Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря А. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6528 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
108 от ЗС от М.П.К., ЕГН **********,***, и В.П.К.-Н., ЕГН ********** *** ****, срещу А.Н.
Р.-Д., ЕГН **********,*** и С.Н.Р., ЕГН ********** ***, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът М.П.К., ЕГН **********,***, Е собственик на ¼ идеални части и В.П.К.-Н., ЕГН ********** *** ****, Е собственик
на ¼ идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр. ****,
а именно: ЖИЛИЩЕ, със застроена площ от 152,65 кв. м., ведно с
принадлежащите му сутерен и таван, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор ****в сграда №*, разположена в поземлен
имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-2412/06.03.2019 г. на Началник на СГКК-
Варна, брой нива на обекта: 3, предназначение: жилище, апартамент, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1: на
същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, ниво 2: на същия етаж: ****и
над обекта: няма и ниво 3: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта:
няма, придобито на основание покупко-продажба и наследяване,
както и за осъждане на ответниците А.Н.Р.-Д. и С.Н.Р. да предадат на
ищците владението на по 1/4 / една
четвърт/ идеална от описания недвижим имот.
Молят и да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че всяко от посочените като ищци и ответници лица са
съсобственици при равни части - по 1/4 идеална част на гореописания недвижим
имот. Жилището се състои от:
Етаж- от коридор, три стаи, кухня и баня- тоалет със ЗП от 152,65
кв. м.;
Сутерен- от салон, три стаи и тоалетна с площ от 20,65 кв. м.;
Таван- от три стаи и антре с площ от 72,83 кв. м.
Съсобствеността върху описания по-горе недвижим имот е възникнала по
следния начин:
Страните са наследници по закон на М. Г.К., б. ж. на гр. Варна,
починала на 31.01.2019 г., тъй като са
внуци на наследодател ката и наследяват по заместване починалите преди нея син П.В.К.и
дъщеря М.В.Р..
Наследодател ката М. Г.К. е придобила правото на собственост по
наследство от родителите си Г.К.Д.и М.Б.Д./по съпруг М.Г.Д./. Родителите й са
станали собственици чрез договор за продажба, сключен на 04.08.1934 г. с нот.
акт № **** г. След смъртта на родителите си М. Г.К. като техен единствен
наследник се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост- нот. акт №
****г.
След смъртта на М. Г.К. страните наследяват по заместване починалите
преди нея низходящи. Ищците наследяват по заместване баща си П.В.К., починал на
28.08.2000 г. /син на М. Г.К./, а ответниците наследяват също по заместване
майка си М.В.Р., починала на 16.11.2006 г. /дъщеря на М. Г.К./.
След смъртта на
наследодател ката М. Г.К. ответниците А.Н.Р.- Д. и С.Н.Р. осъществяват сами
фактическа власт върху жилището и принадлежащите му сутерен и таван и не
допускат в имота ищците, макар че те също притежават дял от същия.
ОТВЕТНИЦИТЕ
са депозирали отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска
като недопустим, евентуално
неоснователен.
Сочи се, че липсва правен интерес от
предявяването на иска, тъй като не оспорват и никога не са оспорвали правата на
ищците в съсобствеността, като сочат, че не владеят имота.
В условията на евентуалност оспорват
исковете по основателност. Признават иска в частта, в която се заявяват правата
на ищците в съсобствеността – съответно по ¼ ид. част от имота.
Оспорват, че владеят частите на ищците като собствени.
Не оспорват, че общите
наследодатели са били собственици на процесния имот, като след смъртта на
пряката наследодателка на ответниците М. К., имота е силно амортизиран, увреден
до степен да не може да се ползва и практически е саморушаща се постройка.
Твърдят, че ответниците
имат ключ за имота, защото са наследници на баба си, но такъв ключ имат и
ищците, като никой не е ограничавал техния достъп до имота.
Не оспорват, че владеят
друга сграда, заснета като самостоятелен обект с иденитификатор ****- КОЯТО
СГРАДА НЕ Е ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО.
Сочат, че никога не са
изменяли субективното си отношение към техните идеални части върху процесния
имот и никога с правни или фактически действия не са оспорвали правата им.
