№ 932
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503866 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3118 от 13.05.2020г., поправено с решение № 260301 от
01.10.2020г., постановени по гр.дело № 576/2018г. на Софийския градски съд, ГО,
10 състав, е признато за установено по отношение на Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д.,
В. К. Ш., А. Д. Ш., Б. Ц. А., Л. С. Д., А. С. Д. и „Авеста Трейд” АД, че Столична
община е собственик, на основание чл.79 ЗС-по силата на изтекла придобивна
давност, на следните имоти: 9/14 идеални части от недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.409.48 по КККР на гр.
София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с
площ 375 кв.м и граници-имоти с идентификатори 68134.409.180, 68134.409.58,
68134.409.49, 68134.409.178, както и намиращите се в имота: 9/14 идеални части
от апартамент- имот с идентификатор 68134.409.48.1.1 на първи (партерен) етаж в
сградата, със застроена площ 70,76 кв.м; 9/14 ид.ч. от магазин „Б“- обект за
търговска дейност с идентификатор 68134.409.48.1.2 на първи (партерен етаж),
със застроена площ 15,78 кв.м, с прилежащото му мазе в площ 13,78 кв.м, и
граници: имоти с идентификатори 68134.409.48.1.4 и 68134.409.48.1.3 и 9/14
идеални части от магазин „А“-обект за търговска дейност с идентификатор
68134.409.48.1.3 на първи (партерен етаж), със застроена площ 21,60 кв.м, с
прилежащото му мазе с площ 13,78 кв.м и с граници: имоти с идентификатори
68134.409.48.1.2 и 68134.409.48.1.4.
С решението на СГС е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
1
давност №7, том I, рег.№1110, дело №6/2009г. на нотариус В. М. с рег. № 074 от
регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която „Авеста Трейд” АД е
признато за собственик, на основание давностно владение на 9/14 ид.ч. от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-18, от квартал 120, съгласно действащия
подробен устройствен план на гр. София, местността „Подуяне – Центъра“,
целият с площ 375 кв.м, при граници на мястото: бул. „***“, ул. „***“, урегулиран
поземлен имот VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер VII-17, който поземлен
имот съгласно КК КР на гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-
45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор
68134.409.48. С решението на СГС, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, е отменен и
нотариален акт за право на собственост на недвижим имот с № 4, том II, рег.№
1280, дело №166/2003г. на нотариуса Д. Ч. с рег. № 075 от регистъра на
Нотариалната камара, в частта, с която на основание чл. 30, ал. 4 от ППЗОбС,
„Авеста Трейд” АД е признато за собственик на 9/14 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ 375 кв.м, означен с номер VIII-18, от квартал
120, съгласно действащия подробен устройствен план на гр. София, местността
„Подуяне – Центъра“, при граници на мястото: бул. „***“, ул. „***“, урегулиран
поземлен имот с номер VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер VII-17, който
поземлен имот съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД-
18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор
68134.409.48 и Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., Б. Ц. А. и „Авеста Трейд” АД са
осъдени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК да платят на Столична община разноски в
размер 992,70 лева.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от „Авеста Трейд” АД, чрез
пълномощника адв. В.М., с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, сочи, че при постановяване
на решението съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като
не е подложил на съвкупна и обективна преценка събраните по делото
доказателства, не е обсъдил доводите и възраженията на страните, в резултат на
което е достигнал до неверни фактически констатации, а оттам и до неправилни
правни изводи. Смята, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване правно релевантните факти, чието установяване е възложено в негова
тежест, а като е приел обратното съдът е постановил съдебен акт, в противоречие
със събраните доказателства. Оспорва извода на съда, че през процесния период
ищецът е упражнявал фактическата власт върху дворното място, чрез държател –
наемател, като сочи, че от събраните писмени доказателства не може да се
направи извод за момента на установяване на фактическата власт от страна на
ищеца по отношение на спорните идеални части от недвижимия имот, както и
действията на установяване на владението, доколкото в приетите заповеди за
настаняване, в договорите за наем и в споразумителните протоколи липсват
уговорки за ползване на дворното място, както и за плащане на наем за
ползването му. Смята, че ищецът не е доказал да е владял процесното дворно
място чрез наемателя, както и е останало недоказано намерението му да свои 9/14
идеални части от дворно място с площ 375 кв.метра, тъй като на 16.12.2008г.
върху молба-декларация на дружеството за извършване на обстоятелствена
проверка, Столична община е направила заверка, че имотът не е държавна или
общинска собственост. Жалбоподателят твърди, че по делото е категорично
установено, че процесните идеални части от дворното място са апортирани в
2
капитала на дружеството и по този начин то е придобило собствеността върху тях.
Отделно смята, че е установено категорично, че в периода от 1997г. до днес
дружеството непрекъснато, необезпокоявано и явно е упражнявало фактическата
власт върху имота, поради което е придобило същия по давност. Сочи, че съдът
неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 200 ЗУТ и не е съобразил трайната
и непротиворечива съдебна практика, според която е възможно придобиване на
идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част. В
тази връзка оспорва извода на съда, че е ирелевантно установеното по делото
владение на дружеството върху част от двора. В жалбата са изложени
съображения за нарушения и на материалния закон. Жалбоподателят иска да бъде
отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от възззиваемия ответник Столична община не
е постъпил отговор на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите ответниците В. К. Ш. и А. Д. Ш.,
чрез пълномощника О.Д., оспорват въззивната жалба като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответниците Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., Б. Ц. А.,
Л. С. Д. и А. С. Д. не вземат становище по въззивната жалба.
