Решение по КНАХД №778/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник група в ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, чрез пълномощник, против Решение № 163/19.05.2025г., постановено по АНД № 167/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 25-0284-000024/27.01.2025 г., с наложено на ответника по касация административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗдвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита за несъществено обстоятелство точното посочване на мястото на извършване на нарушението, предвид характера на последното – непоставен обезопасителен колан. Съгласява се, че описаният в НП пл. „Севтополис“ в [населено място] е пешеходна зона и не е предназначен за движение на автомобили, но допуснатата нередовност в акта не препятства издаване на наказателно постановление, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на другата страна.

Ответникът по касационната жалба - А. М. А., редовно и своевременно призован, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на А. М. А. против Наказателно постановление № 25-0284-000024/27.01.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3254367/02.01.2025 г., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на А. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗдвП. Фактическите обстоятелства, посочени в наказателното постановление, са следните: на 02.01.2025 г., в 21:29 ч., в [населено място], на/по пл. „Севтополис“ до номер 14, в посока изток-запад, А. М. А. управлява лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. №[рег. номер], собственост на М. А., като водачът по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗдвП. На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. От приетите по делото писмени доказателства и свидетелските показания на разпитаните свидетели съдът приел, че управление на МПС санкционираният водач е извършил по бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“, а не по пл. „Севтополис“ в [населено място], като мястото на извършване на нарушението е неправилно посочено при съставянето на АУАН и издаването на НП. Допуснати са съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН, ограничаващи правото на защита, неотстраними в съдебната фаза на административнонаказателния процес и водещи до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкия районен съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление – арг. от чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 пр.3 от ЗАНН. В настоящия случай в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението, поради което не е налице формална неизрядност на НП. Въпросът дали посоченото в НП място е или не е действителното място на извършване на нарушението е въпрос по съществото на спора, имащ отношение към материалната законосъобразност на НП. Когато е налице несъответствие на мястото на извършване на нарушението, посочено в наказателното постановление и събраните доказателства по делото, се касае за недоказаност на извършване административното нарушение и санкционният акт се явява необоснован.

В разглеждания случай е налице второто от посочените по-горе основания за отмяна на санкционния акт. В АУАН и в наказателното постановление е посочено място на извършване на нарушението – [населено място], „на“ и „по“ пл. Севтополис, срещу бл. 14, т. е. не са налице основания за отмяна на санкционния акт на формално основание. Но обстоятелството, че гласните доказателствени средства сочат еднозначно друго място на извършване на нарушението – [населено място], бул. „23-ти П. Ш. полк“ № 14, след [улица]преди Пощата, обосновават извод за недоказаност на извършване на нарушението на посоченото място в констативния и санкционния акт. От приобщените писмени доказателства е несъмнено, че пл. „Севтополис“ е пешеходна зона и не е отворен за движение на автомобили, който факт се признава в касационната жалба. Действително бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ е в непосредствена близост до площад „Севтополис“ /л.25 от АНД № 778/2025 г. на РС Казанлък/, но описанието дадено в НП, че деянието /управление на МПС без поставен обезопасителен колан/ е извършено „на пл.Севтополис“ и „по пл.Севтополис“ не може да се оцени като допусната от административнонаказващия орган неточност. От доказателствата не се установява на посочените дата и час ответникът по касация да е управлявал МПС „на“ или „по“ площада, което сочи на недоказаност на повдигнатото административнонаказателно обвинение. Приложената към касационната жалба разпечатка от Гугъл мапс не установява различни факти, още повече, че в нея дори не е обхваната зоната, в която пл. „Севтополис“ граничи с бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“. Във връзка с довода на касатора, че не е съществено посоченото в НП място на нарушението следва да се каже, че задължението за поставяне на обезопасителен колан по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е пряко свързано с движение на автомобил. Тоест ако наказаното лице се е намирало на място, определено за пешеходна зона, за него не би следвало да е приложима разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

След като от доказателствата, събрани по делото, еднозначно и по несъмнен начин се установява, че съставомерното изпълнително деяние не е осъществено на посоченото като място на извършване на нарушението, недоказано се явява извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП при посочените в НП време, място и обстоятелства. Недоказаността на административнонаказателното обвинение е основание за отмяна на наказателното постановление.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд е бланкетно заявено, а настоящият състав на касационната инстанция не установява да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се следват разноски, а ответникът по касация не е заявил искане за присъждане на такива.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/19.05.2025г., постановено по АНД № 167/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.