№ 819
гр. Казанлък, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101912 по описа за 2025 година
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от
ГПК. Ищецът твърди, че на ******** г. е сключен Договор за правна помощ и
съдействие със З. С. С., ЕГН **********, с адрес: г********************, в
качеството му на пострадал при ПТП от ******** г. По силата на този договор
Адвокатско дружество поело задължение да извършва правни действия-
завеждане и водене на гражданско дело за реализиране на правата на З. С.,
вследствие на настъпилите телесни повреди при ПТП от ******** г. Срещу
извършването на всички правни допустими действия З. С. С. се задължил да
заплати възнаграждение в размер на 25 % от окончателната сума, която щяла
да бъде получена като обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
В изпълнение на договора на ******** г. била заведена искова молба срещу
НББАЗ и образувано т.д.№ ******** г. по описа на ОС-С.З.. В телефонен
разговор от ******** г. З. С. уведомил, че оттегля пълномощията си от адв.
А.Б. и адв. П.К. и занапред щял да бъде представляван от друг адвокат. Ищеца
твърди че до момента не получили уведомление от З. С. С. за оттегляне на
пълномощията към Адвокатското дружество. В чл.11 от сключения Договор за
правна помощ и съдействие изрично било предвидено, че договореното
възнаграждение се изплаща и след оттеглянето на пълномощното, ако делото
за обезщетение е заведено пред съда, както било в случая. Отделно, в договора
била уговорена и неустойка в размер на 3000 лв. в случай на оттегляне на
поръчката от доверителя, като в раздел V чл.16 от договора било предвидено
изрично, че неустойка се дължи независимо от договореното в чл.3
възнаграждение. Сочи че през времето на действие на договора били
положени дължимата грижа и извършени всички необходими действия в
изпълнение на поръчката. Клиентът бил осведомяван точно за хода на делото.
Въпреки добросъвестното изпълнение на задълженията от страна на
дружеството по сключения договор било налице пълно неизпълнение на
задълженията на З. С.. Срещу извършването на всички правно допустими
1
действия до прекратяване на делото поради заявеното оттегляне на
пълномощията, З. С. дължал направените разноски във връзка с т.д.№
******** г. по описа на ОС С.З. в размер на 480 лв., включващи: 400лв.
адвокатски хонорар, дължим на адв.П.К. за изготвяне и подаване на искова
молба, и 80 лева ДДС.
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е образувано ч.гр.д.№ ***/2025 г. по описа на РС - Казанлък и
издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на длъжника, който подал
възражение. Затова на основание чл.415 от ГПК дружеството предявява
искова молба за установяване на вземанията.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
З. С. С., ЕГН **********, дължи на Адвокатско дружество
“********************“ сумата от 3 480 лв., явяваща се задължение: по
Договор за правна помощ и съдействие от ******** г. 3000 лв. и разноски за
адвокатски хонорар за изготвяне и подаване на искова молба - 480 лева с ДДС,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – ******** г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сума в размер на 69,60 лв., представляваща направени в
заповедното производство разноски за държавна такса.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан, поради
което го оспорва изцяло. Оспорва твърдението на ищеца, че не е получил
уведомление за оттегляне на пълномощията, поради следните съображения:
Договорът за правна помощ и съдействие, сключен с Адвокатско дружество
„********************“ бил сключен на ******** год., видно от екземпляра
от договор на ищеца.Твърди че до месец Януари звънял по телефона няколко
пъти на адв. Б., за да го пита какво е направил по делото. След като разбрал,
че нищо не било свършено почти 5 месеца, потърсил друг адвокат, който да
заведе искова молба от негово име по повод претърпяното от него ПТП. Сочи
че подписал адвокатско пълномощно на ******** г. и адв. Г. от АК В. и адв. Т.
от АК С.З. завели иск пред Окръжен съд С.З., като било образувано търг.дело
№ ******** год. на ******** г., което приключило с Решение, постановено на
******** год., обжалвано от Сдружение Национално бюро на Българските
автомобилни застрахователи пред Апелативен съд П..