В предвидения в процесуалния закон срок третите лица помагачи,
конституирани на страната на ищеца-М. И. Ш., В. В. Ш., Н. В. Ч., М. Л. Ш.- Д., М.
Е. К.-С. и М. Г. Т., чрез пълномощника адв. О.Д., оспорват въззивната жалба, като
неоснователна. Останалите трети лица помагачи-С. К. Е. и Н. Х. Е. не вземат
становище по жалбата.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от Столична община с искова молба, с
която против Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., В. К. Ш., А. Д. Ш., Б. Ц. А. (конституиран
на мястото на починалата в хода на делото първоначална ищца Т. П. А.), Л. С. Д.,
А. С. Д. и „Авеста Трейд” АД е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.
чл.77 ЗС, вр. чл.79 ЗС за признаване на установено, че Столична община е
собственик на 9/14 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.409.48 по КК КР на София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-
45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, със съседи: имот с идентификатор 68134.409.180,
имот с идентификатор 68134.409.58, имот с идентификатор 68134.409.49 и имот с
идентификатор 68134.409.178, заедно с намиращите се в имота: 9/14 ид.ч. от
апартамент с идентификатор 68134.409.48.1.1, намиращ се на първи етаж със
застроена площ 89,54 кв.м и сутерен с площ 95,46 кв.метра; 9/14 ид.ч. от обект за
търговска дейност с идентификатор 68134.409.48.1.2-магазин Б на първи
3
партерен етаж с площ 15,78 кв.м и прилежащо мазе с площ 13,78 кв.м и 9/14 ид.ч.
от обект за търговска дейност с идентификатор 68134.409.48.1.3-магазин А на
първи партерен етаж с площ 21,60 кв.м и прилежащо мазе с площ 13,78 кв.метра.
Ищецът иска също, на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност с № 7,
том I, рег.№ 1110, дело №6/2009 г. на нотариуса В. М. с рег. № 074 от регистъра
на Нотариалната камара, в частта, с която ответникът „Авеста Трейд“ АД е
признат за собственик на основание давностно владение на 9/14 ид.части от
поземления имот.
В исковата молба се твърди, че ответниците физически лица са наследници
на Д. Л. П. и Г. С. П., чиято собственост е бил процесния имот, намиращ с в гр.
София на бул. *** № 46, представляващ дворно място с площ 375 кв.м, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда с пристройка. Сочи се, че имотът
бил отчужден (регулационна преписка № 12381965г.), по реда на ЗПИНМ, като с
протокол № 22 от 09.11.1965г. на ИК на РНС Васил Левски една част от
собствениците са обезщетени с жилища, а други са обезщетени парично. Твърди
се, че след отчуждаването бил съставен АДС № 6530 от 05.02.1966г., а с влизане в
сила на ЗМСМА (ред. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г.) отчужденият имот преминал в
собственост на Столична община и от този момент тя започнала да упражнява
правомощията си на собственик. Поддържа се, че на основание чл.2, ал.1, т.4 и
чл.2, ал.2, т.1 от ЗОбС (ред. ДВ, бр.55 от 07.07.1997г., в сила от 11.07.1997г.) бил
съставен и акт за общинска собственост АОС № 179/26.01.1998г.
Ищецът твърди, че по реда на ЗВСОНИ по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, наследниците на бившите собственици са поискали да бъде отменено
отчуждаването, а постановеният отказ № РД-54-325 от 16.06.1993г. на кмета на
СО бил отменен с решение от 21.10.1996г., постановено по адм. д. № 1262/1993г.
на СГС, потвърдено с решение № 477/19.11.1997г. по адм. дело № 4/1997г. на II
отделение на ВАС. Сочи, че след отмяна на отчуждаването, част от правоимащите
лица - наследници на бившите собственици, поискали имотът да бъде деактуван и
със заповеди от 1998г. кметът на СО наредил да се отпише от актовите книги за
общинска собственост част от имота и да се предадат на правоимащите 5/14
идеални части от него. Поддържа, че със споразумителен протокол от
20.04.2001г., сключен между СО и останалите съсобственици било разпределено
ползването на имота, при квоти-за реституираните собственици-5/14 ид.части, а
остатъкът 9/14 ид.части-за Общината, като това разпределение било извършвано
периодично чрез нови протоколи-на 30.06.2004г., на 12.02.2008г. и на 03.10.2012г.
Ищецът твърди, че приемайки процесните 9/14 ид.части от имота за
собствени, със Заповед № ЖД-77-00-109 от 30.05.1996г. и Заповед № ЖД-77-00-
47 от 06.08.1999г. на Столична община в предоставения съгласно разпределението
със съсобствениците за ползване обект общината настанила Ц. П. Н. и членовете
на семейството му, като периодично били сключвани договори за наем със същия
предмет и същия наемател. Сочи, че въз основа на Заповед № ЖД-77-00-1 от
09.01.2008г. бил сключен нов договор за наем с П. Ц. П., въз основа на който
Столична община представила на това лице ползването на апартамента, който
съгласно разпределението между съсобствениците съответства на 9/14 идеални
части от имота, като договорът бил сключен без срок и към момента бил все още
действащ.
4
В исковата молба се твърди също, че с нотариален акт № 7 от 2009г.
