№ 1011
гр. Варна , 19.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500252 по описа за 2021 година
Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК, по повод
подадената въззивна жалба вх.№ 286023/1.12.2020 от Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., И. Х. Г.,
Ф. Х. Т. -лично и като пълномощник на К. Х. Д. /пълномощно рег.№ 2486/ 19.02.2019г на
нотариус № 212/ и С. С. К. срещу решението на ВРС-ХVІІІс-в № 60849/23.10.2020г по гр.д.
№ 9570/2019, с което е признато за установено в отношенията между ищцата ЕЛЕНА
АТАНАСОВА Т. от една страна и всички ответници /общо 24 на брой/, явяващи се две
групи наследници на починалите Георги Янков Колев и на Пиица Х.а Йорданова, че
ищцата е собственик на имот ПИ с идентиф.№ 10135.2520.236 по КККР на гр.Варна,
придобит на осн. §4а ЗСПЗЗ, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и са осъдени ответниците да
заплатят на ищцата сторените от нея разноски по делото за първата инстанция в размер на
465.17лв.
І Считат постановеното решение за недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск - ищцата не е доказала правен интерес от воденето на настоящото исково
производство.
1/ Доколкото в настоящото производство спорът е с вещноправен характер, то дори и
да се приеме, че ищцата е имала право да упражнява фактическа власт върху имота, то за
1/2ид.ч. и двата иска са недопустими. В тази връзка събраните гласни доказателства сочат,
че ищцата има съпруг, чието име дори не било споменато, а и фактът на брак не се
установява с гласни доказателства.
Според т.12 от ППВС No 2/1977г „когато се касае до спор с вещноправен характер
относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че
решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи. Доколкото ищцата твърди по
основния иск - възмездно придобиване на вещта, а по евентуалния - оригинерен способ на
придобиване, то съпругът й се явява необходим другар и е следвало да участва в процеса.
В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу
съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл.216 ал.2
ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде
1
еднакво по отношение на двамата, /в т.см. Решение № 909/22.03.2010г по гр.д.№ 4037/2008г
на ВКС І ГО/.
Поради изложеното считат, че решението следва да бъде обезсилено като
недопустимо за 1/2ид.ч. от имота.
2/ Съгл.чл.124 ал.1 ГПК всеки има право да предяви иск, за да установи
съществуването на едно свое право, когато има интерес от това. Следователно,
допустимостта на установителните искове като самостоятелна форма на защита е
обусловена от наличието на правен интерес. Според установената съдебна практика, този
правен интерес винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в ИМ
обстоятелства, /в т.см. Решение № 109/20.06.2019г. по гр.д.№ 2562/2018г., Ir.o. на ВКС/.
Въпреки, че в тежест на ищцата е било това и въпреки наведеното от
ответниците възражение в тази насока, ищцовата страна не е обосновала правен
интерес от воденето на настоящото производство.
Последващото подробно изложение в жалбата касае доколко ищцата има защитимо
вещно право на собственост, което да обоснове правния интерес от търсената защита:
а/ имотът, за който ищцата представя КНА за собственост № 46/1995г, признаващ я
като такава на основание трансформирано право на ползване /предоставено по реда на 76
ПМС/1977г/ в право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна м-
ст"Фатрико дере", представляващ ПИ пл.№ 236 с площ 600кв.м., при граници: изток - пл.№
211, запад - пл.№ 238, север - път и юг - пл.№ 35, е с некоректно посочени площ и граници,
видно от т.1.1.1. от заключението на СТЕ.
Затова този КНА не може да я легитимира като собственик.
б/ в КНА не е посочено фактическото основание, което да доказва надлежно
предоставено право на ползване върху имота.
В тежест на ищцовата страна е главното и пълно доказване за установяване
наличието на предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ-предоставено право на ползване,
построена до 1.03.1991г сграда, оценка на имота и заплащане на стойността му. Такова
доказване не е било проведено успешно.
Няма представени каквито и да било доказателства, установяващи учреденото в
нейна полза право на ползване.
Не се установява какъвто и да било план, в който ищцата да е била записана като
ползвател и/или собственик.
Не се установява от събраните доказателства същата да е била адресат на адм.актове,
издавани във връзка с провежданите реституционни процедури по отношение на имотите, в
които попада процесният.