В деня на подписване на пълномощното на адв. Г. от АК В. и адв. Т. -
******** год.твърди че звъннал по телефона на адвокат Б. и категорично му
заявил, че не желаел услугите на адвокатското дружество, което
представлявали заедно с адв. К.. Счел, че всичко било приключено в
отношенията му с Адвокатско дружество „********************“.
Сочи, че ищецът нарушил и разпоредбата на чл.284 от ЗЗД, според която
довереникът бил длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката - никой не го потърсил или уведомил по някакъв начин, че има
намерение близо 1 година след подписване на Договора за правна помощ и
съдействие, сключен на ******** год., да завежда искова молба от негово име
/заведена на ******** г./. Едва когато същата била оставена без движение, от
кантората на адвокатското дружество му звъннала някаква жена, за да отиде в
адвокатската кантора за подготовка на документи за дело. Твърди че се чул с
адв. Б. по телефона - ******** год. и го уведомил отново, че не бил доволен от
2
довереника - адвокатското дружество, което той и адв. К. представляват.
На ******** г. отново уведомил ищеца по телефон, че оттегля
пълномощията си от адвокатското дружество.Сочи че уведомил по телефона
че делото му вече било заведено и приключило на първа инстанция и била
отпаднала необходимостта от водене на друго дело със същия предмет. Това
уведомление било надлежно и породило правни последици, тъй като
договорът за поръчка бил договор на доверие и можело да бъде прекратен
едностранно от доверителя по всяко време, съгласно чл. 290 от Закона за
задълженията и договорите.
Твърди че от приложените доказателства ищецът не доказвал какви
действия е извършил, за да защити интересите му, нито го уведомявал при
предприемане на каквито и да е било действия от негова страна.
Възразява срещу претенцията на ищеца за сумата от 3 000 лв., тъй като
клаузата по чл. 15 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 3000 лв. в
случай на оттегляне на поръчката, била нищожна поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 290, ал. 1 от ЗЗД. Тази разпоредба давала
безусловно право на доверителя да оттегли поръчката по всяко време, а
уговорка за неустойка, която ограничавала това право, била в разрез със
закона.
Сочи, че клаузата по чл. 15 от договора, ако тя предвижда пълно
възнаграждение дори при оттегляне на поръчката, без да е съобразена с обема
на извършената работа до момента на оттеглянето, също била нищожна. Тя
противоречала на принципите на справедливост и еквивалентност на
престациите, тъй като не отразявала реално извършената работа от
адвокатското дружество. Оттеглянето на пълномощията било негово право
като доверител и не следвало да води до автоматична дължимост на пълното
възнаграждение или неустойка, особено когато делото не е доведено докрай от
ищеца, а в случая не било и започнато.
Дори съдът да приемел, че клаузата за неустойка е действителна,
възразява за нейната прекомерност. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, неустойката
може да бъде намалена от съда, ако е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди. В конкретния случай, ищецът не е доказал реално
претърпени вреди, които да оправдават неустойка в размер на 3 000 лв.,
предвид обема на извършената работа до момента на оттегляне на
пълномощията.
Оспорва и претенцията за 480 лв. разноски за адвокатски хонорар за
изготвяне и подаване на искова молба. Тази сума следвало да е включена в
общото възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие и не била
надлежно доказана като отделно дължима. Ищецът не представил конкретни
доказателства, които да обосноват отделното заплащане на тази сума, нито
уточнил дали тя е част от договореното възнаграждение или е допълнителна.
Още повече в пълномощното, което подписал на адв. К., в раздел III -
Договорено възнаграждение било записано: „Безплатно на основание чл.38
ал.1 т.2 от ЗА“, а в пълномощното към адв. Б. липсвало отбелязване за
дължимо възнаграждение, и затова счита, че не дължал заплащане за
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне и
подаване на искова молба. Исковата претенция на ищеца била недоказана.
В договора за правна помощ и съдействие, който му бил даден, имал с
оригинален подпис и печат от страна на довереника имало празни полета,
3
които били дописвани допълнително, видно от представения с исковата молба
договор за правна помощ и съдействие. Затова оспорва дописванията, едното
от които било за възнаграждението в чл. 3, ал. 1.
