Р Е Ш Е Н И Е
№……………../22.04.2021г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА |
|
|
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ |
като разгледа докладваното от съдия
Василев ч.гр.д. № 11330 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал.
2, т. 7 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Постановление от 31.08.2020 г.
по изп.д. № 1496/2020 г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851,
с р-н на действие СГС, с която е отказано намаляване на приетите по делото
разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в
полза на взискателите по изпълнителното делото до размера от 200,00 лева, както
и е отказано намаляване на определения размер на пропорционална такса по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят
счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено и
несъобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените
от процесуалния представител действия в изпълнителното производство. Твърди, че
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 200,00 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като не следва да се
включва сума по т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело, доколкото
длъжникът е извършил плащане в срока на доброволно изпълнение и не са извършени
действия по принудително изпълнение. Претендира разноски.
Взискателят З.А., чрез адв. М.Л.,
подава възражение, в което оспорва жалбата. Твърди
се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, както и че е поискано предприемане на конкретни
изпълнителните способи.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй
като уговореното между взискателите и процесуалния им представител адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева е установено в съответствие със закона,
същото се дължи за образуване и процесуално представително в изпълнителното
дело, като приетата сума е съобразена с минималния размер съгласно Наредбата. Относно
такса по т. 26 от Тарифата счита, че същата е изчислена съгласно законовите
изисквания.
Съдът
като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на
длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по
реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или
са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди осъществяване
на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
От представените по делото
доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на
процесуалния представител на взискателя на 18.08.2020г, към молбата е приложен
договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020г, към който са приложени и
доказателства за плащането на възнаграждението по банков път (две платежни
нареждания от 13.08.2020г и 14.08.2020г) в размер на сумата от 400,00 лева. А с
молба от 24.08.2020г процесуалния представител на взискателя е поискал
извършване на конкретни изпълнителни способи.
Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 21.08.2020 г, като по делото няма данни дали и кога е
погасено задължението.
При положение, че по делото няма
данни кога и дали е извършено погасяване на дълга, още по-малко преди завеждане
на изпълнителното дело, то на взискателите се дължат разноските направени за
процесуална му защита в производството. Възнаграждението за един адвокат следва
да се определи съгласно чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ е в размер на 400,00
лева с включено ДДС. Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в
размер на 400,00 лева с ДДС. След като претендираното възнаграждение е в минималния
предвиден съгласно НМРАВ размер, то не е прекомерно.
След образуване на изпълнителното
производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на
длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното
дело. Събраната сума включва по аргумент за обратното от т.4 на забележката към
т. 26 от Тарифата и адвокатското възнаграждение на взискателите. При
извършената проверка не се установява начисляване на такса по т.26 от Тарифата
над законовоустановените размери.
С оглед изложеното жалбата се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По
разноските.
С отговора на жалбата, взискателят е
направил искане за присъждане на разноски за съдебното производство. За
доказване направата на такива се представя договор за правна защита и
съдействие от 07.10.2020г, в който е посочено, че възнаграждението е определено
по реда на чл. 38 ЗАдв. Въпреки представения договор за правна помощ и
съдействие, настоящия състав счита, че на взискателя не следва да се присъждат
разноски по него, тъй като от пълномощното към договора за правна защита и
съдействие от 10.08.2020 се установява, че с него е уговорено и заплатено
възнаграждение и за процесуалното представителство пред съд, в случай на жалба
от страна на длъжника. След като за защитата в настоящото производството
по-рано е уговорено и платено възнаграждение от взискателя, последния по
аргумент от чл. 7 ГПК той няма право да претендира възнаграждение и за друг
адвокат.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** срещу
Постановление от 31.08.2020
г.
по изп.д. № 1496/2020 г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851,
с р-н на действие СГС за определяне на разноските в изпълнителното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.