№ 322
гр. гр. Лом, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело №
20241620102678 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени субективно съединени осъдителни
искове от *********, дружество, учредено по правото на ФРГ, със седалище и
адрес на управление в *********, вписано в Търговски регистър А при
Районен съд *****, под номер *****, и в Търговски регистър Б, под номер
*****, представлявано от *********, роден на ***** г. - управител -
самостоятелно или от прокуристите: ********* - представляващи
дружеството заедно с управител или с друг прокурист, срещу *********
ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от Д. И. Г., със седалище и адрес на
управление: *******, и Д. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*********, като се иска да бъде постановено решение, с което ответниците да
бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 6134,57 лева (шест хиляди сто
тридесет и четири лева и петдесет и седем ст.), представляваща неплатено
задължение за закупени стоки и услуги по Договор № *****/16.08.2024г., за
които е издадена, получена и останала частично неплатена: фактура №
*********/30.09.2024г. с отчетен период до 30.09.2024г., падеж на плащане
15.10.2024г., с първоначален размер от 10 134,57 лева и дължим остатък след
извършено частично плащания в размер на 6134,57 лева (размерът на
претендираната сума), ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.11.2024г., до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 16.08.2024г. между ********* /УТА/ и
********* ЕООД е сключен договор за предоставяне на услуга за безкасово
разплащане при покупка на услуги и продукти, свързани с превозни средства,
1
чрез предоставяне на 3 броя (сервизни) УТА карти тип ,,*****” за МПС, за
които ответното дружество е подало заявление от нов клиент. За сключването
на договора ********* ЕООД, представлявано от управителя Д. И. Г., е
попълнило и подало Заявление от нов клиент и е приело общите търговски
условия на издателя на картите /УТА/. Със заявлението от нов клиент,
управителят е заявил получаването на карти, като е посочил регистрационни
номера на МПС, за които желае да бъдат издадени сервизни карти и типа
сервизни карти, които желае да получи за съответното превозното средство.
Посочено е фактуриране чрез електронна фактура, като е посочена ел.поща,
на която да бъде получавана. В исковата молба се сочи, че в последната част
от заявлението ********* ЕООД поръчва обвързващо горепосочените услуги,
3 бр. сервизни карти тип ,,*****” и е заявило, че ще отговаря за плащанията на
всички задължения, свързани с ползването на картите в съответствие с
Общите условия на УТА. Управителят на дружеството собственоръчно е
подписал заявлението от нов клиент с дата 16.08.2024г. ведно с подписани
ОТУ и указания във връзка със защита на личните данни /приложение №1/.
Заявлението е прието от ********* на 16.08.2024г. с клиентски номер *****,
като се твърди, че считано от тази дата договорът се счита за сключен.
Моментът, в който Заявлението от нов клиент, отправено от ********* ЕООД,
се приема от издателя на картите, съвпада с издаване на клиентски номер –
*****, и това е моментът на сключване на договора между страните.
Договорът, представляващ Заявление от нов клиент, Общи условия на УТА и
Декларация във връзка с регламента за защита на личните данни, получават
същия номер, с който ползвателят на картите е въведен в системата на УТА.
Този клиентски номер, както и номера на картата и номера на МПС, се
отразява и по всяка една фактура. Ищецът твърди, че дружеството *********
ЕООД е получило пластиките на картите и пин кодове за тях и се е
възползвало от услугите на УТА. Покупките от страна на клиента се отчитат с
електронно средство и се извършват в различни обекти, в различни държави и
при които купувачът се индивидуализира чрез представяне на УТА карта и
въвеждане на съответен персонален идентификационен номер (ПИН код).
Картата се въвежда в електронно устройство с фискална памет, което разчита
информацията, съхранявана на картата, като така индивидуализира купувача.
Тази информация се свързва с данните за закупените стоки и така се извършва
отчитането на стойността на конкретните покупки за плащане. Този
механизъм на закупуване чрез използване на карта и въвеждане на
индивидуален код, гарантира осчетоводяване на цената по съответния
клиентски номер на купувача, притежател на картата при получаване на
стоките. Сочи се, че за ползваните услуги, УТА издава колективни фактури,
всички качени в онлайн платформата на дружеството, които клиентът
получава на посочения електронен адрес. По правило се фактурира 2 пъти в
месеца. Фактурите съдържат подробна информация за транзакциите с картите,
извършени през периода, за който се отнася фактурирането, като от същите е
видно кое превозно средство, на коя дата, с коя карта, къде и какви стоки и
услуги е закупило. В колективната фактура е посочен падеж на плащане.