Молят, тъй като с
поведението си не са станали причина за завеждане на иска, при постановяване на
благоприятен за тях съдебен акт да им бъдат присъдени разноски за адвокатска
защита.
В първото по
делото съдебно заседание на 08.11.2019г. ответната страна е декларирала желание
за предаване на ключ от имота на ищцовата страна, като е поканила ищците да се
явяват в кантората на адв. Т. *** за предаването. Нито в съдебното заседание,
проведено на 13.12.2019г., нито в това, проведено на 26.06.2020г. ответниците
не са предали ключ на ищцовата страна. В хода по същество ищците молят за
уважаване на исковете, а ответниците за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.
108 от ЗС ищецът следва да установи правото си на собственост на твърдяното от
него правно основание, и факта, че ответникът е във владение на имота.
В конкретния случай ответната
страна не оспорва правото на собственост на ищцовата страна върху посочените
идеални части от процесния съсобствен недвижим имот, нито оспорва правното
основание, на което ищците /съответно и ответниците/ са станали собственици.
Единственият спорен момент е
дали ответниците осъществяват владение върху целия имот, вкл. идеалните части
на ищците.
Според чл. 68 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя.
Съгласно чл. 69 от ЗС
предполага се, че владелецът държи вещта като своя докато се не докаже, че я
държи за някой друг.
Владението включва два
елемента – обективен “corpus” и субективен “animus”. Обективният елемент има
ярко изразена външна изява. Това е властта, която владелецът упражнява върху
вещта. Субективният елемент означава, че владелецът счита вещта и я държи като
своя. За разлика от обективния, субективният елемент е трудно доказуем, тъй
като е част от психическия свят на субекта. По тази причина законодателят е
установил в чл.69 ЗС една оборима презумция. Предполага се, че лицето държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази оборима
презумция не само улеснява доказателството, но и разпределя доказателствената
тежест в процеса. Разбира се, нейното присъствие не освобождава съда от
детайлно проучване на действителната фактическа обстановка – ПП на ВС №6/1974
г. Именно фактите осъществили се в действителността могат да докажат
субективното отношение на владелеца, тъй като субективно отношение се проявява
в действителността като упражняване на някакви фактически действия, аналогични
на действията, които би извършвал и собственикът на имота. Затова в теорията се
говори и за отблъскване на владението на съсобственика, което е сигурен знак за
намерението за своене.
Спорът между страните по настоящото
дело по фактите на владението /доколкото никоя от страните не обитава имота,
т.е. фактическата власт не включва физическо присъствие в имота/ се свежда до
това кой има ключ за имота /дали само ответниците или и ищците/ и дали е налице
от страна на ответниците /в случай, че се установи, че само те притежават ключ/,
предоставяне на достъп до имота на ищците. Наличието на ключ за имота в
конкретния случай се приравнява на осъществяване на фактическа власт върху
имота, доколкото липсата на ключ препятства достъпа на другата страна до имота.
За да си осигури достъп до имота /без съдействие на другата страна/ страната
без ключ следва да извърши самоуправни действия, които са престъпление по НК. Поради
това липсата на ключ означава отблъсната фактическа власт върху имота.
От всички събрани по делото
гласни доказателства, както от свидетелите на ищеца, така и на ответника, се
установява, че ключ за достъп до имота имат само А.Н.Р.-Д. и С.Н.Р.. Св. П.А.К./майка
на ищците/ сочи, че ключ имат само ответнците, а тя и нейните дъщери нямат
ключ. Когато последно са влизали в имота, са им отключили А. и С.. Сочи, че още
когато била жива покойната й свекърва, която последно обитавала имота, свидетелката
П. по молба на А. извикала ключар /за да проверят добре ли е свекърва й/ като
след това тя предала всички ключове на А.. Св.М.Д.Н./приятелка на първата
свидетелка/ сочи, че когато посетила с П. свекърва й, П. почукала на стъклото,
защото нямала ключ. Знае, че нито М., нито В., нито П. имат ключ. Свекървата
починала 2018г. Св. на ответниците, М.Д.М., сочи, че С. има ключ за имота и не
е присъствал на обсъждане на въпроса за ключове между страните.
Поради това съдът намира за
доказано, че ключ за имота има само ответната страна. Поради това същата
осъществява фактическата власт върху целия имот самостоятелно, доколкото само
тя има достъп до имота и може да осъществява всички фактически действия,
свързани с него. Обективния елемент на владението на ответната страна е
доказан.