По делото е установено, че по ККиКР на гр.Варна, одобрени 14.10.2008г, процесният
имот представлява ПИ ид.№ 10135.2520. 236 в СО"Траката" гр.Варна с площ 578кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско
застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 5200236, при съседи: 10135.2520.9610,
10135.2520.237, 10135.2520.9507, 10135.2520.235 и 10135.2520.9508.
2
Не се установява и предпоставката, изискуема по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, да има построена
сграда върху земята до 1.03.1991г и да са заплатили земята на собственика чрез общината
по цени, определени от МС, съгл.чл.Зб ал.2 в 3-месечен срок от влизането в сила на
оценката.
ІІ Решението е постановено е при съществени процесуални нарушения - при
липса на съществени доказателства и незаконосъобразно зачитане на недопустими
доказателства и в противоречие с материално-правните норми.
Ответниците - наследници на Пиица Х.а Йорданова се легитимират като собственици
на 346кв.м. ид.ч. от ПИ 236 м."Траката"-гр.Варна, целия с площ 578кв.м., по силата на
издадената по реда на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влязла в сила на 14.01.2008г. Заповед №
1085/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна /поправена със Заповед №
444/30.07.2008г., влязла в сила на 18.08.2008г/, оправомощен със Заповед №
2317/15.11.2004г. на Кмета на Община Варна. Заповедта е издадена на основата на Решение
№ 1036/ 10.12.2003г на ОбС"ЗГ"-Варна по преписка вх.№ 49261/ 25.03.1992г.
Ответниците - наследници на Георги Янков Колев /също и Калев/ се легитимират
като собственици на 232кв.м. ид.части от ПИ 236 м."Траката"-гр.Варна, целия с площ
578кв.м., по силата на издадената по реда на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влязла в сила на
14.01.2008г Заповед № 1081/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна,
оправомощен със Заповед № 2317/15.11.2004г. на Кмета на Община Варна.
Заповедта е издадена на основата на Решение № 524/ 22.06.1998г на ПК-Варна по преписка
х.№ 40353/04.02.1992г.
По силата на Заповед № 155/1403.2008г на Кмета на Район „Приморски"-Община
Варна, влязла в сила на 23.06.2008г, е одобрена оценката на подобренията в имота и сумата
е внесена от въззивниците по депозитната сметка на Община Варна на 24.06.2008г.
ІІІ Навеждат се и доводи за неправилност на постановеното решение и неговата
незаконосъобразност.
Без основание ВРС е приел, че на ищцата е било предоставено валидно право на
ползване по реда на някои измежду актовете, посочени в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото
ищцовата страна представи напечатан със словесни, цифрови и графични знаци лист с
посочено означение за вярност и печат на Община Аксаково. Съдът без основание е
кредитирал така представената страница, като надлежно утвърден списък за предоставяне на
право на ползване по акт измежду изброените в §4 аот ПЗР на ЗСПЗЗ. От една страна,
нивите на наследодателите на ответниците не се намират и никога не са се намирали в
землището на Община Аксаково за да заверява Община Аксаково документ, отнасящ се до
имотите им. А от друга страна, представеното не отговаряло на императивните изисквания
на закона за документ. Всеки документ, който може да бъде кредитиран от съда като такъв,
следва по безспорен и категоричен начин да удостоверява, най-малкото авторството ,
автентичността и датата на издаването му. Доколкото в случая е представена само страница
от някакъв списък, при своевременно направеното оспорване от ответната страна, то не се
установява валидно предоставено право на ползване по реда на 76ПМС/1977г. Не списъкът,
а актът на държавния орган е необходимото и основополагащо волеизявление, което
учредява съответното право на ползване по актовете, изброени по нелимитативен начин в §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай липсва надлежният официален документ,
3
установяващ, че оправомощеният държавен орган е одобрил съответен списък за раздаване
на имоти за ползване.
Освен това, в разписната книга към КП от 1987 за имот № 236 е записан Кирил
Александров, видно от заключението на СТЕ, неоспорено от ищцовата страна, не е налице
дори и индиция, че ищцата е била надлежен „ползвател".
