Решение по адм. дело №245/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на Х. С. В. от [населено място], действащ чрез упълномощен адв. С. С. от АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Русе“ № 4, бл. „София“, партер, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-4073 от 06.08.2025 г., издадена от Главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП – временно отнемане, за срок от една година, на удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 1022212, издадено на 16.05.2023г., валидно до 15.05.2028 г. В жалбата и по същество чрез процесуалния представител се поддържат съображения за незаконосъобразност на заповедта, като немотивирана, постановена при неспазване на изискването за форма, при недоказаност на фактическите основания и при нарушаване принципа за съразмерност. Излагат се доводи за двойно санкциониране на жалбоподателя чрез използването на ПАМ като вид наказание. Твърди се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 35 от АПК поради неизвършване от страна на административния орган на преценка за целесъобразност. Иска се цялостна отмяна на оспорения акт.

Ответната страна – Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград, в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, съответстващ на целта на закона.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд – Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2025г., служител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград, съставил срещу жалбоподателя Х. С. В. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 01645 за това, че на 12.08.2025г. около 10:58 часа, в гр. Разград, ул. „Костур“ № 1, управлява лек таксиметров автомобил „Тойота Корола” с регистрационен № [рег. номер] от категория М1, като извършва таксиметров превоз на двама пътници – И. К. Н., с ЕГН-910606ХХХХ и О. Й. С., с ЕГН-870204ХХХХ по маршрут от ж.к. „Лудогорие“ № 2, вх. Б до ул. „Костур“ № 1 пред хранителен магазин, с поставен и открит знак „Такси“, без поставена табела „Не работи“, с включен електронен таксиметров апарат № ЕС023632 с фискална памет № 46104747, със светещ индикатор „зелено“ – свободно, с Пътна книжка серия РР № 2506, заверена на 01.08.2025 г., с попълнен пътен лист № 0008 от 12.08.2025 г., с Разрешително за таксиметров превоз на пътници № 25/129/17.01.2025 г., валидно до 31.12.2025г., като след наемането на автомобила, водачът не е включил таксиметровия апарат в режим на регистриране на превоза. В акта е отбелязано, че пътниците заплатили след приключване на превоза сумата от 5 (пет) лева. Констатирано е нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта. Актът бил подписан от нарушителя без възражения.

На 06.08.2025 г. Главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е издал оспорената заповед, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП - временно отнемане за срок от една година на издаденото му удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 1022212 от 16.05.2023г., валидно до 15.05.2028 г.

Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил констатациите по съставения АУАН № 01645 от 12.08.2025г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.08.2025г. и е обжалвана чрез административният орган на 20.08.2025г.

Пред съда е представена административната преписка, съдържаща Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която упълномощава главните инспектори в областни отдели „Автомобилна администрация“ в главна дирекция „Автомобилна инспекция” да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП; Заповед № РД-01-68 от 29.02.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която упълномощава длъжностни лица от изпълнителната агенция да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „г“, т. 2, б. „а“ и „д“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; АУАН № 01645 от 12.08.2025г.; Служебен бон от 12.08.2025г. с отчет на водача; Служебен бон от 12.08.2025г. с дневен финансов отчет; Фискален бон от 12.08.2025 г.; Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 25/129/ 17.01.2025г.; Пътна книжка серия РР № 2506 на лек таксиметров автомобил „Тойота Корола” с регистрационен № [рег. номер], заверена на 01.08.2025 г. и Пътен лист № 0008 от 12.08.2025 г.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства и представените от жалбоподателя копия от Наказателно постановление № 37-0001803 от 11.09.2025 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ – Разград, с което за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП, както и доказателства за заплащане на глобата.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, е процесуално допустима.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В приложената по делото Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ са посочени длъжностните лица, които са упълномощени да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Сред тях са и главните инспектори в областни отдели „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция”, какъвто е издателят на оспорената заповед и настоящ ответник по делото.