ответникът „Авеста Трейд” АД бил признат за собственик на 9/14 идеални части
от правото на собственост върху дворното място с площ 375 кв.метра, заедно с
9/14 идеални части от търговски обект с РЗП 187,47 кв.м и сутерен с площ 97,20
кв.метра. Сочи се, че признаването на акционерното дружество за собственик на
9/14 идеални части от процесния имот на основание давностно владение
накърнява правата на общината, поради което за нея е налице правен интерес да
предяви иска по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че от 21.10.1996г.-датата на решението за отмяна на
отчуждаването до 15.01.2018г.-датата на предявяване на иска останалата част от
имота - 9/14 ид.част не е претендирана от наследниците и СО владее тази част,
като упражнява фактическата власт явно и необезпокоявано, с намерение да свои
в продължение на повече от 10 години. Предвид това ищецът смята, че на
основание упражняваното владение е придобил 9/14 ид.части от правото на
собственост върху процесния имот.
С уточнителна молба ищецът сочи, че началният момент на установяване на
владението е 21.10.1996г.-датата на постановяване на решението по адм.дело
№1262/1993г., той като от тази дата правото на собственост на Столична община
се трансформира във владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС, включващо както
упражняването на фактическата власт върху процесните идеални части, така и
намерението за своене. Уточнява, че упражнява фактическата власт, чрез
наемателя Ц. П. Н., а след смъртта му, чрез наследника му П. Ц. П.. В открито
съдебно заседание сочи, че с предявения иск цели да се признае за установено, че
упражнява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху 9/14 ид.части от имота,
представляващ дворно място, заедно с построената в него сграда, включваща
апартамент и магазини А и Б, като предмет на иска не е намиращата се в имота
сграда, представляваща търговски обект с Г-образна форма с площ 187,47
кв.метра.
В срока за отговор на исковата молба ответниците Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д.
и Б. Ц. А. не вземат становище по иска.
С представения в срок отговор на исковата молба ответниците В. К. Ш. и А.
Д. Ш. признават иска.
В открито съдебно заседание на 25.09.2019г. ответниците Л. С. Д. и А. С. Д.,
чрез пълномощника адв. М., признават иска.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ависта Трейд” АД, чрез
пълномощника адв. В.М. оспорва иска, като недопустим, респ. неоснователен.
Сочи, че с нотариален акт от 2003г. е признат за собственик на 9/14 ид.части от
търговски обект с Г-образна форма, с площ от 187,47 кв.метра и 9/14 идеални
части от дворното място върху което е построена сградата, представляващо УПИ
VIII-18 с площ 357 кв.м от кв.120 по ПУП на София, местността Подуяне -
Център, при граници: бул. ***, ул. ***, УПИ VI-98 и УПИ VII-17. Поддържа, че с
решение на Столичния общински съвет от 28.07.1997г. на „Триадица” ЕАД(
предишното наименование на „Авеста Трейд” АД) са предоставени за
стопанисване и управление недвижими имоти, между които и процесния имот и с
приемо-предавателен протокол от 16.01.1998г имотът е предаден на дружеството.
5
Твърди, че на 26.01.1998г. е съставен АОЧС № 179, в който е вписан имот-дворно
място с площ 375 кв.м с едноетажна жилищна сграда с площ 218 кв.м и
пристройка с площ 16,80 кв.м, като в забележка в акта е отбелязано, че с решение
на Столичния общински съвет, взето с протокол № 31/28..07.1997г. и решение №
9 по протокол № 40 от 09.03.1998г. общинският съвет, в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „Триадица” ЕАД увеличава капитала му с
непарична вноска, чрез апорт на правото на собственост върху недвижими имоти,
в това число и имот, намиращ се на бул. *** № 46, като това обстоятелство било
вписано в търговския регистър по партидата на дружеството. Сочи, че с
апортирането на недвижимия имот в капитала на дружеството, то е придобило
собствеността върху него. Твърди, че от 1998г. дружеството е отдавало под наем
недвижимия имот. Оспорва твърденията на ищеца, че същият е владял имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато, както и че е изпълнен фактическия състав на чл.
79 ЗС. Прави възражение за придобиване по давност на 9/14 ид.части от дворното
място, като твърди, че дружеството явно, необезпокоявано и непрекъснато е
владяло същите.
Конституираните по делото на страната на ищеца трети лица помагачи- М.
И. Ш., В. В. Ш., Н. В. Ч., М. Л. Ш.- Д., М. Е. К.-С. и М. Г. Т., чрез пълномощника
адв. О.Д., не оспорват иска.
Конституираните по делото на страна на ищеца трети лица помагачи – С. К.
Е. и Н. Х. Е., чрез пълномощника адв. Д. Д., не оспорват иска.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че процесният недвижим имот с пл. № 18, кв.120 по
плана на гр.София, местността Подуяне-Център, намиращ се на бул. *** № 50,
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и пристройка, сега с
адрес бул. *** № 46 и представляващ имот с идентификатор № 68134.409.48 по
КККР с площ 375 кв.м, УПИ VIII-19, кв. 120 по действащия регулационен план, е
бил собственост на Д. Л. П. и Г. С. Л.; че е проведено отчуждаване на същия по
преписка № 123/1965г., въз основа на регулационния план за улица и високо
строителство, както и че ответниците физически лица и конституираните по
делото трети лица помагачи са наследници на Д. Л. П. и Г. С. Л..