Ищцата не е била и адресат на издаваните досежно процесния имот заповеди по §4к
ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и заповед по § 31 от 234 ПМС/16.12.1999г, т.е. и от надлежните общински
органи ищцата не е била приемана като ползвател на имота по смисъла на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Според установената практика на ВКС само липсата на доказателство за надлежно
учредено право на ползване е достатъчна да се приеме, че не е налице придобивен способ по
§4а ПЗР ЗСПЗЗ /в т.см. Решение № 240/24.09.2012г по гр.д.№ 217/2011г на ВКС 1 ГО/.
Но дори да било установено надлежно предоставено на ищцата право на ползване по
см.§4 ПЗР ЗСПЗЗ, то същата, чиято е доказателствената тежест по уважения с решението
основен предявен иск, не доказа наличието на материално-правните предпоставки на
фактическия състав на §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Съгласно тази императивна норма, само при кумулативното наличие на валидно
предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са
построили сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплатят земята на собственика чрез
общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката.
Ищцата страна, чиято е доказателствената тежест, дори не твърди, а и не установява с
надлежни доказателства, че към релевантната дата 1.03.1991г, а и към приключване на
устните състезания, в имота е съществувала сграда.
По въпроса за съдържанието на понятието „сграда" по смисъла на §4а, обуславящ
извода дали е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост поради
изкупуване на земята от страна на ползвателите, който е релевантен за изхода на спора за
собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на
наследниците на бивш собственик на имота с реституционен акт по ЗСПЗЗ, колебанията
относно понятието „сграда" бяха отстранени.
Противоречивата съдебна практика бе преодоляна с приемането на TP № 2/2011г на
ОСГК на ВКС съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало
право да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата,
отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в ал.З ДР
ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на
изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на
построяването нормативни актове.
РС дори не е обсъдил липсата на съществената предпоставка за обосноваване на
заплащане на предоставен за ползване по акт измежду §4 ПЗР ЗСПЗЗ имот, а именно - към
01.03.1991г. в имота да е била налична постройка.
Ищцата дори не твърди някога да е имало постройка в имота, нито представя
доказателства за изграждане на такава към посочения в закона момент.
4
Поради изложеното счита, че без основание съдът е приел, че този задължителен
елемент на фактическия състав на придобиването на имот по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е бил
наличен.
Дори и да се приемело, че, без каквото и да било положително твърдение на
ищцовата страна, е вярно посоченото в Оценителния протокол, че към момента на оценката
в имота е имало фургон, то тогава ирелевантно за спорния въпрос ще е единствено
приложението на разпоредбата на §1в ал.З ДР ППЗСПЗЗ, предвиждаща изключенията, при
които построеното в такъв терен не представлява сграда.
От изложеното следва, че към 1.03.1991г в имота не е имало постройка по смисъла на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради горното, дори и да бъдело установено надлежно учредяване на право на
ползване за ищцата, то заплащането на имота по предвидения административен ред, се явява
недопустимо.
Единственото основание за твърдяното от ищцата право на собственост по основния
иск е заплащането на имота. Представеното от ищцовата страна банково бордеро, обаче, не
установява извършено плащане на земята именно за процесния имот.
Дори и да се приемело, че плащането касае процесния имот, то ищцата го е заплатила
без фактическо и правно основание и извън установения от закона срок.
Систематичното тълкуване на нормите от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи, че плащането на
подобренията става след приключване на реституционната процедура, което става с
издаване и влизане в сила на заповед на кмета на общината по реда на §4к ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Съгл.чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед на кмета
на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28
ал.4 /т.е. ПНИ/ u документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята и сградата. В
заповедта се описват номерът на имота от ПНИ, местоположението, размерът, границите,
съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за
тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на ГПК и
подлежи на обжалване по реда на АПК.
Заявление за издаване на такава заповед може да бъде издадено едва след влизане в
сила на заповедта на Обл.управител за одобряване на ПНИ за съответното селищно
образувание. В настоящия случай, за процесния имот Заповед № РД-1-7706-20/24.01.2006г, с
която е одобрен ПНИ за СО"Траката", гр.Варна /обявена в ДВ бр.16/21.02.2006г./, влязла в
сила на 7.03.2006г поради необжалването й, в т.ч. и от страна на ищцата.
