Номер 15220.11.2020 г.Град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Кюстендил
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
Секретар:Вергиния Х. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Х. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20201500500416 по описа за 2020 година
Адвокат С.Г., назначен за особен представител на Н. Д. В. от гр. Бобов дол обжалва
решение № 347 от 24.06.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. №
905/2019 г. по описа на същия съд в частта, с която е признато за установено, че Н. Д.
В. дължи на „Теленор България” ЕАД гр. София сумата 307.48 лв. по договор за
лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението- 08.11.2018 г.
Във въззивната жалба се сочат основания за недопустимост на решението в
обжалваната част и се прави искане за постановяване на друго, с което да се обезсили
същото в тази част и делото да се върне на районен съд за произнасяне по предявения
иск.
В депозирания в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна
също е изразено становище за недопустимост на решението в обжалваната част и е
направено искане за обезсилването му и за връщане на делото на РС Дупница за
произнасяне по предявения иск.
Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.12 ГПК, приема за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден.
1
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени във възивната жалба и отговора счита, че решението на районен съд в
обжалваната част е недопустимо и следва да се обезсили. Съображенията за това са
следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Теленор България”
ЕАД гр. София срещу Н. Д. В. от гр. Бобов дол за признаване за установено по
отношение на ответницата, че към нея съществува вземане на ищцовото дружество в
размер на 233.51 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
********* за периода от 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата, за осъждане на ответницата да заплати сума в
размер на 194.91 лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение
и за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество сума в размер на
550.81 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.03.2017 г. до
м.05.2017 г. по Договор за лизинг от 16.06.2015 г. за мобилно устройство марка
Telenor,модел Blue, взето във връзка с мобилен номер 0896/093182 за периода от
м.03.2017 г. до м.02.2018 г. по договор за лизинг от 16.03.2016 г. за мобилно устройство
марка Lenovo, модел А6010 Black, взето във връзка с мобилен № 0898/663869 за
периода от м. 02.2017 г. до м.11.2017 г. по Договор за лизинг от 27.12.2016 г. за
мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Dual Black, взето във връзка с
мобилен номер **********.
С решение №347 от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 905/2019 г.
Дупнишкия районен съд е признал за установено, че Н. Д. В. дължи на „Теленор
България” ЕАД сумата 307.48 лв. по договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението- 08.11.2018 г., като искът за разликата до
878.73 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Решението в обжалваната част и недопустимо, докалкото РС-Дупница не се е
произнесъл по действително предявените искове.
В правомощията на съда е да се произнесе само в пределите на търсената защита
и то само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Диспозитивното
начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита и
доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в
противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна
2
промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е
недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално
правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на
диспозитивното начало на гражданския процес. В константната практика на
съдилищата се приема, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет и е присъдил
нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в
нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по
непредявен иск.
В настоящия случай с искова молба са предявени три обективно съединени иска. Един
от тях за заплащане на сумата 233.51 лв.- незаплатени далекосъобщителни услуги е
по реда на чл. 422 от ГПК и е установителен, а останалите два: за сумата 194.91 лв.-
начислена договорна неустойка и 550.81 лв.- незаплатени лизингови вноски са
осъдителни. Няма законова пречка с една искова молба да бъдат предявени различни
по вид искове. Съдът обаче дължи произнасяне за всеки един от тях по отделно. В
настоящия случай районен съд в диспозитива на решението се произнесъл по
установителен иск , като е сумирал сумите и по трите иска и се е произнесъл общо
като ги е уважил за сумата 307.48 лв., приемайки, че са дължими по договор за лизинг
и е отхвърлил за сумата 878.73 , без да държи сметка за това, че са предявени един
установитетен и два осъдителни иска.
Предмет на въззивната жалба е решението в уважената част. Искът за
незаплатени лизингови вноски е предявен като осъдителен, а съдът се е произнесъл по
установителен иск. Налице е несъответствие между исковата претенция и
постановеното от ДнРС решение.
С оглед на посоченото, въззивният съд счита, че районен съд се е произнесъл по
непредявен иск, с което е нарушил диспозитивното начало в процеса, касателно
предмета на търсената защита. Следователно решението в обжалваната част е
недопустимо.
Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд
го обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на
непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 347 от 24.06.2020 г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по гр. д. № 905/2019 г. по описа на същия съд в частта, с която е признато
за установено, че Н. Д. В. ,ЕГН ********** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* сумата 307.48 лв. по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 08.11.208 г.и ВРЪЩА делото на
ДнРС за ново разглеждане от друг съста в обезсилената част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4