На 05.02.1966г. е издаден акт № 6530 за държавна собственост по отношение
на процесния имот, като в него е посочено, че наследниците на бившите
собственици са обезщетени.
С решение от 21.10.1996г., постановено по адм. дело № 1262/1993г. на
Софийския градски съд, III–A, АО по искане на наследниците на Л.,
отчуждаването на процесния недвижим имот е отменено.
На 26.01.1998г. е издаден Акт № 179 за частна общинска собственост по
отношение на процесния имот, в който е отбелязано, че на основание Заповед №
РД-87-173/14.04.1998г. на кмета на Столична община се отписват от актовите
книги 1/7 идеални части от имота по акта, собствеността върху която се
6
възстановява на С. К. Е. и Н. Х. Е.; че на основание Заповед № 92-57-
215/06.05.1998 г. на кмета на Столична община са отписани от актовите книги за
общинска собственост 1/7 идеални части от мястото и сградата върху него,
собствеността върху която се възстановява на Е. Г. К., К. Г. К. и М. Г. Т.; че на
основание Заповед № 92-57-214 от 06.05.1998 г. на кмета на СО са отписани от
актовите книги за общинска собственост 1/14 идеални части от мястото и
сградата, собствеността върху която се възстановява на М. М. Ш., В. Л. Ш. и М. Л.
Ш. – Д..
Представена по делото е молба от 21.05.2003г. от Д. И. Д. (наследодател на
ответниците Я. Д. И. и П. Д. И.) и ответницата Е.Д. П., от ответниците А. Д. Ш. и
В. К. Ш. и от първоначалната ответница Т. П. А. (наследодател на конституирания
по делото Б. Ц. А.), адресирана до кмета на СО и кмета на Район Оборище, в която
е посочено, че по силата на решение на СГС, постановено по адм.дело №
1262/1993г. на молителите им е възстановено правото на собственост върху 9/14
идеални части от имот с пл. № 18, от кв. 120 по плана на гр.София, местността
Подуяне-Център, намиращ се на бул. *** № 50. Посочено е, че лицата са
придобили чрез покупко-продажба, на основание чл. 55 ЗПИНМ притежаваните
от тях апартаменти в гр.София на ул. *** № 2 през 1974г., поради което същите не
подлежат на връщане на държавата след възстановяване на собствеността върху
отчуждения имот. Обяснено е, че лицата не желаят да върнат на държавата
имотите, получени в обезщетение при отчуждаване на процесното дворно място и
сграда, както и че ако срещу възстановяването на отчуждения имот следва да
върнат притежаваните от тях имоти, не желаят настъпване ефекта на
реституцията,
На 07.08.2017г. е издаден, на основание чл. 59, ал.1 ЗОС, акт за частна
общинска собственост № 1251, според който Столична община е собственик на
9/14 идеални части от недвижими имоти, намиращи се на бул. *** № 46 и
представляващи: дворно място с идентификатор 68134.409.48, апартамент с
идентификатор 68134.409.48.1.1 и два магазина с идентификатори
68134.409.48.1.2 и 68134.409.48.1.3. Отбелязано е, че съсобственици на имота са Е.
Г. К., К. Г. К. и М. Г. Т., притежаващи 1/7 ид.части от имотите; М. М.Ш., В. Л. Ш.
и М. Л. Ш. – Д. - с1/14 ид.части и С. К. Е. и Н. Х. Е. с 1/7 ид.части, като общият
размер на идеалните части притежавани от тези съсобственици е 5/14.
Представени по делото са споразумителен протокол от 20.04.2001г. и анекс
към него от 19.06.2011г., споразумителни протоколи от 30.06.2004г., от
12.02.2008г. и от 03.10.2012г. подписани от Столична община и съсобствениците
М. М. Ш., В. Л. Ш., М. Л.Ш.-Д., С. К. Е., Н. Х. Е., К. Г. К., Е. Г. К. и М. Г. Т., с
които е разпределено ползването на имотите, намиращи се в София на бул. „***”
№ 46, а именно на апартамента откъм ул. ***, южно от входа на сградата, с обща
светла площ 70,67 кв.м, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения
и на две преходни помещения откъм ул. ***, северно от входа на сградата, с обща
светла площ 31,49 кв.м, заедно с клозет с вход от двора. Посочено е, че Столична
община, като собственик на 9/14 ид.части от имотите ще ползва изцяло
апартамента откъм ул. ***, а физическите лица, като собственици на 5/14 от
имотите ще ползват изцяло двете преходни помещения. В споразумителните
протоколи имотите са посочени с идентификатори, като ползваният от Столична
община апартамент е с идентификатор 68134.409.48.1.1, а двете преходни
7
помещения към ул. ***, ползвани от съсобствениците физически лица са с
идентификатори 68134.409.48.1.2-с площ 13,16 кв.м и 68134.409.48.1.3-с площ
18,33 кв.метра.
По делото са приети заповед № ЖД-77-00-109 от 30.05.1996г. и заповед №
ЖД-77-00-47 от 06.08.1999г., с които Столична община – Район Оборище е
настанила Ц. П. Н. и членовете на семейството му – съпруга, син, две дъщери и
техните съпрузи в апартамента на бул. *** № 46, състоящ се от две стаи, хол,
кухня и сервизни помещения. С договори за наем на общински жилищни имоти от
24.07.1995г. от 01.12.1997 г. и от 20.09.1999г. общината е отдавала под наем на Ц.