Доколкото цифровият модел на ПНИ на СО"Траката", Варна е интегриран в
кадастралната карта на гр.Варна, то видно от представената от ищцовата страна кадастрална
скица на процесния поземлен имот, в регистрите към КК като собственици са записани
двете групи ответници - наследниците на Пиица Х.а Йорданова и наследниците на Георги
Янков Колев.
Затова е очевидно, че ищцата и към одобряването на ПНИ - 21.02.2006г и влизането в
сила на заповедта на областния управител на Област Варна - 7.03.2006г/ е била съгласна, че
не е собственик на процесния имот.
5
От приетите по делото влязло в сила на 7.03.2013г Решение № 2123/10.08.2012г по
адм.д.№ 652/2012г. на Адм.съд-Варна, ХVІІс-в, потвърдено и оставено в сила с Решение №
3246/ 7.03.2013г. на ВАС-ІІотд., се установява, че е отхвърлено като неоснователно
оспорването на ищцата Елена Т. на Заповед № КД-14-03-1553/20.06.2011г на Началник
СГКК-Варна, с която на осн.§4к ал.13 т.2 ПЗР ЗСПЗЗ и Решение на Комисията по т.4 от
Протокол № 19/13.10.2010г е отказано изменение на кадастралния регистър за ПИ
10135.2520.236 към КК на гр.Варна, одобрена през 2008г, за която ищцата е твърдяла, че е
била налице грешка поради това, че не била записана в регистрите като собственик на имот
236.
Предвид изложеното считат, че дори да се приеме за допустимо решението на ВРС,
то същото е неправилно, тъй като е признато право на собственост на ищцата, придобито на
осн.§4а ПЗР ЗСПЗЗ, без да са установени по делото материално-правните предпоставки за
това.
Поради това следва да бъде отменено и предявеният иск да отхвърлен, като
неоснователен, тъй като не е доказан.
ІV В случай, че бъде разгледан предявения в евентуалност иск, основан на
твърдения за придобивна давност, молят за неговото отхвърляне, тъй като не е установено
ищцата да е имала право да упражнява фактическа власт върху имота и затова същата е била
недобросъвестен владелец.
Дори да е притежавала право на ползване по см.§4 и сл. на ПЗР ЗСПЗЗ, след влизане в
сила на ЗИД ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.28/1992г, когато се създава новият §4 ПЗР ЗСПЗЗ, това
право на ползване е прекратено и ищцата е била вече само държател на имота. Правото й да
държи имота е произтекло от това, че следва да бъде проведена процедурата по оценка и
плащане на подобренията в имота по реда на §4л ПЗР ЗСПЗЗ от реституираните
собственици.
Систематичното тълкуване на нормите от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи, че плащането на
подобренията става след приключване на реституционната процедура, което става с
издаване и влизане в сила на заповед на кмета на общината по реда на § 4к ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Съгл.чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването,
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед на
кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план
по чл.28 ал.4 /в случая ПНИ/ и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на
земята и сградата. В заповедта се описват номерът на имота от ПНИ,
местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица
на имота. Заповедта се съобщава по реда на ГПК и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Заявление за издаване на такава заповед може да бъде издадено едва след влизане в
сила на заповедта на Обл.управител за одобряване на ПНИ за съответното селищно
образувание. В настоящия случай Заповед № РД-1-7706-20/ 24.01.2006г, с която е одобрен
ПНИ за СО"Траката"-гр.Варна /обявена в ДВ бр.16/21.02.2006г/ за процесния имот е влязла
в сила на 7.03.2006г поради необжалването й както от страна на ищцата, така и от страна на
реституираните собственици.
Доколкото цифровият модел на ПНИ е интегриран в КК на гр.Варна, то видно от
представената от ищцовата страна кадастрална скица на процесния ПИ, в регистрите към КК
като собственици са записани двете групи ответници - наследниците на Пиица Х.а
6
Йорданова и наследниците на Георги Янков Колев. Очевидно, ищцата и към одобряването
на ПНИ - 21.02.2006г, а също и влизането в сила на Заповедта на Обл.управител на Варн
обл. -07.03.2006г е била съгласна, че не е собственик на процесния имот.
