РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 93502
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско
дело № 20221110148838 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ***** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземания за цена на доставени електронни съобщителни
услуги, за вземания за цена на мобилни телефонни апарати, обезщетение, неустойка за
невърнато устройство и за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги и мораторна лихва върху нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 3 ГПК. Целта на препращането към чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е чрез индивидуализация на процесното вземане същото да бъде
отграничено от други спорни правоотношения между страните, което ще направи възможна
преценката на длъжника относно дължимостта на конкретното вземане /от гледна точка на
неговото основание и размер/ и упражняване срещу него на правото на възражение
/включително относно възможното погасяване на вземането по давност/.
Според изложеното в заявлението неустойката за предсрочно прекратяване се
формира от месечните абонаментни такси, дължими до края на срока на всеки
абонаментен план.
Клаузата, на която заявителят основава вземането си за неустойка, предвиждаща
задължение за длъжника за заплащане на неустойка, която се формира от сбора на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова
страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
1
този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено в посочената част за вземане за неустойка, както и за акцесорната
претенция за мораторна лихва върху нея.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 07.9.2022 г. на ****** срещу ****** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 2461,96 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и за сумата 125,99 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 23.12.2021 г. – 31.8.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2