П. Н. и семейството му апартамента с идентификатор 68134.409.48.1.1, намиращ
се на бул. *** № 46, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения.
Със заповеди № ЖД-77-00-31 от 22.06.2004г., № ЖД-77-00-36 от 08.03.2006г.
и № ЖД-77-00-1 от 09.01.2008г. общината е настанила в апартамента П. Ц. П. –
син на предишния наемател Ц. Н., и членовете на семейството му-съпруга и деца,
като на 25.06.2004, на 21.03.2006г., на 17.01.2008г. между общината и новия
наемател са сключвани договори за наем по отношение на апартамента, а с
допълнително споразумение от 21.02.2019г. договорът за наем от 17.01.2008г. е
продължен за срок от 10 години.
В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел А. Т. Н.-
съпруга на първия наемател Ц. Н., която твърди, че живее в апартамента на бул.
*** № 46 заедно със семейството си от 1987г., по силата на договор за наем, който
първоначално бил сключен със свекъра й, а след това със съпруга й. Сочи, че
жилището се състои от хол, спалня и кухня и още една стая, няма тераса, а има
мазе и се намира на партера, като за ползването му плащали наем на Общината.
Спомня си, че имало няколко месеца в началото на 90-те години, когато наем се е
плащал на 8 човека. Твърди, че семейството използва двора, който имал формата
на буквата Г и се намира зад къщата. Сочи се използват двора като гараж и
уточнява, че семейството има достъп до двора от апартамента, а откъм ул. ***
има порта за гаража. Твърди, че никой друг няма достъп до двора, нито притежава
ключ за вратата за двора, и никой не е искал да го ползва. Обяснява, че откъм бул.
*** има магазини и хората които ползват магазините нямат достъп до двора.
Посочва, че до самата къща има заградено пространство-склад, което граничи с
ползваната от тях част от двора и че семейството няма достъп до този склад, а до
него достъпът е откъм магазините. Уточнява, че тази заградена част, която се
ползва от хората от магазините представлява част от двора, но че е оградена от
всички страни със стени и има покрив.
В обсъдения акт за частна общинска собственост № 179 от 21.01.1998г.,
съставен за дворно място с площ 375 кв.м с едноетажна жилищна сграда и с
масивна пристройка, съдържаща магазин (фурна), в графата забележка е посочено
и че с решение № 16 по протокол № 31 от 28.07.1997г. на СОС имотът (само за
хлебарницата), описан в акта е предоставен за стопанисване и управление на
„Триадица” ЕАД, а с решение № 9 по Протокол № 40 от 09.03.1998г. СОС е
увеличил капитала на дружеството с имота.
Според приетия по делото протокол № 31 от 28.07.1997г. с решение № 16 на
СОС на Триадица ЕАД са предоставени за стопанисване и управление имоти,
8
описани в приложение № 2 към протокола, в което под № 53 е посочена
хлебарница на бул. Янко Сакъзов № 134 с площ 110 кв.метра. От представения
приемо-предавателен протокол от 16.10.1998г. подписан от представителите на
СП „БКС” район Оборище и на „Триадица” ЕАД се установява, че общината, в
изпълнение на решение № 16 по протокол № 31/28.07.1997г., е предала на
дружеството подробно описани в приложение № 1 имоти, в това число и
хлебозавод 2 на бул. Янко Сакъзов № 134 (бул. *** № 46).
С Протокол № 40 от 09.03.1998г. Столичният общински съвет е увеличил
капитала на „Триадица” ЕАД с непарични вноски, чрез апорт на конкретно
посочени недвижими имоти, в това число и на обект № 364- магазин на бул. „***”
№ 46. Със заявление на „Триадица” ЕАД до СГС, ФО, е поискано вписване на
увеличението на капитала на дружеството, извършено от едноличният собственик
– Столичен общински съвет, чрез апорт на недвижими имоти по балансовата им
стойност, в това число и на обект № 364-магазин на бул. *** № 46 и с решение №
14 от 09.11.1998г. постановено по ф.дело № 467/1989г. на СГС, ФО е вписано по
партидата на дружеството увеличението на капитала, чрез апортни вноски. С
решение № 18 от 01.06.2000г. по ф.д. № 467/1989г. е вписана по пратидата на
дружеството промяна в наименованието на му - на „Авеста Трейд” АД и промяна
в седалището и адреса на управление.
На 12.08.2003г. е съставен нотариален акт за собственост №4, том II, рег.
№280, дело №166/2003г. на нотариуса Д.Ч. с рег. № 075 от регистъра на
Нотариалната камара, с който на основание чл. 30, ал.4 ППЗОС ответникът
„Авеста Трейд” АД е признат за собственик на 9/14 ид.части от търговски обект с
„Г“-образна форма, представляващ част от едноетажна сграда, който е с обща
разгъната застроена площ 187,47 кв.м, състоящ се от партер с площ 90,27 кв.м,
включващ търговска зала, склад, гардероб и санитарен възел и сутерен с площ
97,20 кв.м, при граници на търговския обект: бул. „***“, ул. „***“, жилищна част,
вътрешен двор, проход и метален павилион, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и 9/14 идеални части от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ VIII-18 с площ 375 кв.м от квартал 120,
съгласно действащия подробен устройствен план на гр. София, местността
„Подуяне – Центъра“, одобрен с Решение № 25, т. 7 по Протокол № 23 от
19.03.2001 г. на СОС, при граници на мястото: бул. „***“, ул. „***“, УПИ VI-98 и
УПИ VII-17.