Началният момент на придобивната давност, предвид разпоредбата на чл.5 ал.2
ЗВСОНИ и задължителната практика на ВКС по прилагането на този текст /в т.см. Решение
627/5.10.2010г по гр.д.№ 1623/2009 на ВКС-I ГО; Решение № 547/12.01.2011г по гр.д.№
660/2010г на ВКС-ІІ ГО и др./, е от момента на влизане в сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, а ако
възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент - от момента на
възстановяването. Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
288/18.03.2014г по гр.д.№ 2058/2013г на ВКС-I ГО до завършване на адм.производство по
възстановяване на собствеността, давност не тече.
В настоящия случай давност би могла да започне да тече от момента на
възстановяването на собствеността в полза на реституираните собственици със Заповеди
№№ 1081/17.12.2007г и 1085/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна,
изд. на осн.§4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като същият се явява по-късен момент от влизане в сила
на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997г./. Правилото е, че давност не тече против
този, който не може да защити правото си.
Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви
иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността /Решение №
166/25.06.2013г на ВКС по гр.д.№ 1633/2013г ВКС-I ГО/.
Следователно, след завършване на реституционните процедури за двете групи
ответници - наследници на бивши собственици, е била възстановена собствеността върху
двете реални части от имот № 236 и същите са могли да я упражняват в пълен обем и да я
защитават с всички позволени от закона средства. От този момент нататък следва да бъде
изследвано владението на ищцата.
В случая придобивната давност може да бъде само десетгодишна - в т.см. изрично е
посочено с Решение № 28/ 4.05.2010г по гр.д.№ 844/2009г на ВКС- I ГО., постановено по
реда на чл.290 ГПК и задължително, съгласно т.2 на TP № 1/ 19.02.2010г по тълк.д. №
1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На осн.чл.79 ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Спорните въпроси по алтернативно предявения иск са непрекъснато ли е било
владението на ищцата и спокойно ли е било същото. Установи се от събраните гласни
доказателства, в т.ч. и от разпита на свидетелите на ищцовата страна, че владението е било
прекъсвано ежегодно за поне по шест месеца - от есента до пролетта.
Същевременно, владението на ищцата, ако изобщо е имало такова, предвид
показанията, че имотът е бил самозалесен с храсти и треви, не е било спокойно. Видно от
приетата по делото адм.преписка, ответниците са инициирали, на осн.§4л ПЗР на ЗСПЗЗ
извършване от назначен от районната администрация лицензиран оценител на оглед и
изготвяне на оценка на наличните в имота подобрения. На осн.§4л ПЗР ЗСПЗЗ оценката на
подобренията на земята по § 4а, 46, 4в и 4з е извършена със Заповед № 155/14.03.2008г на
Кмета на Район „Приморски"-Община Варна. Заповедта е обжалвана от ищцата и с Решение
по адм.д.№ 899/2008г на АдмС-Варна е била изменена относно размера на оценката на
подобренията.
На 10.09.2008г е извършен въвод на ответниците във владение на процесния имот,
7
което е действие на ответниците, нарушаващо владението на ищцата, представляващо
реализиране на правата им посредством адм.процедура и надлежния адм.орган.
Видно от приетото по делото влязло в сила на 7.03.2013г. Решение №
2123/10.08.2012г по адм.д.№ 652/2012г на АдмС-Варна, потвърдено и оставено в сила в
Решение № 3246/ 7.03.2013г по к.адм.д.№ 14386/2012г на ВАС-ІІ отд., при участието на
ответниците като заинтересовани страни, е отхвърлено като неоснователно оспорването на
ищцата Елена Т. на Заповед № КД-14-03-1553/20.06.2011г на Н-ка на СГКК-Варна, с която
на осн.§4к ал.13 т.2 ПЗР ЗСПЗЗ и Решение на комисията по т.4 на Протокол №
19/13.10.2013г е отказал изменение на КР за имот с идентиф.10135.2520.236 към КК на
гр.Варна, одобрена през 2008г, изразяващо се в поискано от Елена Т. заличаване на
собствениците на имота и вписването като собственик на Елена Атанасова Т. с НА №
46/22.06.1995г. Следователно, и към 3.03.2013г ищцата не е считана за собственик на
процесния имот, в т.ч. и от ответниците и от адм.орган и от надлежните съдебни инстанции.