Съдът намира, че всички
останали твърдения /и събрани гласни доказателства/ за преграждане на имота са
неотносими към предмета на доказване, доколкото по делото се претендира
предаване на владението на целия имот /а не на реална част от него/, нито е
предявен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на преградата за достъп до част от
имота.
По отношение на субективния
елемент, съдът намира, че същият /доколкото е основния спорен между страните
елемент, поради което е предмет на доказване/ следва да се извлече от
поведението на ответната страна. Следва да бъде отговорено на въпроса налице ли
са такива действия и/или бездействия на ответниците, водещи до отблъскване на
владението на ищците.
Наличието на преграда препятства
достъпа до имота, поради което липсата на ключ за имота без съмнение се счита
за отблъскване на владението, както по отношение на трети за собствеността
лица, така и по отношение на съсобствениците, които не притежават достъп до
имота. Това състояние /на отблъскване на владението/ продължава считано от
смъртта на наследодателката през 2018г. Дори и да не е било налице желание от
страна на ищците да им бъде осигурен достъп до имота за периода от 2018г. до
подаване на исковата молба в съда /не са събрани такива доказателства/, то
исковата молба следва да се счита за покана от страна на ищците за осигуряване
на достъп до имота. Декларираното от ответниците желание да осигурят достъп,
изразено чрез поканата на адв. Т. за предаване на ключ в кантората му, не се
подкрепя от фактически действия от страна на ответниците. Макар, че по делото
след поканата бяха проведени още две заседания /поради декларирано желание за
споразумение между страните/, то ответниците не обективираха това си желание
във фактически действия по предаване на ключове в съдебната зала или извън нея.
Изминалото време /повече от шест месеца/ е достатъчно, за да може да бъде
осъществено предаването, в случай, че това е действително желано от ответната
страна. Поради това съдът намира, че не е налице в действителност намерение от
страна на ответниците да осигурят достъп до имота на ищците, а поканата е
фиктивна. Поради това от бездействието на ответниците /да не предадат ключ на
ищците/ се налага извода за намерение за владение на имота изцяло, а не в
границите на наследствените им права. Ответниците са във владение на целия имот,
осъществяват фактическа власт с намерение за своене, като отблъскват владението
на ищците. Налице е и последната изискуема от закона предпоставка.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че исковете се явяват основателни и доказани и подлежат на уважаване.
Предвид изхода на делото в
полза на ищците следва да бъда присъдени разноските за производството, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, като същите са в размер на по 1263.58лв. за
всяка от ищците, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М.П.К.,
ЕГН **********,***, и В.П.К.-Н., ЕГН ********** *** ****, от една
страна и А.Н.Р.-Д., ЕГН **********,*** и С.Н.Р., ЕГН ********** ***,
от друга, че М.П.К., ЕГН **********,***, Е собственик на ¼ идеални части и В.П.К.-Н., ЕГН ********** *** ****, Е собственик
на ¼ идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр. ****,
а именно: ЖИЛИЩЕ, със застроена площ от 152,65 кв. м., ведно с
принадлежащите му сутерен и таван, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор ****в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-2412/06.03.2019 г. на Началник на СГКК-
Варна, брой нива на обекта: 3, предназначение: жилище, апартамент, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1: на
същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, ниво 2: на същия етаж: ****и
над обекта: няма и ниво 3: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта:
няма, придобито на основание покупко-продажба и наследяване, И ОСЪЖДА
А.Н.Р.-Д., ЕГН **********,*** и С.Н.Р., ЕГН ********** *** ДА
ПРЕДАДАТ НА М.П.К., ЕГН **********,***, и В.П.К.-Н., ЕГН ********** *** ****, владението на по 1/4 / една четвърт/ идеална
от описания недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА А.Н.Р.-Д., ЕГН **********,*** и С.Н.Р.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА М.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 1263.58лв.
/хиляда двеста шестдесет и три лева и 58ст./, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.Р.-Д., ЕГН **********,*** и С.Н.Р.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА В.П.К.-Н., ЕГН ********** *** ****, сумата от 1263.58лв.
/хиляда двеста шестдесет и три лева и 58ст./, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: