Номер 208421.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 20.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100501712 по описа за 2020 година
Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД срещу определение № 7530/16.06.2020 год., постановено по гр.д.№
1869/2020 год. на ВРС, 34- ти състав, с което е прекратено производството по иска, предявен
от този кредитор за установяване на задължение по оспорена от длъжник заповед за
изпълнение.
Частната жалба вх.41363/26.06.20г. е депозирана като електронен автентичен документ,
постъпил в електронна поща на съда преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок по
чл. 275 ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като е съдът
е пропуснал да съобрази, че продължаването на срока, постановено при действие на
ограничителни мерки, отнасящи се до работата на всички учреждения. Сочи, че при
създалата се извънредна обстановка, затруднила и работата на служителите на молителя не
може да се презумира възможността им да се запознаят с произнасянето на съда и резултата
по искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Като счита, че новия срок е следвало да бъде съобщен на страната преди да бъде отчитано
изтичането му, моли прекратителното определение да бъде отменено и производството по
делото продължено, с оглед зачитане на представеното с жалбата доказателства за
изпълнение на указанията на съда.
Доколкото прекратяването поради нередовност предшества размяна на книжа, насрещна
страна не се конституира.
Авансово дължимата държавна такса е надлежно внесена. Съдът приема производството по
обжалване на предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 129 ал.3 ГПК за допустимо.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си, е депозирал първоначално искова молба, в която е
изложил твърдения за наличие на оспорена от длъжник заповед за изпълнение, издадена по
твърдения на ищеца за неудовлетворено парично вземане. Съдът е дал указания, връчени на
ищеца на 04.03.2020 год., за довнасяне на таксата по чл. 415 ал.4 ГПК. В срока за
изпълнение е постъпила молба, вх.№ 20950/11.03.2020 год., в която представителят на
ищеца е посочил, че поради забавяне на обработка на множество плащания, наредени чрез
електронно банкиране на 05.03.2020 год., е затруднен да представи доказателства за
изпълнението си. След като докладчикът се убедил, че в счетоводството на съда няма данни
за получено плащане, молбата за продължаване на срока е била уважена, като възможността
за отстраняване на нередовността е продължена с две седмици.
С обжалваното определение, съдът е констатирал, че предоставеният на страната срок(
спрян на 13.03.2020 и възобновен след 20.05.20г.) е изтекъл на 04.06.2020г., но изпълнение
не е последвало, поради което е прекратил производство по останалата нередовна искова
молба.
Тази преценка изцяло се споделя от въззивния съд. От една страна по силата на специално
въведената поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. нормативна уредба (чл.3 от ЗМДВИП), възможностите на страните да
реализират процесуалните си права са били гарантирани в цялост, тъй като сроковете за тях
са били спрени и каквито и да са затруднения, както от вътрешно- организационно, така и от
фактическо естество, не могат да влияят върху правото на защита по исковите производства.
Дори и да не можел да комуникира със служителите си или със съда, това състояние е траело
не повече от самото извънредно положение, а разумно определения срок е отчетен с начало
една седмица след отпадане на ограниченията за пътуване и достъп до обществени сгради в
съответствие с послредната редакция, въведена с пар.13 от ЗИД на ЗЗ. От друга страна
естеството на указанията не изисква специален физически достъп до службите на съда,
които не са престанали да работят въпреки спирането на сроковете за страните и макар и с
известни ограничения са поддържали през цялото време на извънредното положение
възможност за неприсъствени справки, а след 13.05.2020г и пълен достъп до канцелариите
си. Затова в рамките на следващия месец, до разглеждането на делото от съда, ищецът е
имал възможност не само да се запознае с хода на делото си, но и да изпълни точно
указанията. Още повече, че според първоначалната му молба, изпълнението му е било
затруднено само от снабдяване с документа за заверяване на сметката с вече изпратен
превод, а възможността за посочване на електронни документи, каквито несъмнено
пълномощника ползва, не е била ограничавана, а напротив – препоръчвана на страните за
употреба в този период.
Явно е обаче, че страната не само не се погрижила за собствените си интереси, след като е
липсвало каквото и да е затруднение за това, но не е предприела защита с дължимата грижа
още преди въвеждането на ограничителните мерки, тъй като посоченото с жалбата
доказателство не кореспондира на твърденията за своевременно нареждане на превод, а е
новосъставено със системна дата на електронно банкиране от 09.07.2020г. Налага се извод,
че не процесуално нарушение на съда, а неоправданото бездействие на страна са причинили
неизпълнението на указанията. Прекратителният акт следва да бъде потвърден.
Частната жалба е неоснователна, поради което и на осн. чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7530/16.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 1869/2020
год. на ВРС, 34-ти състав, с което е прекратено производството по иска по чл. 422 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 274 ал.4 вр. чл. 280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________