Това би следвало да бъде и началната дата, от която да бъде изследвана придобиваната
давност.
Двете групи свидетели дават твърде противоречиви и на места взаимно изключващи
се показания.
Доколкото и двамата свидетели на ищцата - Ботева и Шопов са заявили, че нямат
постоянен поглед върху имота, показанията им за непрекъснато упражняване на фактическа
власт върху имота от страна на ищцата не са безсъмнени. Същите не установиха начален
момент на фактическата власт от ищцата върху имота.
Същевременно, от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се
направи категоричен извод, че само Елена Т. е упражнявала явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение върху процесния имот лично или чрез други лица и е придобила
правото на собственост по давност.
Според последователната съдебна практика, фактът на владението може да се
установи със свидетелски показания, които следва да се ценят в съвкупност с останалите
доказателства по делото. При извършването на анализ на свидетелските показания съдът
следва не само да съпоставя казаното от различните свидетели, но и да отчете времевата
последователност при осъществяването на фактите, които свидетелите са възприели и
възпроизвеждат пред съда /в т.см. Решение № 98/4.07.2018г по гр.д.№ 3546/2016г ВКС-І
ГО/.
Действително, фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения, да не са прекъсвани от действия на трети лица /Решение № 17/19.02.2016г по
гр.д.№ 4335/2015г. на на ВКС-ІІ ГО/. Когато едно лице е установило фактическа власт върху
недвижим имот, в момента, в който се установи осъществяване от трето лице на такова
действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява
занапред фактическата власт върху имота, се счита, че това владение е прекъснато /в т.см.
Решение № 330/28.11.2011г по гр.д.№ 1519/2010г на ВКС-ІІ ГО/.
Установило се е по делото, че ответниците са участвали активно във водения от
ищцата съдебен спор, протекъл през 2012г и 2013г, като са защитавали срещу ищцата
правото си на собственици. Ответниците периодически са посещавали имота. Разчиствали са
„занемарения и обрасъл с храсти имот", а имот обраства с храсти за период по-дълъг от шест
месеца. Предлагали го за продажба, като водили потенциални купувачи.
Предвид изложеното считат, че ищцата не доказа по категоричен начин фактическия
състав на 10-годишната придобивна давност върху имота и затова и евентуално предявеният
8
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради изложеното молят, ако съдът приема за допустимо постановеното от ВРС
решение, то същото да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено решение за отхвърлянето на предявените в условията на евентуалност
положителни установителни искове за признаване правото на собственост на ищцата върху
процесния имот като недоказани на сочените придобивни основания - по реда на §4а ПЗР
ЗСПЗЗ или изтекла придобивна давност.
Претендират присъждането на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Е. А. Т. е депозирала писмен отговор вх.№
265243/ 22.01.2021 със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за
потвърждаването постановеното от ВРС решение.
Във въззивната жалба и писмения отговор няма обективирани доказателствени
искания за нови обстоятелства или новооткрити доказателства.
Спорът между страните е по правото.
С писмени молби четирима от ответниците по спора са се присъединили към
подадената въззивна жалба, а именно:
П. Й. Н. от гр.Варна ул.„Цар Борис ІІІ" № 28;
Е. Й. Г. от гр.Варна ул.„Цар Борис III" №28
Д. А. П. от гр.Варна ул.„Св.Св.Константин и Елена" № 28
Х. А. Х. от гр.Варна ул.„Пеньо Пенев" № 8,
всички представлявани от адв.Сийка Х.а
На останалите ответници, явяващи се необжалвали другари, следва да бъде дадена
възможност в срок до първото съдебно заседание да заявят дали се присъединяват към
подадената въззивна жалба; в противен случай въззивното производство ще се разглежда
без тяхно участие и решението по отношение на тях ще влезе в законна сила.
В тази връзка съобщения следва да бъдат изпратени до следните лица:
1. Л. Й. М. - гр.Варна ул.„Мир" № 34-А;
2. Д. Д. Д. - гр.Варна ул.„Св.Св. Кирил и Методий" № 19;
9
3. Ж. Д. Н.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Вар ненски" № 18;
4. Ш. Н. Ш.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Варнен ски" № 18 А;
5. Д. Н. З.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Варнен ски" № 18;
6. Г. Ш. Н.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Варнен ски" № 20;
7. Я. С. Я.-гр.Варна ул.„Ангел Главчев" № 16;
8. Д. Г. Г.-гр.Варна ул.„Ангел Главчев" № 12;
9. М. Й. М.-гр.Варна ул.„А.Главчев" № 12;
10. К. Й. Д.-гр.Варна ул.„Св.Димитър Солунски" № 5;
11. П. В. П.-гр.Варна ул.„Обзор" № 6;
12. Г. А. И.-гр.Варна ул.„Св.Параскева" № 30 ;
13. Е. А. Г.-гр.Варна ул.„Димитър Солунски"№
На следващо място.
По отношение на събраните в първата инстанция доказателства – приетото
заключение на вещото лице Ж.Б. по допусната СТЕ. Въззивният съд намира, че в писменото
заключение и дадените в с.з. устни обяснения се съдържат известна неяснота и затова е
необходимо призоваването му, за да даде разяснения пред настоящия въззивен състав,
касаещи изясняването на делото от фактическа страна.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 286023/1.12.2020 от
Ж. Т. А.,
Д. А. С.,
И. А. П.,
И. Х. Г.,
Ф. Х. Т. -лично и като пълномощник на К. Х. Д. /пълномощно рег.№ 2486/ 19.02.2019г на
нотариус № 212/ и
С. С. К.
срещу решението на ВРС-ХVІІІс-в № 60849/23.10.2020г по гр.д.№ 9570/2019, с което е
10
признато за установено в отношенията между ищцата ЕЛЕНА АТАНАСОВА Т. от една
страна и всички ответници /общо 24 на брой/, явяващи се две групи наследници на
починалите Георги Янков Колев и на Пиица Х.а Йорданова, че ищцата е собственик на
имот ПИ с идентиф.№ 10135.2520.236 по КККР на гр.Варна, придобит на осн. §4а ЗСПЗЗ, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата сторените от нея
разноски по делото за първата инстанция в размер на 465,17лв.
КОНСТИТУИРА като въззивници в производството наред с жалбоподателите
присъединилите се ответници
П. Й. Н. от гр.Варна ул.„Цар Борис ІІІ" № 28;
Е. Й. Г. от гр.Варна ул.„Цар Борис III" №28
Д. А. П. от гр.Варна ул.„Св.Св.Константин и Елена" № 28
Х. А. Х. от гр.Варна ул.„Пеньо Пенев" № 8,
ВПИСВА същите в СЛП като въззивници
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ съобщения до останалите ответници по делото, а именно:
1. Л. Й. М. - гр.Варна ул.„Мир" № 34-А;
2. Д. Д. Д. - гр.Варна ул.„Св.Св. Кирил и Методий" № 19;
3. Ж. Д. Н.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Вар ненски" № 18;
4. Ш. Н. Ш.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Варнен ски" № 18 А;
5. Д. Н. З.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Варнен ски" № 18;
6. Г. Ш. Н.-гр.Варна ул.„Св.Прокопий Варнен ски" № 20;
7. Я. С. Я.-гр.Варна ул.„Ангел Главчев" № 16;
8. Д. Г. Г.-гр.Варна ул.„Ангел Главчев" № 12;
9. М. Й. М.-гр.Варна ул.„А.Главчев" № 12;
10. К. Й. Д.-гр.Варна ул.„Св.Димитър Солунски" № 5;
11. П. В. П.-гр.Варна ул.„Обзор" № 6;
12. Г. А. И.-гр.Варна ул.„Св.Параскева" № 30 ;
13. Е. А. Г.-гр.Варна ул.„Димитър Солунски"№
като им бъде дадена възможност в срок до първото съдебно заседание да заявят дали се
присъединяват към подадената въззивна жалба; в противен случай въззивното
производство ще се разглежда без тяхно участие и решението по отношение на тях ще влезе
в законна сила.
11
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Ж.Б., за да даде разяснения през настоящия
въззивен състав по изготвеното от него заключение, необходими за изясняване на делото от
фактическа страна.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждането му в открито съдебно
заседание на 20.04.2021г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12