РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100776 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
кредит ****., по който ответникът **** е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът
твърди, че договорът за кредит е за сумата 650 лв., при ГПР 49,05%., като сочи ,че договора
е с първа падежна дата 11.11.2021г и следвало да върне кредита на 6 погасителни вноски.
Общият размер на кредита е 727,94лв. Сочи се, че кредитът се обезпечава с поръчителство
съгласно чл.5 от договора, за което се заплаща възнаграждение. Ищецът счита
горепосочения договор за кредит за недействителен, при неспазване изискванията на чл.10
ал.1 чл.11 ал.1 и чл.12 от ЗПК. Счита ,че клаузата на чл.5 от договора е нищожна по
съображения изложени в исковата молба. Ищецът заявява ,че процесния договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Ищецът отправя искане съдът да прогласи
нищожността на договор за кредит №1074160/12.10.2021г В условие на евентуалност
отправя искане за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.5 от договора за кредит, въз
основа на която е сключен договор за поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата
претенция е оспорена като неоснователна по съображения изложени в отговора.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 12.10.2021г. между ищеца С. Б. М. и ответника **** е сключен договор за
потребителски кредит №1074160, по силата на който кредитодателят «*** предоставя на
ищеца кредит в размер на 650 лв., при ГПР 49,05%. Погасяването на кредита се извършва на
6 погасителни вноски, като падежа на първата вноска е 11.11.2021г.
Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство,
1
предоставено от ***, в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи
заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 364,07 лв., на месечни
вноски за срока на действие на договора.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1074160 от 12.10.2021 г., по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 650лв., като
последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 6
вноски, в размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 11.11.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49.05
%, но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не
включва съществена част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора
за поръчителство, сключен с Feratum bank, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договор. Съдът
приема, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство представлява разход
по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита – аргумент от чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
2
Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените
по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съдът намира, че е налице
включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в
отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради
което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това
води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване
недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения в
условие на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 50лв. за държавна такса.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. Д.М. - ПлАК адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищцата в размер на 480
лева с ДДС.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в негова
полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. Б. М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес **** срещу „****, че Договор за потребителски кредит *** е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „**** да заплати на С. Б. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес *****
сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ***** да заплати на адв. Д. В. М. – Адвокатска колегия *** сумата в
размер на 480 лв. с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение
3
за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4