Г.“ООД против Н.И.Н. за заплащане на сумата от 114  200 лв. ,представляващи използвани ,но незаплатени самолетни билети ,хотелски резервации и застраховки ,предмет на споразумение  от 25.08.2011 г. ,сключено между „П. К." и К. Ц. и Н.Н.  в качеството им на солидарни длъжници , както и сумата от 200 лв. ,частично предявена от 56 501,55 лв. дължима лихва по същото споразумение ,които вземания ищецът е придобил по силата на договор за цесия  от 23.11.2015 г.

С обжалваното решение  съдът е приел ,че исковете са основателни като е изложи мотиви относно дължимостта на сумите ,относно  обстоятелството ,че договорът за цесия е породил  действие спрямо   длъжника доколкото същият му е съобщен с връчване на препис от исковата молба ,в  каквато посока  е и наложилата се практика като от друга страна не е възприел възражението на ответника за нищожност на споразумението ,от което произтичат процесните вземания .Във връзка с повдиганото възражение за прекомерност на уговорената лихва ,която по съдържание представлява неустоична клауза за забава е зачел същото за основателно и е допуснал намаляване поради прекомерност до размер от 101 069 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника ,който релевира оплаквания за допуснато процесуално нарушение от съда  при проведено на 06.11.2018 г. съдебно заседание ,на което е даден ход при нередовно призоваване на неговия пълномощник,както и такива за  неправилност  като поддържа възражението за нищожност на споразумението за сумата над 76 273 ,09 лв. до пълния уважен размер от 114 200 лв.  поради липса на основание  като поддържа и бланкетно заявено възражение за нищожност на  клаузата за заплащане на лихва за забава.

 Не е налице допуснато от съда при първоинстанционното разглеждане на делото твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение.За посоченото съдебно заседание на 06.11.2018 г. ответникът Н.Н. е призован лично на 12.09.2018 г. , на което не се е явил нито той ,нито неговия пълномощник ,като съдът няма задължение с нарочна призовка да уведоми пълномощника на страната при редовно и своевременно призоваване на същата ,при което положение  предпоставките за даване ход на делото  са били налице.Следователно не се установи съдът да е процедирал в разрез с процесуалния закон ,а още по-малко  това да е довело до постановяване на неправилно решение .

 По делото е безспорно установено ,че на 25.08.2011 г. между „П. К. „ООД от една страна и Н.Н. и К. Ц.като солидарни длъжници- от друга, е сключена спогодба  ,с която последните се задължават  да заплатят на „П. К.“ООД сумата от 114 200 лв.  ,представляваща дължима такава за закупени самолетни билети ,хотелски резервации и застраховки  не по-късно от 02.09.2011 г. ,както и лихва за забава в размер на 0,5 % на ден  в случай на забава върху неизплатената част на задължението.С договор за цесия от 23.11.2015 г. „П. К.“ООД е прехвърли вземането си  по това споразумение на ищеца „С.Г.“ООД ,която цесия както правилно е приел и първоинстанционния съд е съобщена на длъжника с връчване на препис от исковата молба по настоящето дело и поради това е породила действие и спрямо него.

Жалбоподателят ,видно от изразеното становище и релевирани оплаквания не оспорва задължението си по това споразумение в размер на 76 273 ,09 лв.  като за разликата до 114 200лв. счита  споразумението за нищожно поради липса на основание. Основанието на един договор е характерната преследвана с него  цел  и при каузалните сделки ,каквато е договорът за спогодба  ,липсата на такова  води до нищожност като правните последици от това  рефлектират върху целия предмет на  договор, което прави възражението на Н. изначално неоснователно.Независимо от  това   оспореното споразумение  не страда от този порок доколкото изхождайки от съдържанието му  преследваната с него цел е страните да уредят отношенията ,произтичащи от  предходни правоотношения по повод предоставени ,но незаплатени самолетни билети,хотелски резервации и застраховки ,поради което същото е сключено при наличие на основание ,а поддържаното от жалбоподателя твърдение за недължимост на сумата над 76 273 ,09 лв. е ирелевантно за действителността на договора.Освен това сумата в размер на 114 200 лв. е дължима доколкото споразумението като частен писмен документ ,изходящ от  лицата ,които са го подписали има  материална доказателствена сила по отношение  изявленията на тези лица ,предвид което   следва да се приеме без всякакво съмнение ,че е налице признание от страна на Н. ,че размерът на солидарно поетия дълг е точно в този размер.Не без значение е и това ,че   в последващо споразумение от 29.05.2018 г. ,изготвено в периода,в който производството по делото е било спряно по взаимно съгласите ,и впоследствие прието по делото след неговото възобновяване,жалбоподателят за пореден път  е признал задължение към ищеца  в същия размер ,което прави поддържаното от него оспорване на дължимостта на  сумата  в претендирания размер изцяло неоснователно.

Що се отнася до присъдената договорна лихва в размер на 200 лв. като част от общо претендираната такава от  56 501,55 лв. ,дължима на основание т.2 от процесното споразумение след като съдът е зачел направеното възражение за прекомерност ,правилно приемайки уговорката по тази точка за неустоична клауза ,оплакването във въззивната жалба за нищожност на  същата е напълно бланкетно . Доколкото не се сочат фактически твърдения ,от които да бъде изведена евентуална нищожност на тази клауза на някое от основанията ,предвидена в закона,както и предвид това ,че  такива не са били поддържани при първоинстанционото разглеждане на делото  ,то следва да се приеме същата за действителна и правно валидно обвързваща страните .

Горезиложеното невдусмислено сочи  така предявените искове   за заплащане на сумата от 114 200 лв. ,поизтичаща от споразумение от 25.08.2011 г. ,длъжник по което е Н.  ,както и сумата от 200 лв. ,частично предявен от 56 501,55 лв. да са  основателни и доказани ,поради което съдът с обжалваното решение ,с което е уважил същите ,е постановил правилен съдебен акт ,който като такъв следва да бъде потвърден от настоящата инстанция.

С оглед на този краен резултат на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 5 000 лв. съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ето защо съдът ,

                                            Р       Е       Ш       И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 1461/ 29.11.2018 г. ,постановено по гр.д. 1698 /2016 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН ********** ***  да заплати на „С.г.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***  разноски за настоящата инстанция в размер на 5 000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:   1.                    2.