Представена по делото е молба-декларация от „Авеста Трейд” АД за
придобиване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка,
входирана в Столична община на 08.12.2008г., която съдържа заверка от
общината, че имотите, описани в декларацията, а именно 9/14 ид.части от
търговски обект с „Г“-образна форма-част от сграда, който е с обща разгъната
застроена площ 187,47 кв.м, при описани граници на търговския обект, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата не е държавна или
общинска собственост. Според представеното удостоверение от 16.12.2008г.,
издадено от СО, неразделна част от молбата декларация, освен описаните в него
актове за държавна и общинска собственост няма издадени други актове по
отношение на имотите. Посочено е, че имотът, описан в молбата-декларация –
9/14 от търговски обект с Г-образна форма, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
9
представляващо УПИ VIII – 19, кв.120, местността „Подуене-Центъра” не е
общинска собственост.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № 7, том I, рег.№ 1110, дело №6/2009 г. на нотариус В. М. с рег. № 074
от Нотариалната камара „Авеста Трейд” АД е признато за собственик, на
основание давностно владение на 9/14 ид.части от търговски обект с „Г“-образна
форма, представляваща част от сграда, който е с обща разгъната застроена площ
187,47 кв.м, при граници на търговския обект: бул. „***“, ул. „***“, жилищна
част, вътрешен двор, проход и метален павилион, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и 9/14 ид.части от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ VIII-18, от квартал 120, целият с площ
375 кв.м, при граници на мястото: бул. „***“, ул. „***“, УПИ VI-98 и УПИ VII-17.
От представените по делото договори за наем, сключени в периода от
11.02.1998г. до 31.10.2013 г. се установява, че „Триадица” ЕАД, съответно
„Ависта Трейд” АД са отдавали под наем за временно и възмездно ползване обект
№ 364 на бул. *** № 46, тоест „Г“-образната търговска сграда, построена в
процесното дворно място.
Свидетелят Й. В. Е. твърди, че от 2004г. работи при ответника на длъжността
технически ръководител и контрольор по качеството. Обяснява, че имотът,
собственост на дружеството представлява едноетажна сграда на две нива,
намираща се на ъгъла на бул. *** и ул. ***, като входът бил разположен
диагонално. Сочи, че дружеството отдава имота под наем. Свидетелката твърди,
че й е известно, че има вътрешен двор, като част от него – с размери 1,5 м на 7-8
метра, общо около 20 кв.метра била покрита с ламарини и оградена с 4 стени, но
това пространство не е част от сградата, а се ползва за складова площ на
търговския обект. Сочи, че не влизала в двора, който е разположен отзад зад
сградата и от както работи във фирмата не й е известно дали някой е имал
претенции по отношение на него. Обяснява, че от магазина има достъп
единствено до заграденото пространство, но не и до останалата част от двора.
В първоинстанционното производство е приета СТЕ, изготвена от вещото
лице инж. С. К., според заключението на която имотът с идентификатор
68134.409.48 е с площ 349 кв.м и в него са разположени четири самостоятелни
обекта (апартамент с площ 70,76 кв.м, два магазина с площи 13,16 кв.м и 18,33
кв.м и Г-образна търговска сграда с площ 90,27 кв.метра). Изчислено е, че
останалата незастроена част, представлява вътрешен двор с размери около 142,9
кв.метра. Вещото лице е обяснило, че собствениците и ползвателите на имот с
идентификатор 68134.409.48.1.4 (Г-образна търговска сграда) ползват за склад
пристройка, означена на пояснителната скица-приложение към експертизата с №
6, която е с площ около 14,50 кв.м, като тази площ представлява 36,13% от цялата
площ на имота с идентификатор 68134.409.48.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при
установен от ищеца правен интерес от търсената искова защита - спор между
страните за процесното субективно материално право. Въведеното от ищеца
10
правно основание като правопораждащ процесното право на собственост
юридически факт е придобивна давност въз основа на трансформирано от право
на собственост владение след влизане в сила на решението на СГС за отмяна на
отчуждаването на спорните имоти.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост, включващо два елемента: владение и изтичане на определен срок. За
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. От това легално определение владението се извличат двата основни
негови признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ и
субективен - държане на вещта като своя, които следва да са осъществени
едновременно. Освен главните признаци на владението, следва да са осъществени
и допълнителните му признаци, които конкретизират и допълват първите:
владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т.е.
придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е установено по скрит начин, тайно
от предишния владелец. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда
волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене
не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК постановено по т.д. № 4/2012г.)
От обсъдените писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че
през 1965г. по реда на ЗПИНМ след проведена отчуждителна процедура, на
основание идейно застроителен план, имотът в гр.София, намиращ се на бул. ***
№ 50(сега бул. *** № 46) и представляващ дворно място с площ 375 кв.м заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда с пристройка е преминал в
собственост на държавата и тя е издала АДС № 6530/05.02.1966г. Считано от
17.09.1991г. имотът е преминал в собственост на общината, съгласно § 7, ал.1, т.3
ПЗР ЗМСМА, тъй като с влизане в сила от 17.09.1991г. на ЗМСМА преминават в
собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните територии,
предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с
изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици.
В случая, отчуждителното мероприятие по отношение на процесния имот не
е осъществено и по искане на правоимащите, на основание чл. 4 ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ,ЗС, отчуждаването е отменено с влязло в сила
решение.
11
Идеални части-5/14 от процесния недвижим имот, намиращ се на бул. *** №
46 и представляващ: дворно място с идентификатор 68134.409.48, апартамент с
идентификатор 68134.409.48.1.1 и два магазина с идентификатори
68134.409.48.1.2 и 68134.409.48.1.3 са възстановени по реда и на основание
ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и др. благоустройствени закони на
третите лица помагачи по спора, след връщане от тях на полученото обезщетение
- чл. 6, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. По отношение на останалите -
процесните 9/14 идеални части от имота, възстановени на ответниците по спора,
Столична община е загубила правото на собственост, придобито по реда на §7,
т.3, ал.1 на ЗМСМА - чл. 5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Издаденият през 1998г. от Столична община АЧОС № 179/26.01.1998г.,
споразумителните протоколи, с които е разпределено ползването на спорните
имоти, заповедите за настаняване, договорите за наем, по които Столична
община, като наемодател е предоставила за временно и възмездно ползване
апартаментът, намиращ се в процесния имот, както и гласните доказателства -
показанията на свидетелката А. Н. сочат, че общината е предприела действия по
демонстрация на собствено владение като съвкупност от установена фактическа
власт и намерение за своене на процесния имот спрямо трети лица. Съдът
преценява показанията на свидетелката Н. при условията на чл. 172 от ГПК, като
отчита нейната заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца, доколкото
същата е негов наемател, но въпреки това кредитира показанията й, тъй като ги
намира за подробни, последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства. Съдът
намира и, че в конкретния случай, разпределението на ползването и
упражняваната от ищеца фактическа власт, чрез наемателите Н. и П. и техните
семейства е израз на волята и разбирането му, че процесният имот е негова
собственост. Намерението на ищеца да държи идеални части от имота за себе си е
изразено по ясен начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното по
делото цялостно поведение на владелеца-ищец не изразява каквото и да е
съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху идеалните
части от дворното място, апартамента и двата магазина единствено за себе си,
осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения
срок на придобивна давност. Обсъдените писмени и гласни доказателства водят
до извод и, че владението на Столична община е спокойно (не е установено чрез
насилие), явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован е
научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец.
Липсват данни, а и не се твърди, Столична община и ответниците - физически
лица да са влизали в противоречие относно правото на собственост по отношение
на процесния имот. Наемателите Ц. Н. и П. П. са осъществявали държането на
имота за наемодателя си Столична община по силата на обсъдените договори за
наем и настанителни заповеди, включително и върху дворното място, върху което
е построена сградата, в която се намира отдавания под наем апартамент
(показанията на св. А. Н.). Показанията на свидетелката Й. Е., че лицата, които
ползват търговския обект с Г-образна форма нямат достъп до дворното място, тъй
като самият обект няма излаз към двора потвърждават този извод.
По отношение на началния момент на срока, от който е започнало
12
упражняването на фактическата власт с намерение за своене, САС намира
следното:
Действително според чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон не се зачита и
започва да тече от 22.11.1997г. –деня на влизане в сила на тази разпоредба. САС е
на мнение, че нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят
правата на бившите собственици в процеса на реституиране на имотите им, тъй
като придобивна давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по
принципа, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. По изрична
разпоредба на закона тази норма се прилага само за възстановяването по
ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика трайно се придържа. В
този смисъл е и ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според съдебната практика,
ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен преди датата на
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването
до 2111.1997 г. не се зачита, но ако имотът е възстановен след тази дата, давността
започва да тече от момента на възстановяването. Прието е обаче, че ако имотът се
възстановява на основание на друг реституционен закон, като например
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., както е в настоящия случай, придобивна
давност срещу реституираните собственици може да започне да тече от влизане в
сила на решението за отмяна на отчуждаването. (в този смисъл решение № 45 от
23.02.2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., Г. К ., І ГО на ВКС).
Предвид това, САС намира, че началният момент, от който е започнал да
тече давностния срок е 21.10.1996г., когато с окончателното решение на СГС е
отменено отчуждаването. Давностния срок е изтекъл на 21.10.2006г.
Във връзка с изложеното до тук, въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, че не е установено в процесния период
ищецът да е упражнявал фактическата власт върху дворното място, чрез
наемателите; че не са установени действията, чрез които е осъществено
владението; че не е установен началният момент, от който е почнал да тече
давностния срок. Следва да бъде посочено, че отдаването под наем е акт на
обикновено управление на имота, с него се учредява облигационна връзка, а не се
прехвърля право на собственост или друго вещно право. В случая, действително в
конкретните договори за наем не е отбелязано, че наемателите наред с
апартамента ползват и дворното място. Както се посочи вече от обсъдените
гласни доказателства, а и от заключението на изслушаната СТЕ се установи, че
дворното място се е ползвало и се ползва именно от семейството на настанените в
апартамента наематели за гараж и простиране, а ползвателите на търговския обект
с Г-образна форма нямат достъп до него и съответно не ползват същото.
Въззивният съд намира за неоснователни и останалите оплаквания на
„Авеста Трейд“ АД, направени във въззивната жалба.