От друга страна в договора за правна помощ и съдействие липсвал срок
за изпълнение и ако същият не е уговорен, то по силата на чл. 69 ЗЗД лицето
трябвало да изпълни веднага, а не година по-късно, и то без да го уведоми за
действията си.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, както и да осъди ищеца да му заплати направените разноски по
делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК при
приключване на съдебното дирене.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС-Казанлък се
установява, че по подадено от Адвокатско дружество
“********************“, булстат:******** заявление е издадена заповед №
******** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника З. С. С., ЕГН **********, с адрес: г********************,за
сумата от 3 480 лв. главница, представляваща задължение: по Договор за
правна помощ и съдействие от ******** г. в размер на 3000 лева и 480 лв. с
ДДС разноски за адвокатски хонорар, изготвяне и подаване на искова молба,
ведно със законна лихва, считано от ******** г. до изплащане на вземането,
както и сумата 69,60 лв. разноски по делото за държавна такса. Заповедта е
връчена на длъжника като на 13.06.2025 г. е подадено възражение по чл.414,
ал.2 от ГПК, а на 01.08.2025 г. е подадена исковата молба по чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК.
Съдът е приел за ищеца заверени копия на договор за правна помощ и
съдействие от ******** г., определение № ******************** г. по т.д. №
******** г. по описа на ОС-С.З., пълномощно от ******** г. между АД „К., Б.
и с-ие“ и адв. П.К., както и изисканите ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС
Казанлък; т.д. № ******** г. по описа на ОС С.З. и т.д. № ******** г. по описа
на ОС С.З..
От приетото заверено копие на договор за правна помощ и съдействие от
******** г. сключен между З. С. С., в качеството на доверител и Адвокатско
дружество “********************“, представлявано и управлявано от
адв.П.К. от САК като довереник, неоспорен, е видно, че доверителят
възложил, а довереникът се задължил да извърши всички правно допустими
действия /примерно посочени с оглед конкретна преценка: водене и участие в
наказателни и граждански дела, снабдяване и представяне на документи,
справки, преговори за сключване на споразумения, представителство пред
надлежни институции и лица и др. / за защита на личните интереси на
доверителите, свързани с нанесените им имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на ******** г.,
при което са причинени увреждания. Довереникът се задължил да изпълни
поръчката от името на доверителя и за негова сметка по чл.2 от договора.
Съгласно чл.3 от договора, доверителят ще заплати на довереника
възнаграждение в размер на 25 % от сумата, получена от доверителя като
обезщетение и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в
4
случай, че бъде постигнато по съдебен ред, в тридневен срок от получаване на
обезщетението. За представителство по наказателни дела се дължало
адвокатско възнаграждение съобразно наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.4 от
договора, довереникът се задължава да изпълни поръчката в защита на
интересите на доверителя. В чл.7 от договора са изброени правата на
довереника в т.ч. да подписва да приема и предава документи за сметка на
доверителя във връзка с изпълнение на поръчката, при точно изпълнение на
поръчката да получи договореното и др. В раздел III чл.8- чл.14 на договора са
посочени правата и задълженията на доверителя в т.ч.- да издаде всички
необходими пълномощни на името на довереника във връзка с изпълнение на
настоящия договор, като предостави на довереника право да
преупълномощава със своите права и други адвокати по свой избор, както и
да упълномощи лично посочен от доверителя адвокат, да подпише
необходимите адвокатски пълномощни за процесуално представителство по
граждански и наказателни дела или други, необходими във връзка с
изпълнение на поръчката, като договореното възнаграждение по адвокатските
пълномощни, независимо дали е посочено като платено или дължимо, не
ограничава договореното плащане по чл.3 от настоящия договор; -да заплати
определеното в т.3 от настоящия договор възнаграждение. Възнаграждение се
дължало при получаване на обезщетенията, независимо дали същото е
получено по съдебен ред или по споразумение. Възнаграждението се дължало
независимо от договореното и посочено такова в пълномощни по дела.
Възнаграждението се дължало и в случаите, в които доверителят е направил
оттегляне или отказ от иск и/или извънсъдебно споразумение със
застрахователя, след завеждане на претенцията, пред съд или застраховател, от
довереника в изпълнение на поетите от същия задължения по настоящия
договор /чл.10/. Съгласно чл.14 от договора довереникът извършвал със свои
средства всички необходими разноски за изпълнение на договора, като такси,
възнаграждения на вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни,
разходи за пътуване и всякакви други. Разноските се възстановявали от
доверителя само в случаите, когато са присъдени извън обезщетението.
Окончателни такси и разноски по дела се заплащат от довереника след точно
изпълнение на задълженията по чл.3 от настоящия договор. В чл.15 на
договора страните са уговорили, че при оттегляне на поръчката доверителят
дължи неустойка в размер на 3 000 лв. Неустойката се дължи независимо от
договореното в чл.3 от настоящия договор възнаграждение във връзка с
изпълнение на задълженията от страна на довереника. Всички разходи
безусловно се възстановявали и в случай, че доверителят не е заплатил
договореното плащане в чл.3 от настоящия договор, като стойността на
направените разходи представлява договорена неустойка в полза на
довереника.
На ******** г. е сключен договор за преупълномощаване между
Адвокатското дружество “********************“и адвокат П.К. от САК с
адрес гр. ********************, ап. 9, съгласно който адв. К. била
упълномощена да представлява и защитава по гражданско дело срещу
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК:
********, като завежда и води делото във връзка с настъпилото ПТП на
******** г., при което З. С. С. е получил телесни увреждания, до
приключването му пред всички инстанции, в производства по отмяна и
възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия,
5
включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като
изрично има правата по чл.34, ал.2 и 3 от ГПК - за сключване на спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, за действия,
представляващи разпореждане с предмети на делото, както и да предявява
искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, да изменя
исканията, входа на делото, както и да сключва помирения и др. Същото
пълномощно е неоспорено.
По настоящото дело е приложено т.д.№ ******** г. по описа на ОС-С.З.,
образувано по искова молба от ******** г. Решението по посоченото дело е
влязло в сила.
По настоящото дело е приложено и т.д.№ ******** г. по описа на ОС-
С.З., образувано по искова молба вх. № ********/******** г. от адв.П.К. от
САК като пълномощник на З. С. С., ЕГН **********, против НББАЗ с правно
основание чл.432 от КЗ, с приложени към нея пълномощно от ******** г.,
договор за правна помощ и съдействие от ******** г. по чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и др. В кориците на т.д. №
******** г. по описа на ОС-С.З. е подадена от адв.К.: молба за оттегляне на
исковата молба.
В показанията си свидетелят Н.М.Т. сочи, че е бил със З., когато се
свързал с адв. Б., чул целия разговор, бил на високоговорител. Той го питал
какво се случва с делото, З. питал, той го уверявал, че е заведено делото, да не
се притеснява. Датата не може да каже конкретно, минало доста време.
Директно на адв. Б. звъннал, не е звънял на други телефони, говорил с него.
Не знаел дали е търсил друг номер. Докато бил с него, звъннал на адв. Б.. Не
знаел дали е ходил в офиса. Бил свидетел на този разговор.
От така установеното съдът прави следните правни изводи: Искът с
правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване на вземането му, тъй като срещу
издадената по ч.гр.д.№ ***/2025 г. по описа на РС-Казанлък заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.2
от ГПК.
Претендираните вземания, произтичат от договор за правна защита и
съдействие от ******** г. и пълномощно от ******** г., които се подчиняват
на общите правила на чл.280- чл.292 от ЗЗД и на специалните правила на
Закона за адвокатурата.
Договорът за поръчка по правило е неформален, но тежестта да докаже
мандатното правоотношение е страната, която го твърди. Допустими са
всички доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна сделка,
която може да се прибави или не към договора за поръчка. Възможно е
довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда
сметка - формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива
правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя.
За действията, извършени от довереника, доверителят му дължи
възнаграждение, ако то е уговорено – чл.286 от ЗЗД. Договорът за адвокатска
услуга е неформален, а писмената форма е за доказване на съществуването му
и за стойността на предоставената услуга, както се приема и в мотивите по т.1
на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
6
ОСГТК. Той се сключва между клиент и адвокат.Упражняването на
адвокатската професия, съгласно определението в чл.2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, е дейност за правно съдействие и защита на свободите,
правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се
осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни
въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани
с възложената от клиента работа, представителство на доверителите пред
органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица – чл.24 от
ЗА. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗА адвокатска професия може да упражнява само
адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон, а според
Глава десета на Закона за адвокатурата съвместното упражняване на
адвокатска професия може да се осъществява чрез съдружие по смисъла на
чл.52 от ЗА или чрез адвокатско дружество по чл.57 от ЗА, което е
самостоятелно юридически лице. За защита и представителство пред съда,
органите на досъдебното производство, административните органи и служби,
физическите и юридическите лица, клиентът упълномощава дружеството като
доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално
представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско
дружество- арг. чл.71 от ЗА. В чл.36 от ЗА е залегнал принципът за
възмездност на адвокатския труд. Възнаграждение за труда на адвоката по
правило се определя в договор между адвоката и клиента – чл.36, ал.2 от ЗА.
При условията на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД страните по сключен
между тях определят конкретния предметен обхват на договора за правна
защита и съдействие и неговото съдържание.
В случая с договора за правна защита и съдействие от ******** г.
ответникът е възложила, а ищецът е приел да извърши широк кръг от
процесуални и извънпроцесуални действия за реализиране на крайната цел –З.
С. да получи парично обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на причинените му телесни повреди при ПТП на ******** г. Във
връзка с предмета и задълженията на договора и доверените задължения,
страните са постигнали съгласие заплащането на възнаграждение след
получаване на обезщетенията и лихвите т.е. възнаграждение за резултат, а не
възнаграждение за труд. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.36, ал.4 от
ЗА позволява подобен подход за определяне възнаграждение на адвокат, при
това без да ограничава размера като абсолютна сума и/или процента върху
определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес, а пък ЗЗД не поставя ограничения при определяне
размера на уговорено възнаграждение. В случая уговореното възнаграждение
е отнесено към предмета на договора и с постигане на крайния резултат.
От събраните доказателствата по делото няма данни и не се установи
ответникът да е уведомил ищеца, че оттегля поръчката си преди адв. П.К. да
заведе с ИМ дело пред ОС С.З.. Съдът не възприема като достоверни
показанията на свидетеля Т., тъй като не е запознат с датата на проведения
разговор между ответника и ищеца, не е запознат дали ответникът е правил
справки за делото си на адреса на офиса на ищеца, посочен в договора за
правна помощ и съдействие в чл. 12. Съдът приема като момент на
уведомление за отказ от адвокат на ******** г., което бе потвърдено и от
ответника. Ответникът не успя да докаже, че е било налице уведомление за
отказ от АД „К., Б. и си-е“ в по-ранен момент.
7
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно същите да се доказват. Като институт на
гражданското материално право неустойката има и подчертано санкционен
характер по отношение на неизправната по договора страна. В случая в чл.15
от договора за правна помощ и съдействие от ******** г., страните са
уговорили неустойка, дължима от доверителя при оттегляне на поръчката. В
мотивите на т.3 на Тълкувателно решение №1/15.06.2010 по тълк.д.№1/2009 г.
на ВКС, ОСТК, е прието, че “автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка, е
ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските
сделки /арг. от чл.288 от ТЗ/. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, тъй като нарушаването им е приравнено на
противоречието на договора със закона / чл.26, ал.1 от ЗЗД /. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Клаузата за неустойката ще бъде
нищожна поради накърняване добрите нрави само, когато е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън тези й функции. Такава
би била, ако чрез нея се създават условия за неоснователно обогатяване,
когато заплащането й би довело до неравностойност на насрещните договорни
задължения“. В случая данните по делото и клаузите на процесния договор,
съпоставени с предмета и преследваната крайна цел не могат да обосноват
извода, че неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Уговарянето й е било с цел да се
гарантира изпълнението на поетите от страните задължения и да служи като
обезщетение при оттегляне на поръчката преди достигане до крайния
резултат, с който пък е обвързано възнаграждението по чл.3 от договора.
Затова, съдът намира, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите
нрави, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.92 от ЗЗД,
а именно: договор между страните, изрична договорна клауза в него,
предвиждащ заплащане на неустойка, уговорена размер като абсолютна сумаи
неизпълнено договорно задължение от страна на ответника, който е оттеглил
поръчката поради което тази претенция е основателна и следва да бъде
уважена.
Настоящата съдебна инстанция приема, че страните са валидно
обвързани от договор за поръчка, по силата на който ответникът е възложил, а
ищецът е поел задължение да извърши действия от негово име и за негова
сметка.Изводът за сключването на такъв договор следва от съвкупната
преценка на твърденията на страните и на събраните доказателства и най –
вече на приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от
******** г. От него е видно, че страните са постигнали по недвусмислен начин
договорка относно процесуалното представителство на ответника от ищеца
във връзка с ПТП от ******** г.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе пълно главно
8
доказване относно посоченото обстоятелство, че ответникът не е уведомявал
ищеца за изпълнение на поръчката. В хода на производството същият не е
изпълнил доказателствената си тежест да докаже тези обстоятелства. При
това положение не следва да се обсъжда дали ищецът е изпълнил точно
задължението си да даде на ответника отчет във връзка с изпълнение на
поръчката.
Относно възражението на ответника, че претендирана неустойка в
размер на 3 000 лв. е нищожна, следва да се посочи, че когато неустойката е в
явно противоречие с добрите нрави съдът може да приема, че е нищожна, или
може да я намали, когато е прекомерна. В настоящия случай, Съдът приема,
че претендираната неустойка в размер на 3 000 лв. не противоречи на добрите
нрави и не е прекомерна. Неустойката има гаранционно – обезпечителна и
санкционна функция. Тя може да бъде предвидена както за пълно
неизпълнение, така и за забавено изпълнение. Неустойката гарантира
правилното развитие на едно договорно правоотношение, а именно точното и
според уговореното изпълнение на възникналите от него права и задължения.
Неустойката създава сигурност у изправната страна за възмездяване на
вредите, които са й причинени от неизправната. Тези вреди не подлежат на
доказване.
Процесният договор за правна помощ и съдействие от ******** г. е
породил своето действие. Безспорно в хода на производството по т.д. №
******** г. по описа на ОС-С.З. пълномощията на адв.П.К. като процесуален
представител на ищеца, дадени с пълномощно от ******** г., от ******** г. са
оттеглени, което води до освобождаване на пълномощника от последващи
ангажименти по това дело. Съгласно приложимата разпоредба на чл.288, ал.2
от ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска
заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение, а ако
изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати
на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на
извършената работа. Ето защо ответникът дължи на ищеца направените в
изпълнение на поръчката разноски в размер на 480 лв., адвокатско
възнаграждение за изготвяне на искова молба, съгласно Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения обнародвана в бр.
88/ 04.11.2022 г. на ДВ и претенцията в тази част е основателна
Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в
изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за правна защита и
съдействие възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете или сума в размер
на 789,20 лв. в исковото производство, представляващо държавна такса в
размер на по 69,60 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2025 г. на
РС Казанлък и заплатен адвокатски хонорар в размер на 650 лв., съобразно
списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на З. С. С., ЕГН **********,
с адрес: г********************, че съществува вземане на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО “********************“, булстат:********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ********************, за сумата 3 480,00 лв.
главница и законна лихва върху главницата, считано от ******** г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ******** г. по ч.гр.д. ***/2025 г. по описа на РС-
Казанлък.
ОСЪЖДА З. С. С., ЕГН **********, с адрес: г********************,
да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “********************“,
булстат:********, със седалище и адрес на управление гр.София,
********************, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски по делото в настоящото и в заповедното производство в размер на
789,20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10