Освен това се твърди, че във всяка фактура (списък от ф-ри) е посочен
2
конкретен падеж на плащане. Ищецът твърди, че към настоящия момент
клиентът се намира в забава за пълно погашение на първата издадена фактура,
с първоначална стойност 10 134,57 лв., която е частично платена, като
остатъкът за плащане е в размер на 6134,57 лв., за което има издаден списък
фактури № *********/30.09.2024г., с отчетен период до 30.09.2024г., с падеж
на плащане 15.10.2024г., с първоначален размер от 10 134,57 лева и дължим
остатък след извършено частично плащане - в размер на 6134,57 лева, който
списък включва отчет на отделни позиции за доставки на стоки и услуги до
30.09.2024г. и фактура за доставки на стоки и услуги до 30.09.2024г. в
България с № ********** на стойност 10 134,57 с ДДС, която сума включва
подробно описаните в исковата молба покупки, платени с карти на УТА,
останали неизплатени от клиента. Твърди се, че клиентът е заявил електронно
получаване на фактура, като линк към списък от фактури му е изпратен на
07.10.2024г. Сочи се, че съгласно т.9, б. „а“ от Общите условия, получени от
клиента, плащането става дължимо, щом клиентът получи фактурите, като
крайният срок за плащане е посочен във фактурата и е по правило 2 седмици
след получаването й. Закъснението за плащане настъпва без отделно
предупреждение, след настъпване на договорения срок за плащане. Съгласно
чл.9 (d) от ОТУ на УТА, след получаване на фактура, клиентът е длъжен
незабавно да я провери и да съобщи писмено или по имейл своето
възражение, най-късно в рамките на два месеца от датата на фактурата като
посочи всички данни от фактурите, срещу които има възражение. При липса
на рекламация, фактурираното салдо се счита за прието. Твърди се, че
дружеството-ответник е имал възможност да се запознае със списъците от
фактури и при несъгласие да направи рекламация. Такава не е направена,
поради което закупените и осчетоводени стоки се считат за получени и
приети. Изложени са твърдения, че на 16.08.2024г. е подписан договор за
поръчителство, съгласно който Д. И. Г. се е задължил да отговаря солидарно за
всички задължения на клиента към УТА до определен в договора размер - 12
000 евро. Релевира се, че при подписване на договора за поръчителство Д. И.
Г. декларира, че е получил Договор № *****/16.08.2024г., който представлява
Заявление от нов клиент, общи условия и Правила за защита на лични данни.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника Д.
Г. на 20.11.2024г. ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, с което е указано на
същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41
ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника
***** ЕООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, съгласно който ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, ведно с
разпореждането по чл. 131 ГПК, с което е указано на същия изрично, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
3
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.
Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.
Ответниците не са подали писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 867/30.06.2025г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.
1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника Д. Г. на 08.07.2025г. при отказ,
а на ответника ***** ЕООД, представлявано от Д. Г. – по реда на чл. 50, ал. 2
ГПК.
Ищецът, редовно призован, не се представлява в проведеното открито
съдебно заседание. Депозирана е молба за даване ход на делото в отсъствие на
ищеца. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на
основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В проведеното първо съдебно заседание, редовно призовани,
ответниците не са се явили и не са изпратили представител, като не е
постъпило и искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, нито са посочили
основателни причини за неявяването си.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът като съобрази изричното направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, намира, че са
налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответниците редовно са
връчени преписи от исковата молба с приложенията към нея, като са им
указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по
делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в
насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в тяхно отсъствие. За съдебно заседание ответниците са редовно
призовани.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба и не са поискали
делото да се разглежда в тяхно отсъствие, като не са изпратили свои
представители в съдебно заседание.
4
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за
вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна
преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение
се основава на процесуалното бездействие на ответника.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в предявения
размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
обезпечителното производство разноски. Разноските се претендират,
представен е списък по чл. 80 ГПК.
Предвид това и с оглед представените доказателства от ищеца за
извършени от последния разноски се налага извод, че същите са в общ размер
на 245,38лв. - ДТ, платена по сметка на РС Лом за образуване на настоящото
производство, за претендираните 5 лв. за обезпечителна заповед не са
представени доказателства, като след справка в системата по ел. партида на
делото също не се установява плащане на такава сума.
С оглед горното на ищеца при този изход на делото се следват разноски в
размер на 245,38лв., като ответниците следва да бъдат осъдени да ги заплатят
в условията на разделност по равно.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********* ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от Д.
И. Г., със седалище и адрес на управление: *******, и Д. И. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *********, да заплатят солидарно на
*********, дружество, учредено по правото на ФРГ, със седалище и адрес на
управление в *********, вписано в Търговски регистър А при Районен съд
*****, под номер *****, и в Търговски регистър Б, под номер *****,
представлявано от *********, роден на ***** г. - управител - самостоятелно
или от прокуристите: ********* - представляващи дружеството заедно с
управител или с друг прокурист, сумата от 6134,57 лева (шест хиляди сто
тридесет и четири лева и петдесет и седем ст.), представляваща неплатено
задължение за закупени стоки и услуги по Договор № *****/16.08.2024г., за
които е издадена, получена и останала частично неплатена: фактура №
*********/30.09.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.11.2024г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ********* ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от Д. И.
Г., със седалище и адрес на управление: *******, и Д. И. Г., ЕГН: **********,
5
с постоянен адрес: *********, да заплатят на *********, дружество,
учредено по правото на ФРГ, със седалище и адрес на управление в
*********, вписано в Търговски регистър А при Районен съд *****, под номер
*****, и в Търговски регистър Б, под номер *****, представлявано от
*********, роден на ***** г. - управител - самостоятелно или от
прокуристите: ********* - представляващи дружеството заедно с управител
или с друг прокурист, сумата от 245,38 /двеста четиридесет и пет лв. и
тридесет и осем ст./, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответниците разполагат със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6