Заповедта за прилагане на ПАМ е в установената писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни съображения за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата, при които е издадена, така и правното основание за прилагане на ПАМ - чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на посочено правно основание за издаване на заповедта.

При постановяването й обаче е допуснат съществен порок във формата, който е довел и до противоречието й с материалния закон. Макар формално да съдържа дата на издаване, съдът намира, че е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, касателно посочване на действителната дата на издаване на заповедта. Описаните в нея факти – извършената проверка от служители на ОО „АА“ – Разград и твърдения таксиметров превоз на пътници се отнасят до дата 12.08.2025 г. В същото време е посочена дата на издаване на заповедта - 06.08.2025 г. Горното внася неяснота, както у жалбоподателя, така и у съда, относно това кога точно са настъпили фактическите обстоятелства, посочени в заповедта и как те са станали повод за издаването й на посочената в нея дата. Това от една страна препятства упражняването на правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води пряко до несъответствие на заповедта с материалния закон. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Моментът на издаването на процесната заповед според посоченото в самата нея е 06.08.2025 г. В същото време всички доказателства по делото сочат, че фактическите обстоятелства, описани в нея, са се случили на 12.08.2025 г. и съответно не са били настъпили към 06.08.2025 г., което препятства преценката за настъпването на материалноправните предпоставки за издаване на тази заповед.

Допуснато е и друго нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените такива и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, като преди издаването на заповедта не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства доказателствата, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в това число сведения и обяснения от пътниците в таксиметровия автомобил за това дали те са заплатили превоза. Нарушени са принципите за истинност на фактите по случая, съгласно чл. 7 от АПК, както и за служебно събиране на необходимите доказателства по чл. 9, ал. 2 от АПК, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. По този начин фактическата обстановка е останала неизяснена. Един от основните белези, които характеризират превоза като „таксиметров“, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, е неговата възмездност, т.е. той се извършва срещу заплащане. По делото липсват доказателства, въз основа на които това обстоятелство да е било надлежно установено от страна на административния орган. При проверката, извършена от контролните органи, същите са констатирали, че в автомобила има пътници и без да съберат техните или на водача обяснения, са приели за установено, че е осъществен таксиметров превоз. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. В случая обстоятелството дали превозът е осъществен срещу заплащане е съществено и не може да се установи по друг начин, освен чрез сведения от страна на пътниците, поради което и органът е следвало да събере такива от тях. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз.

При горните обстоятелства се налага извода, че заповедта противоречи и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, се отнема временно за срок една година удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.

Според разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.

От анализа на тези норми, както и легално определение на понятието таксиметров превоз, дадено с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, следва, че процесната ПАМ се прилага при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и 2. невключен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

В настоящия случай, обсъдено по-горе, съдът приема, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин наличието на първата предпоставка – че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, тъй като не е доказано извършено плащане или уговорка за извършване на плащане за услугата по превоза. Като не е доказано наличието на възмездна услуга, не може да се направи категоричен извод за извършен „таксиметров превоз“ на пътници, респ. жалбоподателят не е имал основание и задължение да включи монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

С оглед на изложеното съдът счита, че не са били налице фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП за издаване на оспорената заповед, поради което и същата не съответства на материалния закон.

По тази причина тя се явява постановена и в противоречие с целта на закона, тъй като съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП налагането на ПАМ има за цел да преустанови административни нарушения, а в случая не е доказано извършено такова.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.

В отговор на възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че без значение за законосъобразността на мярката, е обстоятелството, че за констатираното нарушение му е наложено с НП № 37-0001803 от 11.09.2025 г. административно наказание глоба от 500 лева, както и фактът, че тази глоба е платена. В случая не е налице нарушение на принципа non bis in idem, тъй като ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и административните наказания за извършени административни нарушения имат различна правна природа. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни. Заповедите за прилагане на ПАМ не са средство за реализиране на правна отговорност за разлика от наказателните постановления, с които именно се реализира административнонаказателната отговорност на лицата, извършили административни нарушения.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4073 от 06.08.2025 г., издадена от Главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.