Липсва спор, че с решение на Столичния общински съвет от 1997г. на
„Триадица“ ЕАД (със сегашно наименование „Авеста Трейд“ АД) са предоставени
за стопанисване и управление имоти, в това число и хлебарница на бул. Янко
Сакъзов № 134 с площ 110 кв.метра, който имот е предаден на дружеството с
приемо-предавателен протокол от 16.10.1998г. Не се спори и, че на основание
13
протокола № 40/09.03.1998г. Столичният общински съвет е увеличил капитала на
„Триадица” ЕАД с непарични вноски, чрез апорт на конкретно посочени
недвижими имоти, в това число и е апортиран магазин на бул. „***” № 46, като с
решение № 14 от 09.11.1998г. по ф.дело № 467/1989г. на СГС, ФО е вписано по
партидата на дружеството увеличението на капитала, чрез апортни вноски.
Спорът се концентрира върху това апортирани ли са в капитала на
дружеството-ответник идеални части от земята, върху която е построен магазинът.
Апортът е особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото
на собственост, включващо две фази: извършване – поемане на задължение на
вносителя да престира определена непарична вноска в имуществото на
дружеството и изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и
предаване на непаричната вноска във владение на дружеството (решение № 122 от
21.07.2016 г. по т. д. № 3484 от 2014 г. на ВКС, II ТО). Дружеството, в което е
направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно
основание. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за
увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното
действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския
регистър. В този смисъл е решение № 5/08.02.2011г. по т.д.№ 271/10г. на ВКС, І
ТО.
В конкретния случай, въззивният съд напълно споделя изводите на състава
на СГС, че по делото не е установено включването на процесните идеални части
от имот, намиращ се на бул. *** № 46 и представляващ дворно място с
идентификатор 68134.409.48 в капитала на „Триадица ЕАД, съответно „Авеста
Трейд“ АД. Не се установи с протоколите от 1997г. и от 1998г. на Столичния
общински съвет процесните идеални части от земята да са били предоставени на
предприятието за стопанисване и управление, съответно не се установи и тези
идеални части от земята да са включени в капитала му с акта на Столичния
общински съвет, съответно апорта по отношение на идеалните части от земята да
е вписан в търговския регистър. В капитала на „Триадица ЕАД е включен
единствено магазин-хлебарница, намиращ се на бул. Янко Сакъзов № 134. Поради
това САС намира, че не са осъществени предпоставките на чл. 72 и сл. ТЗ за
преминаване на собствеността на идеалните части от земята върху дружеството и
правото на собственост върху идеалните части от дворното място не е било
включено в капитала на „Триадица“ ЕАД и не е било предмет на апорт.
Неоснователно е и въведеното от ответника „Авеста Трейд“ АД евентуално
възражение за придобиване на процесните идеални части от земята по давност.
Дори да се приеме, че е установено волево изявление на субективния елемент на
владението от страна на дружеството чрез подаване на молба-декларация и чрез
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2009г.
с цел легитимиране на придобито по давност вещно право, въззивният съд
намира, че не се установи „Авеста Трейд“ АД да е упражнявало владение върху
процесните идеални части от двора. Обсъдените гласни доказателства-
показанията на св.Н. и Е. безпротиворечиво установяват, че дворното място се
ползва от наемателите на апартамента, че те единствени имат достъп до него, а
ползвателите на магазина с Г-образна форма нямат достъп до двора, освен до
онази част от него, която е заградена и представлява склад към търговския
14
обект. Посочи се вече, че в удостоверението, издадено от Столична община, което
е неразделна част от молбата –декларация от 08.12.2008г. за придобиване на право
на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка изрично е
отбелязано, че не са общинска собственост 9/14 от търговски обект с Г-образна
форма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ VIII – 19, кв.120,
местността „Подуяне-Центъра”, идеалните части от поземления имот, изрично са
изключени, като такива, които могат да се придобият по давност от молителя.
Дори и да се приеме, че намерението на дружеството за своене на имота е
доведено до знанието на ищеца и го е превърнало във владелец след съобщаване
за инициираната от него на 08.12.2008г. процедура за снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост, то от този момент до датата на исковата молба-
15.01.2018г. не е изтекъл необходимия срок по чл. 79 ЗС.
Не на последно място, следва да бъде посочено, че доколкото ответникът-
търговско дружество твърди, че е завладял процесните идеални части от земята от
Столична община, която както се установи, още към 2006г. е придобила
процесните идеални части по давност, то „Авеста Трейд“ АД не би могло да
придобие по давност и онези идеални части от двора, които се установи, че е
заградило незаконно и ползва като склад към магазина с Г-образна форма. Това е
така, тъй като с разпоредбата на чл. 86 ЗС в ред. ДВ бр. 33/1996г. макар
законодателят да допусна правната възможност да се придобие по давност вещ,
която е държавна или общинска частна собственост, с правната норма, уредена в
разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗИДЗС (ДВ, бр. 46 от 2006г.), изменяна многократно,
във вр. с чл.86 ЗС, се въведе мораториум (спиране на давността) при течението на
придобивна давност по отношение на имоти - частна държавна или общинска
собственост, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. Следователно, в случая дори
и да беше установено по делото, че ответното дружество е осъществявало
фактическа власт по отношение на имота в продължение на изискуемия 10-
годишен срок, то „Авеста Трейд“ АД не би могло да го придобие на основание
давностно владение, тъй като имотът представлява частна общинска собственост.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3118 от 13.05.2020г., поправено с решение №
260301 от 01.10.2020г., постановени по гр.дело № 576/2018г. на Софийския
градски съд, ГО, 10 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16